Р Е Ш Е Н И Е
№ 831/20.4.2021г.
гр. Пловдив, 20 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря
Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдия Стоянов адм. дело
№ 485 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „Гарант Хари“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Галилей“ №
14, ет.3, ап.9 представлявано от управителя –С.Б.Х., чрез адвокат С., срещу наложената му принудителна административна
мярка принудително задържане на лек автомобил марка „Рено", модел „Меган“,
с рег. № ****чрез използване на техническо средство тип "скоба" на
06.02.2021 г., описана в Съобщение № В 1805905 на „Център за градска мобилност“
ЕАД.
В жалбата се твърди, че процесната принудителна административна
мярка е нищожна, незаконосъобразна и неправилно приложена, тъй като Столична
Община не е означила правилно на указателните табели режимът на действие на
зоната за платено паркиране, в съответствие с нормативните актове. Твърди се,
че лицето ,което е паркирало процесния автомобил, е видяло указателна табела, в
която е било посочено, че платената зона действа единствено в работни дни от
08,30 часа до 19,30 часа. Иска се да бъде отменена наложената принудителна
административна мярка. Претендира
разноски.
Ответникът – Б.Г.Б.-контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“,
сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране",
дирекция "Паркиране и мобилност" в търговско дружество Център за
градска мобилност ЕАД – оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 06.02.2021 г., в периода 12.19- 13.13 часа
лекият автомобил, собственост на жалбоподателя – марка „Рено“, модел „Меган“, с
рег. № ****е бил паркиран, в
гр. София, на ул. *** около номер **. Служител на Центъра за градска мобилност
ЕАД установил в същия ден, че автомобилът е паркиран в участък, който попада в
"зелена зона" на гр. София, на ул. **, като за същия не е заплатена
дължимата такса за престой в зоната, нито чрез изпратен SMS, нито чрез талон,
поради което спрямо автомобила била наложена принудителна административна мярка
по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – принудително задържане на пътното превозно
средство.
На
автомобила е поставено съобщение № В 1805905,
в което било посочено начина и реда за поставяне на техническо средство тип
"скоба" на МПС, както и е посочена възможността и условията при които
МПС може да бъде репатрирано в специализиран паркинг. Съставен е бил протокол
за блокирани автомобили от 06.02.2021 г.,
в който е отразено, че МПС - марка "Рено"
с рег. № ****в гр. София, ул. ****е "заскобен" в 12.19 часа. При
установяване на нарушението и поставянето на скобата са били изготвени цветни
снимки, приложени по делото. На същия ден /06.02.2021/ г. в 13.13 ч., след заплащане на
"глоба" в размер на 30 лв., екип на Центъра за градска мобилност ЕАД
е свалил "скобата" от автомобила.
По
делото е приета административната преписка в която са приложени Заповед №
СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. /л. 22-27 от делото/ на кмета на Столична община
за въвеждане на територията на СО режим на почасово платено паркиране
"Синя зона" и "Зелена зона", Заповед № СОА20-РД95-205/29.12.2020 г. /л. 107-110 от делото/ на кмета на
Столична община за въвеждане на територията на СО режим на почасово платено
паркиране "Синя зона" и "Зелена зона", Заповед № СО18РД-
95-454/03.08.2018 г. /л. 31 -34 от делото/ на кмета на СО, с която е одобрен
реда и условията за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на
неправилно паркирано ППС, в зоните за почасово платено паркиране, при
използване на техническо средство тип "скоба". Приложено
е Решение № 73 от 17.12.2015 г. на Столичния общински съвет за определяне на
цените, във връзка с Наредба за организация на движението на територията на
Столична община. Приложена е Инструкция за работа на служителите на
длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", утвърдена
от изпълнителния директор на ЦГМ /л. 46-57 от делото/.
В съдебното заседание е разпитан като
свидетел С.Х.И., който е управлявал процесния автомобил. Свидетелят твърди, че на 05,02,21 г. е
пристигнал в гр. София, около 20,30 часа, паркирал колата на ул. **. Видял, че
има знак за зелена зона, на който е пишело, че важи за работните дни, като
имало и упоменати часове. Тъй като паркирал в петък вечерта , а другия ден бил
почивен, решил, че няма да прави нищо. На другия ден установил, че колата му
била блокирана със скоба. Същата била махната след като се
наложило да заплати
30 лв. Служители му
казали, че от януари месец 2021 г. е въведен друг периметър на зелената зона и
знакът на който било посочено, че не важи за почивните дни, не важал.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е подадена от
надлежната страна в законоустановения 14-дневен срок при наличието на правен
интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По
валидността на акта:
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините,
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от с. з. до заплащане на цената
и на разходите по прилагане на техническото средство. Според
чл. 124 от Наредба за организация на движението на територията на Столична
община /НОДТСО/,
оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип
"скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях
водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира
и осъществява от общинското
дружество "ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ" ЕАД по
ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена
на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. от ЗДвП. Съгласно Заповед № СОА 18-
РД-95-454/03.08.2018 г.,
кметът на СО е одобрил "Ред и условия за принудително задържане, чрез
блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено
паркиране при използване на техническо средство, тип "скоба". С
посочения акт, кметът на СО е определил юридическото лице Център за градска мобилност
ЕАД, като орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК, на когото са възложени административните
правомощия по налагане на принудителната административна мярка, като е
оправомощил служители на общинското
дружество -Център за градска мобилност ЕАД
с властническите правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Именно
поради оправомощаване на служители на общинското предприятие, а не на цялото
предприятие, изпълнителният директор на търговското дружество е приел
Инструкция за работата на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен
транспорт, той и шофьор " в сектор "Принудително задържане" от
отдел "Паркиране" на дирекция "Паркиране и мобилност" по
участъците от зоните с режим на почасово платено паркиране - "синя
зона" и "зелена зона", в която е регламентирал действията на
длъжностните лица, които са оправомощени да налагат принудителната
административна мярка. С оглед на изложеното, носител на
властническото правомощие да наложи принудителните административни мерки са
лицата – служители на Център за
градска мобилност ЕАД, които въз основа на валидно правоотношение заемат
длъжността "контрольор автомобилен транспорт". По изложените
съображения съдът намира, че оспорвания акт – ПАМ е наложен от компетентен орган,
в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на процедурните правила,
с оглед на представените по делото допълнителни трудови споразумения, както и
длъжностни характеристики, поради което не страда от пороци водещи до нейната
нищожност.
По
процесуалната и материалната законосъобразност на акта:
Въвеждането на платено паркиране в населените места е нормативно уредено в чл. 99, ал. 1 от ЗДвП - в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно ал. 3, таксата за паркиране се определя от общинския съвет. В чл. 167, ал. 2, т. 1
и т. 2 ЗДвП е предвидено, че службите за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.Със
Заповед № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. на кмета на Столична община и Заповед № СОА20-РД95-502/29.12.2020 г. на кмета на Столична
община се
въвежда режим на почасово платено паркиране на улици, булеварди и площади –
общинска собственост "Синя зона" и "Зелена зона". Със
Заповед № СОА18РД-
95-454/03.08.2018 г. кметът на Столична община одобрява "Ред и условия за
принудително задържане на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване
на техническо средство тип "скоба". В т. 2 от приетите Ред и условия
е предвидено, че след констатиране на престой на ППС, без заплащане в зоните за
почасово платено паркиране от служителите на общинското дружество Център за градска
мобилност ЕАД,
се извършва задържане на ППС чрез използване на техническо средство тип
"скоба".
По
делото безспорно се установява, че автомобилът на жалбоподателя, "Рено" с рег.№ ****е бил паркиран на 06.02.2021 г./събота- неработен
ден/ на
паркинг в "зелена зона". Разпоредбата на чл. 55 (Изм. и доп. - Решение № 148 по Протокол № 12
от 22.03.2012 г., изм. - Решение № 457 по Протокол №
22 от 13.09.2012 г., отм., нов - Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013
г., изм. - Решение № 440 по Протокол № 37 от 20.07.2017 г., в сила от 1.10.2017
г., изм. - Решение № 511 по Протокол № 58 от 26.07.2018 г., в сила от 1.11.2018
г., изм. - Решение № 522 и Решение № 523 по Протокол № 23 от 12.11.2020 г., в
сила от 4.01.2021 г.) от НОДТСО предвижда, че режимът на почасово платено паркиране е обособен в две зони: "Синя
зона" и "Зелена зона" - валиден в работни дни в часовия диапазон
от 08.30 до 19.30 часа, събота - в часовия диапазон от 10.00 до 18.00 часа.
Според чл. 62 НОДТСО началото и краят на действие на зоните за
паркиране в режим на почасово платено паркиране се сигнализират с пътни знаци и
табели, чрез които на водачите на ППС се указват условията за паркиране, като
могат да се оборудват с камери за видео наблюдение,
апарати за фото заснемане и да се обозначават с пътна маркировка.
От показанията на свидетеля И.се установява, че на
улицата, на която е бил паркиран процесния автомобил - ул. Кораб планина, е
имало знак за зелена зона, на който е пишело, че важи за работните дни.
Съдът кредитира изцяло показания на свидетеля
И., като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Настоящият
съдебният състав счита, че пътните знаци притежават характера на подзаконови
нормативни актове, които създават права и задължения за неограничен кръг
субекти, като отмяната им действа занапред. Ирелевантно за сигурността на
движението е обстоятелството дали същите съответстват на нормативните
разпоредби или не и същите следва да се спазват безусловно. След като процесният
автомобил е бил паркиран в събота- неработен ден, на улицата на която е имало
пътен знак обозначаващ, че е зелена зона в работни дни, се установява, че
нарушението не е било извършено към момента на поставяне на скобата на
автомобила. В разглеждания казус следва да се даде приоритет на знака, а не на
НОДТСО. Поведението на шофьора на автомобилът е било изцяло съобразено с наличните пътни знаци и табели, чрез които на
водачите на ППС се указват условията за паркиране, т.е. той не е бил в нарушение на изискванията за
платено почасово паркиране.
На следващо място така наложената ПАМ
е незаконосъобразна и поради противоречие с целта на закона - да преустанови,
или възстанови, или да предотврати правонарушението и вредните последици от него. Видно е,
че лицето, което е паркирало ППС не е
извършило соченото нарушение
даже напротив, въпреки наличието на
знак, че зелената зона е безплатна в неработните дни, се е наложило и да
заплати определената такса от 30. 00 лв. на място,
за да му бъде
премахната скобата от автомобила.
С оглед на горното съдът намира, че
така наложената ПАМ е незаконосъобразна като издадена в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, което съставлява основание за
отмяната й.
При този изход на делото на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лева –
държавна такса и 500
лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Не се
констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав