М О Т И В И
В Плевенски окръжен съд е образувано НОХД № 375/2017г.
по внесен от ОП-Плевен обвинителен акт против К.В.Б. за това, че на
18.11.2016год. в гр.***, обл.Плевенска, на кръстовището на ул.“***“ и ул.“****“,
срещу прехода за турската махала, при
управление на МПС – товарен автомобил, марка “***“, с рег.№ ********,
собственост на „***“ ЕООД гр.Плевен, нарушил
правилата за движение по пътищата,уредени в Закона за движение по пътищата,както следва:
-
чл.5 ал.1 : Всеки участник в движението по пътищата: т.1 - с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; ал.2 ,предл.1
: Водачът на пътно превозно средство е длъжен: т.1 - Да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;
-
чл.20 /изм. /, ал.1 : Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват; ал.2 /изм./ : Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
- чл.21,
ал.1, предл.2 /изм. и доп./ : При избиране на скоростта на движение на водача
на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч. :
|
Пътно превозно средство
от:
|
Населено място
|
Извън населено място
|
Автомагистрала
|
Скоростен път
|
|
Категория А
|
50
|
80
|
100
|
90
|
|
Категория В
|
50
|
90
|
140
|
120
|
|
Категории С, D
|
50
|
80
|
100
|
90
|
|
Категории В+Е, С+Е, D+Е
|
50
|
70
|
100
|
90
|
|
Категория Т
|
50
|
50
|
-
|
-
|
|
Категория М
|
45
|
45
|
-
|
-
|
|
Самоходни машини
|
40
|
40
|
-
|
-
|
и правилата за движение по
пътищата, уредени в Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата,
а именно:
-
чл.102 : При приближаване към кръстовище, водачът на пътното превозно средство
е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта
или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване;
-
чл.119 : Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците; и по непредпазливост причинил смъртта на
82-годишната Х. М. К. от гр.***,
обл.Плевенска- престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в“, предл.1 във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Наказателното производство в съдебната му фаза се
развива като съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият К.В.Б. се признава за виновен, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тях.
Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на
наказание лишаване от свобода, което да се рецуцира с 1/3, след което да се
определи общ режим на изтърпяване, както и на подсъдимия да му бъде наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок.
Частния обвинител С.Н.К. - наследник по закон на
пострадалата Х. М. К. от гр.***,
чрез неговия повереник - адв.Г.Д. от САК, моли за налагане на справедливо
наказание на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия Б. - адв.С.Г. *** предлага
съдът да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.343а от НК, като приеме от фактите по
делото, че подсъдимият след деянието е направил всички, зависещо от него, за
оказване помощ на пострадалата. Във връзка също с правната квалификация на
деянието, адв.Г. счита, че К.Б. следва да бъде оправдан в това да е извършил
престъплението, нарушавайки посочените разпоредби от Закона за движение по
пътищата – чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, предл.1, т.1; чл.20, ал.1 и ал.2 и от Правилника
за прилагане на ЗДвП – чл.102 и чл.119. Относно характеристичните данни за
личността на подсъдимия се сочи наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, с молба за приложение на чл.58а, ал.4 от НК при
определяне на вида и размера на наказанието, както и съответно подходящо
наказание по чл.343г от НК.
Плевенският окръжен съд, в производството по чл.371, т.2 от НПК приема фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от
подсъдимия, а именно:
Подсъдимият
К.В.Б. е роден на ***г***. Жител *** със семейството си. Женен е. Има висше
образование и по професия е ветеринарен лекар. Не е осъждан за престъпления от
общ характер.
Правоспособен
водач на МПС е от 1992 год. Има право да управлява МПС, категория “В“ ,“С“
,“АМ“ и „ТКТ“.
Последното
му действащо свидетелство за управление на МПС е с № ********* от 11.10.2010
год., издадено от ОД на МВР гр.Враца.
Подс.Б.
управлявал товарен автомобил „***“, с рег.№ ********, закупен на лизинг на
23.06.2016 год. от „***“ ЕООД, като задължен по лизинга и страна по лизинговия
договор била „***“ ЕООД, чийто управител е също подсъдимия. Автомобилът е
собственост на „***“ ЕООД гр.Плевен. Автомобилът е нов, преминал е технически
преглед на 22.06.2016 год., има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към ЗАД “***“ и сключена застраховка “Автокаско“ към същото
застрахователно дружество.
