№ 129
гр. Варна , 09.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901112 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД , редовно призован,
представлява се от адвокат П. П., преупълномощен от адвокат О. Т. и приет
от съда от днес.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован,
представлява се от адвокат Н. Б., преупълномощен от Адвокатско
Дружество „Величков, Желязков и партньори“ и приет от съда от днес.
Третото лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се представлява.
Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Б.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
становище по проекта за доклад на делото.
1
Адв. П.: Поддържам исковете. Оспорвам отговора. Запознат съм с
проекта за доклад и нямам възражения.
Адв. Б.: Поддържам депозираните писмени отговори. Запознат съм с
проекта за доклад. Нямам възражения. Нямам възражения и относно
разпределената доказателствена тежест.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 263 от 11.03.2021 година и
го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от "Кей Енд Ес
Енерджи" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
"България" № 51 Б, ет. 4, п.к. 1404, гр. София, срещу „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми:
(1) сума в размер 53 779,34 лв. (петдесет и три хиляди седемстотин
седемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки), дължима от "Енерго-
Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец август 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, както и сума в размер 14 988.44 лв. (четиринадесет хиляди
деветстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки)
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 53 779,34 лв.
за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и
законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до
окончателното им плащане;
(2) сума, в размер 5 264.51 лв. (пет хиляди двеста шестдесет и четири
лева и петдесет и една стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД
като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за
месец август 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в
размер 1 468.15 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и петнадесет
стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 5
264.51 лв. за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както
2
и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до
окончателното им плащане;
(3) сума в размер 62 586.26 лв. (шестдесет и две хиляди петстотин
осемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), дължима от "Енерго-Про
Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец септември 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, както
и сума в размер 16 775.66 лв. (шестнадесет хиляди седемстотин
седемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) представляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата от 62 586.26 лв. за периода от
01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху
горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане;
(4) сума в размер 3 939.49 лв. (три хиляди деветстотин тридесет и девет
лева и четиридесет и девет стотинки) дължима от "Енерго-Про Продажби"
АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец септември 2017 г. на 2основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както
и
сума в размер 1 098,62 лв. (хиляда деветдесет и осем лева и шестдесет и
две стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от
3 939,49 лв. за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска,
както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска
до окончателното им плащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на ВяЕЦ, състояща се
от един ветрогенератор ("ВГ16") с обща инсталирана мощност 2000 kW,
находяща се в поземлен имот с кадастрален номер 011026 в землището на гр.
Каварна, община Каварна, област Добрич, въведена в експлоатация с
разрешение за ползване № СТ-05 459/11.05.2009 г. ВяЕЦ е присъединена към
електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с
Електроразпределение – Варна АД /сега „Електроразпределение Север“ АД/
Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електроенергия № 4009 от 20.12.2006 г.
3
За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 83 от 11.05.2009 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.,
и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. август 2017 г. ищецът произвел и доставил на
ответника енергия в размер на 285,990 MWh, за която е издал Фактура №
214/12.09.2017 г. на стойност 5 575,02 лв. с ДДС при продажна цена за
излишък на балансиращия пазар в размер на 16,2448 лв./мВтч, тъй като
посоченото количество електроенергия било произведено докато централата в
рамките на м. август е работила при надхвърлен праг от 2 000 кВт/ч нетно
специфично производство (НСП) от инсталиран 1 кВт мощност, но без да е
достигнала 2 250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh
нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW
мощност.
Твърди, че ВяЕЦ-а е достигнал 2250 ефективни часа работа на
16.09.2017 г., поради което ищецът издал на ответника дебитно известие №
215/30.09.2017 г. към Фактура № 214 за сумата от 53 779,34 лева с ДДС и
Дебитно известие № 218/01.10.2017 г. към Фактура № 214 за сумата от 5
264,51 лв. с ДДС, с които коригирал продажната цена за излишък до размера
на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29
лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец август
2017 г. Твърди, че след като ВяЕЦ на ищеца е достигнала 2250 ефективни
часа работа и не е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично
производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, цялото
количество произведена електрическа енергия през м. август е подлежало на
изкупувате по преференциалната цена дължима по т. 1.7 от Решение СП-1
(188,29 лв./MWh).
До момента сумите по тези дебитни известия не били заплатени. Върху
първата ответникът дължал законната лихва за забава в размер на 14 988,44
лева, а върху втората – в 3размер на 1 468,15 лева за периода от 01.01.2018 г.
4
до датата на предявяване на иска – 01.10.2020 г.
