Определение по дело №490/2014 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1454
Дата: 23 декември 2014 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20141510100490
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                                  2014г, гр. Дупница

 

 

IV

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

23.12.

 

2014

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В закрито заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

490

 

2014

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по гр. дело № 490/2014г. по описа на ДРС е било образувано по искова молба, депозирана от Л.К.З.,  ЕГН **********,*** и Н.К.В., ЕГН **********,*** срещу Я.П.Д. и А.Б.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, ул. „Княз Александър Батенберг”, бл. 4, вх. Б, ет. 3, ап. 5, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

           С решение, постановено по делото на 04.11.2014г., съдът е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание регулация на недвижим имот, с площ от 150 кв. м., намиращи се в южната част на парцел IX-1891, кв. 16 по регулационния план на с. Долна Диканя, одобрен със заповед РД - 4 - 26 от 1984 г. на ОНС - Перник, при граници от югоизток   - улица, от югозапад - УПИ X 258, 1890, в кв. 16, от север - собствения на ищците имот и заключен между буквите АБВА от скицата на част от кв. 16 по плана на с. Долна Диканя, към заключението на вещото лице Денка Николова, прието в съдебно заседание от 16.03.2011 г. проведено по гр.дело 1688/2010г. по описа на РС – Радомир, която скица е неразделна част от решението; осъдил на основание чл. 108 от ЗС Я.П.Д. и А.Б.Д. *** да предадат владението на Л.К.З., ЕГН **********,*** и Н.К.В., ЕГН ********** *** на собствения им по регулация, извършена със заповед № РД - 4- 26/28.06.1984 г. на ОНС - гр. Перник недвижим имот, описан по – горе и осъдил  на основание чл.   78, ал. 1 ГПК Я.П.Д., ЕГН ********** и А.Б.Д.,*** да заплатя на Л. КириловаЗарева, ЕГН ********** *** и Н.К.В., ЕГН **********,*** сумата от 600, 00 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски по делото, сторени пред настоящата инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 03.04.2014г.

           С молба от 04.12.2014г., ответникът А.Д. е поискала от съда да измени постановеното по делото решение в частта му за разноските на основание чл. 248 ГПК, считайки че съдът неправилно е осъдил ответниците да заплатят на ищците сумата в размер на 600, 00 лева, представляваща разноски по делото, сторени пред настоящата инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 03.04.2014г., представен по делото, по изложени подробно в молбата доводи.

           В срока за отговор на депозираната молба за изменение на решението в частта разноските, ответната страна по молбата (ищците в производството) не са депозирали такъв.

           Съдът след обсъждане доводите на страните, намира следното по отношение на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските:

           Молбата е депозирана в срок и от страна в процеса, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

           Съдът в настоящия си състав намира за неоснователно твърдението на ответника Д., че при новото разглеждане на делото, не следва да се присъждат разноски на ищците (с оглед изхода от делото пред настоящата инстанция), доколкото повторното разглеждане на делото съставлява ново, различно производство от предходното такова и на основание чл. 78 ГПК се следват разноски на направилата такива страна с оглед изхода от делото.

           Неоснователно се явява твърдението на ответника Д., че в договорът за правна защита и съдействие от 03.04.2014г. липсват поставени подписи на клиентите, от което следва, че такъв договор не е сключен между ищците и техния процесуален представител, за да са сторени и посочените в съшия разноски, като следва да се има предвид и ТР № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС в тази насока, тъй като на оригинала на договора за правна защита и съдействие, находящ се на л. 6 от делото подписите на ищците се разчитат достатъчно видимо, макар ответникът Д. да твърди, че на изпратеното й копие от договора за правна защита и съдействие от 03.04.2014г. подписи на ищците не се виждат. В тази връзка следва да се отбележи, че явно копието от договорът за правна защита и съдействие от 03.04.2014г., изпратено на ответника Д. – изпратено  като приложение към исковата молба е нечетливо, доколкото ответникът Д. в молбата си за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските сочи, че договорът за правна защита и съдействие е от 23.04.2014г., а действителната дата на същия е 03.04.2014г.  Горното налага извод, че в случая не са налице предпоставките, посочени в ГПК за уведомяване на разследващите органи от страна на съда за наличие на данни за извършено престъпление, каквито твърдения се навеждат в молбата – предмет на настоящото производство.

           Възражението на ответника Д. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита, че не следва да разглежда по същество, доколкото намира, че същото е преклудирано, тъй като е следвало да бъде направено от ответника най – късно до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, като в тази връзка следва да се отбележи, размерът на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищците е станал известен на ответника Д. с връчването й на препис от исковата молба и приложенията към нея, в това число и копие от договорът за правна защита и съдействие от 03.04.2014г., сключен между ищците и процесуалния им представител и каквото ответникът Д. прилага към молбата й за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, от което копие на договора за правна защита и съдействие от 03.04.2014г., сключен между ищците и процесуалния им представител правна защита, ответникът Д. е узнала какъв е размерът на адвокатски хонорар на процесуалният представител на ищците, респ. е разполагала с възможността да направи възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.          

           На основание гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на постановеното по делото решение на 04.11.2014г. в частта му за разноските на основание чл. 248 ГПК, която молба от дата 04.12.2014г., депозирана от А.Б.Д., ЕГН **********,***, като неоснователна.

          

           Определението подлежи на обжалване пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: