Решение по гр. дело №17033/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260199

 

гр. Пловдив,  31.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V -ти гр. състав, в публично съдебно заседание на   шести август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17033  по описа на съда за 2018  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

В В В В В В В В В В В 

  Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от  „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет.1 против Р.Т.П., ЕГН **********,*** и „Тампа БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 83, ет.2, ап. 4, с която са предявени обективно  и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 44  ЗЗД за прогласяване на нищожно на Пълномощно с рег. *** по описа на *** поради липса на съгласие,  с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на недействителен по отношение на страните на Договор за продажба на МПС от 05.07.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № *** по описа на ***, поради сключването му от лице без представителна власт, иск за прогласяване на недействителен на договора за покупко- продажба, с който е прехвърлена собствеността върху МПС-то на ТАМПА БГ ЕООД   и иск с правно основание чл. 108 ЗС за  осъждане на ответника ТАМПА БГ ЕООД да предаде владението на лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, нов номер ***, рама *** цвят *** на ищцовото дружество.  Сочат се и други основания при условията на евентуалност за нищожност на прехвърлителната сделка, а именно:  нищожност на сделката, като привидна, прикриваща дарение, тъй като не е извършено плащане, а по отношение на прикритата сделка: нищожност поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.  При условията на евентуалност се твърди, че първата сделка е нищожна и поради противоречие със закона и на основание чл. 40 ЗЗД. Претендират се и разноски по делото.  

Ищецът твърди, че  е собственик на гореописаното МПС лек автомобил марка „***“, модел **, с рег. № ***, нов номер ***, рама *** цвят ***. Автомобилът е придобит на 07.11.2013 г. чрез договор за покупко – продажба. В качеството си на собственик ищцовото дружество е предоставило автомобила за лични нужди за дългосрочно временно и възмездно ползване на К.Т.И. чрез Договор за наем от 01.07.2016 г. и Анекс № *** от 09.09.2016 г. При справка в КАТ – С. се установява, че собствеността върху автомобила е прехвърлена без знанието и съгласието на представители на ищцовото дружество на трето лице. Ищецът се снабдил с находящите се при *** А. документи по повод прехвърлителната сделка, осъществена на 06.07.2018 г., от които се установява, че  прехвърлителят се е легитимира с пълномощно от 19.01.2016 г. с рег. № ***. Не е открита отразената в договора за покупко – продажба на МПС -  декларация по чл. 264, ал. 2 ДОП от дружеството – купувач т.е. ищцовото дружество.  Ищецът посочва, че с договора за покупко продажба от 05.07.2018 г., заверен на 06.07.2018 г., непознато лице Р.Т.П., легитимиращо се с горепосоченото пълномощно е прехвърлило на себе си процесния автомобил  за сумата от 4000 лв. Ищецът посочва, че такава сума не е постъпвала по сметка на ищцовото дружество и не е осчетоводявана, нито е упълномощавано лицето Р.Т.П. да извършва разпоредителни действия с МПС-то.  Още повече, че продажната цена е в пъти по – ниска от действителната стойност на автомобила.  Категорично се заявява, че не е упълномощавано посоченото лице, като свидетелството за регистрация част І е все още у ищцовото дружество и представената пред *** А. декларация 5 дни след сделката на 11.07.2018 г. , в която е отразено, че свидетелството е изгубено не отразява действителното положение. Впоследствие ищецът е узнал, че  автомобилът е повторно прехвърлен от Р.Т.П. на втория ответник Тампа БГ ЕООД, като автомобилът е вече с рег. № ***. На първо място се оспорва пълномощно с рег. № ***, като се сочи, че същото е нищожно поради липса на съгласие на представляващия ищцовото дружество, като под този номер по описа на кантората на посочения в пълномощното *** е заведен друг документ, а именно: декларация пред ***. *** Д. се сочи, че удостоверява, че в масива данни на нейния регистър няма данни за удостоверяване на пълномощно, по което упълномощител да е ***ят на ищцвото дружество.  С оглед нищожността на пълномощното се оспорва действителността на договора за прехвърляне на правото на собственост на автомобила,  сключен на 05.07.2018 г., подписите върху който са удостоверени от *** на 06.07.2018 г.

Сочат се и евентуални основания за нищожност, като се твърди, че първата сделка е нищожна, като привидна, прикриваща дарение, тъй като не е извършено плащане, а прикритата сделка е нищожна поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.  При условията на евентуалност се твърди, че първата сделка е нищожна и поради противоречие със закона и на основание чл. 40 ЗЗД. С оглед нищожността на договора за прехвърляне на МПС от 05.07.2018 г., заверен на 06.07.2018 г., се посочва, че договорът за прехвърляне на правото на собственост върху МПС-то на втория ответник не поражда вещно транслативен ефект, от което следва, че ответникът ТАМПА БГ ЕООД  упражнява фактическа власт върху автомобила, без да има право на собственост или владение и съответно следва да предаде владението на действителния собственик – ищцовото дружество. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

  Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника Р.Т.П., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът  ТАМПА БГ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срок, като оспорва исковата претенция, като недопустима и неоснователна. На първо място посочва, че към датата на депозиране на исковата молба  вече не е собственик на процесното МПС, тъй като е прехвърлил собствеността и не владее автомобила, поради и което искът по чл. 108 ЗС се явява недопустим.   Твърди, че липсва правен интерес от предявяване на искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на пълномощното на първия ответник и договорите за продажба на МПС, предвид наведените основания по чл. 108 ЗС и произтичащите последици от неговото уважаване, респ. неговата недопустимост. Оспорва като неоснователни предявените искове за прогласяване на нищожност на пълномощното на първия ответник и договора за продажба на МПС от 05.07.2018 г. поради липса на съгласие респ. липса на предписана от закона форма, респ. поради липса на основание, респ. по ал. 1 ЗЗД –договори, които противоречат на закона или го заобикалят. Посочва се, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, нито такава от представител без представителна власт, което не е равнозначно на липса на съгласие. Твърди се, че договор, сключен при използване на неистински документ, удостоверяващ упълномощаване, какъвто ищецът твърди да е налице, е относително недействителен по отношение на мнимо представлявания /ищеца/, като липсата на воля обаче не  обуславя нищожност на сделката, сключена от лицето, легитимирало се като пълномощник.  Посочва се тази сделка не е сключена поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а е висящо недействителна по отношение на мнимо представлявания, като той разполага с правото да й се противопостави. В тази връзка се сочи, че ищецът е търговец и е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Посочва се, че продажбата на МПС не е нищожна дори да се приеме, че праводателят не е собственик на движима вещ.  Ответникът се позовава на добросъвестно владение на спорната вещ, прехвърлена с договор за продажба на МПС в предписаната от закона форма. Твърди, че при изповядване на сделката е представено свидетелство за регистрация на МПС – част І на името на първия ответник, като преди изповядване на сделката не е виждал първия ответник и не го познава. В негово присъствие е направена техническа проверка на МПС в оторизиран сервиз, като историята на МПС-то била уточнена от първия ответник с предишния собственик.С оглед изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят.

 В съдебно заседание на 08.05.2020 г. е конституиран като ответник по делото Р.Ж.Р., на който е прехвърлена собствеността върху процесното МПС, който е заявил несъгласие да встъпи по делото, от което следва

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните  по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете за недействителност на едностранната сделка – упълномощаване и договора за покупко – продажба на МПС в тежест на ищеца е да установи наличието на соченото основание за нищожност на упълномощителната сделка – липса на съгласие, а по иска  с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД  ищецът следва да докаже, че се е противопоставил на извършването на действия, които се сочи, че са  без представителна власт веднага след узнаването. Ищецът следва да установи и останалите сочените от него възражения за нищожност на правната сделка. Ответникът следва да докаже, че сключеният договор за покупко – продажба на МПС е действителен, съобразен със закона и добрите нрави, както и  всички останали правоизключващи възражения.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС  ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че   е собственик на процесната вещ, че ответникът я държи или владее и, че тази фактическа власт се осъществява от него без основание.  Ответникът ТАМПА БГ ЕООД следва да докаже възраженията си в отговора на исковата молба, че не владее процесната вещ, тъй като е предал владението преди депозиране на исковата молба.

Ответникът Р.Т.П. не е направил възражения в законоустановения едномесечен срок, поради и което не следва да се разпределя доказателствена тежест за установяване на твърдени от него факти и обстоятелства.

Ответникът Р.Р. не е направил възражения, за които да носи доказателствена тежест.

 Установява се от приетия по делото, като писмено доказателство Договор за наем от 01.07.2016 г., че ищцовото дружество в качеството на наемодател е предоставило на К.И. в качеството на наемател  притежаваната от него движима вещ, а именно:  МПС лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, нов номер ***, рама *** цвят ***. Автомобилът е придобит от ищцовото дружество, което обстоятелство е декларирано пред съответните власти и на 19.11.2013 г., когато е издадено свидетелство за регистрация на МПС на името на ищцовото дружество.  Договорът е сключен за срок от три месеца. С Анекс от 09.09.2016 г. към договора за наем е променена наемната цена.

По делото са приети като писмени доказателства Договор за продажба на МПС от 05.07.2018 г., нотариално заверен на 06.07.2018 г.,  пълномощно, , както и разписка от Изи пей за платен данък върху превозните средства от 16.04.2018 г., в която е отразен, като ***.  Към приетата по делото преписка по извършената сделка по описа на *** А. А. освен тези документи са представено и прието като писмено доказателство и извлечение от общия регистър на ***а, в което е отразен договора за продажба на МПС, заверен на 06.07.2018 г. с продавач Р.П. като пълномощник на С.Й. в качеството на *** на ищцовото дружество и купувач Р. Т. П.. Отразена е заверката на подписа на продавача и купувача  с № ***. В договора е отразено, че автомобилът е продаден за сумата от 4000 лв.

Приета е като писмено доказателство декларация от 11.07.2018 г., с която Р.П. е декларирал пред ОД на МВР – С., че е изгубено или откраднато свидетелството за регистрация на процесното МПС.

В пълномощното, с което Р.П. е удостоверил пред ***а, че има представителна власт да представлява СИМ СОЛ ЕООД във връзка с продажбата е отразено, че Р.П. е упълномощен да представлява дружеството пред *** за продажба на процесното МПС, като в същото на гърба е отразено, че е заверено на 19.01.2016 г. от *** С. Д. с район действие ***. Видно от удостоверение, издадено от ***а под този номер  е удостоверен подпис на декларация пред ***, като датата на която е заверен този подпис под № *** посочва, че в масива данни на общия й регистър няма данни да е удостоверявано пълномощно, по което упълномощител да е С.Й. нито лично, нито като *** на ищцовото дружество, като никога не са правени вписвания и по отношение на Р.П..

От приетото по делото заключение на съдебно – графологичната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че подписът под пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № ***, не е положен от С.Й. Й. в качеството на *** на ищцовото дружество. Вещото лице не е установило да има пренасяне на подписа на С.Й. Й. в пълномощното, включително с използване на техническо средство. Не се установява да е налице пренасяне на имена, ЕГН, лична карта на С.Й. в щемпела на процесното пълномощно.

Приет е като писмено доказателство договор за покупко – продажба на МПС от 03.10.2018 г. – т.е. преди образуване на настоящото производство, по силата на който Тампа БГ ЕООД е прехвърлило на Р.Ж.Р. процесното МПС. Отразено е, че МПС- то се предава на купувача Р.Р. в гр. П..

 От приетата по делото справка от ОД на МВР - Пловдив– сектор „Пътна полиция“ се установява, че първоначално на 21.08.2018 г. процесното МПС е регистрирано на името на ответното дружество ТАМПА БГ ЕООД, а впоследствие на 24.10.2018 г. е заявена промяна на регистрацията на процесното МПС, като е вписано, че същото е придобито от Р.Ж.Р..

Не се оспорва, като в приетия по делото регистрационен талон, представен в копие пред ***а, изповядал сделката по прехвърляне на автомобила на 06.07.2018 г., се установява, че към 06.07.2018 г. процесният лек автомобил марка ***, модел ** с рег.№ ***, е собственост на ищцовото дружество.

От приетото по делото заключение на съдебно – графологичната експертиза, както и удостоверение от ***  С. Д. се установява, че пълномощното, представено от Р.Т.П. пред *** А. А. за удостоверяване на представителната власт за продажба на собственото на ищцовото дружество МПС, не е подписано от лицето С.Й.- *** на ищцовото дружество. С оглед така установеното съдът счита за основателен предявения от ищеца иск за установяване на нищожност на едностранната сделка – упълномощаване по силата на пълномощно от 19.01.2016 г. поради липса на съгласие на упълномощителя.

Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, сключеният без представителна власт договор не е нищожен, а висящо недействителен. Договорът е висящо недействителен до потвърждаването му от упълномощителя, каквато възможност съществува, когато овластителната сделка е подлежала на унищожение, била е абсолютно нищожна или въобще е липсвала – представителната власт може да бъде потвърдено или да бъде извършено ново овластяване. При отказ от потвърждение договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен - нищожността е винаги изначална и не съществува последваща нищожност. Когато ненадлежно представляваният откаже да потвърди договора, висящността се прекратява и сделката не поражда действие за представлявания - решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр.д. № 384/2009 г. ІV г.о.; решение № 49 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 363/2012 г., ІV г.о.; решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г., IV г. о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. След позоваване (извънсъдебно или пред съда) от страна на мнимо представлявания на недействителността, когато от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици (насрещни права и задължения за страните по него, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД ), всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. /в този смисъл е и Решение от 22.06.2017 г. по гр.д. № 1329/2016 г. по описа на ВКС/

 С оглед гореизложеното и с предвид безспорно установената липса на представителна власт на ответника Р.П., то договорът за покупко – продажба следва да бъде обявен за недействителен по отношение на Р.П. на соченото от ищца основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

По отношение на предявения иск за прогласяване на недействителност на договор за покупко – продажба на МПС, с който Р.П.  е продал на ТАМПА БГ ЕООД, процесното МПС  по отношение на ТАМПА БГ ЕООД, то същият е неоснователен. Порокът на предходните две сделки не представлява основание за  нищожност на сделката, с която  Р.П. в лично качество, макар и несобственик на автомобила е прехвърлил същия на ТАМПА БГ ЕООД. Прехвърлянето на права от несобоственик не прави сделката нищожна или унищожаема на основанието, на което е прогласен за недействителен договорът, въз основа на който прехвърлителят е придобил права.  В случая правата на ищеца спряма ТАМПА БГ ЕООД и последващия приобретател Р.Р. могат да се защитят единствено и само чрез предявяване на иск по чл. 108 ЗС за установяване спрямо тези лица, че ищецът е собственик на процесния автомобил и предаване на владението на същия от последния приобретател по сделката Р.Р..

Нищожната сделка не прехвърля вещни права, а осъщественото владение по силата на нищожната сделка винаги е недобросъвестно. Последващите разпоредителни сделки, след първоначално сключената  недействителна правна сделка от 05.07.2018 г. с нотариална заверка от 06.07.2018 г. , макар и да могат да бъдат годно правно основание за придобиване на права, не могат и не са годно правно основание за транслиране на вещни права. Тези сделки нямат желания и целен прехвърлителен ефект по отношение на собствеността на  процесното МПС, тъй като никой не може да прехвърли повече права от тези, които има. С оглед така изложеното съдът счита за основателни предявените против ТАМПА БГ ЕООД и Р.Р. искове по чл. 108 ЗС в установителната им част, касаещи признаване на собственическите права на ищеца по отношение на двамата ответници. Доколкото съгласно приетия като писмено доказателстов договор за покупко – продажба процесното МПС е предадено от Тампа БГ ЕООД на купувача Р.Р., то следва да се уважи искът по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху процесното МПС.

Предвид така изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на  ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. В приетия по делото списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски  за държавна такса, 1000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лв.- депозит за вещо лице и 15 лв. – съдебни удостоверения.  Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., искането за присъждането му е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Към молба от ищеца от 17.04.2019 г. е приложено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Т., но липсва представен по делото договор за правна защита и съдействие, който да удостоверява размера и заплащането на адвокатското възнаграждение, което се претендира да бъде присъдено на основание чл. 78, ал.1 ГПК.  С оглед така изложеното съдът счита за основателна претенцията за присъждане на разноски за заплатени държавни такси, съдебни удостоверения и депозит за вещи лица и за неоснователна претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.  Ищецът не е посочил изрично по кои от исковете са направени претендираните разноски, то съдът следва да прецени отговорността с оглед на връзката между направените разноски и предявените срещу всеки от ответниците субективно съединени искове. Ответникът Р.П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 575 лв., от които сумата от 400 лв.- депозит за вещо лице, 160 лв. – заплатени държавни такси и 15 лв.- такси за съдебни удостоверения. Ответникът Тампа БГ ЕООД следва да бъде осъден да заплати част от платената по предявените искове по чл. 108 ЗС държавна такса, а именно- сумата от 50 лв., с оглед основателност на установителната претенция по чл. 108 ЗС. Ответникът Р.Р. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на платената държавна такса за уважения иск по чл. 108 ЗС до пълния размер, а именно: за сумата от 150 лв.  На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед отхвърляне на един от предявените против Тампа БГ ЕООД искове в полза на ответника Тампа БГ ЕООД следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част, а именно сумата от 232 лв., съразмерно на отхвърления иск по чл. 26 ЗЗД.

 

 

 

 

По изложените мотиви съдът

В В В В В В В В В В В  В 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРОГЛАСЯВА за нищожна поради липса на съгласие  по отношение на „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет.1 и  Р.Т.П., ЕГН **********,*** едностранна сделка по упълномощаване на Р.Т.П., удостоверена в Пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. ***по описа на *** С. Д. ***.

ПРОГЛАСЯВА за недействителен, като сключен от лице без представителна власт на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на  „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет.1 и  Р.Т.П., ЕГН **********,*** Договор за продажба на МПС от 05.07.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № **** по описа на *** А. А., *** с район на действие *** с предмет прехвърляне на право на собственост върху лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, нов номер ***, рама ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет.1 против „Тампа БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 83, ет.2, ап. 4 иск за обявяване на недействителен на договора, с който Р.Т.П. е прехвърлил на Тампа БГ ЕООД  лек автомобил марка „***“, модел **, с рег. № ***, нов номер *** и настоящ номер ***, рама ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет.1 от една страна и от друга „Тампа БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 83, ет.2, ап. 4 и Р.Ж.Р., ЕГН **********,***, че „СИМ СОЛ“ ЕООД е собственик на лек автомобил марка „***“, модел **, с рег. № ***, нов номер *** и настоящ номер ***, рама ***.

ОСЪЖДА Р.Ж.Р., ЕГН **********,*** да предаде на  „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет.1   владението върху лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, нов номер *** и настоящ номер ***, рама ***.

ОСЪЖДА Р.Т.П., ЕГН **********,*** да заплати на „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет.1 сумата от 575 лв. – разноски по делото.

  ОСЪЖДА Р.Ж.Р., ЕГН **********,*** да заплати на „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет.1 сумата от 150 лв. -разноски по делото.

ОСЪЖДА „Тампа БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 83, ет.2, ап. 4 да заплати на „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет. 1 сумата от 50 лв. -разноски по делото.

ОСЪЖДА „СИМ СОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,  гр. С., ул. „Богатица“ № 36, ет. 1 да заплати на „Тампа БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 83, ет.2, ап. 4  сумата от 232 лв. – част от платеното адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената искова претенция.

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала.

РџРњ