На следващо място излага, че през м. септември 2017 г. ищецът
произвел и доставил на ответника енергия в размер на 325,740 мВтч, за която
издал Фактура № 216/30.09.2017 г. на стойност 67 604,08 лв. с ДДС при
продажна цена в размер на 172,95 лв./мВтч, (по т. 1.8 от Решение СП-1) след
достигане на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактура по тази цена, тъй
като съответните количества електроенергия били произведени, докато
централата в рамките на месец септември е работила при надхвърлен праг от
2 000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран
1 kW мощност, след като е достигнала 2250 ефективни часа, но без да е
достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Но тъй като до количеството
произведена електрическа енергия в размер на 214,010 MWh през м.
септември 2017 г. ВяЕЦ е работила до 2250 ефективни часа, то впоследствие
ищецът след издаване на Фактура № 216 г. издал на ответника дебитно
известие № 220/01.10.2017 г. към Фактура № 216 за сумата от 3 939,49 лв. с
ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната
цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh). Поддържа, че
количеството произведена електрическа енергия през месец септември 2017 г.
в размер на 214,010 MWh, е подлежало на изкупуване по преференциалната
цена по т. 1.7 от Решение СП-1, а остатъкът от 111,730 MWh (325,740 MWh -
213,010 MWh) произведени през месец септември са подлежали на
изкупуване по преференциалната цена по т.1.8 (172 95 лв./MWh) от Решение
СП-1, защото централата едва след производството на 935,866 MWh е
достигнала работа от 2250 ефективни часа, но не е достигнала прага от 2 300
MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW
мощност.
Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено
част от сумата по Фактура № 216 в размер на 5 017,82 лв., като към
настоящия момент оставала дължима и незаплатена сума в размер на 62
586,26 лв. с ДДС. Върху тази сума ответникът дължал законната лихва за
забава в размер на 16 755,66 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на
предявяване на иска – 01.10.2020 г. Не била заплатена и сумата по дебитно
известие № 220/01.10.2017 г. за сумата 3 939,49 лв., върху която ответникът
5
дължал законната лихва за забава в размер на 1 098,62 лева за периода от
01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска – 01.10.2020 г.
Ищецът излага още, че договор № 83 от 11.05.2009 г. се е изпълнявал в
процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от
08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.01.2019 г. действието на
договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м.
август и м. септември 2017 г. са произведени и доставени при условията на
сключения между страните договор.
Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване
и за 15 години напред се прилага преференциалната цена, определена в
Решение № Ц-10/31.03.2010 г. на 4ДКЕВР. След приемане на Решение № Ц-
10/30.03.2011 г. на ДКЕВР следвало да се прилага определената в последното
преференциална цена относно цялото произведено от ищеца и изкупено от
ответника количество електроенергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на
03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните,
който запазва действието си.
Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение №
Ц10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на
производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно:
„наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2
250 часа годишни часове“.
Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от
вятърни електрически централи били определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била
определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи,
работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от
172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.
В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа
енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да
фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната
6
цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни
годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането
на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в
т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава
била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника,
продължила години, както и в отношенията между други производители на
електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната
уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД
оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект
ВяЕЦ с обща инсталирана мощност 2000 kW, находяща се в гр. Каварна,
присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор.
Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на
произведените количества енергия № 83 от 11.05.2009 г., като съгласно чл.18
от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от
КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на
нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по
цена на излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.
Излага, че с писмо от 18.01.2018 г. е информирал ищеца, че следва да
издаде кредитни известия за корекция на цената до приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар. Вместо това, ищецът претендира
заплащането на преференциална цена за произведентите през м. август и м.
септември 2017 г. количества електрическа енергия над нетното специфично
производство от 2000 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност по преференциална
цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР.
Излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща
процесните отношения и сочи, че съд Закона за изменение и допълнение на
ЗЕВИ (ДВ бл. 56 от 24.07.2015 г.), обществения доставчик, съотв. крайните
7
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично
производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това
производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е
дадена и легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство“.
Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни
преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на
едногодишен период в зависимост от достигането на 2250 работни часа, тъй
като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ.
Сочи, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т.1.7
и е отменено като незаконосъобразно с Решение №1177 от 23.02.2018 г. по
адм.д. №8522/2015 г. на Административен съд - София град. С Решение
№1115 от 28.01.2019 г. по адм.д. №5284/2018 г. ВАС е потвърдил Решение
№1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. №8522/2015 г. на АССГ в частта, с което е
отменена т.1.7 от Решение СП-1 и е обезсилил решението в частта, с която е
отменена т.1-8 от Решение № СП-1.
С оглед окончателната отмяната на т.1.7. от Решение № СП-
1/31.07.2015г., КЕВР е приела Решение СП-5/28.03.2019 г., с което на
основание §17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката /ЗИД на ЗЕ, обн.ДВ, бр.56
от 2015 г. установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично
производство в размер на 2000 КВтч, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа по т.8 от Решение Ц10/30.03.2011 г. на КЕВР.
Поддържа, че достигането на НСП при всички случаи съставлява прага,
до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и
продадена електрическа енергия след достигане на НСП от 2000 кВтч за 1
кВт инсталирана мощност следва да се заплащат по цена за излишък, тъй като
ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал
принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Тъй 6като
ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в
8
забава и не дължи обезщетение за това.
Сочи, че ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД процесното количество
електроенергия на цената, на която е изкупил същата от ищеца, в
съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова
молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Сочи,
че ответникът не изпълнява договорните си задължения, само заради отказва
на НЕК в последствие да заплати произведената от Ищеца електрическа
енергия по преференциална цена след достигане на нетно специфично
производство на електроенергия ("НСПЕ") в размер на 2 000 кВтч. Обръща
още веднъж внимание, че Решение СП-1 е отменено в приложимата т. 1.7 към
настоящия случай, а впоследствие приетото Решение № СП-5/28.03.2019 г. на
КЕВР ("Решение СП-5"), което установява същото НСПЕ и го въвежда с
ретроактивен ефект, все още не е влязло в сила.
Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм.дело № 14112/2018г.
на ВАС е потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело №
8493/2015г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение
СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8. Позовава се на мотивите на решението за да
обоснове тезата си, че процесната централа не може да бъде причислена към
една от двете групи производители – тези, работещи до 2250 часа годишно и
тези, работещи над 2250 часа годишно като е юридически е възможно
централата да попада и под двете групи производители на електрическа
енергия. Счита, че с отмяната на посочените точки от Решение № СП-1 с
обратна сила са отпаднали праговете на НСП, поради което за ищеца не
съществува нормативно ограничение да продава произведената от него
елетроенергия през 2016 г. на преференциални цени, поради което правилно е
фактурирал същата по двете преференциални цени. Отново излага анализ на
начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ
на приложимата нормативна уредба.
Моли съда да се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-
5, като релевантно за изхода на настоящия спор. Моли също така да бъдат
разгледани, като релевантни аргументите за нищожност на ретроактивното
9
приложение на Решение СП-5 поради противоречие с разпоредбите на закона,
както и с диспозитива на Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. №
5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР възможност да
приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото
Решение СП-1.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора. По искането за провеждане
на инцидентен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на
Решение № СП-5/28.03.2019 г. по реда на чл.17, ал.2 ГПК възразява, че
същото не е от преюдициално значение за изхода на 7търговския спор,
поради което искането е недопустимо. В допълнение сочи, че решение №
6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на
Административен съд София град, с което е обявено за нищожно решение №
СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение
№1873/12.02.21 г. по адм. дело №2016/2020 г. на ВАС и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на АССГ като ВАС е приел, че срокът въведен с §
17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не установява изрично времева компетентност на
административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените
с изменението на чл. 31, ал. 5 отношения.
Третото лице помагач на страната на ответника „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД изразява становище за неоснователност на
исковата претенция.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл.146 ГПК съдът указва на страните разпределяне
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти като всяка
страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи
изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
На осн. чл. 146, т. 3 ГПК съдът приема за безспорни следните
обстоятелства: Ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация
и присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с
10
електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по силата на Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 83 от 11.05.2009
г.; за отношенията между страните досежно преференциалната цена на
изкупуване на произведената енергия е приложимо Решение № Ц-
10/30.03.2011 г.; ищцовата централа е достигнала нетно специфично
производство от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през м. август 2017
г.; произведената през м. август 2017 г. ел.енергия от 285,990 мВтч след
достигане на НСП е изкупена по цена за излишък; цялото количество
произведена през процесиите месеци електрическа енергия след достигане на
нетно специфичното производство от 2 000 KWh е платена от ответното
дружество по цена за излишък на балансиращия пазар, определена от
„ЕСО"ЕАД, като за месец август 2017 г. „Кей енд Ес Енерджи" ЕООД е
получило плащане в размер на 5 575,02 лв. с ДДС за произведените 285,990
MWh, а за месец септември 2017 г. – 5 205,26 лв. с ДДС за произведените
325,740 MWh.
УКАЗВА, че на доказване подлежат спорните обстоятелства:
от ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на твърдяната
преференциална цена по отношение на доставеното през м. август и м.
септември 2017 г. количество ел енергия, както и размерът на тази цена;
принадлежността на процесната ВяЕЦ едновременно към категориите
централи работещи до и над 2250 часа годишно; обосноваване на
задълженията и забавата по основание, период и размер;
от ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията по
договора; фактите, изключващи приложимост на претендираната от
ответника преференциална цена в т.ч., че преференциалната цена е
определена от регулатора на база обем нетно специфично производство от
2000 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност, приложмо за централи работещи до
2250 часа.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 263 от 11.03.2021 година е
допуснал до приемане в съдебно заседание представите от страните писмени
доказателства.
11
СЪДЪТ констатира, че някои от доказателствата, представени от
ищеца не са описани в исковата молба, с оглед на което намира, че следва да
бъде извършена справка дали същите са получени от ответната страна.
Извършва се съпоставка на представените с исковата молба
доказателства с тези, получени от ответната страна.
СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя възможност
на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия.
Адв. П.: Моля да бъдат приети доказателствата по делото.
Адв. Б.: Разполагаме с преписи на всички представени от ищеца
доказателства. Не възразявам да се приемат.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, намира, че следва да се приемат като доказателства по делото
представените от ищеца заверени преписи на документи, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи на: Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 83
от 11.05.2009 г., ведно с Приложени № 3 и Анекс № 1; Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ 4009; Анекс № 1 към Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия № 4009; Анекс № 2 към Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ 4009; дебитно известие № 215 от 30.09.2017 г.; дебитно известие № 218 от
01.10.2017 г.; дебитно известие № 220 от 2017 г.; кредитно известие № 218 от
01.10.2017 г.; кредитни известие 219 от 01.10.2017 г.; фактура № 216 от
30.09.2017 г.; Б.о извлечение; фактура № 214 от 12.09.2017 г.; писмо с изх.№
EPRS-151 от 18.01.2018 г.; писмо с изх.№ Е-12-00-646 от 30.05.2008 г.; писмо
с изх.№ Е-04-01-4 от 28.04.2015 г.; Изчисление на обезщетение за забава за
Иск I; Изчисление на обезщетение за забава за Иск II; Изчисление на
обезщетение за забава за Иск III; Изчисление на обезщетение за забава за Иск
12
IV.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представения с
молба с вх.№ 24022 от 12.11.2020 г. заверен препис на извадка от вътрешната
система на ищеца относно ефективните часове на работа на ВеЕЦ.
Адв. П.: Нямаме други искания по доказателствата. Имаме искане за
спиране на производството.
Адв. Б.: Аз нямам искане за събиране на други доказателства. Намирам,
че спорът е изяснен от фактическа страна. Той се концентрира единствено по
отношение на приложимите правни норми.
Адв. П.: Правим искане за спиране на производството по делото, тъй
като ВКС вече допусна до касационно обжалване касационни жалби на две
други дружества от нашата група, а именно „ВГ 3“ и УП БЪЛГАРИЯ 26“ с
аргумент, че въззивното решение е вероятно недопустимо, поради отказ на
Апелативен съд – Варна да приложи нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, то
моля да спрете делото до приключване с влязло в сила съдебно решение на
административно дело № 1719/2021 г. по описа на Административен съд –
София-град, предмет на което е проверка на законосъобразността на Решение
№ СП-5 от 28.03.2019 г., като уточнявам, че до това производство се стигна,
след като с решение от 29.10.2019 г. по административно дело № 4422/2019 г.
по описа на София-град беше обявено за нищожно Решение № СП-5. На
касационната инстанция с решение по административно дело № 2016/2020 г.
ВКС отмени първоинстанционното решение и върна делото на
Административен съд – София-град за ново произнасяне със задължителни
указания. Именно след връщане на делото е образувано административно
дело № 1719/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, което е
висящо. По това дело именно ще разберем дали е законосъобразно, или не
Решение № СП-5.
Считаме, че последната практика на ВКС, която макар и да се изразява
само в две определяния, е еднозначна. В смисъл, че ценовите решения на
КЕВР и производствата, в които тези ценови решения са предмет на
фактическия състав, подлежат на спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК, независимо от тяхната предварителна изпълняемост по силата на чл.13,
13
ал.9 от Закона за енергетиката. Този аргумент изрично е записан в мотивите
на определение от 18.03.2021 г. по търговско дело № 1184/2020 г. по описа на
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, което прилагам. Нямам екземпляр
за колегата, но го запознах преди заседанието. Прилагам и разпореждането, с
което доказвам висящността на административно дело № 1719/2021 г.,
предмет на което е оспорването на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. Освен
представеното на съда определение, допуснато до касационно обжалване, е и
решение на Апелативен съд – Варна по търговско дело № 588/2019 г. отново
на същите основания.
Адв. Б.: Искането е допустимо. Намирам го за неоснователно. От една
страна, предвид обстоятелствата, посочени от ищцовото дружество, че
Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. се ползва с предварително изпълнение по
силата на закона, регламентирана в Закона за енергетиката в чл.13, ал.9.
Обстоятелството, че по друго дело между други дружества касационна жалба
е допусната до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост,
не представлява основание за спиране на настоящото производство. По
същество не е налице преюдициалност. Решение № СП-5 няма преюдициално
значение за изхода на настоящия търговски спор, доколкото нито определя
нетното специфично производство, нито определя размера на количествата
електрическа енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Те са
определени с друг акт, който не е спорен. Решение № СП-5 от 28.03.2019 г.
единствено установява размера на НСП и има тълкувателен и пояснителен
характер към вече действащ, законов лимит. То не създава, а само оповестява
чрез прилагане на формула използваните при определяне на цените точни
количества на стимулирано производство с преференция. Дори отмяната на
акта, с който се установява възникналия праг използване на конкретен размер
на НСП, има като резултат единствено възобновяване на задължението на
административния орган да извърши отново установяване на същия
предвиден от закона ред, който вече имахме възможност да видим и по други
производства. Така беше с Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., СП № 1 от
08.03.2019 г., № СП-3 от 08.03.2019 г., № СП-4, № СП-6. В този смисъл
представените в днешно съдебно заседание определения, с които е допуснато
до касационен контрол при проверка за вероятна недопустимост, не биха
довели до желания ефект. Просто Комисията за енергийно и водно
14
регулиране ще се произнесе със следващ акт, в който ще бъде определено
нетно специфично производство, идентично с това по отменените части на
решението. В този смисъл намираме искането за неоснователно.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на процесуалните
представители на страните, намира искането за спиране на производството по
настоящото дело за неоснователно. Съдът намира, че допускането до
касационен контрол на определени актове на въззивния съд във връзка с
производство пред Административния съд по проверка на валидността и
законосъобразността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР не
съставлява дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по
делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРИЕМА за сведение представените от ищеца преписи на
Определение № 183 от 18.03.2021 г. по търговско дело № 1184/2020 г. по
описа на ВКС и на Разпореждане от 25.02.2021 г. по дело № 1719/2021 г. по
описа на Административен съд – София-град.
ПРИЛАГА същите към корицата на делото.
Адв. П.: Моля съда да осъществи косвен съдебен контрол на Решение
№ СП-5, като съобрази всички предпоставки за нищожност и
незаконосъобразност, които сме посочили в исковата молба и допълнителната
искова молба, както и предпоставките по чл.146 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Представям и моля да приемете списък с разноски по чл.80 от ГПК,
ведно с доказателства.
Адв. Б.: Представям и моля да приемете списък с разноски по чл.80 от
ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие и доказателства.
15
Адв. П.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от ответната страна.
Адв. Б.: Не правя възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представените от процесуалния представител на ищеца списък с разноски по
чл.80 от ГПК, ведно със заверени преписи на фактура № 9323 от 16.10.2020 г.
и на преводно нареждане от 05.01.2021 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представените от процесуалния представител на ответника списък с разноски
по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие № 20639 от
20.11.2020 г. и заверени преписи на фактура № 21608 от 20.11.2020 г. и на
платежно нареждане за кредитен превод от 26.11.2020 г.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Уважаеми господин Председател, моля да осъдите ответника
да заплати търсените суми. Моля да ни присъдите разноски. Моля да ни
дадете възможност да изложим аргументите си в писмена защита.
Адв. Б.: Уважаеми господин Председател, моля да отхвърлите
предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани.
Подробни са фактическите съображения в депозираните по делото писмени
отговори. От правна страна също сме изложили разбирането си относно
тълкуването на приложимите към настоящия правен спор административни
актове. Моля да ни присъдите разноските. Моля да ми бъде предоставен
подходящ срок, в който да изложа писмено съображенията си относно
неоснователността на претенциите и относно днес представените актове на
16
ВКС по допустимост за допускане на касационно обжалване за вероятна
недопустимост на решението.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да представят писмени защити в
срок от една седмица, считано от днес.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.57
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17