Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Велико Търново,22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
с участието
на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - СВЕТЛАНА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 040/2021г. по описа на съда. При това, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ в редакцията на
ДВ бр.13 от 2020г.
На касационна проверка е подложено Решение № 260034/02.12.2020г.,
постановено по АНД № 181/2020г., с което състав на Районен съд Свищов е отменил
като незаконосъобразно НП № **********/12.05.2020
г., издадено от директор на ОДБХ - Велико Търново, с което на дружеството „ЧОБАН
БГ”ЕООД с ЕИК ********* със седалище с. Николаево, общ. Стражица за нарушение
на чл.132, ал.1, т.6 от Закона за ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД) на
основание чл.416, ал.2 от същия закон му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от директора на ОДБХ - Велико Търново, подадена чрез
упълномощения адвокат. В същата се навеждат доводи за неправилност на решението
на РС поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Според
касатора неправилно районният съд е приел, че е нарушено правото на защита на
санкционираното лице и е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е преценил като съществено
процесуално нарушение при съставяне на АУАН липсата на двама свидетели, както и
необосновано е счел АУАН и НП в частите, описващи нарушението и датата на
извършването му за неясни, непълни и недоказани. РС неправилно не ценил
представените пред него нови писмени доказателства, т.к. като въззивна
инстанция може да установи нови фактически положения спрямо приетите от АНО. Касаторът
претендира направените по делото разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба - дружеството „ЧОБАН
БГ”ЕООД не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Предвид
това, ВТАС извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1,т.1
и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните,
съдържанието и реквизитите на
контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
По фактите РС установил, че Наказателното
постановление е издадено срещу дружеството за това, че на 27.01.2020г., при
извършена физическа и документална проверка в животновъден обект с рег. № 5288-0319
в с.Александрово, общ. Свищов е констатирано, че от регистрираните в Интегрираната
информационна система на БАБХ – ВетИС за обекта 40 бр. едри преживни животни се
намират 40 броя говеда, но само 38 от тях идентифицирани с ушни марки. При
съпоставката с ИИС на БАБХ се установява, че липсват 4 бр. ЕПЖ с конкретно
посочени ушни марки. В присъствието на регистрирания
ветеринарен лекар, отговарящ за обекта е изготвен Констативен протокол № 001201/27.01.2020г.
На 05.02.2020г. е изготвен АУАН № 0401201, връчен на упълномощено лице. И в
двата документа са посочени конкретно ушните марки на липсващите животни. В
срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не е подадено писмено възражение. Въз основа на
установеното е издадено процесното НП. В хода на съдебното дирене пред РС са приети нови писмени доказателства,
изходящи от АНО, свързани с правомощието му да налага санкции като процесната и
са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта.
За да отмени НП
РС приел от една страна, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в
административнонаказателното
производство, с които е нарушено правото на защита на санкционираното лице. АУАН
в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН бил подписан само от един свидетел, който не
бил очевидец на нарушението. Въззивният
съд приел за доказано, че на процесната дата и място в обекта на проверка са
липсвали описаните животни, но при издаване на НП наказващият орган е допуснал
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като описаният в
обстоятелствената част състав на нарушението е неясен, непълен и недоказан. В
тази връзка съдът е посочил, че АНО е следвало да се посочи конкретно кои
изисквания са нарушени, дали се касае за транспортиране, промяна на
собствеността или клане на животните и кои конкретни изисквания, не само кога,
но и как не са спазени. Същевременно съдът е приел, че АНО не е посочил нито
началния момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл.
132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД за собственика на селскостопанските животни, нито
датата на извършване на нарушението.
Настоящата инстанция не
сподели наличието на нарушение на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, което да е съществено. По делото е представен АУАН, съставен на 05.02.2020г. от
актосъставителя и на свидетеля Ц.Л., който не е очевидец на нарушението и е единствен
свидетел по
съставяне на акта. Систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН,
както и на нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че изискването акта да е съставен в присъствието
на двама свидетели, е предвидено единствено за хипотезата, в която липсват
свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението или е
невъзможно акта да бъде съставен в тяхно присъствие. Единствено в тази хипотеза
ЗАНН въвежда изискването акта да е съставен в присъствието на "двама други
свидетели", но тя е неотносима в случая. Дори да допуснем, че нарушението
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е факт, то в конкретния случай не е съществено, защото
не е засегнало право на защита на посоченото за нарушител лице и същото е имало
възможността да го упражни в пълен обем. Всъщност АУАН е съставен реално на
база Констативен протокол №001201/27.01.2020 г., който представлява официален
документ от проверка на терен на компетентната контролна агенция. Поради
това приложима е нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, който предвижда, че когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се
състави и в отсъствие на свидетели.
Касационният състав намери за неправилни преценките на
РС относно описанието на нарушението и
датата на неговото извършване.
Нормата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД изисква
собствениците, съответно ползвателите на ЖО със селскостопански животни в срок
не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане
на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична
консумация, писмено или по електронен път чрез ИИС на БАБХ да уведомят
ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. Нарушението, както е описан
в АУАН и НП е липсата на това
уведомление до ветеринарния лекар при установената липса на животни.
Какво да е съдържанието на това уведомление, АНО не може да знае. Животните не
са намерени на място при проверката. Този факт е предвиден в закона и поставя в
действие изискването да се представи уведомление до ветеринарния лекар, от което
да се установи какво е станало с липсващите животни. Такова уведомление обаче, също
няма. Жалбоподателят не оспорва тези факти/отрицателни/ и не доказва, че
животните са налични, нито представя вече подадени уведомления до ветеринарния
лекар или ИС на БАБХ/т.е. положителните факти/. В случая изобщо не се твърди да
е било подадено уведомление, поради това не може да се поставя въпроса кога е
следвало да се състави. Защото не е спорно спазването на срока за съставянето
му, а изобщо извършването на уведомлението. Таков уведомление не е било
представено в деня на проверката, нито до приключване на делото в първата
инстанция от жалбоподателя. Поради това АНО няма как да посочи, нито с какво
съдържание да е уведомлението, нито кога точно е следвало да се състави то.
Настоящият съдебен състав прие, че в НП не е налице
порок относно дата на нарушението. Административното обвинение е по чл. 416, ал.1 от
ЗВМД и от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл. 132, ал. 1, т.
6 от ЗВМД/вж. цитирана по-горе/. Деянието, за което е санкциониран
ответника се изразява в това, че в качеството му на собственик на животновъден
обект, в законово установения срок „до 24 часа преди транспортиране, промяна на
собствеността или клане“ не е уведомил писмено ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект, за липсващите животни. Изпълнителното деяние е под формата
на бездействие. Действително в НП не
е посочен началния момент, от който следва да се счита възникнало задължението
по чл. 132, ал. 1, т.
6 от ЗВМД за собственика на ЖО, но е посочена датата на откриването
му и същата е възприета като датата на извършване на нарушението – т.е. датата,
на която е налице довършено нарушение. АУАН и НП сочат крайната възможна дата,
до която е могло да се приключи с констатираното незаконно бездействие, а именно
датата на самата проверка като дата на нарушението. Това не е съществен пропуск, т.к. в случая нарушението
не е свързано със срока за подаване на уведомление, а с това, че такова уведомление
липсва изобщо.
По тези
съображения касационната инстанция счита, че органите на БАБХ са постановили
законосъобразно НП, за деяние което се подкрепя от събраните доказателства. Поради
това Решенето на РС Свищов следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от
фактическа страна - да се постанови друго от настоящия съд, с което НП се
потвърди.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова – ДВ бр. 94 от 2019 г.) направеното от касатора искане за
присъждане на разноски в настоящето производство е основателно. Съдът намира,
че следва да присъди на БАБХ направените по делото разноски за настоящата
касационна инстанция в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно ДПЗС от 15.12.2020 г. Разноски за производството пред
РС не са поискани. За яснота следва да се посочи, че касаторът не е
обжалвал допълнителното решение на РС
Свищов от 13.01.2021 г. относно присъдените на „ЧОБАН БГ“ ЕООД разноски за
въззивното производство, поради което независимо от изход на настоящето дело ще
търпи последиците от това допълнително решение, като влязло в сила.
Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2,
предложение второ от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, настоящият
касационен състав на съда
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260034 от 02.12.2020 г.,
постановено по АНД № 181/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
**********/12.05.2020 г. на и.ф. Директор на ОДБХ – Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЧОБАН БГ“ ЕООД със седалище с. Николаево,
общ. Стражица, с ЕИК *********, да плати на Българска агенция по безопасност на
храните/БАБХ/ разноски за настоящето производство в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: