№ 2864
гр. Добрич, 29.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230101044 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Г. С. С.
ЕГН **********, от гр. Добрич, с която, след направено уточнение, срещу Народното
събрание, първоначално са предявени три обективно съединени иска за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди.
С множество разпореждания съдът е давал указания на ищцата да конкретизира
ответника, фактическите си твърдения по исковете и да посочи въз основа на кое
противоправно действие или бездействие са причинени вредите.
Усложненията в предмета на спора са настъпили, доколкото ищцата освен
първоначално заявените искове за вреди от противоконституционност на законовата
разпоредба на чл.170 от КСО, в редакцията от 2003година, въвежда с допълнителни
молби вх.№ 8972/19.05.2023г., вх.№ 9407/29.05.2023г. нови искове да вреди поради
съществено нарушение правото на ЕС съгл. Чл.4, пар.3 от ДФЕС, тъй като държавата
не е осигурила спазване на правото на ЕС и синхронизиране на нормата на чл.170 ал.1
от КСО с европейското законодателство в сферата на наследяване и разпореждане със
средства на наследниците.
С няколко разпореждания, по повод на задължението си да събере държавна
такса, съдът е разграничил исковете по тяхното основание, като първоначалните
искове е кварифицирал като е съобразил постановките на Тълкувателно
решение№1/2022г на ОСГТК на ВКС по чл.49 ЗЗД във вр. с чл.7 от Конституцията на
РБългария.
Допълнително заявените искове съдът е квалифицирал по чл. 2в от ЗОДОВ.
С разпореждане № 5806/01.11.2023година съдът е дал последни указания на
ищеца да отстрани констатираните нередовности, вкл. като внесе пропорционална
такса за първоначалните искове и проста такса за всеки от трите обективно съединени
последващи искове-3 х 10лв. съгл. чл.9а от ЗОДОВ.
ПО ПЪРВОНАЧАЛНО ЗАЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ: С молба вх.№
20374/17.11.2023г. ищцата излага доводи в посока поддържане на исковете за вреди от
противоконстиционна норма, но не отстранява посочените от съда нередовности, а
именно:
-не внася изчислената пропорционална държавна такса по всеки от паричните
искове;
-по повод претенцията за сумата от 7515,90лв. ищцата сочи, че това е сумата
натрупана от допълнителното пенсионно осигуряване на брат и, която смята, че трябва
1
да наследи. При това налице е непрецизност на претенцията, доколкото не става ясно
преразглеждане на въпроса за дължимостта и ли се завявява или се претендира
обезщетение за пропуснати ползи поради твърдяното противоправно действие на
ответника.
-относно иска за сумата от 2880 лв, представляваща претърпени вреди,
формирани от направените от Г. С. и присъдените в нейна тежест като ищец по гр.д№
1415/2015г. по описа на Районен съд Добрич съдебни разноски за три съдебни
инстанци: освен, че не са посочени поотделно сумите за разноски, в уточнителната
молба не става ясно каква част от тези разноски е платена, т.е са настъпили вредите, а
единствено, че е сключено споразумение за тяхното разсрочено плащане и крайни
срок за плащането им още не е настъпил.
- по отношение на сумата от 3000 лв,неимуществени вреди следва да
конкретизира в какво се изразяват негативните изживявания и във връзка с кое от
вредоносните действия са последвали/ в случая от водени съдебни производства ли, от
обстоятелството, че не е получила полагащо и се наследство ли или вреди от
присъждането на имуществена тежест във проведените съдебни производства/.
При така констатираните пропуски на ищцата, настоящия съдебен състав счита,
че следва да прекрати производството по първоначално заявените искове на основание
чл.129 ал.3 от ГПК, за която последица ищецът е уведомен с разпореждане №
5806/01.11.23г.
II. ПО ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ: С допълнителна молба вх.
№ 8972/19.05.2023г. ищцата твърди, че нейния иск е с друга правна квалификация в
ЗОДОВ и за производството дължи държавна такса от 10лв. За първи път в тази
допълнителна молба ищцата най- общо говори за вреди от съществено нарушение на
правото на ЕС.
Във втора уточнителна молба вх.№ 9407/29.05.2023г. ищцата отново сочи, че
претендира обезвреда на основание чл.7 от Конституцията на РБългария, т.е поддържа
първоначалния иск, но в същото време сочи, че са нарушени не само конституционни
права, а е нарушено и правото на ЕС съгл. Чл.4, пар.3 от ДФЕС, тъй като държавата не
е осигурила спазване на правото на ЕС и синхронизиране на нормата на чл.170 ал.1 от
КСО с европейското законодателство в сферата на наследяване и разпореждане със
средства на наследниците. В този смисъл се сочи съществено нарушение на правото на
ЕС и се претендира отговорност по чл.2в от ЗОДОВ.
