Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 2550/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5199702/28.11.2019 г. на Г.Г. – ответник по гр. дело № 43774/2017 г., Софийски районен съд, 88 състав срещу постановеното по него Решение № 275043/14.11.2019 г., с което е признато за установено, че дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД следните суми: 2 342.04 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия и такса за дялово разпределение, начислена за периода 12.2013 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху главницата – в размер на 888.49 лв. за периода 31.12.2013 г. - 21.02.2017 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати и 348, 36 лв. – разноски в исковото и заповедното производства.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо в
частта, с която е признато за установено дължимостта на главница в размер на
4 178, 68 лв. при предявен иск за сумата от 4 158, 63 лв. В
останалата обжалвана част решението се явявало неправилно, тъй като съдът не
отчел правилно размера на направеното признание на иска, ограничавайки се само
до сумата от 33, 60 лв. – главница и 5, 52 лв. – лихва. Имало разминаване между
мотивите и диспозитива досежно размера на дължимата лихва, която не би трябвало
да бъде 888, 49 лв., а 370, 97 лв. Поддържа се погасяване вземането от 199, 79
лв. – главница по фактура от м. 12.2013 г. като изсрочено по давност.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
процесното решение. Претендират се разноски
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД редовно уведомен на
06.02.2020 г. не взема становище в законоустановения срок.
Третото лице-помагач „Н.И.“ ЕООД редовно уведомено на
04.02.2020 г. не взема становище в законоустановения срок.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 43774/2017 г., Софийски районен съд, 88
състав е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че
ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия за битови
нужди не бил заплатил дължимата от него цена за доставената до неговия
имот топлинна енергия. Била му
изпратена покана, след която не последвало плащане. Дължимите суми били по
формулата за дялово разпределение. Въз основа на изложеното е поискано да бъде
установено, че длъжникът дължал на ищеца: 4 125, 03 лв. – цена за доставена и незаплатена топлинна енергия;
33, 60 - лв. – главница за дялово разпределение за
периода 01.01.2012 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 28.02.2017
г. до окончателното изплащане на
сумата, както и обезщетение за забава начислено върху всяка от главниците за
периода 29.02.2012 г.-21.02.2017
г., съответно в размер на 1 253, 94 лв.. и в
размер на 5, 52 лв.
Ответникът е оспорил частично исковете по основание и размер. Признал е част от задължението в размер на 2 332, 10 лв. начислено за периода до 28.02.2014 г. Не е оспорил сумата от 33,60 лв. – главница и 5, 52 лв. – лихва за забава, начислени по фактура от 31.05.2015г. Оспорил е като нищожно сключенотото с ищеца споразумение поради въвеждане в заблуждение.
По делото е конституирано „Н.И.“ ЕООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Пред районния съд са представени: Решение на ОС на
ЕС за избор на фирма за дялово разпределение; договор между ЕС и „Н.И.” ЕООД за
извършване на отчитане и дялово разпределение на дължимите суми за топлинна
енергия; Договор между „Т.С.” ЕАД и „Н.И.” ЕООД за извършване на отчитане и
дялово разпределение на доставената и потребена топлинна енергия; извлечение от
счетоводството на дружеството за задълженията на абон. № 331142; споразумение
от 30.01.2015 г., сключено между Г.Г. и „Т.С.” ЕАД, в което се съдържа съгласие на страните по него за дължимост
на сумата от 3307, 44 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.11.2011 г. до 31.12.2014 г. и начислената върху нея законна лихва за
забава към датата на подписване на споразумението в размер на 556, 92 лв.;
Общи условия на дружеството-ищец за доставка и заплащане на топлинна енергия;
справки за дяловото разпределение и изравнителните сметки за процесния период.
Според изслушаната и приетата по делото СТЕ количеството топлинна енергия за
абонатната станция се отчитало
всеки месец по показанията на общия топломер от служители на ищцовото дружество.
В имота имало четири отоплителни тела и четири броя топлоразпределители и щранг лира. Общият размер на дължимите суми за
процесния период възлизала на
4 178, 68 лв. (за топлоенергия за отопление и топла вода). Начисляването на сумите за топлинна енергия
за имота било извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Топломерите в абонатната станция били
подлагани на метрологична проверка на всеки две години.
Според ССчЕ нямало
плащане на задълженията. Сумите, формиращи главницата били
в общ размер на 4 158, 63 лв. Мораторната лихва за периода до 21.02.2017 г. възлизала на 1 259,
46 лв.
За да постанови своето решение съдът е приел, че главницата възлизала на 4 178, 68 лв. съобразно приетото от вещото лице. Уважил възражението за погасителна давност за периода преди 28.02.2017 г. Този извод е съобразен и по отношение на дължимите лихви. Прието е, че лихвата е в размер на 888, 49 лв., макар в мотивите да е посочено, че е в размер на 370, 97 лв. Отхвърлено е възражението за нищожност на споразумението. По тези съображения съдът е постановил своето решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо за разликата над 4 158,
63 лв. до пълния приет размер от 4 178, 68 лв. За размера от 20, 03 лв.
делото следва да бъде прекратено поради нарушение на диспозитивното начало. В
останалата част е допустимо. По същество е частично неправилно.
Вземането по фактура от 12.2013 г. в размер на 199,
79 лв. не е погасено по давност, тъй като за тази сума е сключено споразумение,
в което потребителят го е признал и срокът на погасяването му не е тригодишен,
а е пет години. Признанието на сумата 2 332, 10 лв.
прави този факт безспорен по делото, а не означава, че съдът не я съобразява
при вземане предвид общата неиздължена сума.
По отношение законната лихва за забава и съобразно приетото, че давността е спряла да тече на 28.02.2017 г., същата се дължи за периода 31.12.2013 г. - 21.02.2017 г. и възлиза на 370, 97 лв., за който предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1 259, 46 лв.
При този изход на делото на ищеца по първоинстанционото дело му се дължи сумата от 267, 53 лв. в исковото производство и 78,71 лв. в заповедното. Разноските на ответника са в размер на 311,73 лв. – адвокатско възнаграждение.
На въззивника се дължат разноски в размер на 149, 11
лв. – адвокатско възнаграждение, а на въззиваемия 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като недопустимо Решение № 275043/14.11.2019 г. по гр. дело № 43774/2017 г., Софийски районен съд, 88 състав в частта, в която е прието за установено по предявения от ищеца „Т.С.”, ЕИК ********иск, че ответникът Г.И.Г. дължи на ищеца сумата от 2 321, 99 лв до пълния приет по делото размер от 2 342.04 лв. – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и такса за дялово разпределение, начислена за периода от м. 12.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, собственост на ответника ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 275043/14.11.2019 г. по гр. дело № 43774/2017 г., Софийски районен съд, 88 състав в частта, в която е прието, че ответникът дължи сумата над 370,97 лв. до пълния приет размер от 888, 49 лв. обезщетение за забава начислено върху главницата.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА ответника Г.И.Г., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца „Т.С.”, ЕИК ********с адрес: гр. София, ул. „********сумата от 267, 53 лв. разноски в исковото производство и 78,71 лв. разноски в заповедното.
ОСЪЖДА ищеца „Т.С.”, ЕИК ********с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ответника Г.И.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 311,73 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА въззивника „Т.С.”, ЕИК ********с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия Г.И.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 149, 11 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА въззивника Г.И.Г., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплати на въззиваемия „Т.С.”, ЕИК ********с адрес: гр. София, ул. „********сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е постановено при участието на „Н.И.” ЕООД
трето-лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./