Р Е Ш Е Н И Е
№ V-36 26.07.2019г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На първи април две
хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: ТОДОРКА СТОЯНОВА
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 199 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2020 от 16.10.2018г. постановено по
гр.д.№2632 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас е прието за установено,
че ищцата И.Г.И. с ЕГН:********** от с.Равнец не дължи на детето си Д.В.Г. с
ЕГН:**********, действаща със съгласието на баща си В.Г.Г. с ЕГН:**********
сумата от 6500 лв., представляваща задължение за плащане на месечна издръжка от
100 лв. за периода от октомври 2012г. до 13.04.2018г., за което е издаден
изпълнителен лист от 17.08.2017г. по гр.д.№7033/12г. по описа на БРС, въз
основа на който е образувано изп.д.№674/2017г. по описа на ДСИ към БРС.
В законния срок против решението е постъпила въззивна
жалба от адв. И.И. като пълномощник на Д.В.Г., действаща със съгласието на баща
си В.Г.. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че
решението е недопустимо, необосновано, неправилно, постановено в противоречие
със събрания доказателствен материал. На първо място се сочи, че съдът е
постановил решението си въз основа на недопустими доказателствени средства-
свидетелски показания в разрез с изискването на чл.164, ал.1, т.1 ГПК.
Решението било постановено само на база показанията на майката на ищцата, които
не следвало да бъдат кредитирани. Нямало адекватно писмено доказателство, че
въззиваемата е изплащала месечна издръжка в размер на 100 лв. Не било ясно как
съдът е изчислил, чрез свидетелските показания, че ищцата е изплатила точно
сумата от 6500 лв. Развити са доводи относно естеството на задължението за
издръжка, включително в насока, че полагането на ежедневни грижи за
отглеждането и възпитанието на детето не освобождават родителя, комуто не са
предоставени родителските права, да осигурява издръжка на детето, както и че
средствата за издръжка следва да се дават на родителя, на когото е дадено
упражняването на родителските права. Изтъква се, че въззиваемата не е доказала
пълно и главно твърденията си, че е плащала дължимата издръжка за процесния
период, като се акцентира, че това може да стане само с писмени доказателства,
доколкото задължението е установено с писмен акт- съдебно решение. Представя и
моли да се приемат като доказателство обвинителен акт и протокол от с.з. на
24.10.18г. по НОХД №3052/18г., за които сочи че са нововъзникнали. Не се
посочва какви обстоятелства ще се установяват с тези документи. Моли решението
да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което иска бъде
отхвърлен, а на въззивницата се присъдят разноските за двете инстанции.
Въззиваемата И.Г.И., представлявана от адв.Таня Илиева
е представила своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна
и необоснована. Сочи, че решението не е недопустимо, понеже не е постановено
при липса или ненадлежно упражнено право на иск, при отпадане правото на иск,
или излизащо извън рамките на исканата защита, а соченото в жалбата основание
не обуславя подобен порок на обжалвания акт. На следващо място се сочи, че
решението е правилно, тъй като при постановяването му съдът съобразил всички
събрани в хода на производството доказателства, а не само гласните. Не се
оспорвало, че ищцата участва в отглеждането на детето, обличането и обгрижването му с необходимите лекарства,
както и реалните грижи, които майката полага за детето при престоя му при нея
от петък следобед до понеделник сутрин и през ваканциите, както и със средствата
в брой, които майката давала на детето на части и в суми, подходящи за неговата
възраст, но не по-малко от определената издръжка. Не било спорно, че детето
било близко с майка си. Разпределението на грижите за детето продължило с
години, като майката престирала издръжката в натура от първия ден на влизане в
сила на съдебното решение. Нямало твърдения, че даваните от майката средства не
са били разходвани за нуждите на детето, нямало и противопоставяне от страна на
бащата за начина, по който се дава издръжката. Не било спорно, че родителите не
комуникират помежду си. Подчертава се, че бабата по бащина линия била двигателя
на настоящото производство, разписвала съдебните книжа и определяла кое е важно
и следва да бъде съобщено на бащата и детето, а освен това твърдяла, че
преимуществено тя гледа детето в дома на бащата и полага грижи- фактически и
финансови, вместо бащата. Намира за недопустимо поведението на абдикиралия от
своите задължения баща, прехвърлил ги изцяло на своята майка, сещайки се, че за
детето се дължи издръжка единствено когато въззиваемата повдигнала въпроса той
да припознае другото нейно дете – Т.. Бащата не спорел, че детето не се нуждае
от средства, доколкото грижи за него полагали майката и бабата, не липсвали
дрехи, лекарства, храна, джобни, не искал от майката стотинка, но от разпита
пред наказателния съд било видно, че се изнудва майката да направи влог за бала
на детето едва след като сумата набъбнала до 6500 лв. Акцентира се, че майката
е участвала в отглеждането на детето пълноправно, дори повече от бащата, който прехвърлил
грижите на майка си. С полаганите грижи и осигуряваните средства, дрехи,
обувки, медикаменти, пособия, въззиваемата изпълнявала и продължавала да
изпълнява задължението си издръжка съвместно с бащата и в размер, значително
надхвърлящ определения в съдебното решение. Намира, че върху детето се оказва
натиск във връзка с делото, а преди Коледа е била изгонена от баща си след като
не иска да участва в цирка, разиграван уж от нейно име и уж в нейна полза.