В т.3 от уточнителната молба ищцата сочи, че дължи държавни такси само по
реда на чл.9а от ЗОДОВ, доколкото предявените от нея искове следва да се разгледат
по ЗОДОВ.
При така извършените процесуални действия от ищцата се налага извод, че на
етап „без движение“ ищцата с допълнителните молби заявява и съединява за
разглеждане още искове с ново правно основание- вреди от съществено нарушение
правото на ЕС, предвидено по чл.2в от ЗОДОВ. Така предявените допълнителни
искове са останали нередовни:
1.Очевидно се претендират същите искови суми, но на друго основание т.е е
налице обективно съединяване на още три иска по чл.2в от ЗОДОВ. Съответно дължи
се държавна такса по всеки от исковете. Ищцата не е довнесла още 20лв. /2х10лв/ по
2
сметка на РС Добрич. Неоснователен е доводът на ищеца в допълнителна молба вх.№
20374/17.11.2023г., че дължимата държавна такса за цялото производство е 10лв.,
защото чл.9а от ЗОДОВ предвижда тази проста такса за водене на дело, не за брой
искове. Въпреки непрецизността на текста на чл.9а от ЗОДОВ, следващата норма на
чл.10 от същия закон, говори, че внесената държавна такса се присъжда в полза на
ищеца при уважаване на иска. Т.е, когато са няколко иска и резултатът от тях може да
е различен няма как да се разпределят разноските по една държавна такса. В този
смисъл ищецът не е изпълнил задължението си да довнесе дължимата държавна такса.
2. За нововъведените искове по чл.2в от ЗОДОВ ищцата не е посочила прецизно
кого конституира като ответник. Горното е било необходимо, доколкото исковата
молба по първоначалните искове е била нередовна относно ясно посочване на
ответник и с първата допълнителна молба се посочва, че ответник по тези искове е
народното събрание. За допълнително предявените искове липсва пълна яснота и
категоричност относно ответника, който може да е различен от този по първоначалния
иск. В изложенията в молбите си ищцата не сочи, че последващите искове са заявени в
условията на евентуалност спрямо първоначалните за да се предположи че по-късно
предявените искове се насочват срещу същия ответник.
3. По иска за сумата от 7515,90лв. ищцата изрично трябва да посочи фактически
обстоятелства относно причиняване на вредата от ответника, как е формиран размера
на вредата, претърпяна загуба или пропусната полза е и в какво се изразява
неправомерното поведение на ответника. Ищцата за първи път говори за нарушение
норми на ЕС като основание за обезвреда в допълнителна молба от 19.05.2023г., но не
се сочат конкретни актове и норми на правото на ЕС в областта на собствеността и
наследяването.
В последващата си молба от 29.05.23г. ищцата посочва следните правни норми:
чл. 8 от Всеобщата декларация за правата на човека, Международният пакт за
гражданските и политическите права, чл.215 ал.2 от Договора за европейската
икономическа общност, чл.13 от ЕКПЧ и Препоръка №R 84/15 на комитет на
министрите към съвета на Европа.
Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на
ООН на 10 декември 1948 г. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи
международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права,
национални конституции и закони. Заедно с Международният пакт за икономически,
социални и културни права, Международният пакт за гражданските и политическите
права и Първия и Втория факултативни протоколи към Международния пакт за
граждански и политически права съставя Международната харта за правата на човека.
Макар че правото на ЕС може да се счита за специфична форма на международно
право, основната част от правото на ЕС има някои особени характеристики, които
обикновено не присъстват в международното право: по-специално, гражданите могат
да се позовават на права, гарантирани от правото на ЕС, пред съдилища в държави-
членки на ЕС, докато международното право обикновено трябва да бъде
транспонирано в националното право. Посочвайки тези актове всъщност ищцата не се
позовава на нарушение на акт на правото на ЕС.
Чл.215 ал.2 от Договора за Европейската икономическа общност всъщност
предвижда в случай на извъндоговорна отговорност, Общността в съответствие с
основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжна да
поправи вредите, причинени от нейни институции или служители, при изпълнението
на техните задължения. Т.е делинквента е институция или служител на Общността, а
не каквито са твърденията на ищцата – държавен орган. Налице е неяснота, която
3
подлежи на отстраняване.
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(съкращавана като ЕКЗПЧОС или само ЕКПЧ) е основополагащ акт и правен
инструмент на Съвета на Европа. Тя е международен договор, подписан през 1950 г. и
влязъл в сила през 1953 г. за страните-учредителки на Съвета на Европа, вземайки
предвид Βсеобщата декларация за правата на човека. Съветът на Европа е политическа
международна организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 46 страни
членки, за разлика от 27 страни членки на Европейския съюз), т.е отново не се сочи
конкретен акт и норма на правото на ЕС.
Посочената от ищцата норма на чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейския съюз
най- общо указва отговорността на държавите членки за вреди, причинени на
частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС. Посочването на тази
обща разпоредба не е достатъчно за да се проведе законосъобразно съдебно
производство, доколкото липсва яснота за ответника кое правило на ЕС е нарушено. В
случая не може да се приеме, че направения предварителен анализ на сочените от
ищцата разпоредби е въпрос по съществото на спора, доколкото съгласно чл. 127, ал.
1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата на
които се основава иска и в какво се състои искането. В случая трябва да се посочат
съответните норми, да се направи съпоставка помежду им и да се изведе твърдение за
липса на съвместимосту противоречие. Изпълнението на това законово изискване е от
съществено значение за провеждане на законосъобразен процес. В случая, независимо
от дадените указания, в исковата молба се излагат само общи конструкции, няма
никаква яснота как чл.170 от КСО/отм/ е в противоречие на каквито и да било
конкретни материални или процесуални норми от правото на ЕС, за чието нарушение,
да се твърди, че е в причинна връзка с претърпени имуществени и неимуществени
вреди.
4.По иска за заплащане на сумата от 2880лв. вреди, представляващи сторени
разноски вследствие нарушение правото на ЕС ищцата не ги конкретизира по дела, не
сочи кои разноски са действително сторени от нея, а твърди, че е сключено
споразумение за разсрочено плащане.
5.По иска за неимуществени вреди от съществено нарушение правото на ЕС
ищцата не е конкретизирала какви конкретно вреди са и причинени и от кое действие
или бездействие на ответника са резултат. Сумата е определена общо и не става ясно
вредите от отказа на пенсионното осигурително дружество да изплати сумите от
задължително пенсионно осигуряване на нейния брат или произтичат от водените
съдебни производства. Ако са общи вреди, следва да се изясни каква сума се
претендира от всяко увреждащо действие.
При горните съображения и на осн. чл.129 ал.3 от ГПК районния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Г. С. С. ЕГН **********,
4
искове за отговорността на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, поради това, че е приета
противоконституционна норма, а именно тази- на чл.170 ал.1 от КСО, в редакцията
към ДВ ,бр.67/2003г. , както следва:
-за сумата от 7 515.90 лв., пропусната полза от неполучаване на натрупаните
вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване по персонална партида
под N9 *** на наследодателя и Е.С.С., починал на *** ведно със законната лихва от
откриване на наследството, евентуално от подаване на исковата претенция
29.04.2021г.;
-за сумата от 2880 лв, представляваща претърпени вреди, формирани от
направените от Г. С. и присъдените в нейна тежест като ищец по гр.д№ 1415/2015г. по
описа на Районен съд Добрич съдебни разноски за три съдебни инстанци;
-за сумата от 3000 лв,неимуществени вреди за причинените и морални вреди и
негативни преживявания,свързани със самото увреждане;
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Г. С. С. ЕГН **********,
искове за отговорността на ДЪРЖАВАТА/ДЪРЖАВЕН ОРГАН, поради това, че
приетата и поддържана в законодателството норма на чл.170 ал.1 от КСО, в редакцията
към ДВ ,бр.67/2003г. , съществено противоречи на правото на ЕС, както следва:
-за сумата от 7 515.90 лв., -натрупаните вноски за задължително допълнително
пенсионно осигуряване по персонална партида под N9 *** на наследодателя и
Е.С.С., починал на *** ведно със законната лихва от откриване на наследството,
евентуално от подаване на исковата претенция 29.04.2021г.;
-за сумата от 2880 лв, представляваща претърпени вреди, формирани от
направените от Г. С. и присъдените в нейна тежест като ищец по гр.д№
1415/2015г. по описа на Районен съд Добрич съдебни разноски за три съдебни
инстанци;
-за сумата от 3000 лв,неимуществени вреди за причинените и морални вреди и
негативни преживявания;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването
с частна жалба пред ОС Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5