Р Е Ш Е Н И Е

     гр. С., 08.09.2016 г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-5 СЪСТАВ,

в публично заседание на осемнадесети май

две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

 

при секретаря Д.Ш., като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 4973 по описа за 2013 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422, АЛ.1 ОТ ГПК.

Ищецът „Б.П.Б.” АД, регистрирано в Търговския регистър с ЕИК ********, с адрес: гр. С., район „М.“, бул. „************* представлявано от пълномощник адвокат Д.Ш.-Л., със съдебен адрес:***, с искова молба от 30.08.2013 г. и с допълнителна искова молба от 18.03.2014 г. твърди, че на 25.04.2008 г. „А.И.” ООД е сключило Договор за кредит № 481/2008 г. с „Б.П.Б.” АД. Договорът за кредит е изменен и допълнен с Анекс А1-481/2009 от 30.04.2009 год., Анекс А2-481/2010 от 20.04.2010 год., Анекс № АЗ- 481/2010 от 29.07.2010 год., Анекс А4-481/2010 от 07.09.2010 год., Анекс № 5 от 25.02.2011год., Анекс А6-481/2011 от 25.03.2011 год., Анекс А7-481/2011 от 12.09.2011 год., Анекс А8-481/2012 от 10.02.2012 год., Анекс А9-481/2012 от 23.02.2012 год., Анекс А10- 481/2012 от 23.08.2012 год. Съгласно подписания Договор за кредит Б.та, в качеството й на КРЕДИТОР, е предоставила на ответника „А.И." ООД, в качеството му на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, кредит в размер до 274 000 евро съгласно чл. 1 от Раздел I “Предмет и цел на договора”. Кредитът е с целево предназначение, посочено в чл. 2 от Договора за кредит, а именно, за оборотни средства. Сумата от 274 000 евро е предоставена по заемна сметка 0010-0178-00000000538, чрез усвояване на посочената сума на дати, вноски и по сметки, подробно описани в представената с исковата молба Справка по чл.366 от ГПК. Със сключването на Анекс А4-481/2010 от 07.09.2010 г. е уговорена солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД между „Б.П.Б.” АД и ответника Д.Д.Г., в качеството му на солидарен длъжник. Съгласно раздел V от подписания Договор за кредит № 481/2008г. и анексите към него ответникът П.Л.П., в качеството му на поръчител, се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по договора за кредит, включително за заплащане на всички дължими суми до окончателното им погасяване. Въз основа на разликата между общо усвоените 274 000.00 евро и общо погасените 43 010.91 евро, дължимата главница към 27.03.2013 г. е в размер на EUR 230 989.09. Освен дължимата главница по кредита, ответниците в качеството им на кредитополучател, солидарен длъжник и поръчител, дължат на „Б.П.Б.” АД и лихви както следва: Възнаградителна лихва по чл. 5, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит № 481/2008 и анекси към него - 8 924.25 евро за периода от 30.04.2012г. до 30.09.2012г. (включително) и наказателна лихва по чл. 7, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит № 481/2008 изменен и допълнен с анекси към него - 16 444.39 евро, начислена за периода от 30.08.2012г. до 27.03.201З г. (включително), като тези  изчисления за определяне на размера на дължимите суми към 27.03.2013 г. са посочени в приложената съм исковата молба Справка по чл.366 от ГПК. Началната дата на забава за плащане на падежираните вноски е 30.08.2012 г., като към 27.03.2013 г. не са платени две вноски на две падежни дати, съответно на 30.08.2012 г. и 30.09.2012 г., като крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 30.09.2012 г., съгласно чл.З от Анекс А7-481/2011 от 12.09.2011 г., поради което кредитът е падежиран на 30.09.2012 г., поради което не било необхоД.изпращането на покани за доброволно изпълнение до ответниците и сумите по цялата кредитна експозиция са изискуеми. Кредитополучателят, солидарният длъжник и поръчителят и до настоящия момент не са погасили своите задължения по Договора за кредит и анексите към него, поради което за Б.та се е породило правото да претендира сумите, дължими от ответниците на основание Договор за кредит № 481/2008 и анексите към него. На  28.03.201З г. “Б.П.Б.” АД  е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до Софийски районен съд. Образувано е ч.гр.д. № 13668/201Зг., по описа на СРС, 43 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу които е постъпило възражение от ответниците „А.И.” ООД, Д.Д.Г. и П.Л.П.. Във връзка с получено Съобщение от Софийски районен съд, издадено по ч.гр.д. № 13668/2013г., по описа на СРС, 43 състав “Б.П.Б.” АД предявява установителен иск.

Ищецът моли съда да постанови решение,  с което да признае за установено, че „А.И.” ООД, Д.Д.Г. и П.Л.П. дължат солидарно на „Б.П.Б.” АД сумата от 230 989.09 евро, представляваща главница по Договор за кредит № 481/2008 и анекси към него; сумата от 8 924.25 евро, представляваща възнаградителна лихва по чл. 5, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит № 481/2008 и анекси към него за периода от 30.04.2012г. до 30.09.2012г.; сумата от 16 444.39 евро, представляваща наказателна лихва по чл. 7, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит № 481/2008 изменен и допълнен с анекси към него за периода от 30.08.2012г. до 27.03.2013г.. Претендира се и присъждане на сумата от 10 027.84 лева - представляваща направени разноски (заплатена държавна такса) по заповедното производство и сумата от 600 лева - представляваща направени разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) по заповедното производство. Моли да им бъдат присъдени разноските и по  делото и законната лихва върху дължимата сума от 28.03.2013 г.

Ответниците „А.И.“ ООД, ЕИК: ********, представлявано от Д.Д. ***; Д.Д.Г. ЕГН: **********,*** и П.Л.П. ЕГН: **********,*** и тримата чрез пълномощника си адвокат В.В. от САК, съдебен адрес *** са подали писмен отговор. Претенцията на Б.та спрямо ответниците - поръчители -  Д.Г. и П.П., е недопустима, тъй като не е спазен 6-месечният преклузивен срок, предвиден в чл. 147 от ЗЗД. Видно от извлечението от сметката на кредита, представено от ищеца, а и в самата искова молба се твърди, че началната дата на забава е 30.08.2012 год. от когато започва да тече 6 - месечният преклузивен срок за завеждане на иск срещу поръчителя по кредита и видно от заявлението, подадено от Б.та - заявител, същото е подадено след изтичане на преклузивния срок. Твърди се в отговора, че  Д.Г. има качеството на поръчител по кредита, по следните съображения: Клаузата на чл. 1 от Анекс № 4 към договора за кредит, с която Б.та е променила качеството на Д.Г. като страна по договора от поръчител на съдлъжник е нищожна, тъй като Б.та е наясно какви са последствията от подписване на една такава клауза и се е възползвала от встъпването на съдлъжник по договора - физическо лице, което не могло да разбере икономическия смисъл на подписването на едно такова споразумение. Недопустимо е в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК да се присъждат разноски, направени в заповедното производство от ищеца. С писмения отговор ответниците изцяло оспорват иска по основание и размер, считат същия за неоснователен и недоказан и като такъв молят да бъде отхвърлен. Ответниците считат, че ищецът няма основание да обяви кредита им за предсрочно изискуем, тъй като не е настъпил фактическият състав за това. Ответниците не само че не са изпаднали в забава, а точно обратното - заплащали са много над първоначално договореното, като Б.та изобщо не се е съобразявала със сключения между страните договор. Иска се присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатския хонорар, за който твърдят, че е изплатен изцяло, видно от приложеното по делото пълномощно, на чийто гръб е копиран договорът за правна защита и съдействие, служещ за разписка на клиента. Не се оспорва обстоятелството, че на 25.04.2008 год. с ищеца е подписан  договор за кредит № 481/2008 год., като „А.И.” ООД кредитополучател, а Д.Г. и П.П. са били поръчители. По силата на договора са определени условията по получения от тях заем в размер на 274 000 евро. Главницата по кредита е следвало да бъде издължена в пълен размер до края на договорения период, но не по-късно от 30.04.2009 год. и съгласно чл. 6, ал. 4 кредитополучателят се е задължил на датата на падежа да осигури по разплащателната си сметка средства за заплащане на начислените лихви и вноски по главницата. В договора няма посочена дължима лихва, между страните не е постигана договорка за размер на лихва по кредита и поради това, се дължи само главница по процесния кредит. В чл. 5, ал. 1 от Договора е посочено, че главницата по кредита ще се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от Базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 3,5 %, а никъде в договора и анексите към него не е посочена стойността на Базисния банков лихвен процент,  нито начинът, при който той се формира и изменя за периода на кредита. От началото на договорните  отношения между страните са извършвани  редовно плащания на лихви и главници. Неправилното начисляване на лихви е довело до неправилно изчисляване на главница. Ежемесечно Б.та е изисквала от заплащане на месечни вноски в различен размер, като кредитът е бил гарантиран с ипотека, за което се представят писмени доказателства. Единствената причина, поради която ответниците са заплащали недължимите суми е била заплахата от чл. 417 от ГПК за принудителното им събиране по реда на ГПК, въпреки че не са били съгласни с недължимата вноска. Ответниците твърдят, че не дължат лихва по кредита. Ако евентуално се приеме, че такава е дължима, то по тълкувателен път, за да се стигне до размер на лихвата, която следва евентуално да се прилага по процесния кредит, би могло да се приеме, че ББЛП съответства на индекса Юрибор, увеличен с 3,5 процента надбавка. Възможността Б.та да определя едностранно лихвата, без да е посочен нейният размер, на практика означава липса на лихва. Неопределеността и едностранната възможност за коригиране на вноската от страна на Б.та попада под приложното поле на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Налице са две нищожни клаузи от процесния договор, които позволяват на ответника да накърнява договорното равноправие и едностранно да определя лихвения процент по кредита, а от там и значително да завишава вноските на ответниците. Тези клаузи са: чл. 5, ал. 1 от Договора - „Главницата по кредита ще се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 3,5 % и  чл. 7, ал. 1 от Договора: „В случай на забава в плащането на главницата и/или начислени лихви от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, по каквато и да било причина, Б.ТА олихвява просрочената главница с наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент надбавка от 10 %. Същите попадат в приложното поле на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, където се съдържат примерен и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи, тъй като са уговорени във вреда на потребителя. Б.та е запазила правото да определя лихвения процент по кредита до размери, които не могат да бъдат контролирани по никакъв начин. Налице е определяне, а не за договаряне и това не може да се определи като добросъвестно поведение от страна на търговеца. Срещу потребителя е налице банкова институция, която е наясно какви са последствията след подписването на една такава клауза. Никъде в договора не е посочено какво съдържа Базисния банков лихвен процент и при какви обстоятелства може да бъде изменян. Съгласно чл. 58, ал. (1), т. 2 от ЗКИ в договора следва да е посочено какво съдържа Базисния банков лихвен процент, както и условията при който може да бъде променян. Съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП неравноправна клауза е тази, която „поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля”, което в настоящия случай е налице. Промяната на ББЛП на Б.та - ищец е изцяло в негова власт и по този начин зависимостта от изпълнение на задължението се явява единствено базисен банков лихвен процент на самата Б., чието изчисление и промяна е понятие без смисъл и съдържание. Как Б.та взима решение и въз основа на какво го прави, за да измени лихвения процент е неясно понятие в договора. По този начин коректността при изплащане на задължението не зависи от ответниците като кредитополучатели, както е логично, а единствено от волята на Б.та. Процесните клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Посочването само на базисен банков лихвен процент се характеризира с неопределеност, която навежда на извод, че изцяло във властта на Б.та е да преценява наличие от една страна на причина и от друга основателност на тази причина за определяне на лихвения процент. Методиката, по която се изчислява липсва и е неясна за ответниците като потребители и е изцяло във властта на ищеца. Налице е неравноправност на клаузите и по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената без потребителя да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. В настоящия случай цената на услугата, т.е. лихвата, която ответниците ще заплащат за срока до края на договора се определя едностранно и е завишена многократно и  за ответниците като потребители не е уговорена в договора нарочна възможност при такива хипотези да се откажат от договора за кредит. Налице е неравноправна клауза и по смисъла на чл. 143, т. 13 от ЗЗП – посочените по-горе норми позволяват търговецът да тълкува едностранно договора. Клаузите в процесния договор противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Тя е приета и е станала част от българското законодателство със Закона за защита на потребителя. Терминът „неравноправни клаузи” означава договорни клаузи, определени в чл. 3, а именно „когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора”. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят няма възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключваа приложението на настоящия член /3 от Директивата/ към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това с факти. Касае се за общи условия на Б.та, които предвид последните нагласи в обществото, са вкарани директно в договорите, без потребителят да има възможност да влияе върху тях. Договорът е доброволно съгласие между две равнопоставени страни, а в случая равнопоставеност липсва. Нищожността на атакуваните клаузи е била констатирана и от Комисията за защита на потребителите. Извършена е задълбочена проверка, въз основа на която са били изготвени индивидуални препоръки до всички 25 банки в България. Една от тях е „Б.П.Б.“ АД, на която е изготвена именно такава препоръка. Цитираните клаузи от настоящия договор за кредит са обявени за неравноправни от Комисията за защита на потребителите. Съобразявайки се с препоръката, Б.та - ищец е премахнала процесните клаузи от настоящите си общи условия и договори. Поради това по отношение на ответника „А.И.” ООД, клаузите от процесния договор попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието им с добрите нрави, който намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Посочените уговорки са нищожни, като нарушаващи принципа на справедливостта, тъй като в следствие на заплащането е налице неравностойност на насрещните престации по договора. Липсата на краен размер, до който може да се вдига лихвата, обуславя противоречието й с добрите нрави и има като резултат несправедливо обогатяване поради обективна неравностойност на насрещните задължения. Към датата на подписване  на анекс 1 и анекс 2 ответниците вече са били надплатили драстични суми, като те са сключени въз основа на неправилно начисляваните суми от страна на Б.та, като  в случай, че Б.та не е търсила от тях  недължими суми, анексът нямало да е налице. В анекс 1 е посочено, че главницата се издължава на месечни вноски съгласно погасителен план, като отново липсва уговорка за размера на лихвата, посочено е единствено, че лихвата се формира от BBIR+3,5 %. В  приложения погасителен план липсват подписите на поръчителите Д.Г. и П.П., те не са знаели и не са се съгласявали с начина на плащане по кредита. Ако не са били налице надплащания, нямало да е налице твърдяното в анекс 2 просрочие от 4 000 евро за главница. Съгласно чл. 2 от Анекс 2 просрочената главница от разрешения кредит се натрупва към редовната главница. С тази клауза всъщност Б.та-ищец уговаря начисляването на лихва върху лихва – анатоцизъм, а уговорката за анатоцизъм в гражданските отношение по своето естество е нищожна. Тези клаузи са уговорка във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност и равновесие между страните. С допълнителните анекси Б.та - ищец е капитализирала просрочени лихви - обстоятелство, което е забранено с Наредба № 9 от 19 декември 2002 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн., ДВ, бр. 2 от 7 януари 2003 г.; изм. и доп., бр. 71 от 2003 г., бр. 11 от 2004 г., бр. 37 от 29 април 2005 г.). В чл. 15 от Наредбата е посочено, че банките нямат право да начисляват лихви върху лихви. Съгласно чл. 16, ал. 2 банките не могат да капитализират просрочени лихви, а точно това направил ищеца с всички допълнителни анекси. Ответниците към нито един момент не са се съгласявали и не са били запознати с Общите условия на Б.та. Не са налице и  условия за вдигане на стойността на банковия ресурс на Б.та - ищец, напротив налице е основание за неговото намаляване, тъй като ответниците не са  подписвали и не са се съгласявали с Общи условия на Б.та към нито един момент, нито са били наясно с методиката на изчисляване на базисния банков лихвен процент. Индексът Юрибор е средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Ако се приеме по тълкувателен път, че приложим към настоящия кредит е Юрибор, нивата и стойността на горния индекс са драстично паднали, за което се иска ангажиране на съдебно - счетоводна експертиза. Такова изчисляване на лихвата не е спазено от Б.та-ищец. Освен това Б.та не е изпълнила и собствената си методология за изчисляване на базисния банков лихвен процент ББЛП - не само няма основание за покачване на лихвата, но има и такова за нейното намаляване. Б.та - ищец не е спазила задължението си и не е променяла адекватно лихвата, с което е нарушила договорните отношения, без да има реално основание за това. Със запазване правото си да определя лихвата по вече сключени кредити, Б.та прехвърля върху кредитополучателя ликвидния, кредитния, регулаторния, оперативния и политическия риск. На практика се прехвърлят всички видове рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата на Б.та. Месечната вноска следва да падне много под сумата, която ответниците са заплащали. Изцяло неоснователни са твърденията на ищеца, че на посочените дати в исковата молба липсват плащания, за което се представят доказателства и се правят доказателствени искания с отговора. Ответниците заявяват, че оспорват като неравноправни клаузите на чл. 23 и чл. 24 от договора, които препращат към Общи условия на Б.та, оспорва като неравноправна клаузата на чл. 17 от договора, с която поръчителите се „съгласяват” с промени с лихвения процент, условията на кредита и обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се изцяло представената лихвена методология от Б.та относно начина на формиране на ББЛП - липсва формула/методика, по която лихвата може да се изменя. Компонентите, които Б.та твърди, че влизат в методологията за определяне на ББЛП са субективни и тълкуването им е изцяло в нейната воля. Дори да се приеме, че част от тези компоненти са от обективно естество, те не представляват основателно съображение за едностранна промяна на възнаградителната лихва, тъй като не е установен нито размерът на промяната на БЛП при изменение на съответния обективен показател, нито правната възможност да бъде намаляван ББЛП при снижаване на нефиксирания индекс, формиращ ББЛП. Ответниците молят да бъде отхвърлена исковата претенция на „Б.П.Б.” АД, тъй като същата е неоснователна и недоказана.

 

            Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От Договор за кредит № 481 от 25.04.2008 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД, в качеството на кредитодател, „А.И.“ ООД, в качеството на кредитополучател, Д.Д.Г. и П.Л.П., в качеството им на поръчители, се установява, че Б.та се е съгласила да предостави на кредитополучателя кредит в размер до 274 000 евро, който ще бъде използван от кредитополучателя целево за оборотни средства. С чл. 3 ал.1 страните са уговорили, че средствата по кредита се предоставя от Б.та след надлежно учредяване на договорни обезпечения в съответствие с изискванията на Б.та. Съгласно чл. 3 ал.2 от Договора кредитът се усвоява на части в брой, и/или по банков път, според предназначението му., след представяне на надлежни фактури, доказващи целевото му изразходване, при спазване на действащото законодателство на страната Б.та финансира 100 % от стойността на предоставените фактури, без ДДС. С чл. 13 се определя обезпечение по кредита, а именно: вписана в първа по ред ипотека, учредена в полза на Б.ТА върху следното недвижимо имущество: БИЛЯРД КЛУБ-КАФЕ, със ЗП от 68,90 кв.м., МАГАЗИН 1, със ЗП от 34,77 кв.м., МАГАЗИН 2, със ЗП от 58,40 кв.м., АПАРТАМЕНТ 1, със ЗП от 134,37 кв.м. и АПАРТАМЕНТ 3, със ЗП от 89,19 кв.м., находящи се в гр. С., ж.к. Стрелбище, ул. Майор Първан Тошков”. Крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е съответното число на 12 (дванадесетия) месец от датата на първото отпускане на средства по кредита, но не по-късно от 30.04.2009 г. (чл. 6, ал. 5 от Договора).

В чл. 5 ал. 1 от Договора страните са уговорили, че главницата по кредита ще се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 3.5 %. Съгласно чл.7 ал.1 в случай на забава в плащането на главницата и/или начислени лихви от Кредитополучателя, по каквато и да било причина, Б.та олихвява просрочената главница с наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10%. Предвидено е, че в случай на забава в плащането на главницата и/или начислени лихви от кредитополучателя, по каквато и да било причина, Б.та олихвява просрочената главница с наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 % (чл. 7, ал. 1 от Договора). Неразделна част от договора са всички изброени приложения към него и Общите бизнес условия на „Б.П.Б.“ АД (чл. 23 от Договора). Кредитополучателят, поръчителите и длъжникът по договор за обезпечение приемат безусловно Общите бизнес условия и Тарифата на „Б.П.Б.“ АД и декларират, че са им предадени при сключване на настоящия договор (чл. 24 от Договора).

Неразделна част от Договора за кредит № 481/2008 г., са подписаните от страните Анекс № А1-481/30.04.2009 г.; Анекс № А2-481/20.04.2010 г.; Анекс № А3-481/29.07.2010 г.; Анекс № А4-481/07.09.2010 г.; Анекс № 5/25.02.2011 г.; Анекс № А6-481/25.03.2011 г.; Анекс № А7-481/12.09.2011 г.; Анекс № А8-481/10.02.2012 г.; Анекс № А9-481/23.02.2012 г.; Анекс № А10-481/23.08.2012 г.

Както към договора, така и към анексите са приложени подписани от Б.та и кредитополучателя, поръчителя/поръчителите и съдлъжника Погасителни планове. В тях е посочен размера на анюитетентага вноска – за главница и лихви, съобразно чл.5 ал.1 от Договора, и срока за плащане.

 

            За обезпечаване на всички вземания на „Б.П.Б.“ АД, произтичащи от Договор за кредит № 481/2008 г., „А.И.“ ООД е  учредило в полза на кредитора договорна ипотека с Нотариален акт № 127, том I, рег. № 7308, дело № 122 от 21.05.2008 г. на нотариус А.И., с рег. № 034 на НК и район на действие СРС, вписан в Службата по вписванията-С., акт №72, том XXXIII, с вх. рег. №34753 от 21.05.2008 г., върху следните свои съсобствени недвижими имоти, а именно: А) АПАРТАМЕНТ № 1 на първия етаж, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., район „********“ № 9, със застроена площ от 134,37 кв.м., ведно с 4,04 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ X-62,63 в кв. 7 „г“, по плана на гр. С., местност бул. „България“, целият с площ от 747,50 кв.м., а по нот. акт 738,90 кв.м.л Б) АПАРТАМЕНТ № 3 на първия етаж, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., район „********“ № 9, със застроена площ от 89,19 кв.м., ведно със съответните 2,86 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ X-62,63 в кв. 7 „г“, по плана на гр. С., местност бул. „България“, целият с площ от 747,50 кв.м., а по нот. акт 738,90 кв.м.; В) МАГАЗИН № 1 на партерния етаж, изграден в груб строеж, със застроена площ от 34,77 кв.м., ведно с 1,05 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ X-62,63 в кв. 7 „г“, по плана на гр. С., местност бул. „България“, целият с площ от 747,50 кв.м., а по нот. акт 738,90 кв.м.; Г) МАГАЗИН № 2 на партерния етаж, изграден в груб строеж, със застроена площ от 58,40 кв.м., ведно с 2,05 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ X-62,63 в кв. 7 „г“, по плана на гр. С., местност бул. „България“, целият с площ от 747,50 кв.м., а по нот. акт 738,90 кв.м.; Д) БИЛЯРД КЛУБ КАФЕ на партерния етаж, изграден в груб строеж, със застроена площ от 68,90 кв.м., ведно с 2,92 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ X-62,63 в кв. 7 „г“, по плана на гр. С., местност бул. „България“, целият с площ от 747,50 кв.м., а по нот. акт 738,90 кв.м.

 

        С Анекс № А1-481/30.04.2009 г. към Договор за кредит № 481/2008 срокът за ползване и погасяване на кредита се удължава до 30.04.2010 г. - чл. 1 от Договора. С чл. 3 страните се споразумяват чл. 21 от Договор за кредит 481/2008 да отпадне. Съгласно чл. 4 главницата по кредита се издължава на месечни вноски, съгласно Погасителен план - Приложение №1 към договора. Кредитополучателят, поръчителят и длъжникът по договор за обезпечение приемат безусловно Общите бизнес условия и Тарифата на „Б.П.Б.“ АД и декларират, че са им предадени при сключване на настоящия анекс (чл. 5 от Анекса).

 

      С Анекс № А2-481/20.04.2010 г. към Договор за кредит № 481/2008 страните приемат и се съгласяват, че към 19.04.2010 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Б.та, произтичащи от Договор за банков кредит № 481/2008 г., като общата сума на просрочените задължения е в размер на 4 000 евро и представлява просрочена главница. С чл. 2 страните се съгласяват, че просрочената главница от разрешения кредит по Договор № 481/2008 да се натрупа към редовната главница. Съгласно чл. 3 размерът на отпуснатия кредит е 256000 евро. Главницата по кредита ще се погасява на 12 месечни вноски, съгласно Погасителен план - Приложение №2 към договора, като първата вноска е дължима на 30.04.2010 г.. а последната е дължима на 30.03.2011 г. (чл.4).  Срокът за ползване и погасяване на кредита се удължава до 30.03.2011 г. С подписване на анекса кредитополучателят, солидарният длъжник и поръчителят приемат без възражения действащите Общи условия на „Б.П.Б.“ АД с всички изменения и допълнения, приети с решение на Изпълнителния комитет на Б.та от 21.01.2010 г. и Тарифата на Б.та, като декларират, че същите са им предадени при подписване на анекса (чл. 9 от Анекса).

 

            С Анекс № А3-481/29.07.2010 г. към Договор за кредит № 481/2008 страните приемат и се съгласяват, че към 29.07.2010 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Б.та, произтичащи от Договор за банков кредит № 481/2008 г., като общата сума на просрочените задължения е в размер на 5 331,06 евро и представлява просрочена главница. Плащането на всички просрочени задължения се отлага до 30.07.2010 г. С подписване на настоящия анекс кредитополучателят, солидарният длъжник и длъжникът по договор за обезпечение приемат без възражения действащите Общи условия на „Б.П.Б.“ АД с всички изменения и допълнения, приети с решение на Изпълнителния комитет на Б.та и Тарифата на Б.та, като декларират, че същите са им предадени при подписване на анекса (чл. 2 от Анекса).

 

            С подписването на Анекс № А4-481/07.09.2010 г. към Договор за кредит № 481/2008 страните уговарят солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД между Б.та и Д.Д.Г., в качеството му на солидарен длъжник. Солидарният длъжник се задължава спрямо Б.та да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя по Договор за Б.ов кредит № 481/2008 и всички сключени анекси към него, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното му погасяване. Продължаването на срока на договора за кредит по отношение на кредитополучателя има действие и за солидарния длъжник (чл. 1 от Анекса). Кредитополучателят, поръчителят, солидарният длъжник и длъжникът по договор за обезпечение приемат без възражения действащите Общите бизнес условия и Тарифата на „Б.П.Б.“ АД и декларират, че същите са им предадени при сключване на настоящия анекс (чл. 5 от Анекса).

 

            С Анекс № 5/25.02.2011 г. към Договор за кредит № 481/2008 страните приемат и се съгласяват, че към 25.02.2011 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Б.та, произтичащи от Договор за банков кредит № 481/2008 г., като общата сума на просрочените задължения е в размер на 12 167,54 евро и представлява просрочена главница, просрочени лихви, наказателни лихви и такси. Плащането на просрочената главница от 30.11.2010 г. в размер на 2000 евро и всички просрочени наказателни лихви и такси се отлага за 28.02.2011 г. С подписване на настоящия анекс кредитополучателят, поръчителите, солидарният длъжник и длъжникът по договор за обезпечение приемат без възражения действащите Общи условия на „Б.П.Б.“ АД с всички изменения и допълнения, приети с решение на Изпълнителния комитет на Б.та и Тарифата на Б.та, като декларират, че същите са им предадени при подписване на анекса (чл. 2 от Анекса).

 

            С Анекс № А6-481/25.03.2011 г. към Договор за кредит № 481/2008 страните приемат и се съгласяват, че към 25.03.2011 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Б.та, произтичащи от Договор за банков кредит № 481/2008 г., като общата сума на просрочените задължения е в размер на 10 250,77 евро и представлява просрочена главница, просрочена лихва и наказателна лихва. Страните се съгласяват, че сумата на просрочената главница в размер на 8000 евро се е натрупала към редовната главница, с оглед на което размерът на отпуснатия кредит е 238 000,04 евро (чл. 2 от Анекса). Срокът за ползване и погасяване на кредита се удължава до 30.09.2011 г. (чл. 3 от Анекса). В чл. 5 от Анекса е предвидено, че плащането на всички просрочени лихви и наказателни лихви е условие за влизане в сила на чл. 2 и чл. 3 от настоящия анекс. Ккредитополучателят, поръчителят, солидарният длъжник и длъжникът по договор за обезпечение приемат без възражения действащите Общи условия и Тарифата на „Б.П.Б.“ АД и декларират, че същите са им предадени при подписване на анекса (чл. 6 от Анекса).

 

            С Анекс № А7-481/12.09.2011 г. към Договор за кредит № 481/2008 страните приемат и се съгласяват, че към 12.09.2011 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Б.та, произтичащи от Договор за банков кредит № 481/2008 г., като общата сума на просрочените задължения е в размер на 1 875,82 евро и представлява просрочена лихва. Размерът на кредита се определя на 235 989,09 евро (чл. 2 от Анекса). Срокът за ползване и погасяване на кредита се удължава до 30.09.2012 г. (чл. 3 от Анекса). Страните се съгласяват, че към датата на сключване на анекса кредитът е изцяло усвоен и кредитополучателят не може да иска допълнително усвояване на суми от него (чл. 6 от Анекса). В чл. 7 от Анекса е предвидено, че плащането на всички просрочени лихви, наказателни лихви и просрочени такси е условие за влизане в сила на чл. 3 от анекса. Кредитополучателят, поръчителят, солидарният длъжник и длъжникът по договор за обезпечение приемат безусловно Общите бизнес условия и Тарифата на „Б.П.Б.“ АД и декларират, че същите са им предадени при сключване на настоящия анекс (чл. 9 от Анекса).

 

            Съгласно чл. 6 от Анекс № А8-481/10.02.2012 г. към Договор за кредит № 481/2008 кредитополучателят, длъжникът по договор за обезпечение и солидарният длъжник приемат безусловно Общите бизнес условия и Тарифата на „Б.П.Б.“ АД и декларират, че същите са им предадени при сключване на настоящия договор.

 

            С Анекс № А9-481/23.02.2012 г. към Договор за кредит № 481/2008 страните приемат и се съгласяват, че към 23.02.2012 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Б.та, произтичащи от Договор за банков кредит № 481/2008 г., като общата сума на просрочените задължения е в размер на 3 475,59 евро и представляват просрочена главница, просрочени лихви, наказателни лихви и просрочени такси. Плащането на просрочената главница от 30.11.2011 г. в размер на 500 евро и на всички просрочени наказателни лихви и на всички просрочени такси се отлага за 29.02.2012 г. Кредитополучателят, поръчителят, солидарният длъжник и длъжникът по договор за обезпечение приемат безусловно Общите бизнес условия и Тарифата на „Б.П.Б.“ АД и декларират, че същите са им предадени при сключване на настоящия анекс (чл. 3 от Анекса).

 

            С Анекс № А10-481/23.08.2012 г. към Договор за кредит № 481/2008 страните приемат и се съгласяват, че към 23.08.2012 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Б.та, произтичащи от Договор за банков кредит № 481/2008 г., като общата сума на просрочените задължения е в размер на 8 210,99 евро и представляват просрочена главница, просрочени лихви, наказателни лихви и просрочени такси. Плащането на всички просрочени лихви и на всички наказателни лихви се отлага до 30.08.2012 г., плащането на просрочената главница от 30.05.2012 г. в размер на 500 евро се отлага до 30.08.2012 г., плащането на просрочени такси в размер на 445,74 евро се отлага до 23.08.2012 г., а на просрочени такси в размер на 809,03 евро се отлага до 30.08.2012 г. (чл. 2 от Анекса). Кредитополучателят, поръчителят, солидарният длъжник и длъжникът по договор за обезпечение приемат безусловно Общите бизнес условия и Тарифата на „Б.П.Б.“ АД и декларират, че същите са им предадени при сключване на настоящия анекс (чл. 3 от Анекса).

           

            Софийски районен съд, I ГО, 43 състав, е бил сезиран от „Б.П.Б.“ АД със Заявление на 28.03.2013 г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу длъжниците „А.И.“ ООД, Д.Д.Г. и П.Л.П., за сумата в размер на 230 989,09 евро -  главница по Договор за кредит № 481 от 25.04.2008 г., Анекс № А1-481/30.04.2009 г.; Анекс № А2-481/20.04.2010 г.; Анекс № А3-481/29.07.2010 г.; Анекс № А4-481/07.09.2010 г.; Анекс № 5/25.02.2011 г.; Анекс № А6-481/25.03.2011 г.; Анекс № А7-481/12.09.2011 г.; Анекс № А8-481/10.02.2012 г.; Анекс № А9-481/23.02.2012 г. и Анекс № А10-481/23.08.2012 г., ведно със законната лихва от 28.03.2013 г. до окончателното й изплащане; лихва в размер на 8924,25 евро за периода от 30.04.2012 г. до 30.09.2012 г., лихва в размер на 16 444,39 евро за периода от 30.08.2012 г. до 27.03.2013 г. и 10 627,84 лв. – разноски по делото, които първоинстанционният съд е издал на 13.05.2013 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от Извлечение от счетоводни книги.

 

            С Разпореждане от 23.07.2013 г. на СРС, I ГО, 43 състав, издадено по ч.гр.д. № 13668/2013 г. е указано на заявителя „Б.П.Б.“ АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението. Препис от Разпореждането е връчен на заявителя на 31.07.2013 г. С молба от 30.08.2013 г., депозирана по ч.гр.д. № 13668/2013 г. по описа на СРС, „Б.П.Б.“ АД е представила доказателства, относно предявен иск по чл. 422 от ГПК.

 

            Към доказателствения материал по делото са приобщени още: 32 броя Извлечения по сметка, открита в „Б.П.Б.“ АД, с титуляр „АБЦ К. ООД; Протокол № 11 от заседание на Изпълнителния Комитет на „Б.П.Б.“ АД, проведено на 16.09.2008 г., във връзка с одобряване на промяна в Базисния лихвен процент /БЛПБ/.

 

            Приета като доказателства с допълнителната искова молба е Лихвената методология на „Б.П.Б.“ АД, както и Общи бизнес условия на „Б.П.Б.“ АД, одобрени с Решение на Изпълнителния комитет от 12.02.2007 г., ведно с протоколите, свързани с тяхното изменение.

 

На основание чл.192 от ГПК третото неучастващо лице Комисия за защита на потребителите е представило следните доказателства: Протокол № 26 от 10.06.2012 г.; Писмо с изх. № Ц-00-2254/17.07.2012 г.; Протокол № 33 от 04.09.2012 г.; Протокол № 39 от 10.410.2012 г.; Писмо с изх. № Ц-00-2254/15.10.2012 г. От тях се установява, че по Протокол №26 ог 10.06.2012 г., в който решение по точка №4 се отнася до „Б.П.Б.” АД, с Писмо изх. №Ц-00- 2254/17.07.2012 г., е отправена индивидуална препоръка към „Б.П.Б.” АД. По Протокол №33 от 04.09.2012 г„ в който решение по точка №34 се отнася до „Б.П.Б.” АД. Съгласно  Протокол №39 от 10.10.2012 г., в който решение по точка №8 се отнася до „Б.П.Б.” АД и  Писмо изх. №Ц-00-2254/15.10.2012 г., Б.та е отстранила неравноправни клаузи по договорите по чл.7 ал.2 от Договора за потребителски кредит.

 

            Представени са доказателства относно правосубектността и представителната власт на управителните органи на „Б.П.Б.“ АД и на „А.И.“ ООД – 2 броя Извлечения от ТР.

 

            Приложено е ч.гр.д. № 13668/2013 г. по описа на СРС, 43 състав.

 

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, оспорена от ищеца, в частта, относно размера на заплатените суми за лихви по Договор за кредит № 481/2008 г. и анекси към него, за периода от 25.04.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.08.2013 г., като е допусната тройна съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на приложения по делото доказателствен материал и след запознаване с предоставените от ищеца документи, вещото лице от единичната експертиза е дало следното заключение: При извършената проверка по предоставеното извлечение от кредитна сметки е установено, че за периода от 29.05.2008 г. до 25.11.2008 г. от ответното дружество са усвоени 274 000 евро. За периода от Б.та като платени за главници са осчетоводени 43 010,91 евро. Размерът на претендираната главница от ищеца е 230 989,09 евро. На 22.04.2010 г. са отчетени като погасени за главница 3,82 лв., на 23.02.2012 г. като погасени за главница са посочени 500 лв. Общият размер на извършеното плащане за главница е 43 514,73 евро или неплатеният остатък става в размер на 230 485,27 евро. Размерът на начислената и незаплатена възнаградителна лихва за периода от 30.04.2012 г. до 30.09.2012 г. е 8 924,96 евро. Размерът на начислената от Б.та и незаплатена от ответното дружество наказателна лихва за просрочено плащане и изчислена за периода от 30.08.2012 г. до 27.03.2013 г. е 16 444,39 евро. За периода от 25.04.2008 г. до 30.08.2013 г. размерът на осчетоводените плащания по лихви за кредита са 93 898,14 евро. Съгласно чл. 5 /1/ от процесния договор Главницата по кредита ще се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от БАЗИСЕН БАНКОВ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ плюс надбавка от 3,5%. Съгласно действащата методология до 2014 г. при определяне на БЛПБ включва следните компоненти: Средните стойности на всички привлечени средства на Б.та, завишени със стойността на законоопределените разходи за МЗР /минимални задължителни резерви/, ФГВ /Фонд за гарантиране на влоговете/ и административно управленски разходи; БЛП е преразглеждан веднъж месечно от Комитета за управление на активите и пасивите на „Б.П.Б.”, като при промяна се уведомяват кредитополучателите по подходящ начин и съответствие с действащите Общи условия на Б.та. В методологията не е посочена формула, по която да се обвързват тези критерии и да се изчислява един интегрален показател, който евентуално може да бъде приет за БЛПБ. Вещото лице е установило, че компонентите, формиращи ББЛП са променливи, като първите три компонента са в абсолютна стойност, т.е. лева. На експертизата не е предоставена и в методологията не е посочена математическа формула за привеждането им в относителна стойност, което не дава възможност за изчисляване на един показател, определящ базовия лихвен процент. Съгласно методологията, БЛПБ се преразглежда веднъж месечно от Комитета за управление на активи и пасиви на „Б.П.Б.”, която взема решение за неговата промяна. Вещото лице не е дало отговор на въпроса какъв би следвало да бъде ББЛП на ищеца за периода от 25.04.2008 г. до датата на последното плащане при развитието на тези компоненти, тъй като не може да се изчислят конкретни стойности на БЛП и дати, от които да приеме, че би трябвало на влязат в сила. Не е било в състояние да даде отговор и на въпроса, какви следва да бъдат месечните вноски по кредита, съгласно измененията на компонентите на БЛП. Поради липса на формула и относителното тегло на всеки един от компонентите посочени в методологията, експертизата не е могла да даде становище по въпроса дали е спазено изчислението на ББЛП за процесния период и съответно въз основа на същия изчисляване на лихвата по процесния кредит за целия период от датата на сключване на договора 25.04.2008 г. до датата на последното плащане. При приемане от експертизата запазване на лихвения процент формиран от лихвена база 5,25% +3,50 договорена надбавка и съобразяване с извършените плащания, размерът на неплатената главница става 224 010,24 евро, а не неплатената договорна лихва 8262,99 евро. Общият размер на претендираните от Б.та суми, спрямо извършените изчисления от експертизата е 7 640,82 евро. За периода от ответната страна по кредита са изплатени 142 188,78 евро, от които са погасени 43 514,73 евро главница; 93 898,45 евро лихва и 4775,60 евро наказателна лихва. Поради невъзможното определяне от експертизата на размера на ББЛП, отчитайки промените в стойностите на компонентите, отговор на въпроса: „Имало ли е просрочия към датите на подписване на анексите и в какъв размер като се отчетат промените в компонентите на ББЛП. Да се даде в табличен вид като поотделно се посочат просрочията на главница , за лихви , за такси”, вещото лице не е могло да даде.

 

            Вещите лица от тройната съдебно-счетоводна експертиза, след запознаване с приложените към делото писмени доказателства, както и с представеното от „Б.П.Б.“ АД извлечение от сметка № ********** в евро, с титуляр „А.И.“ ООД, по която е обслужван договора за кредит, за периода от 29.05.2008 г. до 28.03.2013 г., са констатирали, че за периода от 25.04.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.08.2013 г., общият размер на заплатените суми за лихви по Договор за кредит № 481/2008 г. и анекси към него, е 98 674,05 евро, от които: 93 897,94 евро – възнаградителна лихва и 4 776,11 евро – наказателна лихва.

 

            С Определение от 19.11.2014 г., постановено в публично съдебно заседание, СГС, ТО, VI-9 състав, на основание чл. 232 от ГПК, е прекратил производството по настоящото дело, в частта, с която ищецът е искал да бъде постановено решение за сумата от 10 027,84 лв., представляващи направени разноски за държавна такса в заповедното производство и 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ОТ ГПК.

            В производството по предявен установителен иск за съществуването на вземането по чл.422, ал.1 ГПК ищецът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му - в случая Договор за кредит № 481 от 25.04.2008 г., заедно с подписаните към него Анекс № А1-481/30.04.2009 г.; Анекс № А2-481/20.04.2010 г.; Анекс № А3-481/29.07.2010 г.; Анекс № А4-481/07.09.2010 г.; Анекс № 5/25.02.2011 г.; Анекс № А6-481/25.03.2011 г.; Анекс № А7-481/12.09.2011 г.; Анекс № А8-481/10.02.2012 г.; Анекс № А9-481/23.02.2012 г. и Анекс № А10-481/23.08.2012 г., че кредитът е усвоен изцяло по разплащателна сметка на кредитополучателя и че е изправна страна по договора, а длъжникът - възраженията си срещу претенцията на ищеца.

Във вразка с направените възражения от страна на ответниците, съдът намира следното:

В ОИМ ответниците твърдят, че Д.Г. има качеството на поръчител по кредита, а не на съдлъжник, тъй като клаузата на чл. 1 от Анекс № 4 към договора за кредит, с която Б.та е променила качеството му  като страна по договора от поръчител на съдлъжник е нищожна, тъй като  Б.та е наясно какви са последствията от подписване на една такава клауза и се е  възползвала от встъпването на съдлъжник по договора - физическо лице, което не могло да разбере икономическия смисъл на подписването на едно такова споразумение.

Подобно твърдение е изцяло неоснователно. На първо място, законът не предвижда нищожност поради неразбиране на икономическия смисъл от подписване на едно споразумение. На второ място, Б.та не е извършила едностранна промяна, а е налице постигнато взаимно писмено съгласие между страните. На трето място, видно от данните по делото Д.Г. е представляващ дружеството –длъжник – „АБЦ Инженеринг“ . Същият към датата на подписване на Анекс №4-481/07.09.2010 г. очевидно е бил наясно, че представляваното от него дружество се е намирало в трайно просрочие, както и е знаел, че за втори пореден път е удължен срока на договора. Поради това същият добре е съзнавал икономическия смисъл на изменението в договорните отношения, очевидно е положил усилия в качеството си на управител да постигне предоговаряне на условията по договора за кредит. Поради това съдът намира,  че същият  е приел напълно осъзнато и с разбиране промяната на качеството си по отношение на процесния договор от поръчител в съдлъжник.  Когато страните по едно облигационно правоотношение, в случая анекс № 4-481/07.09.2010  г. към договор за банков кредит, сключат тристранен договор, с който се уговарят трето лице – досегашният поръчител по договора  да встъпи като съдлъжник, е налице хипотезата на встъпване в дълг по реда на чл. 101 от ЗЗД, при която досегашният длъжник не се освобождава от дълга, а кредиторът се снабдява наред с него с още един нов длъжник като  кредиторът може да иска изпълнение от всеки един от длъжниците. В този смисъл са и договорките в чл. 1 от Анекса, които изрично посочват, че отговорността на Д.Г. е по чл. 121-123 от ЗЗД, и че Д.Г. се съгласява да отговаря за всички задължения на кредитополучателя по договора за банков кредит, както и че към него е приложим удължения срок на договора.  Т.е. липсва каквато и да е неяснота по отношение на поетите задължения , едностранно поведение от страна на Б.та, което е накърнило по някакакъв начин правата на Д.Г. като го е лишило от възможността да разбере последиците от промяната.

 

По отношение твърдението на ответниците, че  претенцията на Б.та спрямо ответниците - поръчители -  Д.Г. и П.П., е недопустима, тъй като не е спазен 6-месечния преклузивен срок предвиден в чл. 147 от ЗЗД, съдът намира следното:

Както е посочено по-горе, Д.Г. има качеството на съдлъжник, а не на поръчител, поради което същият не може да релевира подобно възражение.

Що се отнася до ответника П.Л., възражението е неоснователно. Съгласно задължителната практика на ВКС в ТР на ОСГТК № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС - т.4.б. срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е преклузивен, като за разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Тъй като преклузивните срокове, за разлика от давностните, се прилагат от съда служебно, изтичането на срока към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл.7 ал.1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия. Нормата на чл. 147 от ГПК лишава кредитора от солидарната отговорност на поръчителите, ако той не е ангажирал отговорността на длъжника си. Нормата на чл. 147 от ГПК е приложима в случая, тъй като е уговорено писмено поръчителство, съгласно изискуемата от чл.138 ал. 1, изр. 2 от ЗЗД форма.  Поръчителят по силата на закона и на основание сключения договор, отговаря солидарно с кредитора. Но тази отговорност, законът предвижда, че следва да се реализира едновременно с отговорността на кредитополучателя, не по-късно от 6 месеца. Затова при непредявяване на искането в 6 месечен срок, правата на кредитора се преклудират.

Както се установява от обсъдените по-горе писмени доказателства, съгласно чл.1 от Анекс А8-481/2012 от 10.02.2012 г. падежът на главното задължение, както и на всички вземания за възнаградителни и наказателни лихви, е 30.09.2012 г., т.е. шестмесечният преклузивен срок за завеждане на иск срещу длъжника започва да тече от крайния срок за ползване и погасяване на кредита, а именно от 30.09.2012 г. Удължаване на просрочените главници и вноски е постигнато и с Анекс № А8-481/10.02.2012 г. и Анекс № А9-481/23.02.2012 г. А10-481/23.08.2012 г., при същия краен срок – 30.09.3012 г. Видно от данните по делото Б.та е предявила искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 28.03.2013 г., поради което не е изтекъл 6-месечния преклузивен срок. В случая не е необхоД.обявяването на  предсрочна изискуемост, тъй като е настъпила изискуемостта на цялото задължение – настъпил е уговореният падеж и кредитополучателят дължи връщане на заетата сума. Това задължение има и съдлъжникът - физическо лице, встъпил в дълга и отговарящ поради това солидарно.

Поради това, че е спазен 6-месечния преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД, не са налице основания съгласно чл.4б от от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., на ОСГТК на ВКС за погасяване на поръчителството, и П.Л., се явява солидарно отговорен, заедно с кредитополучателя и съдлъжника.

 

Направено е възражение от страна на ответниците в ОИМ, че е налице нищожност на две от краузите на сключения договор за кредит, която е била констатирана и от Комисията за защита на потребителите - чл. 5, ал. 1 от Договора - главницата по кредита ще се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 3,5 % и   чл. 7, ал. 1 от Договора - в случай на забава в плащането на главницата и/или начислени лихви от Кредитополучателя, по каквато и да било причина, Б.та олихвява просрочената главница с наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент надбавка от 10%. Според ищеца същите попадат в приложното поле на чл. 143 от ЗЗП. Никъде в договора не е посочено какво съдържа Базисния банков лихвен процент  и при какви обстоятелства може да бъде изменян.. Промяната на ББЛП на Б.та - ищец е изцяло в негова власт и по този начин зависимостта от изпълнение на задължението се явява единствено базисен банков лихвен процент на самата Б., чието изчисление и промяна е понятие без смисъл и съдържание. Процесните клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Посочването само на базисен банков лихвен процент  се характеризира с неопределеност, която навежда на извод, че изцяло във властта на Б.та е да преценява наличие от една страна на причина и от друга основателност на тази причина за определяне на лихвения процент. Налице  е неравноправност на клаузите и по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената без потребителя да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Налице е  неравноправна клауза и по смисъла на чл. 143, т. 13 от ЗЗП – посочените по-горе норми позволяват търговецът да тълкува едностранно договора. Клаузите в процесния договор противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

С ОДИМ ответниците са оспорили като неравноправни цитираните от ищеца в допълнителната искова молба клаузи на чл. 2.2, ал. 5 и чл. 2.2., ал. 7 от Общите условия на Б.та. Оспорват се като неравноправни и следните клаузи: Чл. 5 от Анекс № 1 /30.4.2009 год.; Чл. 9 от анекс № 2/20.4.2010 год.; Чл. 2 от Анекс № 3 от 29.7.2010 год.; Чл. 5 от Анекс № 4 от 7.9.2010 год.; Чл. 2 от Анекс № 5 от 25.02.2011 год.; Чл. 6 от Анекс № 6 от 25.03.2011 год.; Чл. 9 от Анекс № 7 от 12.9.2011 год.; Чл. 6 от Анекс № 8 от 10.2.2012 год.; Чл. 3 от Анекс № 9 от 23.2.2012 год. и Чл. 3 от Анекс № 10 от 23.08.2012 год. Твърди се, че те също не са индивидуално договорени, защото при сключването на договора се предоставят бланки от Б.та, които не подлежат на коментар и договаряне.

Съдът намира, че дължи произнасяне единствено досежно клаузите на чл. 5 ал.1 и чл.7 ал.1 от Договора. Твърдението за неравноправност на останалите изброени разпоредби е направено с ОДИМ – т.е. по отношение на него е настъпило процесуална преклузия, и същото не е част от предмета на спора.

Разгледано по същество възражението е неоснователно, предвид следното:

Неравноправността е категория, закрепена в чл.143 от ЗЗП.  Режимът на договорите за банков кредит са уредени в ЗКИ и ТЗ. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В чл. 144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 от ЗЗП, са неприложими. Сред тях е тази на чл.144 ал.2, а именно, че разпоредбата на чл. 143 т. 10 от ЗЗП не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна има правото незабавно да прекрати договора. Т.е. за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално,  да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза следва да в договор, сключен с потребител. Според § 13 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В настоящата хипотеза Договорът за кредит от 25.04.2008г. е сключен между „Б.П.Б. АД и „А.И.” ООД, което няма качеството на „потребител. Договорът за кредит е подписан и от ответниците - физически лица Д.Д.Г. и П.Л.П. в качеството им на поръчители, но с подписването на договора за кредит тези лица единствено се задължават да отговорят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по договора за кредит, включително за заплащане на всички дължими суми до окончателното им погасяване. В качеството им на поръчители, а впоследствие в качеството на солидарен длъжник относно ответника Д.Г., за тези лица се отнасят единствено разпоредбите на договора за поръчителство, инкорпорирани в Договора за кредит. Страна по договора е юридическо лице - търговец, който сключва договор за отпускане целево на оборотни средства, т. е. сделката е свързана с търговската му дейност. Тъй като кредитополучателят не е физическо лице - потребител по смисъла на § 13 ДР на ЗЗП, не се ползва със закрилата по ЗЗП. Обстоятелството, че преговорите и подписването на процесния договор са извършени от представляващия дружеството- физическо лице, което по-късно е приело да бъде съдлъжник, е ирелевантен, тъй като страна по сделката е дружеството. Без значение е и това, че поръчителите са физически лица (единият е бил и управител на дружеството, който след това са е съгласил да стане съдлъжник). Поради това, дори и само на това основание, ответниците не могат да се позовават на неравноправност на краузите на договора. В случая не намира приложение уредбата на  ЗЗП досежно неравноправните клаузи в договорите с потребителите, които са нищожни.Предвид изложеното, не следва да се излагат доводи във връзка с конкретните фактически състави на чл. 142 от ЗЗП, на които се позовават ответниците – по т.10, 12 и 13, тъй като същите са ирелевантни за настоящия случай.

 

По отношение на твърдението за противоречие с добросъвестността и справедливостта  ответниците считат, че клаузите на чл. 5 ал.1 и чл. 7 ал.1 от  Договора противоречат на изискването за добросъвестност, тъй като водят до значително неравноправие между правата и задълженията на потребителя и Б.та, което съставлява накърняване на добрите нрави - основание за нищожност по смисъла на чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира следното:

Накърняването на дорите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушават принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на критерии свързани с естеството на задълженията поети и от двете страни.

В конкретния случай процесният договор е с продължително действие. За Б.та - кредитор съществува задължение да отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на Б.та необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение. Отделно от това в законодателството са налице редица задължения на кредитната институция, произтичащи от ЗКИ с оглед защита правата и задълженията на длъжниците. Съгласно чл. 58 ЗКИ при отпускане на кредити Б.та задължително предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си своите условия по кредите, които съдържат най-малко данни за общите разходи по кредита (такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и у словията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.

            В случая не се установява, а и не се твърди, да е налице абсолютна неравностойност на уговорените престации, която да обуслови извод за нееквивалентност на престациите. Определянето на насрещните престации към момента на сключване на процесния договор зависи от волята на страните в рамките на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, като начинът на определянето им, както и съдържанието им, зависи от тях. По делото не се твърди, нито се доказа, опорочаване волята им. Преценката дали е налице нееквивалентност на престациите, която нарушава добрите нрави, следва да се извършва съобразно конкретно съществуващите факти и обстоятелства към момента на сключване на сделката. Простото съпоставяне на размера на платената лихва, променена съобразно чл. 5 ал.1 и чл. 7 ал.1 от  от Договора, не доказва нееквивалентност на престациите. В решение № 1444 от 04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на ВКС, V Г. О., е посочено, че общият принцип за  нарушението на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите.

При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД систематическо и граматическо тълкуване на чл. 5 ал.1 от договора за кредит, при преценка смисъла, който произтича от целия договор, неговата цел, добросъвестността, лоялните практики при предоставянето на ипотечни кредити, разпределението на риска, настоящата съдебна инстанция приема, че общата воля на страните е лихвата да е променлива величина, която зависи от два компонента – базисен банков лихвен процент и надбавка от 3.5 %.

Правното твърдение на ответниците е, че никъде в договора и анексите към него не е посочена стойността на Базисния банков лихвен процент,  нито начинът, при който той се формира и изменя за периода на кредита.

Съдът намира следното:

Начинът на определяне и промяна на договорната лихва, в частност на ББЛП, са посочени в Лихвената методология, към която препращат Общите условия на Б.та. Общите условия на Б.та са били предоставени на ответника при сключване на договора, съответно е налице позоваване на същите във всеки един от анексите. Нещо повече, кредитополучателят е търговец, поради което  с оглед чл. 302 от ТЗ е бил длъжен да се запознае с Общите Условия и Лихвената методология. В  Общите условия (ОУ) на „Б.П.Б.“ АД, които Кредитополучателят и поръчителите са приели и които са публикувани в интернет страницата на Б.та е посочено в чл. 2.2. ал. 5, че клиентът се съгласява, че Б.та има право да промени едностранно приложими към съответния договор за кредит лихвен процент в неговата цялост, и/или всеки един от неговите компоненти, независимо от техния вид и наименование (например индекс, база, надбавка лихва по чл. 294, ал. 2 от ТЗ и т.н.), т. е , приемайки Общите условия клиентът се е съгласил ББЛП да бъде изменян едностранно от страна на Б.та. Съгласно ОУ, чл. 2.2. ал. 7 - клиентът се съгласява, че Б.та има право едностранно да промени лихвения процент приложим към съответните банкови сметки, при наличие на основателна причина, включително и при условията, посочени в чл. 2.2., ал. 5 от настоящите Общи Условия, като уведомява титулярите за тази промяна чрез съобщения поставяни на определените за това места в банковите й салони, както и чрез обявяване на новите лихвени проценти в интернет страницата на Б.та на Б.та, тоест клиентът бил уведомен къде може да намери информация относно промяната на лихвения процент. На  сайта на Б.та е била публикувана Лихвена методология, в която фигурира и информация относно формирането на Базисния банков лихвен процент а именно: БЛПБ се образува от средните стойности на всички привлечени средства на Б.та, завишена със стойността на законоопределените разходи за МЗР (минимални задължителни резерви), ФГВ (Фонд за гарантиране на влоговете) и административно управленски разходи. При промяна на БЛПБ кредитополучателите се уведомяват по подходящ начин в съответствие със законовите изисквания и действащите Общи условия на Б.та БЛПБ е преразглеждан веднъж месечно от Комитета за управление на активи и пасиви на Б.та             (съобразно заключението на ССЕ)..  

Тъй като сделката е сключена при общи условия за нея приложение намира чл. 298 от Търговския закон, а именно, че търговецът може да установи отнапред ОУ за сключваните от него сделки. Характерно за договорите, сключени при ОУ, е че клаузите на отделния договор не се разискват между страните, те са установени предварително от едната страна, за другата съществува само възможност да ги приеме или да не сключи договора. По този начин съдържанието на договора се оказва типизирано според волята на едната страна - страната, която предлага услугата, и това е позволено от закона . Това принципно води до опасност тази страна да налага волята си, тъй като се оказва в икономически по-привилегировано положение. За да неутрализира икономическото господство на тази страна, ТЗ предвижда алтернативно две изисквания за договорите при ОУ. Те стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема  или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Общите условия обвързват търговеца, ако са му били предадени. Съответно, тези изисквания на закона са спазени, като съгласно чл.24 от Раздел VII от Договор за кредит от 25.04.2008 г. Кредитополучателят, Поръчителите и Длъжникът по договор за обезпечение приемат безусловно Общите условия и Тарифата на Б.та и декларират, че същите им са предадени при сключване на договора. Същата клауза фигурира и във всеки един от приложените по делото десет анекса, които са подписани от ответниците по делото. Т.е изцяло необосновани и неоснователни са възраженията на ответниците, че не са подписвали и не са се съгласявали с Общите условия на Б.та към нито един момент. Поради това съдът приема, че „Б.П.Б.“ АД е спазила чл.58 от ЗКИ и необходимите документи и информация са предоставени на клиентите. Посочването на два компонента на уговорената лихва – ББЛП и надбавка е ориентировъчно и е свързано с възможност както за увеличаване, така и за намаляване на лихвата. След като значителна парична сума е авансово усвоена от ищеца за негови цели, не може да се счете, че Б.та  недобросъвестно е гарантирала интересите си като предвиди възможност за увеличение на лихвата. Не е нищожна клаузата за увеличаване на лихвата по  предварително зададен критерий, който при договарянето кредитополучателят е приел. Ответникът е търговско дружество, а не потребител – физическо лица по потребителски кредит, и би следвало да е наясно с поетите рискове. 

От друга страна, както се установява от заключението на ССЕ, ББЛП на „Б.П.Б.“ през процесния период се е формирал от следните компоненти: аминистративно управленски разходи, включващи административни разходи, вноска във фонд за Гарантиране на влоговете; разходи за обезценката и провизиране на кредити; минимални задължителни резерви - общ дължим резерв, поддържан резерв в края на годината; привлечени средства (при среден лихвен процент на привлечените средства); При преглед на данните посочени в таблицата се установява, че компонентите са променливи, като първите три компоненти са в абсолютна стойност, т.е. лева. Действително, на експертизата не е била  предоставена  математическа формула за привеждането в относителна стойност на така уговорените компоненти. Същевременно обаче за всяка една година са налице обективни данни за всяка една компонента, залегнала при преценката на ББЛП. На вещото лице е предоставена информация, че за процесния период ББЛП за еврови кредити е бил 4,00 съгласно Решение № 4 на Изпълнителния комитет от 27.3.2006 г.; 4.75 % съгласно Решение № 10 на Изпълнителния комитет от 21.09.2007 г.; 4.75 съгласно Решение на Изпълнителния комитет от 05.02.2008 г.; 5.25 съгласно Решение № 4 на Изпълнителния комитет от 27.03.2008 г.;  5.75 съгласно Решение № 11 на Изпълнителния комитет от 16.09.2008 г.;  5.75 съгласно Решение № 11 на Изпълнителния комитет от 29.10.2008 г.; 5.75 съгласно Решение № 8 на КУАП  на Изпълнителния комитет от 02.11.2009 г.; 

Видно от представените от ищеца доказателства, така определените ББЛП са били обявени на сайта на Б.та. Респ., при подписване на Анексите към договора (10 на брой), кредитополучателят е бил уведомяван за техния размер и е подписвал погасителен план, като е признавал във всеки един анекс каква е дължимата сума и какъв  е размерът на погасителната вноска. Поради това, и при осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД систематическо и граматическо тълкуване на чл.5 ал.1 от договора за кредит, при преценка смисъла, който произтича от целия договор, неговата цел, добросъвестността, лоялните практики при предоставянето на кредити, разпределението на риска, настоящата съдебна инстанция приема, че общата воля на страните е лихвата да е променлива величина. Нейният размер е напълно определяем, като  длъжникът – търговско дружество, е получил Общите условия към договора, които препращат към Методиката за определяне на лихвените нива още към сключването му. Промените са били надлежно оповестявани, поради което неоснователно е твърдението му, че не е бил наясно какво точно заплаща – дали лихви или лихви и и главници. Поради това не може да се приеме, че ответното дружество като кредитополучател, е в положението на по-слаба страна в отношенията си с Б.та от гледна точка на позицията му в преговорите, вида на отпуснатия кредит, степента му на информираност с оглед чл. 298 от ТЗ и чл. 302 от ТЗ. Законодателството предвижда изрично възможност за подобен  вид уговорки за изменение на лихвата. В този смисъл е чл. 58 т.2, пр. 3 от ЗКИ, който предвижда такава възможност за Б.та като ал. 3 и 4 на същата норма уреждат задълженията на Б.та за уведомяване на клиентите й в случаите на промяна на лихвения процент. След като законът допуска подобна промяна на лихвените условия при договорите за потребителски кредит, на още по-силно основание такава възможност не е забранена при търговските отношения, където страните действат в рамките на професионално упражнявана дейност.

Предвид изложеното не е налице претендираната нищожност на чл.5, ал.1 и чл.7, ал.1 от Договор за кредит от 25.04.2008 г. на посоченото основание - накърняване на „добрите нрави“.

 

С оглед така направените правни и фактически изводи, съдът намира, че не е налице плащане без основание на суми за възнаградителна и наказателна лихва. Клаузата, с която се въвежда право на Б.та едностранно да определя компонент, относим към възнаградителната лихва, не е нищожна поради неравноправност – както е посочено по-горе неравноправността е основание за нищожност, приложимо само към потребителите (чл.143 от ЗЗП),  а това са само физически лица (§ 13, т. 1 ЗЗП). В настоящия случай е налице договор за банков кредит, сключен от търговец и за търговски цели. Встъпването на съдлъжник-физическо лице не променя характера на договора (непотребителски) и съответно физическото лице не може да ползва потребителската защита. Не е налице нищожност и поради противоречие с разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 2 и чл. 59, ал. 2 от Закона за кредитните институции. В настоящия случай не е налице такава неяснота, която да обоснове невъзможност за постигане на съгласие по условията на кредита, т.е. не е налице нищожност на сочените от ищеца клаузи. Не е налице и хипотезата на чл. 26 ал.1 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави.

 

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен. Между страните е бил сключен договор за банков кредит с който Б.та е предоставила на кредитополучателя „А.И.” ООД сума в размер на 274 000 евро. Същата е усвоена от изцяло в периода 29.05.2008 г. – 25.11.2008 г. Общият размер на платените суми от „А.И.” ООД за  погасяване на кредита за периода от 22.06.2009 г до 28.08.2012 г  възлиза на 142 188,78 евро, от които са погасени 43 514,73 евро главница; 93 898,45 евро лихва и 4 775,60 евро наказателна лихва. Неплатеният остатък за главница е в размер на 230 485.27 евро. Размерът на неплатената възнаградителна лихва е 8 924.96  евро. Размерът на начислената, но неизплатена наказателна лихва е 16 644 евро. Поради това на основание всички представени доказателства, и най-вече съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема, че „А.И.” ООД дължи на ищцовата Б.следните суми: 230 485.27 евро - представляващи дължимата от „А.И.” ООД главница по договора, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 28.02.2013 г. до изплащане на вземането; 8 924.96 евро – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2012 г. до 30.09.3012 г.;  16 444.39 евро – наказателна лихва за просрочено плащане, изчислена за периода от 30.08.2012 г. до 27.03.2013 г. В този размер следва да бъде уважен предявения иск, като следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 230 898.09 евро – неплатен остатък за главница.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Ищецът претендира разноски. Същият е представил Списък по чл.80 от ГПК. Разноските са 10 937.84 лв., от които за държавна такса – 10 027.84 лв.; депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 550 лева; заплатено адвокатско възнаграждение - 360  лева, като същото не е оспорено от ответника. Приложени са доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.

Ищецът претендира и присъждане на разноските в заповедното производство в общ размер от 10 627.84 лв., от които 10 027.84 лв. за държавна такса и 600 лв. – адвокатски хонорар. Искането е допустимо с оглед т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът също претендира разноски, които са в общ размер от 7 200 лв., съобразно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК, от които 1 200  лева –за ССЕ и 6 000 лв. – адвокатско възнаграждение, към който са приложени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждание. Претендира се и сумата 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника, като иска същото да бъде намалено до минималния размер на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че възражението е неоснователно. Съгласно чл. 7 ал.3 т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр.64 от 23.07.2004 г. минималното възнаграждение с оглед цената на исковете е 10 654.31 лв. Уговореното възнаграждение `за заповедното и исковото производство), е в по-нисък размер, поради което на ответника следва да се признаят за надлежно извършени разноски в пълния претендиран  размер.

Съобразно уважените искови претенции, на ищеца следва да се присъди сумата 21 531,17 лв.

Съобразно отхвърлената част на исковете на ответника следва да се присъдят 15.36 лв.

Поради това следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 21 515,81 лв. – разноски изчислени по компенсация съобразно направените и от двете страни разноски и уважената, респ. отхвърлена част на исковите претенции.     

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, по иска, предявен от „Б.П.Б.” АД, регистрирано в Търговския регистър с ЕИК ********, с адрес: гр. С., район „М.“, бул. „************* представлявано от пълномощник адвокат Д.Ш.-Л., със съдебен адрес:*** против „А.И.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Д.Д.Г.,***; Д.Д.Г., ЕГН **********,*** и П.Л.П., ЕГН **********,***, и тримата чрез пълномощника си адвокат В.В. от САК, че „А.И.“ ООД, ЕИК ********, Д.Д.Г., ЕГН **********,  и П.Л.П., ЕГН **********, дължат солидарно на „Б.П.Б.” АД, ЕИК ********, следните суми: 230 485.27 евро (двеста и тридесет хиляди четиристотин осемдесет и пет евро, двадесет и седем евроцента) - представляващи дължимата от „А.И.” ООД главница по Договор за кредит № 481/2008 г. сключен с „Б.П.Б.” АД, изменен и допълнен с Анекс А1-481/2009 от 30.04.2009 год., Анекс А2-481/2010 от 20.04.2010 год., Анекс № АЗ- 481/2010 от 29.07.2010 год., Анекс А4-481/2010 от 07.09.2010 год., Анекс № 5 от 25.02.2011год., Анекс А6-481/2011 от 25.03.2011год., Анекс А7-481/2011 от 12.09.2011 год., Анекс А8-481/2012 от 10.02.2012год., Анекс А9-481/2012 от 23.02.2012 год., Анекс А10- 481/2012 от 23.08.2012год, с който Б.та, в качеството й на кредитор, е предоставила на ответника „А.И." ООД, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер до 274 000 евро, което задължение е поето от Д.Д.Г., в качеството му на солидарен длъжник, при поръчителството на П.Л.П., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 28.03.2013 г. до изплащане на вземането; 8 924.96 евро (осем хиляди деветстотин двадесет и четири евро, деветдесет и шест евроцента) – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2012 г. до 30.09.3012 г. на осн. чл. 5 ал.1 от Договор за кредит № 481/2008 г.;  16 444.39 евро (шестнадесет хиляди четиристотин четиридесет и четири евро, тридесет и девет евроцента) – наказателна лихва за просрочено плащанена осн. чл. 7 ал.1 от Договор за кредит № 481/2008 г., , изчислена за периода от 30.08.2012 г. до 27.03.2013 г., присъдени на „Б.П.Б.” АД, ЕИК ********, със Заповед за изпълнение от 13.05.2013 г., издадена по гр.д. 13668/2013 г. по описа на СРС, ГК, 43 състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист на 13.05.2013 г. и е образувано изп. Дело № 201383880404470 по описа на ЧСИ № 838 М.Б..

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.П.Б.” АД, регистрирано в Търговския регистър с ЕИК ********, с адрес: гр. С., район „М.“, бул. „************* представлявано от пълномощник адвокат Д.Ш.-Л., със съдебен адрес:*** против „А.И.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Д.Д.Г.,***; Д.Д.Г., ЕГН **********,*** и П.Л.П., ЕГН **********,***, и тримата чрез пълномощника си адвокат В.В. от САК иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено съществуването на изискуемо парично вземане за главница по Договор за кредит № 481/2008 г. сключен с „Б.П.Б.” АД, изменен и допълнен с Анекс А1-481/2009 от 30.04.2009 год., Анекс А2-481/2010 от 20.04.2010 год., Анекс № АЗ- 481/2010 от 29.07.2010 год., Анекс А4-481/2010 от 07.09.2010 год., Анекс № 5 от 25.02.2011год., Анекс А6-481/2011 от 25.03.2011год., Анекс А7-481/2011 от 12.09.2011 год., Анекс А8-481/2012 от 10.02.2012год., Анекс А9-481/2012 от 23.02.2012 год., Анекс А10- 481/2012 от 23.08.2012год, с който Б.та, в качеството й на кредитор, е предоставила на ответника „А.И." ООД, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер до 274 000 евро, което задължение е поето от Д.Д.Г., в качеството му на солидарен длъжник, при поръчителството на П.Л.П., над уважения размер от 230 485.27 евро (двеста и тридесет хиляди четиристотин осемдесет и пет евро, двадесет и седем евроцента) до пълния предявен размер от 220 898.09 евро (двеста и тридесет хиляди осемстотин осемдесет и осем евро и девет евроцента, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

ОСЪЖДА „А.И.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Д. Д.Г.,***; Д. Д.Г., ЕГН **********,*** и П.Л.П., ЕГН **********,***, и тримата чрез пълномощника си адвокат В.В. от САК, да заплатят солидарно на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК на „Б. П.Б.” АД, регистрирано в Търговския регистър с ЕИК ********, с адрес: гр. С., район „М.“, бул. „************* представлявано от пълномощник адвокат Д.Ш.-Л., със съдебен адрес:***, сумата 21 515,81 лв. (двадесет и една хиляди петстотин и петнадесет лева, осемдесет и една стотинки) – разноски изчислени по компенсация съобразно направените и от двете страни разноски в заповедното и настоящото производство и уважената, респ. отхвърлена, част на исковите претенции.          

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: