МОТИВИ по
НОХД № 235/2014г.
на Районен съд Бяла
Районна прокуратура Бяла е повдигнала обвинение
срещу Д.В.Д., роден на ***г***, българско гражданство, основно образование,
разведен, осъждан, не работи, ЕГН **********, за това, че
на 04.07.2013г. в гр.Бяла, обл.Русе отнел чужда движима вещ – детски велосипед,
с шест скорости, на стойност 45.00 лева от владението на А.Д.Р., собственост на
Д.А.С., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
В хода на
съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието.
Пледира за доказаност на обвинителната теза, предвид обстоятелството, че същата
напълно се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства. Релевира подробни съображения, в подкрепа на
застъпваната теза.
Защитата на подсъдимия, заема становище за
недоказаност на обвинителната теза, като твърди, че изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка не се доказва
от събраните в хода на производството гласни доказателства, тъй като от същите
не се установява подсъдимият да е указал, каквото и да е насилие върху детето,
за да отнеме процесната вещ.
Упражнявайки правото си на лична защита,
подсъдимият иска оправдателна присъда.
Упражнявайки правото си на последна дума,
подсъдимият, заявява, че не иска да влиза в затвора.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като обсъди инвокираните от страните фактически и правни доводи,
възведени по реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият Д.В.Д. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан, не работи, ЕГН:**********.
На 04.07.2013г. подсъдимият Д., заедно със свидетелката Ю.Н.К.
били в игрална зала „Америка”, находяща се в град Бяла. Подсъдимият бил
употребил алкохол. След като излезли от игралната зала, подсъдимият видял
пострадалият А.Д.Р., с когото се познавали, тъй като пострадалият, заедно със
своето семейство и подсъдимия, живеели заедно на квартира в град Бяла.
Подсъдимият поискал на свидетелят управляваното от последния детски велосипед,
с шест скорости и свидетелят му го дал. Подсъдимият казал на свидетеля, да каже
на баща си, с когото подсъдимият имал спорове във връзка с неуредени имуществени
отношения от период, през който двете семейства живеели заедно на квартира, че
когато му върне парите, ще му даде колелото и тръгнал с велосипеда. Свидетелят Р.
се разплакал и отишъл при свидетелката З.И.С. – негова баба, на която казал, че
подсъдимият му взел колелото. Свидетелката настигнала подсъдимия и поискала от
него да върне колелото, при което последният и казал „Няма да ти дам колелото.
Искам си парите. Като ми ги донесете, тогава ще ви дам колелото”. След това
подсъдимият се прибрал в дома си, където в този момент била неговата майка - свидетелката
В.И.И. и оставил велосипеда. Свидетелката Д.А.С. – майка на пострадалия, заедно
със свидетелката З.И.С. *** и още същият ден полицейските служители, при
извършена проверка в дома на подсъдимия, установили велосипеда и същият им бил
предаден с протокол за доброволно предаване от свидетелката В.И. и в
последствие бил върнат на собственика.
От назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът
възприема като непредубедено, компетентно и обосновано, се установява, че пазарната
стойност на велосипеда е 45,00 лева.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства – обясненията
на подсъдимия Д.В.Д., показанията на свидетелите А.Д.Р., З.И.С., В.И.И. и Ю.Н.К.,
както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмените доказателства и
доказателствени средства – справка относно извършена проверка, протокол за
доброволно предаване, разписка, справка за съдимост на подсъдимия, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние и биографична справка, както
и заключението на назначената и изготвена, в хода на досъдебното производство съдебно
- икономическа експертиза, прочетена и приета по реда на чл. 282, ал. 3 НПК.
За да прецени достоверността на всички събрани
доказателства и доказателствени средства, съдът обсъди всяко едно доказателство
поотделно с оглед собствената му вътрешна логическа непротиворечивост, обективност
и връзката му с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, че не е
употребил физическа сила, при отнемането на велосипеда от пострадалия А. Д.Р.,
тъй като в тази им част същите се подкрепят от показанията на свидетелката Ю.Н.К.
и не се опровергават от показанията на свидетеля А. Д.Р.. Обясненията на
подсъдимия, в частта им, че е взел велосипеда, с оглед неуредени имуществени
отношения с бащата на свидетеля Р., се потвърждават и от показанията на
свидетелката З.С..
Анализът на всички доказателства по делото, не може да
обоснове единственият възможен извод, че подсъдимият е употребил физическа сила
за отнемане на велосипеда, поради и което съдът намира, че същият следва да
бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
198, ал. 1 НК.
Подсъдимият обаче е осъществил състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, тъй като отнемайки фактическата власт
върху вещта е поставил условие за връщането на същата, а именно изпълнение на
задължение на бащата на свидетеля, към подсъдимия, и в случая противозаконното
присвояване на чуждата движима вещ, осъществява състава на престъплението
кражба, в какъвто именно смисъл са Решение № 603/99г. и Решение № 18/98г. и
двете на ІІ н.о. на ВС
По изложените мотиви съдът призна подсъдимия за
виновен, в извършване на състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.
При индивидуализация на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства – ниската стойност на отнетата вещ и обстоятелството,
че подсъдимият е бил употребил алкохол, което е способствало за вземането на
решението за отнемане на вещта.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете предходните му осъждания.
С оглед установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът намира, че наказание на същия
следва да бъде определено по правилата на чл. 54 НК, тъй като по делото не са
налице многобройни или едно но изключително по своя характер смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да обуслови приложението на чл. 55 НК и наказанието
следва да бъде индивидуализирано в размер над минималния предвиден в закона и
под средния, а именно шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Именно така определеното наказание, според настоящият
съдебен състав би се явило съответно на извършеното и би постигнало целите на
наказанието по чл. 36, ал. 1 НК, както по отношение на личната, така и по
отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия
бяха възложени и направените в хода на досъдебното и съдебно производство
разноски, в размер на 45,00 лева, представляваща разноски направени в хода на
досъдебното производство, която да бъде заплатена в полза на държавния бюджет.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/