РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Перник, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисоваа-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500688 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. А. П., в качеството му на
особен представител на Й. И. И. от ***, въззивна жалба срещу Решение №
1031/13.10.2022г., постановено по гр. дело № 6227/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, с което съдът е признал за установено, че Й. И. И., с ЕГН: ********** и адрес:
***, дължи на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 666.15 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за имот – апартамент № ***, находящ се в ***, от които главница в размер на 586.80
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 79.35 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г. вкл., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
05.07.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3485/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
Със същото решение, първоинстанционният съд е осъдил Й. И. И., с ЕГН:
********** и адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 75 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 3485/2021 г. по описа на
1
Пернишкия РС и сумата от общо 830 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 6227/2021 г. на РС Перник.
С депозираната въззивна жалба ответникът, чрез назначения му особен
представител, е изразил несъгласието си с постановеното от първоинстанционния съд
решение. Счита, че същото е неправилно, необосновано и постановено в условия на
сериозен доказателствен дефицит поради непълно и неясно разпределена
доказателствена тежест и недадени указания за степента и тежестта на доказване след
въведено с отговора на исковата молба възражение за липса на качеството
„потребител“ на топлинна енергия. Излага съображения за неправилност в изводите на
районния съд относно качеството на потребител на ответника, като счита, че доколкото
ищецът не се позовава на наследствено правоотношение, то такова не е следвало да
бъде разглеждано.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез юрк. А.С., е изразила
становище по жалбата, намирайки последната за неоснователна. Счита, че безспорно
установено по делото е, че ответникът притежава качеството „ответник“, поради което
наведените в тази насока доводи от жалбоподателя намира за неоснователни.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се
явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни
субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице
отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се
е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
В настоящия случай, основните оплаквания, съдържащи се във въззивната
жалба са насочени към правните изводи на първоинстанционния съд за наличие на
облигационна връзка между страните по делото.
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
2
*********, с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
срещу Й. И. И., с адрес: ***.
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които ответникът е
клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията му като такъв
дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата общо 666.15 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
апартамент № ***, находящ се в ***, от които главница в размер на 586.80 лева за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 79.35 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г. вкл., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
05.07.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3485/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
В срока по чл. 131 ГПК, от назначения на ответника особен представител, е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искови претенции са
оспорени по основание и размер. Оспорено е твърдението, че ответника се намира в
облигационни отношения с ищеца като в тази връзка се сочи, че е от една страна в
исковата молба се сочи договорно основание за пасивната материална легитимация на
ответника, а от друга се сочи като основание наследствено правоотношение на ищеца с
лицето, подало заявление за откриване на партида, без да се сочи връзката между
ответника и лицето Е. И. И.. Счита, че така посочени двете основания са взаимно
изключващи се. Ответникът твърди, че през целия исков период, процесния
топлоснабден имот не е бил посещаван от служители на ищцовото дружество, нито на
топлинен счетоводител, и че измерване на количествата евентуално потребена
топлинна енергия през този период не е извършвано, не по вина на ответника или
негов наследодател. Ответника оспорва представените с исковата молба писмени
доказателства.
По делото не се спори, че ищецът „Топлофикация-Перник“ АД разполага с
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото
по делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един
местен ежедневник преди процесния период. От горното следва, че за възникването на
договорното правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството на
клиенти на топлинна енергия.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
3
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди, но наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков
ред. Това е изключение от основното правило, за чието приложение е необходимо
кумулативното наличие и на двете предпоставки по горепосоченото ТР. Настоящият
въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи извод за наличие както на първата предпоставка на изключението по
процесното тълкувателно решение, а именно: ползване на процесния топлоснабден
имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещото право на ползване, така
и на втората кумулативно дадена предпоставка – наличие на сключен между трето
лице и топлофикационното дружество договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот.
В производството пред районния съд, от страна на ищеца е представено
заверено копие на молба за откриване на битови нужди от 11.11.2008г., подадена от Е.
И. И., с ЕГН: **********, както и заверено копие на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № 573 от 2008г., от който
се установява, че на 29.09.2008г. Е. И. И. е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка – чрез закупуването му от
ответника Й. И. И.. От извършената справка в НБДН се установява, че Е. И. И. е
починал на ***, при което е оставил за наследник брат си Й. И. И., при което същият
отново е придобил в пълен обем правото на собственост върху процесния имот.
Предвид направеното изрично възражение на процесуалния представител на ответника
за липса на доказателствена тежест на разгледаното току—що писмено доказателство,
съдът намира за необходимо да посочи, че не вижда основателност в аргументите на
ответника в тази насока. Извършената служебна справка в Национална база данни
„Население“ се ползва със същата доказателствена тежест, както и издаденото по
съответния ред удостоверение за наследници, поради което същата следва да бъде
изцяло кредитирана.
С оглед обсъдените по-горе писмени доказателства, настоящия съдебен състав,
също като първоинстанционния съд намира, че като изключителен собственик на
процесния имот, ответникът се явява потребител на топлинна енергия и като такъв
следва да отговаря за задълженията на имота спрямо ищцовото дружество.
За неоснователно съдът намира и възражението на въззивния жалбоподател, че
първоинстанционният съд по свой почин – недопустимо и незаконосъобразно, е
подменил фактическото основание на иска, предявен от ищеца. И това е така защото,
ищецът основава иска си на твърдението за наличие на договорна връзка между
страните, възникнала по отношение на ответника с факта на придобиване на правото
на собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство.
Доколкото по отношение размера на исковите претенции във въззивната жалба
не се съдържат оплаквания, то настоящия съдебен състав намира за достатъчно да се
солидаризира с изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Въззивната
4
инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е възприел въз основа на
заключението по изслушаната по делото комплексна съдебна технико-икономическа
експертиза, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период, с оглед на което
е достигнал до извод за основателност на исковите претенции и по размер.
С оглед горното и доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция
изцяло съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в
частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на
правилата по чл. 78 ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски в размер на 500,00 лева
(200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение за
особен представител), за които е представил списък по чл. 80 от ГПК, като същите
следва да бъдат възложени в тежест на Й. И. И..
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1031/13.10.2022г., постановено по гр. дело №
6227/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, ГО, ХІ състав.
ОСЪЖДА Й. И. И., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 500.00 лв. / петстотин лева, 00 ст./ представляваща направени във
въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5