На
18.11.2016 год., към 17.20 часа, К.Б. потеглил с товарния автомобил, марка „***“,
с рег.№ ********, от гр.*** за гр.***. В автомобила до него в дясно седяла
съпругата му М. И. Б., а на задната седалка – 7-годишната им дъщеря И. К. Б..
Стигайки
в гр.***, управлявания от Б. автомобил преминал през пътния участък с кръгово
движение в центъра на града, след което потеглил по правия участък от пътя в
посока на гр.Плевен. Движил се по правата улица „***“. Към 17.40 часа приближил
кръстовището на ул.“***„ с ул.“****“. По същото време, към кръстовището
приближавала 82-годишната Х. М. К. от гр.***. Тя живеела със семейството на
сина си - С.Н.К., в един двор, но в две различни къщи, намиращи се на ул.“***“
№ ***. Към 17.30 часа тя излязла от дома си и тръгнала по посока към магазина,
за да направи покупки. Била облечена в тъмни дрехи и обута с тъмни гумени
чехли. Възрастната жена била жизнена и работоспособна и се придвижвала бързо. Времето
било тихо и облачно, без валежи и с добра видимост. Предвид сезона – късна
есен, по това време вече се смрачавало,
без да е станало напълно тъмно. Пътното платно на ул.“***“ е прав пътен
участък с наклон на изкачване посока изток - 4%, с ширина на пътното платно – 10.70м,
предназначено за двупосочно движение, без средна разделителна линия. По същата
улица няма пътна маркировка /пътни знаци/. Северно от пътното платно, на ул.“***“,
се намира ул.“****“. Южно от пътното платно, срещу ул.“***“ има отбивка, път за
турската махала. В района липсвало улично осветление и маркирани върху пътното
платно пешеходни пътеки.
Подс.Б.
се движил в дясната лента на пътното платно по ул.“***“, в посока гр.Плевен,
като движението му било в посока от запад на изток. Фаровете на товарния
автомобил били включени на къси светлини. Когато се приближил с управлявания от
него автомобил към кръстовището, 82-годишната Х. К. започнала да пресича
перпендикулярно пътното платно на ул.“***“,
движейки се в посока от северната към южната му част, от заведението „***“
към отбивката за турската махала, като движението й било от ляво на дясно по
посока на движение на товарния автомобил. Когато забелязъл пресичащия пътното
платно човек, Б. реагирал, завивайки с
волана на дясно. По това време пешеходката се намирала до лявата ъглова част на
предната броня и лявата странична част на левия калник. Последвал удар на най-изпъкналата
предна част на автомобила -средната част на предната броня с долните крайници
на жената, а дясната страна на тялото й – с фара и левия калник. Контакта с
пешеходката продължил с левия калник, лявото огледало и левия мигач в задната
част на левия калник. Не се изключва преминаване на ходовото ляво колело през
ходилото на пешеходката. Ударната сила в този момент действала на тялото по посока
на движение на автомобила и се получило въртене на пешеходката по вертикалната
ос на тялото й. От това последвало нарушаване на равновесното състояние на
тялото и наклоняване на същото по посока на движението на автомобила, който
продължавал движението си напред. Пешеходката паднала от лявата страна на
товарния автомобил, като в мястото на падането били установени капки кръв,
които били получени от открита рана. След
удара, автомобилът спрял в дясната лента за движение. Подсъдимият слязъл от
автомобила, отишъл при пострадалата жена, която лежала на пътното платно и я
преместил на десния - южен бордюр, на южния банкет. Водачът преместил
товарния автомобил северно от пътното платно, на разширението. Съпругата
на Б., а няколко минути по-късно и самият той, сигнализирали на тел.112 за
станалото пътно-транспортно произшествие и пострадалата от него пешеходка. Незабавно
органите на МВР пристигнали на местопроизшествието и оказали необходимата помощ
на пострадалата жена, която с линейка била откарана в Спешно отделение на УМБАЛ
“Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен. Въпреки оказаната й специализирана медицинска
помощ, в 21.30 часа пострадалата Х. К. починала.
В
хода на разследването по делото била назначена съдебно-медицинска експертиза за изясняване на причините, довели до
настъпване на смъртта на 82-годишната Х. К.. При извършените оглед и аутопсия
на тялото на пострадалата били установени следните телесни наранявания: излив
на кръв в двете гръдни половини /хемоторакс/; тежки двустранни контузии на
белите дробове; масивна контузия на сърцето; разкъсване на околосърдечната
торбичка; мастна емболия на белите дробове; двустранно счупване на ребра - вдясно
по фрактурна линия – от първо до единадесето по задна мишечна линия, със
засягане на плеврата; по фрактурна линия по предна мишечна линия - счупване от
второ до четвърто; в ляво ребрата от четвърто до десето са счупени по коса
фрактурна линия от предна към задна мишечна линия; счупване на дясната ключица;
счупване на големия пищял на подбедрицата на левия крак, на двете кости на
подбедрицата на десния крак, на петната и първата костица на стъпалото на
десния крак, на страничния израстък /латерален епикондил/ на раменната кост на
дясната ръка; разкъсно-контузна рана в областта на десен глезен и дясна лакътна
става; кръвонасядания по двете подбедрици. Като причина за смъртта, вещото лице
е посочило тежката гръдна травма, довела до счупвания на кости, контузии на
белите дробове и сърцето, кръвоизливи в гръдната кухина, мастна емболия на
белите дробове, шок и кръвозагуба. Установено е, че уврежданията са резултат от
тъпи травми, като механизма на тяхното причиняване може добре да бъде обяснен с
обстановката на ПТП. По-голямата част от причинените травми са локализирани в
дясната страна на тялото. Смъртта е настъпила в болница и е била установена от
лекар.
За
изясняване механизма на пътно-транспортното произшествие и причините за
настъпилите телесни увреждания на пострадалата Х. К., довели до смъртта й, в хода на разследването
по делото била назначена съдебна авто-техническа
експертиза. В заключението на вещото лице е посочено, че: Скоростта на движение
на товарния автомобил е 65.60 км/ч, изчислена по разстоянието на преместване
след капките кръв до мястото на последните изпаднали на платното пластмасови
парчета. При движение със скорост от 65.60 км/ч - опасната зона е 52.04 м. Ако
товарния автомобил се е движил с максимално разрешената за движение скорост в
населено място – 50 км/ч - опасната зона възлиза на 35.52 метра. Разстоянието
от автомобила до мястото на удара в момента на възприемане на опасността от
водача на товарния автомобил възлиза на 32.80 метра. Скоростта на МПС в момента
на удара на пешеходката от автомобила възлиза на 60.38 км/ч, а разстоянието,
което изминава пешеходката от момента на възприемане на опасността от водача на
МПС до момента на удара се равнява на 2.17 метра. За момента на възникване на
опасността се приема момента, когато пешеходката е осветена от фаровете на къси
светлини. Левият фар на къси светлини осветява пътното платно на разстояние 40
метра и на 4.2-5.6 метра наляво от линията на центъра на фара. Водачът на товарния
автомобил е изминал 51.56 метра, по време на което вече е съществувала
опасността, но водача не е реагирал. Разстоянието на виждане – разстоянието от
предната част на МПС-то в момента на своевременно възприемане на опасността от
водача, т.е. в момента на възникване на опасността, до мястото на удара се
определя по формула – 32.80м + 51.56м = 84.36м, което
разстояние е по-голямо от опасната зона, равна на 52.04 м. Така че при
своевременно възприемане на опасността от водача на МПС, товарния автомобил би
спрял преди мястото на удара. На мястото на произшествието,уличното осветление
не е било включено и видимостта на водача към пешеходката се определя от
разстоянието, на което късите светлини осветляват пътното платно на разстояние
пред автомобила – 40-50 метра. Левият фар осветява пътното платно на разстояние
около 40м, което е свързано с изискването да не заслепява водачите на насрещно
движещите се превозни средства. Водачът
на товарния автомобил не е имал техническа възможност да възприеме пешеходката,
поради атмосферните условия и движение на автомобила с по-висока скорост. Видимостта
на водача на товарния автомобил на пътното платно на къси светлини е на
разстояние 40-50 метра,което е по-малко от разстоянието за спиране на
автомобила 52.04м, при скоростта, с която се е движил – 65.60км/ч. При
скоростта, с която се е движил товарния автомобил в населеното място, водачът не
е имал техническа възможност своевременно да възприеме опасността и да спре
преди мястото на удара на пешеходката. Максималната допустима скорост за
движение на автомобила в населено място е до 50 км/ч. Разстоянието за спиране
на автомобила - т.н.“опасна зона“ при скорост от 50км/ч е 35.52м, което
разстояние е по-малко от дължината на осветената зона пред автомобила при
движението му с включени къси светлини. Това определя техническата възможност
на водача да възприеме пешеходката на разстояние пред автомобила на 40-50 метра
и да спре в опасната зона, преди удара на пешеходката на разстояние 35.52 м. Следователно
водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати
произшествието при управление на автомобила със скорост на движение в населено
място до 50 км/ч. Автомобилът се е движил с включени фарове на къси
светлини, които създават възможност на водача да възприема препятствия по пътното
платно на разстояние 40м. Водачът е имал техническа възможност в границите на
осветената зона от фаровете на къси светлини да възприема препятствията и да
контролира движението на автомобила с кормилната и спирачната уредба. Водачът
следва да управлява и контролира автомобила със скорост, която да му позволява
в зоната на видимост да спре и да
предотврати ПТП.
Изложените фактически положения се признават изцяло от
подс.Б.. Неговото самопризнание се потвърждава от гласните и писмените
доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините,
указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.
Експертните заключения като неоспорени, компетентни и обосновани се възприемат
от съда изцяло.
Фактът, че К.Б. е правоспособен водач на МПС, се
доказва от справка картон на водача /л.129-л.130 от ДП/.
Обстоятелствата относно времето, мястото и начина на
настъпване на произшествието, атмосферната обстановка и състоянието на пътя се
установяват от протокола за оглед на пътно-транспортно произшествие и
фотоалбума към него /л.9-л.43 от ДП/; от показанията на свидетелите М. Б., Р.
А., Д. Б., М.М. и С. К.; от обясненията на подсъдимия и от писмо от НИМХ – БАН
филиал Плевен.
Причините и механизма на произшествието са изяснени от
автотехническата експертиза, а последиците от деянието- от съдебно-медицинската
експертиза.
Доказателствената съвкупност не съдържа противоречия
по съществените елементи от предмета на доказване. Всички гласни и писмени
доказателства са еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Подсъдимият К.Б. е на 42 години, женен е, има две деца
– малолетната И. и непълнолетната В., която е ученичка в *** – гр.Ловеч. Реализира
доход като ветеринарен лекар, не е осъждан, с много добри характеристични данни
в професионален и личен план. Тези факти се установяват от приетите по делото в
съдебното производство писмени доказателства. Установява се също, че съпругата
му – М. Б. страда от множествена склероза със 75% трайно намалена
работоспособност, видно от представеното експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „***“
ЕООД – гр.Козлодуй.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна Плевенският окръжен съд намери следното:
Обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 от НПК несъмнен начин. От
безспорните фактически обстоятелства по делото се извежда категоричен извод, че,
като водач на МПС, подс.К.Б. е нарушил правилата за движение, визирани в чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране на скоростта на движение
на водача на ППС от категория „В“ в населени места е забранено да превишава
скорост на движение от 50 км/ч.“. На посочените в обвинението дата и място –
гр.***, обл.Плевенска, подсъдимият е управлявал автомобил със скорост от 65.60
км/ч, при ограничение на скоростта на движение в населено място от 50 км/ч.
Пострадалата пешеходка Х. К. е пресичала пътното платно в нарушение правилата
за движение по пътищата – на необозначено за целта място и в района на
кръстовище, където движението е по-интензивно. Произшествието се е случило в
такъв час от денонощието /около 17.30 часа/, когато, предвид сезона – късна
есен, е било сумрак – с ограничена видимост. Непосредствено след сблъсъка между
автомобила, управляван от подсъдимия, и пострадалата, която е била жива, Б. е
направил всичко, зависещо от него, за да й окаже помощ – преместил е жената от
пътното платно на безопасно място, а в този момент съпругата на подсъдимия,
която е пътувала с него, е телефонирала на спешен номер 112. Съдът приема, че
тези действия в конкретния случай са достатъчни, за да изпълнят съдържанието на
правната квалификация „деецът след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата“, съгласно чл.343а, ал.1, б.„б“ от НК. В този
смисъл е и Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.№ 8/82г., Пленум на ВС.
Пострадалата към онзи момент е била жива и действията на подсъдимия, с
преместването й на безопасно място, са били насочени към запазване на здравето
й, а относно спасяването на живота й са били действията по сигнализиране на
спешен номер 112, за оказване на специализирана медицинска помощ. В този
смисъл, съдът приема, че подс.Б. е извършил деянието по чл.343а, ал.1, б.„б“
във вр. чл.343, ал.1, б.“в“ и във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Формата на вината на подсъдимия е несъзнавана
непредпазливост. Като правоспособен водач на МПС, той познава правилата по ЗДвП
и ППЗДвП, и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е
предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.
Доказано е наличието
на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.343а,
ал.1, б.„б“ във вр. чл.343, ал.1, б.“в“ и във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Съдът счита, че настъпилият общественоопасен резултат
е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване на задълженията по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като, ако Б. е управлявал автомобила със законово допустимата
скорост, ограничена до 50 км/ч, е могъл да избегне сблъсъка с пешеходката.
За останалите нарушения, за които му е повдигнато
обвинение, подс.Б. не следва да носи отговорност.
Нормата на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, предл.1, т.1 от ЗДвП,
съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората, е обща и не съдържа конкретно
предписание. Известно е, че когато едновременно са нарушени общите и
специалните правила за безопасност на движението, отговорността е за
нарушението на специалните.
Обща е и разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която въвежда
задължение за водачите да контролират непрекъснато управляваните превозни
средства. Подс.Б. не е допуснал нарушение във връзка с контрола върху
превозното средство.
От своя страна, чл.20, ал.2 от ЗДвП съдържа две отделни
правила за движение със съобразена скорост. Първото изисква при избиране на
скоростта на движение водачите да съобразяват предвидимите опасности -
атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя, товар и др. Второто
правило задължава водачите да намалят скоростта или да спрат при поява на
непредвидими опасности. И двете правила, обаче, са относими към скорост, която
е в рамките на максимално допустимата. В случая скоростта на движение на подс.Б.
е била над разрешената от 50км/ч.
Относно посочените в обвинението
разпоредби от Правилника за прилагане на ЗДвП – чл.102 и чл.119, съдът намира
същите отново за общи правила за безопасност на движението, вменяващи на водача
на ППС проява на внимание и предпазливост към пешеходците, както и при движение
в района на кръстовище.
Поради горното, съдът оправда подсъдимия К.Б. по
обвинението за нарушаване на правилата по чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, пр.1, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл.102 и чл.119 от ППЗДвП.
При определяне на наказанието на подсъдимия Б. съдът
отчете наличието единствено на смекчаващи отговорността му обстоятелства:
самопризнанието му, направено още на досъдебното производство; чистото му
съдебно минало; затрудненото му семейно положение, предвид тежкото заболяване
на съпругата му и обучението на непълнолетната му дъщеря в друг град; добрата
дисциплина като водач на МПС; много добрите характеристични данни за личността
на подсъдимия в личен и професионален аспект.
Настъпилият вредоносен резултат – смъртта на Х. К. е
причинен и от неправилното поведение на самата пешеходка, като участник в
движението по пътищата, тъй като същата е пресичала пътното платно в района на
кръстовище, на неуказано за това място. Следва да се отбележи, че и скоростта
на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, е била с около 10-15 км/ч
по-висока от максимално допустимата по закона в населеното място. Тези
обстоятелства също оказват влияние към смекчаване наказателната отговорност на
извършителя.
С оглед на това, съдът прие наличието на многобройни
смекчаващи отговорността на К.Б. обстоятелства и в случая е най-благоприятно
приложението на чл.58а, ал.4 във вр. чл.55 от НК. Съдът прие, че следва да
наложи наказание ПРОБАЦИЯ, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, за
подсъдимия, при предвидения в закона минимум, със следните
пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност
ДВА пъти седмично – по чл.42а, ал.2, т.1 от НК;
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА –
по чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
В този вид и размер, съдът счете, че наказанието съответства
на характера и тежестта на престъплението, и е достатъчно за изпълнение целите
по чл.36 от НК, с оглед индивидуалната и
генерална превенция. Тежестта на този вид престъпления е голяма, същите са с
висока обществена укоримост, но степента на обществена опасност на личността на
дееца е изключително ниска и налагането на по-тежко наказание за извършеното от
него непредпазливо деяние би било ненужно нито за самия подсъдим, нито за
обществото.
Съгласно императивната норма на чл.343г от НК, на К.Б. следва да се наложи
и наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС. Съобразявайки изискванията по чл.37, ал.1, т.7 от НК и смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи срок на лишаването от
правоуправление ШЕСТ МЕСЕЦА. При налагането му прецени, че подсъдимият е водач
на МПС от дълги години, с малобройността на нарушенията на правилата за
движение по пътищата и неголямата им тежест. Съдът прие, че подс.Б. има добра
дисциплина като водач на МПС, освен това, автомобилът му е необходим за
придвижването му до местоработата му, за транспортирането на болната му съпруга
и учащото му дете, поради което санкция от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване право да
управлява МПС е достатъчна за постигане на целите по чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, К.Б. следва да понесе
направените по делото разноски в размер на 507.67 лева – за вещи лица, по
сметка на ОД на МВР Плевен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: