Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№

град Габрово, 12.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на дванадесети януари ......................................... през две хиляди двадесет и първа година ............. в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 946 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя М.Х.П. *** е обжалвал Наказателно постановление № 20-0892-000897, издадено на 28.08.2020 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, в частта, с която за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на същият е била наложена „Глоба” в размер на сумата от 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4-то от ЗДвП. По съображения, които са изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това.

 Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение,  но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Към месец август 2020 г. св. К.К. е изпълнявал длъжност като „мл. автоконтрольор” в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, а св. И.Д. – длъжността „полицай” в РУ Габрово. На 14.08.2020 г. двамата свидетели са работили съвместно в състав на смесен автопатрулен екип, който е осъществявал контрол на пътното движение и опазване на обществения ред на територията на Община Габрово.

Около 18,45 часа на 14.08.2020 година посочените полицейски служители били изпратени от ОДЧ в ОД на МВР Габрово на кръстовище, образувано от ул. „Любен Каравелов” и ул. „Д-р Петър Берон” по сигнал за настъпило ПТП. След като пристигнали на мястото те установили, че същото е възникнало между лек автомобил „Ситроен Саксо” с Рeг. № ЕВ 40-32 ВМ, управляван от жалбоподателя М.П. и лек автомобил „Опел Вектра" с Рeг. № ЕВ 70-39 АС, който е бил управляван от Т.Й.Д. от гр. Дряново. Двете МПС се намирали на платното за движение и не били местени след удара между тях. При разговор с двамата водачи полицейските служители разбрали, че Д. е пътувала по ул. „Любен Каравелов” в посока на кръстовището с улица „Д-р Петър Берон” с намерение да продължи движението си в права посока към блок „Здравец”, а от дясната й страна П. е навлязъл в кръстовището от ул. „Д-р Петър Берон” с намерение да извърши маневра завиване наляво и да се включи в движението по ул. „Любен Каравелов”, в посока центъра към улица „Градище” (СУ „Райчо Каролев”). Свидетеля К.К. тествал водачите за употреба на алкохол чрез техническо средство алкотест „Дрегер 7510”, което не отчело наличие на такъв при нито един от тях. Едновременно с това той изготвил план-схема на ПТП, която е била подписана от двамата водачи, както и фотоалбум със снимки на местопроизшествието, на които било фиксирано местоположението на двете МПС след удара. С оглед на установеното на място и като се е базирал на съобщеното от двамата водачи, този свидетел е приел, че ПТП е възникнало по вина на жалбоподателя М.П., който при управлението на собствения си лек автомобил с Рег. № ЕВ 40-32 ВМ по ул. „Д-р Петър Берон” в посока ул. „Любен Каравелов”, на кръстовището,  образувано между тях и регулирано с пътен знак Б1, е извършил маневра „завиване наляво” в посока СУ „Райчо Каролев” в нарушение на указаното с чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал движещия се в права посока по път с предимство автомобил с Рег. № ЕВ 70-39 АС, управляван от Т.Й.Д. от Дряново, и е реализирал ПТП с него, с настъпили материални щети. Във връзка с изложеното и поради обстоятелството, че при извършената проверка П. не представил контролен талон към свидетелството си за правоуправление на МПС, против същият е бил съставен акт за установяване на административни нарушения по чл. 50, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в личното присъствие на жалбоподателя, който го подписал, след като се запознал с отразените в него фактически констатации във връзка с нарушенията, но без да изложи възражения в самия акт по отношение на тях. На П. е връчено и копие от този акт, съобразно предвидените изисквания в разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Впоследствие въз основа на този акт и останалите  материали по административно-наказателната преписка от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР град Габрово е било издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

 При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Отразеното в разписката към приложения на л. 4-5 от делото екземпляр на НП сочи, че той е получен от жалбоподателя на 16.09.2020 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 23.09.2020 година, или на последния ден от седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Актът трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е съставен на 14.08.2020 г., т.е. преди изтичането на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване и документалното установяване на самото нарушение. Предвидения в ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също се явява спазен, тъй като последното е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение. Същото е и установено според регламентирания в ЗАНН ред. Актът е съставен от компетентно по смисъла на указаното с чл. 189, ал. 1 от ЗДвП лице, като той и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление също се явява издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.12 от посочената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 15-16 от НАХД № 946/2020 г., водят до заключение, че Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е представлявал компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице, разполагащо с права да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на норми от този закон.

Разглеждането на приложените по делото материали води до извод, че улица „Любен Каравелов” е била с двупосочно платно за движение, в което самите ленти не са били сигнализирани с пътна маркировка. При тази хипотеза (според предвиденото в чл. 15, ал. 3 от ЗДвП) броя на същите се е определял от водачите съобразно: широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и необходимото странично разстояние между тях. Може да се приеме, че събитията, настъпили преди възникване на ПТП, се характеризират с безспорна последователност, тъй като в подадената жалба от страна на П. се твърди, че „…движейки се по ул. Д-р Петър Берон, спрях на знак Б1 и осигурих предимство на преминаващия вдясно от мен лек автомобил…..”, а (в сведенията на л. 14) от страна на Д., че „..В района на кръстовището се разминах с автомобил, който се движеше насрещно, обратно в посоката ми на движение...”. Наличието на друг, трети автомобил, различен от участвалите в ПТП, който е преминал през кръстовището вдясно от П., по пътя с предимство, и с който Д. е успяла безпрепятствено да се размине, води до заключение, че положението, което нейното МПС е заемало на пътното платно, е било правилно и напълно съобразено с разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗДвП. Кръстовището, образувано от ул. „Любен Каравелов” и ул. „Д-р Петър Берон” е било регулирано с пътен знак „Б1", с който е бил определен път с предимство, а именно улица „Любен Каравелов", по която се е движила Д.. Към момента на настъпване на произшествието пътния знак е бил съществуващ и видим, като неговото наличие не е предмет на спор. От писмените материали по преписката е видно, че П. ***, спрял е преди да навлезе в кръстовището, където се бил огледал и е пропуснал отдясно лек автомобил (неустановен по делото). След това е предприел навлизане в кръстовището, при което е продължил движението си, изпълнявайки маневра завиване наляво в посока СУ „Райчо Каролев". В този момент е последвал удар от лявата страна на неговото МПС с Рeг. № ЕВ 40-32 ВМ. Д. обяснява, че се е движила в посока от улица „Градище" към ул. „Любен Каравелов” (бл. „Здравец”), преди кръстовището се е разминала с насрещно движещ се автомобил и на кръстовището е ударила шофираното от П. МПС странично в лявата част. Съприкосновението между двете МПС е отпред вляво за лекия автомобил „Опел” и лява странична част на лек автомобил „Ситроен”, като причинените щети по последния, заснети на снимките от приложения оптичен носител на информация, сочат за наличие на един кос удар между МПС. След този удар „Ситроена” е поднесъл на дясно и се е ударил в бордюра вдясно, а по данни на Д. „Опела” е „отскочил” наляво и е останал на място, което твърдение се подкрепя от видимите на снимковия материал парчета и части от МПС, които са разпръснати в кръстовището, в следваната от лекия автомобил „Опел” права посока на движение. Положението на Д., спрямо оста на „пътя (улица „Любен Каравелов”)”, което е косо, потвърждава дадените сведения за движение от улица „Градище” в права посока за навлизане по частта от улицата след кръстовището. От скицата е видно, че ширината на платното за движение на улица „Любен Каравелов” преди кръстовището е 10,00 метра, което с оглед широчината след него (6,10 метра, установена при замерване във връзка с проверката, извършена въз основа на подадено от жалбоподателя М.П. възражение с Вх. № 264000-13026/18.08.2020 г. против акта за установяване на нарушенията) обяснява положението, както и изместването наляво след удара на управлявания от нея автомобил.

Въз основа на изложеното до момента следва да се заключи, че макар и да е съобразил поведението си с указаното от страна на пътния знак, жалбоподателя е извършил това отчасти, тъй като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство, в частност от лявата му страна, автомобил с Рег. № ЕВ 70-39 АС, управляван от Татяна Д., при това без да се е убедил в безопасността на извършената от него маневра и въпреки липсата на ограничена видимост, която не му е позволявала да възприеме нейния автомобил с оглед посоката му на движение. В случая П. е бил в процес на изпълнение на маневра „завиване наляво”, когато е настъпил удара, видно от щетите по МПС. Д. се е движила по ул. „Любен Каравелов” в права посока и пред нея не е имало други автомобили. Не са установени и данни, които да сочат за съществуване на предвидимо препятствие. Според дадените от нея сведения тя не е имала време за реакция. Не може да се обсъжда невъзможност за спиране пред предвидимо препятствие поради факта, че кръстовището е регулирано с пътен знак и водач, движещ се по пътя с предимство, нито може, нито е задължен да предполага, че ще му бъде отнето предимството. Нарушената разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП е категорична по отношение на правилата за преминаване през кръстовище, където единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство. Тя въвежда задължение за водачите от другите пътища да пропуснат движещите се по пътя с предимство. Поставянето на пътен знак „Б1”, съгласно Наредба 18 за регулиране на пътищата с пътни знаци, се извършва на кръстовище, на пътя без предимство, който знак, според разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ППЗДвП, указва на водачите на ППС, че са длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство, в случая тези, които са се движили по улица „Любен Каравелов". Д. се е намирала диагонално спрямо положението на П. и от факта, че последният очевидно не се е убедил, че няма да отнеме предимството на нейното движещо се по пътя с предимство ППС, е настъпило самото ПТП. Доколкото подобен извод се налага от събраните по делото доказателства, то не би могло да се твърди, че причината за ПТП е била свързана с поведението на Татяна Д., която (в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП) е навлязла в лентата за насрещно движение и не е контролирала непрекъснато управляваното от същата МПС, в разрез с нейните задължение като водач, предвидени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Показанията на допуснатата до разпит по искане на жалбоподателя свид. А. Балевска също не водят до различно заключение, от една страна поради обстоятелството, че тя не е бил пряк очевидец на самото ПТП, а от друга поради това, че твърдението за проявената от Д. разсеяност, която е станала причина тя да навлезе в лентата за насрещно движение, не намира опора в нито едно от останалите доказателства. В тази част показанията на Балевска се характеризират и с вътрешна неубедителност,  тъй като веднъж тя е заявила, че за тази разсеяност е научила от дадените пред нея обяснения от самия М.П., а втори път – че същата е била призната пред нея лично от Д..  

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и самото осъществено нарушение, съдът намира наложеното за същото наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е определена въз основа на правна норма, която изрично предвижда наказания за нарушения, каквото е установено и в конкретния случай предвид възникналото ПТП и неговата причинно-следствена връзка с отразеното в чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4-то от ЗДвП, като при предвидените в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП стойности, тя се явява наложена именно в регламентирания с нея размер. Същият е абсолютно определен, и тъй като не притежава нито минумим, нито максимум, не е налице и никаква възможност за неговото изменение чрез намаляването му до по-ниска стойност от определената такава. Въз основа на тези съображения съдът счита, че няма основания, които да налагат изменяването или отмяната на издаденото наказателно постановление в обжалваната част, поради което намира, че същото следва да се потвърди по отношение на нея.

 Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 1-во от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0892-000897, издадено на 28.08.2020 г. от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, В ЧАСТТА, с която на М.Х.П. ***, ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева – на основание чл. основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4-то от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................