Счита, че иска е основателен, поради което моли решението да бъде потвърдено.
Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, уведомена за
делото на основание чл.15 от ЗЗакрД не взема становище.
В съдебно заседание процесуалните представители на
страните поддържат иска/ респективно жалбата.
По допустимостта на въззивното производство съдът
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК и е допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази
относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439 ГПК.
Ищцата И.Г.И. е предявила иск спрямо
непълнолетната си дъщеря Д.В.Г., действаща със съгласието на баща си В.Г.Г. за установяване,
че не дължи вземането по изпълнителен лист №4291/17.08.2017г. по
гр.д.№7033/2012г. по описа на БРС и по-конкретно /молба на л.11 от делото на
БРС/- сумата от 6500 лв., формирана от 65 месечни вноски, всяка с размер от 100
лв. за периода от октомври 2012г. до подаването на исковата молба. Твърди, че
редовно е изплащала и продължава да плаща издръжка на детето си както в пари,
така и в натура, като средномесечната сума, предоставяна на детето надвишава
значително присъдената издръжка. Сочи, че на 29.02.2012г. детето е било
диагностицирано с онкологично заболяване- левкемия В /клетъчна/ с 98 % ракови
клетки. До края на м.август 2012г. детето било на лечение в болница в гр.В., по
време на което е било придружавано от ищцата, а единствено през последния
месец, поради заболяване на последната, придружител на детето в болницата била
неговата баба по бащина линия. Престоят и лечението в болницата възлезли на
8000 лв., от които половината сума била предоставена от училището, в което
детето учело към онзи момент, а останалата сума била осигурена от ищцата-
заплата и обезщетения за прекратяване на трудовия договор, дарения от нейни
близки. По повод указанията на въззивната инстанция в с.з. на 1.04.2019г.
ищцата е заявила, че е дала сумата от 4000 лв. за лекарства, като част от нея
били осигурени от сестра ѝ, а останалите- от мъжа, с който живеела
понастоящем. Признава, че тази сума е платена от нея преди постановяването на
решението по бракоразводното дело, но сочи, че и след това е купувала лекарства
за поддържаща терапия на детето, които били много скъпи, не били налични в
България, а ги осигурявала чрез свои близки и познати в чужбина /в исковата
молба е посочено, че поддържащата терапия продължила до 2016г., като са
изброени конкретни медикаменти, предписвани на детето вот болница „Света
Марина“ в гр.Варна/. Счита, че разпръснати в годините средствата предоставяни
от нея за детето само за лекарства надвишавали 200 лв. месечно. Сочи, че през 2012г. родителите се споразумели
детето да остане да живее при баща си в гр.Бургас, за да
бъде по-лесно на детето да посещава болнично заведение и училище, отколкото да
живее в с.Равнец /общ.Бургас/ и да пътува всеки ден. Контактът между майката и
детето бил ежеседмичен – детето прекарвало при майка си всяка събота и неделя и
почти целите ваканции, като към момента на предявяването на иска престоят
ѝ започвал от петък /след училище/ и приключвал в понеделник, когато
отивала направо на училище. Средно месечно детето прекарвало при майката около
10-12 дни през учебните месеци и почти всички дни през ваканциите, през който
период издръжката ѝ била изцяло поета от майката. Преимуществено тя
закупувала дрехите и обувките на детето. Месечно парите , които майката
осигурявала за детето- в брой, и в натура, без да се отчитат храната и
отоплението, средномесечно били 250-300 лв. До началото на 2016г. бащата
пътувал, поради което за детето се грижела баба му по бащина линия- Дина Г..
Твърди, че е давала на ръка парите за детето както на него, така и на баба му,
защото бащата отказвал всякакви контакти с майката. Пред двамата не стоял
въпроса парите да се плащат по банков път. Детето било наясно с това, че майка
му осигурявала издръжката му, поради което не подписало молбата за образуване
на изпълнителното дело. Индиция, че е осигурявала дължимата издръжка в пари и
натура било и обстоятелството, че до 2017г. бащата не бил образувал
изпълнително дело.
Ответницата Д.В. Г., действаща със съгласието на баща си В.Г.,
не е представила отговор в законния едномесечен срок от получаването на
исковата молба. В устните състезания пред първоинстанционния съд бащата В.Г. е
заявил, че ищцата не е давала издръжка /в натура/, нито е плащала пари на
дъщеря си, макар да признава, че е купувала и давала нещо не детето. Оспорва
твърденията, че майката е давала по 150-200 лв. , освен ако дъщеря му не крие
нещо от него.
Районният съд е приел писмени
доказателства, включително социален доклад, изготвен от Д „СП“ Бургас, разпитал
е свидетел- бабата на детето по майчина линия.
За да отхвърли иска като неоснователен,
съставът на районния съд е приел, че от изявленията на детето пред социалните
работници и от данните по делото се установява, че всяка седмица от петък до
понеделник детето живее в дома на своята майка; пътува и ходи на екскурзии с
нея, тя е родителят, който се интересува адекватно от неговите потребности,
посещава родителски срещи и е запозната с образователните нужди и развитие на
детето. Тя била тази, която редовно осигурявала средства на детето си, като му
купувала всичко- дрехи, якета, гримове, учебни помагала и всичко, което ѝ
е необходимо, като ѝ давала и джобни. Затова съдът е счел, че майката е
изпълнявала задължението си да участва в издръжката на детето. Предвид
доказателствата по делото не можело да се възприеме като неизпълнение на
задължението за издръжка неточното изпълнение- това, че майката е осъдена да
заплаща издръжката чрез бащата. От делото се установявало, че фактически
родителските права били упражнявани съвместно от родителите, поради което
плащането на издръжката на бащата щяла да доведе до неговото неоснователно
обогатяване. Посочено е още, че доколкото към датата на издаването на
изпълнителния лист детето е било непълнолетно, но и изпълнителното дело е
следвало да се образува по молба на детето, със съгласието на баща му, а не по
молба на баща му.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Постановено е от законен състав на съда, в писмена форма, при
спазване изискванията на чл.236 ГПК, като волята на съда е ясна и разбираема.
Постановено е по редовна искова и допустима искова молба. Не съставлява
основание за недопустимост на решението соченото в жалбата оплакване, че
решението е постановено въз основа на недопустими доказателства. Същото касае
законосъобразността на решението и ще бъде разгледано при нейната преценка. Ето
защо не са налице процесуални пречки за разглеждането на спора по същество.
Не се спори, че въззиваемата И.И. дължи
издръжка на въззивницата Д.В.Г. по силата на решение №1558 от 9.10.2012г. по
гр.д.№7033/2012г. по описа на БРС. С решението, влязло в сила на 9.10.2012г., е
прекратен брака между родителите на въззивницата, като е утвърдено споразумението
между тях, съгласно което упражняването на родителските права спрямо малолетната
тогава Д. е предоставено на бащата В.Г., а майката И.И. се е задължила да
заплаща до 5-то число от съответния месец издръжка на детето в размер на 100
лв. месечно, считано от 1.09.2012г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска. На майката е определен режим на лични отношения с Д., както
следва: всяка събота и неделя от 10.30ч. до 17.00 ч. на неделния ден.
Безспорно е също, че въз основа на
изпълнителен лист №4291, издаден на 17.08.2017г. по гр.д.№7033/2012г. против
въззиваемата е образувано изпълнително дело №20172120400674 по описа на ДСИ при
БРС. Основателно е изложеното в жалбата, че изпълнителното дело е образувано по
нередовна молба, доколкото същата не изхожда от непълнолетната, със съгласието
на баща ѝ, доколкото с навършването на 14-годишна възраст бащата не е
вече неин законен представител, а родител, оказващ попечителско съдействие за
правните действия на непълнолетната. Това обаче е ирелевантно за предмета на
настоящото производство.
Въззиваемата И. е получила покана за
доброволно изпълнение, съгласно която дължи на дъщеря си Д. сумата от 6100 лв.
издръжка за минало време, месечна издръжка от 100 лв., считано от 1.10.2017г.,
такси и разноски по изпълнителното дело. От доказателствата по делото се
установява, че срещу въззиваемата е било образувано и наказателно дело. Пред
въззивната инстанция са представени обвинителен акт, протокол от съдебно
заседание и препис от невлязла в сила /към датата на приключване събирането на
доказателствата/ присъда по НОХД №3052/2018г. по описа на БРС, като от
последната се установява, че въззиваемата е призната за виновна в това, че в
периода от м.октомври 2012г. до м.февруари 2018г. включително, след като е била
осъдена с посоченото по-горе решение да издържа своята дъщеря- да заплаща
месечна издръжка от 100 лв., начиная от 9.10.2012г. съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от 2 вноски, а именно- 65 вноски, възлизащи
общо на 6500 лв., поради което ѝ е наложено наказание пробация
/задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично
за срок от една година, както и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година/.
Районният съд е приел социален доклад
/л.47-48 от делото на БРС/. В него са изложени твърденията на родителите за
спорните правоотношения, които в общи линии се припокриват с изложените в
исковата молба от страна на ищцата и изложените в устните състезания от бащата.
От изявленията на бащата пред социалните работници се установява, че във връзка
със заболяването на детето получава социални помощи в размер на 450 лв. Същият
е заявил, че не е добре запознат с потребностите на дъщеря си, като неговата
майка /бабата на детето по бащина линия/ е по-добре запозната. Социалните служители са установили, че детето
има личен лекар, като здравословното му състояние към момента на съставянето на
доклада е стабилно. Ежегодно се правели медицински прегледи в УМБАЛ „Света
Марина“- Варна. Детето било освидетелствано с 75% трудова неработоспособност с
експертно решение на ТЕЛК от 31.10.17г. Посещавало училище в гр.Бургас, като по
негови думи се справяло задоволително. Бащата заявил, че не бил посещавал
родителски срещи и че не се бил срещал с класния ръководител на Д., като освен
това заявил, че не бил в състояние да контролира подготовката на дъщеря си за
училище. От друга страна майката посочила, че често посещавала училището на
дъщеря си, срещала се с класната и се интересувала от развитието на детето. На
мнение била също, че Д. не учела достатъчно, а върху нея не се упражнявал
необходимия контрол от страна на бащата и бабата по бащина линия.
Пред социалните работници непълнолетната
въззивница, която при провеждането на срещата била заварена при майка ѝ в
с.Равнец и по нейни думи била там от началото на м.август 2018г., заявила, че
майка ѝ никога не ѝ е отказала да купи каквото е поискала, ако в
момента няма пари се е случвало да ѝ го купи по-късно. Обикновено тя
ѝ купувала дрехи, якета, гримове, учебни помагала и всичко, което ѝ
е необходимо. Споделила също, че не е била запозната и информирана за
образуваното изпълнително дело. Д. заявила още, че желае да бъде със сестрите
си /другите деца на майка си/, за които говорела с любов и се чувствала много
сигурна и спокойна в дома на майка си. Мъжът, с който живеела майка се отнасял
много добре с нея, намерила много приятели в с.Равнец и там ѝ било добре.
Любимо занимание ѝ било да рисува с майка си. Социалните работници са
констатирали, че въззивницата се съобразява с мнението на баща си и баба си.
Заявила, че той е строг към нея, поставял ѝ вечерен час, което не ѝ
харесвало.
Безспорно е, че двамата родители не
контактуват по между си.
Пред районният съд е разпитана св.М. Г. –
майка на ищцата и баба на ответницата. Същата твърди, че след раздялата на
родителите през цялото време детето отивало при майка си от петък след училище
и стояло при нея до понеделник. В началото майката я взимала, защото била
малка, а от две-три години Д. отивала и се връщала сама. Заявява, че по думи на
детето между родителите почти няма контакт. Твърди още, че почти 90% от
издръжката на детето се осигурява от майката. Давала ѝ не по-малко от
200-250 лв. Не ги давала на бащата или на неговата майка, а купувала на детето
всякакви дрехи, обувки, давала постоянно на детето пари- по 20, 50 и 60 лв.,
давала ги или за храна, или защото детето имало нужда от нещо- например за
училище, или за нещо друго, което е важно, но не и за капризи на Д.. Тази
свидетелка сочи още, че бащата през повечето време не работи, системно
употребява алкохол и за нещата, от които се нуждае Д., се грижи баба ѝ по
бащина линия. Отделно от това Д. получавала пенсия. Сочи, че между родителите
никога не бил стоял въпроса за плащане издръжката на Д., защото майката си
изпълнявала това задължение.
На основание
чл.15, ал.6 от ЗЗакрД пред въззивната инстанция е изслушана непълнолетната
въззивница, която заявява, че знае за делото и поддържа жалбата, подадена от
нейно име. Признава, че баща ѝ и баба ѝ са казали да подаде
жалбата, но заявява, че и тя самата е искала това. Признава, че при посещенията
при майка си е получавала различни суми и ѝ били купувани различни неща,
но тези суми според нея не били достатъчни. Сочи, че преди ходела по-рядко при
майка си, но откакто започнали делата майка ѝ я викала по-често при себе
си. Заявява, че понякога стои при майка си по един или два дни, а понякога само
отивала и се прибирала, без да остава да спи в дома ѝ. През ваканциите
пребивавала при майка си повече време. Заявява, че според нея на месец получава
не повече от 100 лв. Уточнява, че майка ѝ дава пари само когато излиза.
Купувала ѝ е също дрехи и чанти- една/ две, но не помни да ѝ е
купувала учебници.
Не следва да се обсъждат свидетелските показания,
съдържащи се в протокола от 24.10.2018г. по НОХД №3052/18г. на БРС, тъй като
данните в тях не са събрани при условията на устност и непосредственост от
съда, пред който е висящо настоящото производство.
След поотделната и съвкупна преценка на
събраните доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема, че иска е
неоснователен.
Съгласно чл.439 ал.2 ГПК длъжникът може
да оспорва с иск предприетото против него принудително изпълнение само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. в случая-
само на обстоятелства, които са се осъществили след влизане в сила на решението
за развод, с което е определена по размер и начален период издръжката на
ответницата.
За да се уважи иска по чл.439 ГПК, в
тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е изпълнявал точно (по
смисъла на ЗЗД) задълженията си за издръжка на детето, определено с
бракоразводното решение.
Не следва да се кредитират показанията на
св.Г. за плащаните на Д. на ръка суми от майката, предвид забраната за
установяването на този факт с гласни доказателства- така чл.164, ал.1, т.4 ГПК,
понеже задължението за издръжка е установено в писмен акт- съдебно решение, с
което е одобрено споразумение между родителите на въззивницата. Няма пречка
обаче тези плащания да се установят с други доказателства. Такива по делото са
обясненията на детето пред социалните работници, обективирани в социалния
доклад, както и обясненията на детето по реда на чл.15, ал.6 от ЗЗакр.Д, дадени
пред въззивната инстанция. Въззивният съд намира, че същите не следва да бъдат
кредитирани за установяване на твърденията на ищцата, че детето е получавало от
своята майка суми над 100лв. На първо място, доколкото детето е непълнолетно,
същото извършва правни действия /признание на факти и искове/ със съгласието на
родителя, комуто е възложено упражняването на родителските права, а очевидно
такова не е налице и в двата случая. В действащия ГПК няма правило, аналогично
на чл.17 от ГПК /51г.- отм./, поради което, съобразявайки ограничената
процесуална дееспособност на непълнолетната Д., съдът не може да приеме, че е
налице обвързващо признание на факта на плащането на издръжката от страна на
въззивницата. Отделен е въпросът, че нейните обяснения, дадени пред съда и
тези, дадени пред социалните работници съдържат противоречия, което ги
дискредитира като достоверни, а по делото липсват допустими безспорни
доказателства, които да потвърждават
едните или другите. Тук следва да се подчертае, че майката не установява да
разполага с доходи и имущество, които да ѝ позволяват да осигурява на Д.
твърдените месечни суми от по над 200 лв. месечно, освен закупуваните дрехи,
обувки и др., нито дори присъдената издръжка от 100 лв.
При това положение съдът приема, че
въззиваемата не е плащала издръжката на детето по уговорения в бракоразводното
споразумение начин- чрез бащата. Липсват конкретни и безспорни доказателства,
че сумите, които майката е давала на ищцата / която през 2012г. е била
малолетна, а сега- непълнолетна/ са отишли в полза на кредитора по смисъла на
чл.75, ал.2, изр.3 от ЗЗД. Освен това сумите, осигурявани за джобни за излизане
/каквито пред въззивната инстанция Д. сочи, че всъщност е получавала/ не
представляват издръжка по смисъла на чл.143, ал.2 от СК.
Основателно е възражението на
въззиваемата, че е осигурявала издръжка на детето в натура. Безспорно е, че в
процесния период след влизане в сила на бракоразводното решение, с което е
определена издръжката на въззивницата, детето Д. е живяло при своя баща в
гр.Бургас, като основните грижи по отглеждането му е полагала бабата по бащина
линия. В изпълнение на уговорения между родителите режим на лични контакти
детето пребивавало при майка си в с.Равнец през почивните дни в края на всяка
седмица /така св.Г., чийто показания за установяването на този факти са
допустими/, а така също и през ваканциите /които не са включени в режима/. Следователно,
майката и детето са осъществявали значително по-разширен режим от утвърдения
със споразумението по бракоразводното дело, което е обяснимо предвид възрастта
на Д. към датата на развода, както и предвид тежкото заболяване на детето,
което понастоящем е овладяно. Налице са
и данни, че през този период майката е закупувала дрехи, чанти, обувки на Д. /в
устните състезания пред БРС бащата не отрича тези обстоятелства/. Несъмнено е,
че по време на престоите на детето в дома на майката, включващи и
по-продължителни такива извън режима на лични отношения, като например по време
на ваканциите, майката е била тази, която е осигурявала храна, отопление и
пр.нужди, свързани със задоволяване базовите потребности на въззивницата /за
които е предназначена издръжката/. Въпреки горните констатаци, не може да се
направи обоснован извод, че по този начин ищцата е погасила задължението си да
заплаща определената издръжка в размер на 100 лв. Съдебната практика по въпроса е категорична,
че за да се приеме за погасено това задължение чрез осигуряване на издръжка в
натура е необходимо да е установи, че детето е живяло изцяло през целия
процесен период в дома на родителя, на когото не са били предоставени
родителските права, а в случая това не е така. Не може да бъда споделен довода
на БРС, че фактически детето е било отглеждано при режим на споделено
упражняване на родителските права, напротив, изяснява се, че през седмицата е
спазван уговорения режим /макар и разширен/, а единствено посещенията му през
ваканциите надвишавали по-съществено този режим.
Не следва да се обсъждат твърденията за
плащане на допълнителни средства от страна на майката за поддържащо лечението
на детето, доколкото с бракоразводното решение не е присъдена добавка към
издръжката за задоволяване на изключителни нужди на детето /чл.143, ал.4 СК/,
поради което ако действително е заплащала подобно лечение /липсват писмени
доказателства, че такова е било назначено и провеждано или за закупувани
лекарства, няма данни за това и в показанията на св.Г., чиито показания за
осигурени пари за лечението касаят първоначалното лечение на детето, проведено
преди влизане в сила на решението за развод/ тези средства не могат да бъдат
приспаднати от дължимата основна издръжка, определена с бракоразводното решение.
В заключение следва да се посочи, че
ищцата, чиято е доказателствената тежест, не извърши пълно и главно доказване
на твърденията си за плащане на сумата от 6500 лв. /чрез детето и в натура/,
представляваща издръжка за 65 месеца, считано от м.октомври 2012г., поради
което иска по чл.439 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Понеже правните изводи на въззивния съд не
съвпадат с тези на първата съдебна инстанция, обжалваното решение следва да се
отмени, като вместо него се постанови ново решение, с което иска бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото на въззивницата
следва да се присъдят разноските по делото, като такива се установяват с
доказателства само за въззивната инстанция- 130 лв. внесена държавна такса за
въззивно обжалване.
Предвид изхода на делото на въззиваемата
не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2020 от 16.10.2018г. постановено по
гр.д.№2632 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска И.Г.И. с
ЕГН:********** *** за приемане за установено между страните, че ищцата не дължи
на дъщеря си Д.В.Г. с ЕГН:**********, действаща със съгласието на баща си В.Г.Г.
с ЕГН:**********,*** сумата от 6500 лв., представляваща задължение за плащане
на месечна издръжка от 100 лв. за периода от октомври 2012г. до 13.04.2018г.,
за което е издаден изпълнителен лист №4291 от 17.08.2017г. по гр.д.№7033/12г.
по описа на БРС, въз основа на който е образувано изп.д.№674/2017г. по описа на
ДСИ към БРС.
ОСЪЖДА
И.Г.И. с ЕГН:********** *** да
заплати на Д.В.Г. с ЕГН:**********, действаща със съгласието на баща си В.Г.Г.
с ЕГН:**********,*** сумата от 130 лв., представляваща деловодни разноски по
в.гр.д.№199 по описа за 2019г. на Бургаския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.