№ 150
гр. Варна , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20203100503537 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „***“ №
12, чрез особен процесуален представител, срещу решение № 260828/23.10.2020 г. по гр.д.
№ 8627/2019г. по описа на ВРС, 40 състав, с което е установено между страните, че Б. Н. Д.
дължи на „ВИК-Варна”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна,
ул. “Прилеп” № 33 следните суми: 492,71 лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1198680 за периода 15.11.2016 г. до
13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от
57,16 лв., съставляваща сбор от лихвите за забава върху главниците по всяка фактура,
считано от падежа им – 30 дни след издаването им до 10.01.2019 г., дължими за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „***“ 12 гараж, с абонатен номер 1198680, на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решението ответницата (въззивник) е
осъдена да заплати сторените в заповедното производство разноски в размер на 74,99 лв.,
както и сумата от 654,93 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството пред ВРС.
В жалбата се излага становище за неправилност и несправедливост на решението.
1
Въззивникът излага твърдение, че въз основа на представена справка за недобор на
ответника (въззивник в настоящото производство), в рамките на процесния период
15.11.2016 г. – 13.12.2018 г. са начислявани служебно по 10 куб.м. вода, като реално
отчитаната вода през останалите девет месеца показва значително по-малка месечна
консумация. Сочи, че претенцията по акцесорния иск освен неправилна, е и явно
несправедлива, тъй като служебно начислените двойно по-големи количества месечна
консумация са за време, за което се дължи по-голяма лихва с оглед падежа на всяка една от
дължимите суми.
Твърди се, че по делото не се е установило по безспорен начин, че процесното количество
вода за съответния период, начислена служебно, е реално доставена. Навеждат се и
твърдения за липса на яснота по отношение на начина, по който е установено доставеното
количество вода, тъй като от свидетелските показания на инкасаторката, която е отчитала
показанията на водомера, става ясно, че след неговата подмяна отчитането е започнало
отначало.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от
особен представител адв. Иван Белинов, който поддържа въззивната жалба.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява. Депозирана е молба, с
която се изразява становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба, като
моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на съдебно-деловодни разноски,
за които прилага списък по чл. 80 ГПК.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от
обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
ВРС е сезиран с искова молба от „ВиК – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, ул. “Прилеп” № 33, с която се претендира установяване на
вземанията му спрямо ответника Б. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „***“ № 12, за
които по ч.гр.д. № 813/2019 г. на ВРС, 26 състав, е била издадена Заповед за изпълнение №
338/21.01.2019 г. за сумите от 492,71 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с абонатен номер 1198680 за периода 15.11.2016 г. до 13.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
18.01.2019 г. до окончателното погасяване на задълженията, както и сумата от 57,22 лв.,
съставляваща сбор от лихвите за забава върху главниците по всяка фактура, считано от
падежа им – 30 дни след издаването им до 10.01.2019 г., дължими за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „***“ 12 гараж, с абонатен номер 1198680.
2
С решение № 260828/23.10.2020 г. по гр.д. № 8627/2019г. по описа на ВРС, съдебният
състав е уважил така предявения иск за главницата в пълния и размер от 492,71 лв., а
акцесорния иск е уважил частично – отхвърлен е искът за сумата от 0,06 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 03.05.2018 г. до 10.01.2019 г. върху сумата от 15,15 лв. по
фактура № **********/16.12.2016 г. Присъдени са и сумите от 74,99 лв., сторени разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от иска и 654,93 лв. – съдебно-
деловодни разноски пред първа инстанция.
Видно от направената в Служба по вписванията справка, на въззиваемата Б. Н. Д. е
учредено право на строеж по отношение на апартамент „Г“, ет. 2, заедно с гараж № 4 и
гараж № 5 на адрес гр. Варна, ул. „***“ № 12. До настоящия момент не е налице вписана
промяна по отношение на титуляря на упоменатото право във връзка с цитираните гараж №
4 и гараж № 5. Наличието на тези обстоятелства, ведно с приложените по делото
доказателства, а именно справка за недобора на обект, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ 12
гараж, с абонатен номер 1198680, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, извадки от
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР,
Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017г. на КЕВР, Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР, с по
два броя обяви за обнародване, обосновава извода на съда за безспорно установено, че
въззиваемата страна, като ВиК оператор на територията на гр. Варна е доставял услуги на
въззивника на адрес гр. Варна, ул. „***“ № 12 за съответния период.
Съдът счита за неоснователни възраженията, направени във връзка с количеството
служебно начислена вода до момента, предхождащ подмяната на повредения водомер.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ОУ на ВиК оператора, при наличие на повреден индивидуален
водомер, на съответния потребител следва да бъде начислено служебно количество
изразходвана вода според средния му месечен разход за съответния период от предходната
година. По силата на чл. 24, ал. 3 от ОУ, за потребителя съществува възможността при
несъгласие с фактурираните количества вода да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитане в удобно за страните време, като такова възражение от страна на въззивника не е
правено.
По аргумент от чл. 32, ал. 1, вр. чл. 33 от ОУ, въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа и/или служебно начислените количества,
въззиваемото дружество следва да издава ежемесечни фактури, а потребителите на ВиК
услуги са задължени да заплатят дължимите от тях суми в 30-дневен срок от датата на
фактуриране. По смисъла на чл. 44 от ОУ, при неизпълнение в срок на съответното
задължение, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на изплащане на
дължимото.
Видно е от съдържанието на карнета, приложен на л.91-93 от първоинстанционното
3
дело, че за процесния период на въззивницата са начислявани суми, като не винаги е
намиран представител на потребителя на адреса. Установява се също така, че през
м.ноември 2017г. е констатиран "майстор" на адреса, който е отказал достъп, докато
впоследствие периодично - през месеците април, юни, юли и декември 2018г. са полагани
подписи в графата на потребител. Въззивникът не оспорва авторството на положените
единично подписи, дори особеният представител се позовава на тях, признавайки
показанията, срещу които са положени. С подписа си потребителят удостоверява
съответствието на показанията в отчета и то не само за месеца, срещу който е положен
подпис, но и за предходните. По изложените съображения, не могат да се приемат за
основателни възраженията за ненадлежно начисляване по 10 куб. м. вода за отделни месеци
през периода 2016-2017г. Същите се установяват и от заключението по назначената ССЕ.
Поради уважаване на главната претенция, доказан по основание е и обусловеният иск за
лихви. В тази насока в първата инстанция е прието заключение по ССЕ, което съдът
кредитирла изцяло и което установява размерите на дължимите лихви. В тази връзка
направените възражения за неправилност и несправедливост по отношение на
претендираните лихви за периода, за който служебно е начислявано количество вода,
настоящият съдебен състав счита за неоснователни.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на ВРС, съдът
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в неговата обжалвана
част.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна се
следват сторените в настоящото производство разноски, а именно 300 лева, изплатени за
особен представител на въззивника и 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Въззивната
страна следва да понесе разноските за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50
лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част, решение № 260828/23.10.2020 г. на Варненски
районен съд, 40 състав, постановено по гр.д. № 8627/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Б. Н. Д., с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. “***“ №12, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд – гр. Варна сумата от 50 /петдесет/
лева, на основание чл 77 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. Д., с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. “***“ №12, ДА ЗАПЛАТИ на
„ВиК – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул.
“Прилеп” № 33 сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
4
разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5