Решение по дело №564/2018 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………

гр. Радомир, 08.11.2018 г.

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, ІІІ-^ти състав, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

При секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 564 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от „ДЗИ – Ж.“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище/адрес на управление:***, представлявано от К.Ч.– главен изпълнителен директор чрез пълномощника си адв. Я. – АК-Благоевград против Ч.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за наем на недвижим имот от 01.01.2016 г., по силата на който ищеца, в качеството си наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване самостоятелен обект – офис № 10, с площ от 11.44 кв.м., находящ се в гр. Перник, ул. „Т.“ № …, за срок от 3 години, считано от 01.01.2016 г. при месечна наемна цена в размер на 83.33 лева без ДДС (100 лева с ДДС), като било уговорено, че ДДС върху наемната цена ще се начислява допълнително и се дължи от наемателя. Сочи, че месечната наемна цена се дължала авансово не по-късно от 5-то число на текущия месец, като страните договорили консумативните разноски, като електроенергия, топлоенергия, вода, телефон и такса битови отпадъци да се дължат от наемателя и не били включени в дължимата наемна цена.

Излага доводи, че със споразумение от 07.04.2017 г. страните постигнали съгласие действието на сключения договор за наем да се прекрати, считано от 30.04.2017 г.

Твърди, че в периода от м.02.2017 г. до м.04.2017 г. ответника не е заплащал дължимата месечна наемна цена, а в периода от м.06.2016 г. до м.04.2017 г. не е заплащал и дължимите консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия и такса битови отпадъци, поради което с покана за плащане от 07.06.2017 г., ищецът бил поканил ответника доброволно да уредят взаимоотношенията по между си, като му предоставил едноседмичен срок за заплащане на дължимите суми. Сочи, че поканата била получена от ответника на 09.06.2017 г., като в срока за доброволно изпълнение и към датата на предявяване на иска, дължимите суми не били заплатени от ответника.

Ищецът твърди, че в чл.10 от договора за наем страните договорили и заплащане на неустойка за всеки просрочен ден относно неплатените наемни вноски, представляваща 0,5 % от дължимата сума на неплатените наемни вноски за всеки просрочен ден, която сума твърди че е начислена върху издадените фактури от 07.02.2017 г.; 05.03.2017 г. и 05.04.2017 г. и е на стойност от 329 лева.

Искането към съда е да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 610.61 лева, представляваща сбор от дължимите за самостоятелен обект – офис № ., находящ се в гр. Перник, ул. „Т.“ № … неплатени наемни вноски и консумативни разноски за периода от сключване на договора – 01.01.2016 г. до прекратяване действието му на 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 329 лева, представляваща неустойка в размер на 0.5 % от неплатените наемни вноски за месеците: м.02.2017 г., м.03.2017 г. и м.04.2017 г., считано от датата на изпадане в забава за всяка от тях до дата 12.10.2017 г., като им бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор, ответника Ч.Д.Б. не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

В съдебното заседание ищеца чрез пълномощника си адв. Я., поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи, като им се присъдят и направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

В съдебното заседание ответника лично оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като е извършил ремонт в имота предмет на договора на стойност от 550 лева, които счита, че следва да бъдат приспаднати от исковата сума.

Съдът, като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за наем от 01.01.2016 г. ищецът „ДЗИ – Ж.” ЕАД, в качеството си на наемодател предоставил на Ч.Д.Б., в качеството му наемател за временно и възмездно ползване собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Т.“ № ., офис № .., с площ от 11,44 кв.м., състоящ се от едно помещение, като ответника поел задължението да ползва същият за офис и заплаща месечна наемна цена в размер на 83.33 лева без ДДС, а дължимото ДДС договорили да се начислява допълнително. В чл.5 от договора страните постигнали съгласие наемната цена да се заплаща авансово, не по –късно от 5-то число на текущия месец, с банков превод по посочената в договора банкова сметка ***, като постигнали и съгласие консумативните разноски за електроенергия, топлоенергия, вода, телефон, такса смет да бъдат за сметка на наемателя, и да не бъдат включени в дължимата наемна цена, и същите да се заплащат допълнително. Това постигнато съгласие, страните обективирали в чл.6 от процесния договор. Съгласно чл.10, ал.1 от договора за наем, страните постигнали и съгласие при забава в плащането на наеманата цена, наемателя да дължи неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. Срокът на договора страните се споразумели да бъде за 3 години. В чл.29, т.1 от договора, страните постигнали съгласие, че сключеният по между им договор може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма.

За предаването и приемането на имота и неговото състояние, страните съставили приемо – предавателен протокол от 01.01.2016 г.

Със споразумение от 07.04.2017 г., ищеца и ответника постигнали съгласие, сключеният по между им договор за наем да се прекрати, считано от 30.04.2017 г., на основание чл.29, т.1 от договора.

По делото и изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.П., от заключението на която се установява, че ищцовата страна е заплатила разходите към доставчиците на комунални услуги и такси за битови отпадъци за имота предмет на договора за наем по процесните фактури, като по процесният договор не е платен наема за периода от м.02.2017 г. до м.04.2017 г. в размер на 270 лева, ТБО и такса смет за периода 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на 39.65 лева, ел. енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на 88.04 лева, топлоенергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на 201.18 лева и студена вода за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г. в размер на 11.74 лева, или общо дължими суми по процесния договор за периода от м.01.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на 610.61 лева. Вещото лице е изчислило и претендираната неустойка за периода от 08.02.2017 г. до 12.10.2017 г., която според заключението на вещото лице е в размер на 300.50 лева.

По искане на ответната страна по делото е разпитан свидетеля К.Д.М., който в показанията си сочи, че през м.08.2017 г. Ч.Б. го наел да направи цялостен ремонт на кантората, която се намирала в бившето ДЗИ, който ремонт свидетелят твърди, че е извършил. Сочи, че ремонта се изразявал в прешпакловане и пребоядисване на стените, лакиране на врати, лакиране и пренареждане на паркет, почистване след ремонта, за което Б. му заплатил сумата от 550 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза, както и показанията на свидетеля К.Д.М..

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявеният иск по чл.232, ал.2 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД:

Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Според чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Предпоставките за уважаването на иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД са: наличие на наемно правоотношение между страните, по силата на което ищецът има право да получи от ответника договорените наемни вноски за определен период от време и липса на плащане на уговорените наемни вноски.

По делото се установи по безспорен начин, че между ищеца и ответника е налице валидна облигационна връзка по договор за наем. Договорът за наем (уреден в чл.228 –чл.239 от ЗЗД) е двустранен - създава задължения и за двете страни, възмезден - срещу престацията на наемодателя, наемателя дължи насрещна престация, консенсуален - сключен с постигането на съгласие и договор, с който наемодателя се задължава да предостави ползване на една вещ, а наемателя да плаща наемна цена.

Между страните по делото не спори, че има сключен договор за наем от 01.01.2016 г., съгласно който ищецът е предоставил за ползване недвижимия имот предмет на договора, който е прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от 30.04.2017 г. Тези факти ответникът не спори, като в съдебно заседание изрично заявява, че дължи процесните суми, но противопоставя възражение, че в ползвания от него имот е извършил ремонт на стойност от 550 лева, с която сума иска съдът да намали исковата претенция.

С оглед на изложеното съдът приема за доказано, че в периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г. между страните по делото е съществувал валиден договор за наем и всяка от тях е следвало да изпълнява задълженията си и да упражнява правата си по договора, като ищецът е изправната страна по договора, а ответната страна е следвало да заплаща дължимия се наем и консумативни разходи във връзка с ползванията от него недвижим имот. Ответникът не твърди и не доказа изпълнение на задължението си за плащане на наемната цена за периода от м.02.2017 г. до м.04.2017 г., както и консумативни разходи за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г. От изслушаната приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение, се установява размера на неплатените наемни вноски, както и неплатените комунални разходи за ползвания от ответника недвижим имот в общ размер от 610.61 лева за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г. Относно тези факти ответникът в хода по същество изрично заявява, че дължи, но противопоставя възражение, което по своето същество може да се приеме като възражение за прихващане с извършен от него ремонт в наетото помещение на стойност от 550 лева.

Съдът намира релевираното от ответника възражение от една страна за недопустимо, а от друга неоснователно, тъй като в срока за отговор ответникът е могъл да противопостави това възражение, но в срока за отговор той не е направил такова възражение, тъй като не е подал и отговор на исковата молба. Поради това съдът намира, възражението за преклудирано, като са настъпили и последиците визирани в разпоредбата на чл.133 от ГПК. Дори и да се приеме, че възражението е своевременно направено от ответника, тъй като същото е противопоставено в първото по делото заседание, то по същество възражението е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин, че в наетия имот през време на действие на процесния договор Б. е извършил ремонт. В тази връзка от показанията на разпитания по делото свидетел – Миленков, които показания съдът кредитира при постановяване на настоящето решение се установява по безспорен начин, че свидетелят е извършил ремонт в недвижим имот възложен му от ответника, но същият е извършен през м.08.2017 г., а валидната облигационна връзка по наемно то правоотношение между страните, както съдът е посочил по – горе е съществувала до 30.04.2017 г. Поради това и не може да се приеме, че ответникът е установил по безспорен начин, че ремонтните дейности в ползваната от него кантора са извършени в периода на действие на процесния договор за наем, поради което възражението е неоснователно.

Предвид изложеното, съдът приема, че претенцията на ищеца с правно основание чл.232, ал.2 във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г. се явява основателна и доказана, и следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 610.61 лева, представляваща неплатена наемна цена и консумативни разходи за ползвания от него недвижим имот, предмет на договор за наем от 01.01.2016 г.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД

Основателна е и исковата претенция за присъждане на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска върху процесните суми, поради което и с оглед изложеното съдът намира, предявения иск в тази му част за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като ответника бъде осъден да заплати на ищцовата страна законната лихва върху главницата от 610.61 лева, считано от датата на предявяване на иска 13.10.2017 г. до окончателното и изплащане.

По иска за неустойка:

За да бъде уважен този иск в тежест на ищеца е да докаже: 1) сключване на описания в исковата молба договор и неговото съдържание (права и задължения), в които се съдържа описаната в исковата молба клауза за неустойка и 2) изпълнение на задълженията си по този договор.

От изложените по-горе мотиви съдът приема, че по делото е установено по безспорен начин, че между страните са съществували валидни облигационни отношения възникнали от описания в исковата молба договор за наем. Ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е предал на ответника имота предмет на договора. В резултат на това за ответника (наемател) е възникнало задължението за заплащане на наемната цена. В договора е уредена клауза за неустойка, съгласно която при забава в плащането на наемната цена наемателят дължи неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден.

Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, като кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена, в който смисъл е и константната съдебна практика. В случая, видно от данните по делото, предявения иск е за неустойка за забава, т.е мораторна неустойка, като ищецът претендира неустойката върху неплатените наемни вноски за м.02.2017 г., м.03.2017 г. и м.04.2017 г., и считано от датата на изпадане в забава за всяка от тях - от 08.02.2017 г. до 12.10.2017 г. Доколкото по делото се установи че в периода м.02-м.04.2017 г. ответникът не е заплащал дължимата от него наемна цена, което неизпълнение е налице и към датата на предявяване на иска, то същият е изпаднал в забава, респ. налице е забавено изпълнение на така поетото от него договорно задължение. Така както е уговорена неустойката в чл.10, ал.1 от договора за наем, същата обезпечава забавеното изпълнение, каквото в случая е налице. След като е налице забавено изпълнение, обезпечено с клауза за неустойка ти и претендираната мораторна неустойка се дължи, така както е уговореното в чл.10, ал.1 от договора за наем. Съобразно заключението на експертизата дължимата неустойка изчислена върху неплатените месечни наемни вноски е в размер на 300.50 лева, поради което и иска за присъждане на неустойка се явява основателен и доказан до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 329 лева, следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Ищеца е поискал присъждане на разноски, за което е представил списък на разноските. Ответника не е поискал присъждане на разноски. От представения от страната списък на разноските и съдържащите се в делото доказателства за сторени такива от ищцовата страна се установява, че страната е направила разходи в общ размер на 610 лева, от които 100 лева – държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева за експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в производството, в размер на 591.50 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Воден от горното, Радомирският районен съд

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2 във вр. с чл.79 от ЗЗД Ч.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „ДЗИ – Ж.“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище/адрес на управление:***, представлявано от К.Ч.– главен изпълнителен директор сумата в размер на 610.61 (шестстотин и десет лева и шестдесет и една стотинки) лева, представляваща неплатени наемна цена и консумативни разходи за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г. по договор за наем от 01.01.2016 г., от които: сумата в размер на 270 лева - наем за периода от м.02.2017 г. до м.04.2017 г., сумата в размер на 39.65 лева - ТБО и такса смет за периода 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата в размер на 88.04 лева - ел. енергия за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата в размер на 201.18 лева - топлоенергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. и сумата в размер на 11.74 лева - студена вода за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.10.2017 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД Ч.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „ДЗИ – Ж.“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище/адрес на управление:***, представлявано от К.Ч.– главен изпълнителен директор сумата в размер на 300.50 (три лева и петдесет стотинки) лева, представляваща неустойка по чл.10, ал.1 от договор за наем от 01.01.2016 г. върху неплатените наемни вноски за периода от м.02.2017 г. до м.04.2017 г., считано от датата на изпадане в забава за всяка от тях - от 08.02.2017 г. до 12.10.2017 г., като за разликата до пълния предявен размер от 329 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ч.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „ДЗИ – Ж.“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище/адрес на управление:***, представлявано от К.Ч.– главен изпълнителен директор сумата в размер 591.50 (петстотин деветдесет и един лев и петдесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./