Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Казанлък – 10.02. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, трети
наказателен състав на двадесет и осми януари през две
хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР ТОДОРОВ
при участието на секретаря Марийка И., като разгледа докладваното от съдия Тодор Тодоров гражданско дело № 2130
по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ПК 1606, със законен представител Р. В. – Управител,
против Ч.И.Б., с адрес:
***.
Ищецът твърди, че на 02.05.2015г.
между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и Ч.И.Б. бил сключен Договор за кредит № ***, по реда на
чл. 6 от ЗПФУР. Сочи, че съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използвали изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на
„4финанс“ ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Твърди, че кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя –
www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставяли Общите си условия,
които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски
формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат,
спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата
на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на
бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписва всяка страница
от договора и приложимите Общи условия, доколкото те били предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора
за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че бил прочел и приемал условията
на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае
да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да
преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Съгласно т. 2.2 от Общите условия кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала
получаване на отговор до 20 минути от изпращането ѝ. Сочи, че за
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала
такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на
погасяване на договора за кредит. Твърди, че в процесния случай, на 02.05.2015
г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ***. В заявката
си Ч.Б. заявила желание да ѝ бъде отпусната сума в размер на 350,00 лв..
Съгласно последната и условията по договора, кредитът бил отпуснат чрез паричен
превод по банкова сметка, ***а на 04.05.2015 г., за период от 30 дни, с падежна
дата 01.06.2015 г. Твърди, че към уговорената дата на връщане на сумата,
кредитополучателят не е погасил
дължимите суми и изпаднал в забава.Съгласно клаузите на договора от 02.06.15г. ‘4финас’/Вивус/
започнало да начислява наказателна лихва формирана от сбора на лихвения процент,
определен в специалните условия по кредита ( 0.00%) с добавяне към него на
наказателен лихвен процент за просрочие определен съгласно общите условия на
т.13.3 /а/ - 10.01%. Твърди, че след като изпаднала в забава, от страна на
кредитора до длъжника били изпратени три броя напомнителни писма. В тях се
съдържала детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.
13.5. от Общите условия към Договор за кредит № 99764537001 се таксували по
10,00 лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил
гореописаните вземания. На 01.02.2018 г. ,,4финанс“ ЕООД, в качеството си на
цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018
г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по
Договор № *** за главница
– 350 лв.; наказателна лихва – 478,24лв за периода от 02.06.2015г. до 31.08.2018г.;
такси за изпратени 3 броя писма в размер от 30 лв.. Посочените вземания били подробно
описани в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне
на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията
към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“
ЕАД, която била върната с отметка „непотърсена“. Поради което, към настоящата
искова молба, прилагало уведомление за извършената цесия. От сключването на договора за цесия
до настоящия момент забавата на длъжника
продължавала . От съда се иска да постанови съдебно решение, с което да
осъди Ч.И.Б., с адрес: *** да заплати на
„К.Б.“ ЕООД сума в размер от 350 лв. главница и законната лихва върху главницита
от подаването на исковата молба
02.08.2019г., до окончателно
изплащане на вземането. Претендира
за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Редовно призован за датата на съдебното
заседание, ответникът се яви и по
същество изрази становище ,че е платила.
Не представя никакви доказателства.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД.
Вземането на ищеца произтича от договор
за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието сключване
е допустимо по силата чл.6 от ЗПФУР. Съгласно посочената разпоредба, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
По делото е представен Договор за кредит
от 02.05.2015 г. под № ***, сключен между между „4финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Ч.И.Б., по силата
на който на ответницата била отпусната сума в размер на 350 лв., със срок на
връщане 30 дни с падежна дата 01.06.2015г..
Съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., сключен
между „4финанс" ЕООД и ищеца, и списък към договора вземането към
ответника е цедирано на ищеца. Ищецът - цесионер е упълномощен да съобщи
цесията с Пълномощно от 02.02.2018 г. Към исковата молба е приложено уведомление
за прехвърляне на вземания, изходящо от „4финанс" ЕООД, с което съобщава
на кредитополучателя за преминаване на
дълга й към нов кредитор „К.Б." ЕООД, като е посочен номер на банкова
сметка, ***женията си. Следва да бъде
съобразен настъпилият в хода на процеса факт на получаване на отправеното от
„4финанс" ЕООД уведомление за прехвърляне на вземането, приложено към
исковата молба. Препис от исковата молба с приложенията, сред които е и
уведомлението са връчени редовно на кредитополучателя – ответник на 05.09.2019г..
По този начин, всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да
му позволят да плати на носителя на вземането, са изпълнени. Настъпил е
крайният срок на договора и съответно изискуемост на задължението за заплащане
на главницата, поради което тя се явява дължима. Ответницата, чиято е
доказателствената тежест, не ангажира доказателство за плащане. С оглед на
гореизложеното, искът като основателен следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
50 – заплатена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 238, ал.1 и чл. 239
от ГПК, КРС
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Ч.И.Б., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, ПК 1606, със законен представител Р. В. –
управител, на основание чл. 79. ал. 1 от ЗЗД. във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр.
с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумите както следва: 350,00 лв.
(триста и петдесет лева) - неплатена
главница по Договор за кредит № *** от 02.05.2015г., ведно със законна
лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба – 02.08.2019г.
до окончателно изплащане на сумата , 478,24 лв. (четиристотин седемдесет и осем
лева и 24 стотинки/ - наказателна лихва
за периода от 02.06.2015г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018г. (денят преди
цесията); и отписани такси събиране 3бр. изпратени писма за сумата от 30 лв. /
тридесет лева/ .
ОСЪЖДА Ч.И.Б., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, ПК 1606, със законен представител Р. В. –
управител, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 25 лв. – заплатена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка *** - ищец, по която да се изплатят
присъдените суми е с IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: