РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Монтана, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20221600100205 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
съществуване на вземания на „хххх АД против Й. Ив. Й., за които е била издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 252/2022 г. на МРС.
Ищецът хххх АД твърди в исковата молба, че на 21 ноември 2019 г. бил сключен
договор за потребителски кредит с ответницата Й. И. Й.. По силата на този договор
банката отпуснала сумата 70 000 лв с крайна падежна дата 21 май 2027 г., като
страните приели погасителен план. Вземането на кредитора е обезпечено чрез залог
върху турдовото възнаграждение на кредитополучателката. Последната внесена от
ответницата вноска е от 12 август 2021 г., поради което ищецът приел, че от 12
септември 2021 г. тя е изпаднала в забава и след като не са последвали плащания с
писмо, връчено на 14 януари 2022 г., обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем и
определил едноседмичен срок за погасяване на цялото вземане.
По заявление на банката Районен съд - Монтана издал заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 252/2022 г., но тя била оспорена от ответницата, поради което ищецът
предявява иск за признаване за установено съществуването на вземане срещу Й. И. Й.,
произтичащо от договор за банков кредит № 87520/21.11.2019 г. и включващо:
62 231,12 лв главница;
законна лихва върху главницата, считано от 4 февруари 2022 г. до
окончателното изплащане на дълга;
2 417,89 лв договорна лихва за периода от 21 май 2021 г. до 2 февруари 2022 г.;
1 451,68 лв наказателна лихва за същия период;
62,94 лв неустойка;
84 лв такса за връчване на писмо за предсрочна изискуемост чрез нотариус;
1
1 324,25 лв разноски в заповедното производство.
Ищецът претендира и присъждане на 150 лв юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата Й. И. Й. се представлява в процеса от назначения по реда на чл. 47
от ГПК особен представител адвокат А. В., която в писмен отговор оспорва исковете и
моли да бъдат отхвърлени. На първо място прави възражение, че не са били налице
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като не са били изтекли
90 дни от последното плащане. На основание чл. 22 от ЗПК прави възражение за
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, затова моли той да бъде обявен
за недействителен и искът да бъде уважен само за действителната стойност на кредита
(без лихви, неустойки и други разходи). Посочва като неравноправни клаузите на чл.
3.1, 3.1.2, 3.1.4, 3.1.6.3, 3.3, 3.4, 3.5, 4.3, 4.4 и 5.2 от договора за кредит.
Доказателствата по делото са писмени, прието е заключение по
съдебносчетоводна експертиза.
Съдът обсъди доводите на страните във връзка с представените доказателства и
приема за установено следното:
По искане на „хххх“ АД Районен съд – Монтана е издал заповед за незабавно
изпълнение срещу Й. Ив. Й. за сумите: 62 231,12 лв главница по договор за
потребителски кредит; законна лихва върху главницата, считано от 4 февруари 2022 г.
до окончателното изплащане на дълга; 2 417,89 лв договорна лихва за периода от 21
май 2021 г. до 2 февруари 2022 г.; 1 451,68 лв наказателна лихва за същия период;
62,94 лв неустойка и 84 лв такса за връчване на писмо за предсрочна изискуемост чрез
нотариус. Присъдил е и 1 324,25 лв разноски в заповедното производство.
Длъжницата е подала писмено възражение на 15 април 2022 г. В указания от
съда едномесечен срок Банката е предявила иска за установяване същестувавнето на
вземанията, поради което искът е допустим.
От приложените писмени доказателства се установява, че между „ххххх АД и Й.
Й. бил сключен договор за потребителски кредит № 87520/21.11.2019 г. Банката
предоставила 70 000 лв в заем, които заемателката се задължила да върне до 21 май
2027 г., като плати 94 месечни вноски по приет от страните погасителен план.
В изпълнение на задължението си по договора да предостави заемната сума на
26 ноември 2019 г. банката е превела по сметка на ответницата сумата 70 000 лв.
Ответницата започнала изпълнение на 20 декември 2019 г., когато внесла първата
погасителна вноска съобразно утвърдения план. До 12 август 2021 г. тя изпълнявала
задължението си като за този период внесла общо сумата 7 768,88 лв.
След спиране на плащанията от страна на длъжницата банката отправила до нея
писмено уведомление, че ще счита целия кредит за предсрочно изискуем и определила
едноседмичен срок за доброволното му погасяване. Поканата е била връчена на
длъжницата лично на 14 януари 2022 .
При така установените факти МОС приема, че между страните е бил сключен
договор за потребителски кредит, по който банката като заемодател е изправна страна,
изпълнила основното си задължение да предостави на заемателката уговорената сума
от 70 000 лв. С преустановяване на плащанията за погасяване на кредита Й. е
изпаднала в забава, което е породило правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Такава възможност е предвидена в Общите условия за
предоставяне на потребителски кредит, с които заемателката е била запозната при
сключване на договора от 21 ноември 2019 г.
2
Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника -
кредитополучател. От този момент целият неплатен остатък по кредита е изискуем и
длъжникът си лишава от привилегията на срока (в този смисъл решение № 208 от
09.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/2017 г., I т. о.).
МОС намира за неоснователно твърдението на ищеца, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 2 ноември 2022 г. Към тази дата на длъжницата все още не
е било съобщено, че банката ще счита кредита за изцяло изискуем. Като кредитор
банката не е била упражнила потестативното си право да трасформира кредита и след
като длъжницата не е уведомена, то тя не може да отговаря по новите условия, а
именно, че вече дължи цялата сума наведнъж, а не на отделни месечни вноски. В
случая волеизявлението на банката е съобщено на длъжницата на 14 януари 2022 г.,
затова МОС приема, че тогава е настъпила изискуемостта на целия неплатен остатък от
главницата, а той според приетото заключение по счетоводната експертиза възлиза на
62 983,54 лв.
Искът за установяване размера на главницата е предявен за сумата 62 231,12 лв,
поради което съдът го намира за основателен до този размер.
Датата 14 януари 2022 г. е релевантната за определяне периода, за който се
дължи договорната лихва. Както е установило вещото лице, размерът на договорната
лихва е 2 151,15 лв. Искът е предявен с цена 2 417,89 лв, МОС го намира за
основателен до 2 151,15 лв, а над него до предявения размер го отхвърля.
За забавеното плащане на погасителните вноски длъжницата следва да плати
договорената наказателна лихва, а тя според вещото лице, изчислена съборазно
постигнатите условия на договора, е в размер на 240,19 лв. Лихвата е изчислена върху
главницата за периода от изпадане в забава до настъпване на предсрочната
изискуемост. Искът за присъждане на наказателна лихва е основателен до размер от
240,19 лв, а над този размер до претендирания от 1451,68 лв е неоснователен и съдът
го отхвърля в тази част.
По силата на чл. 4.4 от договора ответницата дължи заплащане на неустойка от
10% годишно върху размера на дължимата, но неплатена възнаградителна лихва. При
приетия по-горе размер на договорна лихва, неустойката се изчислява на 38,20 лв, до
какъвто резултат е достигнало и вещото лице в своето заключение. Искът е
неоснователен за сумата над 38,20 лв до предявения размер от 62,94 лв.
МОС намира за неоснователна претенцията за сумата 84 лв, платени от банката
разноски за изпращане на нотариална покана, с която кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. На първо място в приложеното към договора извлечение от Тарифата за
лихвите и таксите на банката такава такса не е предвидена, липсва и клауза в договора,
която да задължава длъжницата да понесе такива разноски. На следващо място
договорът за кредит се сключва, за да бъде предоставена определена парична сума на
заемателя за определен срок, да бъде използвана от него и след това върната на
кредитора с уговорената лихва. Събирането на дълга е част от изпълнението на
договора, а ако то се случва след настъпване на падежа, то длъжникът има задължение
да плати лихва за забава и договорените неустойки, които ще покрият вредите на
3
кредитора, вкл. тези за администриране на дейността по събиране на просрочения дълг.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са
такива по управление на кредита.
За това плащане липсва основание, а дори да е уговорено, то такава клауза би
била нищожна като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 от ЗПП.
С отговора на исковата молба са наведение доводи за нищожност на клаузи в
договора за потребителски кредит като неравноправни. МОС намира тези доводи за
неоснователни. Съдът като извърши служебно проверка за наличие на неравноправни
клаузи не откри в договора от 21 ноември 2019 г. да се съдържат клаузи, които са
сключени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
потребителя. Лихвата е ясно определена, посочен е механизъм за изчисляването й,
фиксиран е годишният процент на разходите, като той не е прекомерно висок.
Ответницата дължи разноските, направени от банката в заповедното
производство, както и разноските в настоящото производство, изчислени съразмерно
на уважената част от иска или 1 455,77 лв за заповедното производство и 3 045,90 лв за
исковото. Тъй като ищецът е представляван от юрисконсулт, то на същия се дължи
възнаграждение от 150 лв за заповедното и от 300 лв за исковото производство.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Й. И. Й., ЕГН **********, от гр.
М бул. „хххх“ № ххх, вх.х, хап. х,х съществуването в полза на „ххххххАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. С , ул. „С “ №ххх, представлявана от изп. директори З и
М на следните вземания:
62 983,54 лв – главница по договор за потребителски кредит № 87520/21.11.2019
г.;
Законна лихва върху главницата от 62 983,54 лв считано от 4 февруари 2022 г.
до окончателното изплащане;
2 151,15 лв договорна лихва за периода 21 май 2021 г. – 14 януари 2022 г., като
отхвърля иска над този размер до претендирания от 2 417,89 лв като неоснователен;
240,19 лв наказателна лихва за периода 21 май 2021 г. – 14 януари 2022 г., като
отхвърля иска над този размер до претендирания от 1451,68 лв като неоснователен;
38,20 лв неустойка, като отхвърля иска над тази сума до претендираната от 62,94
4
лв като неоснователен, като за тези вземания е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 169 от 8 февруари 2022 г. по ч. гр. д. № 252/2022 г. по описа на РС -
Монтана.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск на „ ххххх“ АД, ЕИК *********, против Й.
И. Й., ЕГН **********, за признаване за установено съществуването на вземане от 84
лв разноски за събиране на вземане по договор за потребителски кредит №
87520/21.11.2019 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 169 от 8
февруари 2022 г. по ч. гр. д. № 252/2022 г. по описа на РС - Монтана.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, даплати на „хххххх АД, ЕИК *********,
разноски от 1 455,77 лв за заповедното производство и 3 045,90 лв за исковото, както и
450 лв юрисконсултско възнаграждение, включващо такова за заповедното и за
исковото производство.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5