Решение по дело №366/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 №   /22.07.2019г.

 

                                              гр. Плевен,22.07.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ПЛЕВЕНСКИ  ОКРЪЖЕН     СЪД      ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

       ІІ-ри гр.с.в публичното  заседание на десети юли   

       през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ  : РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                                : РЕНИ  СПАРТАНСКА

при секретаря  Петър Петров                                             и в присъствието на прокурора                                                                   като разгледа докладваното от  съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                          въззивно    гр. дело  № 366 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

          Производство по чл.258 ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,ХІІ-ти гр.с.№89 от 17.01.2019г., постановено по гр.д.№6688/2018г.по описа на същия съд е признато за установено спрямо ответника Т.С.В., ЕГН **********,***,че ищецът Л.Д.Д., ЕГН **********,***  е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в с. Г. , ул. „М.Ш. “, №26, плана на с. Г. , с площ от 600 кв.м. по скица № 347/29.03.2017г. на Община Плевен, а по нот. акт  с площ от 630 кв.м., съставляващ УПИ № І-376, кв.52, с площ на урегулирания имот 600 кв.м.,заедно с построените две жилищни сгради  в северозападната част от имота, при граници и съседи на имота: от две страни- улица, УПИ ІІ-376 на Д. В. Д. , УПИ ХХІХ-377 на Д.И.Н.  и на основание чл.108 ОТ ЗС ответникът Т.С.В., ЕГН **********, е осъден да предаде владението на ½ ид.ч. от описания недвижим имот  на ищеца Л.Д.Д., ЕГН  ********** ***.С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК  Т.С.В., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на Л.Д.Д., ЕГН **********,***  сумата от 595,60лв., съставляваща направени по делото разноски.

        Срещу така постановеното решение на ПРС са постъпили две въззвни жалби.С въззивната жалба на Л.Д. *** чрез пълномощника му адвокат А.К. от ПАК се обжалва решението на ПРС в частта,в която на основание чл.108 ЗС Т.С.В. е осъден да предаде владението на Л.Д.Д. на ½ ид.част от описания недвижим имот.В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението на ПРС в обжалваната му част.

          Въззиваемият по тази въззивна жалба Т.С.В. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.

          Срещу горепосоченото решение на ПРС,с което уважен иска по чл.108 ЗС  е постъпила въззивна жалба и от ответника пред ПРС Т.С.В. чрез неговия пълномощник адвокат Л.Т. от ПАК,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Основното възражение в жалбата е,че ПРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,тъй като е отказал спиране на производството по делото до разглеждане на гр.д. №6651/2018г.по описа на ПРС ,образувано по предявен иск от В.С. /сестра на въззивника Т.С./ срещу  Л.Д. и Т.С., приемайки,че спорът по другото дело не е преюдициален за настоящия.Изложени са твърдения,че Т.С.В. ***,който имот е наследствен и владението върху него е възстановено след влизане в сила на решението по гр.д.№9147/2017г.по описа на ПРС.Твърди се,че направеното възражение за добросъвестно владение на имота от въззивника повече от 5 години не е преклудирано,както е приел ПРС,поради това,че не е направено с отговора на ИМ ,че пропускането на срока за това възражение се дължи на особени непредвидени обстоятелства, съгласно чл.133 ГПК, а именно:представянето на доказателства за образувано друго дело в същия съд,направено искане за спиране на настоящото гр.д.,което не е уважено.Твърди се,че въззивникът е владял процесния имот непрекъснато и   необезпокоявано повече от 5 години,независимо от сделките,осъществени от трети лица с този имот. В заключение моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС като необосновано и незаконосъобразно и постанови друго,с което предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС бъде отхвърлен.В съдебното заседание на 10.07.2019г.въззивникът Т.В. чрез своя пълномощник адвокат Л.Т. поддържа така подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.

            Въззиваемият по тази въззивна жалба Л.Д.Д. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,не се е явил в съдебното заседание на 10.07.2019г.и не е взел становище по същата.

         Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното :

          С определение на ПОС №738 от 23.05.2019г.по настоящото дело въззивната жалба на Л.Д. е оставена  без движение с указание до въззивника да уточни правния си интерес от обжалване на решението на ПРС в частта по чл.108 ЗС,доколкото искът е изцяло уважен и липсва отхвърлителна част.В  определението съдът е приел ,че несъответствието  в диспозитива на решението при описание на имота може да се отстрани чрез поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК или чрез тълкуване на решението по реда на чл.251 ГПК.

          В съдебното заседание на 10.07.2017г.ПОС прекрати производството по настоящото въззивно гр.д.№366/2019г.по отношение на жалбата на Л.Д.Д. срещу решението на ПРС ,на осн.чл.262 ал.2т.2 във вр.с ал.1 на чл.262 ГПК,като бе постановено,че производството продължава по подадената въззивна жалба от Т.С.В..

          Въззивната жалба,депозирана от Т.  В.  е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.            

          Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от ищеца пред ПРС Л.Д.Д. / въззиваем/ иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Т.С.В./въззивник/,като претенцията е ответникът  да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху следния имот:1/2 ид.част от ПИ с площ от 600 кв.м.,урегулиран в УПИ №І-376,в кв.52 по плана на с.Г. , заедно с построените в имота две жилищни сгради  в северозападната част на имота,при описани граници.

        От представения договор за дарение  от 02.06.2017г.,обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот  № 127, рег.№ 1784, н.д.№ 190/2017г на нотариус С.Л.се установява, че В.Х.С. е дарил на  ищеца  Л.Д.Д. процесния недвижим имот: ½ ид. ч. от поземлен имот  с площ от 600 кв.м., съставляващ УПИ І-376, кв. 52 по плана на с. Г. , заедно с построените в него два броя жилищни сгради, в северозападната част на имота, при описани граници и съседи.

         Безспорно по делото е установено,че преди завеждане на ИМ ищецът Л.Д. е изпратил до  ответника Т.  В.  нотариална  покана, рег.№43434/24.06.2018г.на нотариус Д.И. ,която  е връчена на адресата Т.С.В. на 30.08.2018г.Със същата последният е поканен да се яви на 07.09.2018г.,в 14,00ч.в кантората на нотариус Д.И. а, за да предаде ключовете на процесния имот.От представения констативен протокол по реда на чл.593 ГПК,акт № 98,том ІІ, общ рег.№4608/07.09.2018г.на нотариус Д.И. а се установява,че на 07.09.2018г.в посочения часови интервал от 14 часа до 16 часа адресатът на поканата  не се е явил в кантората на нотариуса.

Безспорно от приложеното гр.д.№9147/2017г.по описа на ПРС,което е между същите страни  се установява,че същото е образувано на основание предявен владелчески иск по чл.76 ЗС от Т.С.В. срещу Л.Д.Д..С решение на ПРС №410/26.03.2018г.по гр.д.№9147/2017г.така предявеният иск с правно основание чл.76 ЗС е отхвърлен като неоснователен.С решение на ПОС №292 от 16.07.2018г.постановено по въззивно гр.д.№378/2018г. решението на ПРС е отменено,въззивната инстанция се е произнесла по същество като Л.Д.  е осъден да върне на Т.В.  владението върху процесния недвижим имот, отнето чрез насилие на 13.10.2017г.Решението на ПОС е влязло в сила.В мотивите на въззивното решение на ПОС е посочено,че единственият начин за разрешаване спора между страните е Л.Д. като приобретател на имота да предяви срещу въззивника Т.В. ревандикационен иск за собственост по чл.108 ЗС.В изпълнение на така дадените указания ищецът е предявил иска по чл.108 ЗС,предмет на разглеждане в  настоящото производство.

Безспорно е,че след влизане в сила на горепосоченото решение на ПОС ,на 26.07.2018г. между страните е подписан протокол,съгласно който ответникът Т.В. е получил , а  ищецът  Л.Д. доброволно е предал  ключовете от процесния имот  в с.Г. ,на ул.“М.Ш. “№26, с което страните са декларирали,че отношенията им във вр. с гр.д.№378/2018г.на ПОС са уредени.

От приложените писмени доказателства към гр.д.№9147/2017г.по описа на  ПРС безспорно се установява,че съгласно констативен нотариален акт №9, том І, н.д. №007/2012г. по описа на нотариус И.И. ,ответникът  Т.В., е признат за собственик на целия процесен  недвижим имот,находящ се в с.Г. ,ул.“М.Ш. “№26,представляващ  УПИ І-376, кв. 52 по плана на с.Г. ,с площ от 630 кв.м., заедно с построените в него две жилищни сгради, в северозападната част на имота, при описани граници. Впоследствие с договор за покупко- продажба от 06.04.2012г., обективиран в нот. акт №46, рег.№1117, н.д. №106/2012г на нотариус Д.И. а ответникът  Т.С.  е продал целия процесен имот на  Н.А.Б. .Последният с договор за покупко- продажба от 28.09.2012г., обективиран в нот. акт №24, н.д.№422/2012г на нотариус Д.И. а  е продал също целия процесен имот на В.Х.С./праводател на ищеца по договора за дарение,съгласно нот.акт №127/2017г./.От приложения към гр.д.№9147/2017г.протокол от съдебно заседание на ПРС от 24.03.2019г. по гр.д.№2746/2015г. се установява,че по цитираното дело съдът е одобрил постигната спогодба,съгласно която  е признато за установено спрямо Т.С.В., че А. Д. а Д. и Д.Л. Д. а, са собственици на ½ ид ч. от процесния недвижим имот и е отменен  по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК гореописания констативен нот. акт №9, том І, н.д. №007/2012г по описа на нотариус И.И. , до размера на ½ ид ч.Със спогодбата, е признато за установено  спрямо В.Х.С., че А. Д. а Д. и Д.Л. Д. а  са собственици на ½ ид ч. от процесния недвижим имот и С. се е задължил да  отстъпи собствеността и да предаде владението на ½ ид.ч. от имота на А. Д. а Д. и Д.Л. Д. а.

В производството пред ПРС е установено,че в ПРС е било образувано гр.д.№6651/2018г. по предявен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от В.С. С.а  против страните в настоящето производство Т.С.В. и Л.Д.Д..От представеното извлечение от деловодната програма на ПРС,прието от въззивната инстанция в съдебното заседание на 10.07.2019г.е видно,че към настоящия момент е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.№6651/2018г.по описа на ПРС ,с което на основание чл.124 ал.1 ГПК е признато за установено спрямо страните по делото Т.В. и Л.Д.,че В.С. С.а/сестра на въззивника/ е собственик на ½ ид.ч.от процесния недвижим имот в с.Г. ,ул.“М.Ш. “№26.

По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетеля Л.Л., кмет на с. Г.  се установява ,че познава страните и знае, че понастоящем ответникът  Т.В. живее в процесния имот,като къщата му е на ул.“М.Ш. “.Същият посочва,че му е известно,че за този имот е имало спор,че Л.  е идвал при него,показал му е нот.акт,че е собственик,а свидетелят му е отговорил,че не може да предприема мерки ,тъй като има правосъдие.

Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите налице ли са предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС, собственик ли е ищецът Л.Д.  на ½ ид.ч.от процесния недвижим имот в с.Г. ,владее ли се тази ½ ид.ч.от имота без правно основание от ответника Т.В..

За да уважи така предявения иск ,ПРС след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства е приел ,че ищецът Л.Д. е собственик на ½ ид.ч.от процесния недвижим имот в с.Г.  по силата на обсъдения по-горе договор за дарение,обективиран в нот.акт №190/2017г.на нотариус С.Л..Изложени са доводи,че праводателят на ищеца В.  С. също е бил собственик на ½ ид.ч.от имота,доколкото неговият праводател по веригата от нот.актове Т.В. също е бил собственик.Тези изводи на ПРС са правилни,законосъобразни,кореспондират със събраните по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция. 

Както вече бе посочено  Т.В.,съгласно  констативен нот. акт №9/2012г.е бил признат за собственик на целия процесен недв.имот,на основание давностно владение.Още през 2012г.същият се е разпоредил изцяло с имота и го е продал на Н.Б. с нот.акт №46/2012г.Приобретателят на имота Н.Б. също се е разпоредил с него и го е продал на В.  С. също през 2012г.с  договор за покупко-продажба от 28.09.2012г., обективиран в нот.акт №24/2012г.С оглед съдебната спогодба по гр.д. №2746/2015г.по описа на ПРС имаща сила на съдебно решение,с която констативният нот.акт №9/2012г.е отменен  до размера на ½ ид. ч.,се налага извода,че Т.В. е бил собственик само на  ½ ид.ч.от имота,с която изцяло се е разпоредил в полза на трето лице.За тази именно ½ ид.част ,а не за  целия недв.имот двете последващи продажби , обективирани в нот.акт №46/2012г.и в нот.акт №24/2012г.на нотариус Д.И. а имат вещнопрехвърлителен ефект и тази ½ ид.ч.е станала собственост първо на купувача по първата сделка Н.Б. ,а впоследствие на купувача по втората сделка  В.  С.,който от своя страна е дарил тази 1/2 ид.ч.на ищеца с горепосочения договор за дарение. В този смисъл ищецът се легитимира като собственик на ½ ид.ч.от процесния имот.  

 Правилни са изводите на ПРС,че ответникът Т.В. владее тази ½ ид.ч.от имота и владението е без правно основание.Факта на владение на имота се признава от самия ответник,установява се и от показанията на разпитания свидетел Л.Л.,кмет на с.Г. ,които съдът кредитира. Владението на процесната ½ ид.ч.от имота е без правно основание,тъй като още през 2012г.ответникът се е разпоредил в полза на трето лице и от този момент не е собственик на имота,респ.на ½ ид.ч. от него.Фактът,че въпреки разпоредителните сделки ответникът е продължил да живее в имота не означава,че го владее на правно основание.Влязлото в сила решение по гр.д.№9147/2017г.по описа на ПРС,с  което е уважен владелчески иск по чл.76 ЗС,предявен от Т.В. срещу ищеца Л.Д. и последният е осъден да му предаде владението върху процесния имот,отнето чрез насилие на 13.10.2017г., също не обуславя извода,че владението е на правно основание. Защитата на владелеца по чл.75 и чл.76 ЗС е различна от защитата на собственика при предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС.

 Неоснователни са посочените  в жалбата оплаквания  за допуснати от ПРС съществени процесуални нарушения ,поради това,че е отказано спиране на делото по реда на чл.229 ал.1т.4 ГПК до приключване на гр.д.№6651/2018г.по описа на същия съд.Изложените в тази насока съображения на ПРС в определението  по реда на чл.146 ГПК №4502/21.11.2018г.са правилни се възприемат изцяло от въззивната инстанция.Предмет на разглеждане по гр.д.№6651/2018г.по описа на ПРС е бил предявен иск  с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК от трето лице В.С. срещу страните по настоящото дело  за установяване правото на собственост върху другата ½ ид.ч.от имота.Спорът по гр.д.№6651/2018г.,който към настоящия момент е приключил с влязло в сила решение ,не е бил преюдициален и  няма обуславящо действие спрямо иска по чл.108 ЗС,предмет на разглеждане в настоящото производство.Правилно съдът е оставил без уважение искането на ответника за спиране производството по делото на осн.чл.229 ал.1т.4 ГПК,което не съставлява процесуално нарушение.И към настоящия момент въпросът за собствеността на останалата ½ ид.ч.от процесния имот е неотносим към предмета на спора,доколкото претенцията по чл.108 ЗС касае само тази ½ ид.ч.от имота,която е собственост на ищеца Л.Д..  

Направеното от въззивника възражение за придобиване на имота по давност,на основание добросъвестно владение,продължило повече от 5 години е преклудирано и не следва да се обсъжда по същество.Правилни са изводите на ПРС,че това възражение не е направено с писмения отговор по чл.131 ГПК. Писменият отговор на ответника Т.В.,чрез пълномощника му адвокат  Л.Т. /л.25/ е съвсем бланкетен и не съдържа такова възражение , поради което и на основание чл.133 ГПК същото е преклудирано. Както с разпореждането на ПРС за изпращане на препис от ИМ и доказателствата към нея на ответника,така и в призовката до последния/л.23-24/подробно е описано съдържанието на писмения отговор и предупреждение за последиците от неподаването на отговор,респ.за последиците от ненаправените възражения. Изцяло неоснователен е изложения от въззивника довод,че отказът на ПРС да спре производството по делото представлява особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 ГПК,поради които страната е пропуснала да направи съответното възражение в писмения отговор.Отделен е въпроса,че това възражение е направено от пълномощника адвокат Т. след приключване на съдебното дирене ,едва в пледоарията по същество в съд.заседание на 20. 12. 2018г. пред ПРС,което е недопустимо.С оглед забраната на чл.266 ал.1 ГПК във въззивното произвоство страните да твърдят нови обстоятелства,които са могли да посочат в първоинстанционното производство,Окръжният съд също не следва да се произнася по същество по  възражението за придобиване на имота по давност, въз основа на владение,продължило повече от 5 години,като преклудирано  на осн.чл.133 ГПК и поради това,че страната е могла да го посочи още пред ПРС.

          По изложените съображения,съдът намира ,че искът с правно основание чл.108 ЗС е основателен ,доказан и следва да бъде изцяло уважен,като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца владението върху     1/ 2 ид.ч. от поземлен имот  с площ от 600 кв.м., съставляващ УПИ І-376, кв. 52 по плана на с. Г. , находящ се в с.Г. ,ул.“М.Ш. “№26,заедно с построените в него два броя жилищни сгради, в северозападната част на имота, при описани граници и съседи.

          След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на основание чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното,Окръжният  съд

 

Р     Е     Ш    И :          

 

         ПОТВЪРЖДАВА  осн.чл.271 ал.1 ГПК  решението на Плевенски   Районен съд, ХІІ ти гр.с. №89 от 17.01.2019г.,постановено по гр.д.№6688/2018г. по описа на същия съд.

           Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните. 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ :