№ 364
гр. гр. Лом, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20221620101006 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от „В и К” ООД, гр. Монтана, ЕИК №
********, представлявано от Управителя, инж. В. Д. И., срещу П. И. Д., ЕГН **********, от
гр. Лом, за установяване задължения за неплатена стойност на консумирана вода, за които
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „В и К” ООД, гр. Монтана посочва, че ответникът е неизправен длъжник –
потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.
Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответника следва да заплати на
ищеца сумата от 953,69 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана
вода, от която: главница 843,77 лв., за периода от 12.01.2018 год. до 15.10.2021 год., и
лихви 109,92 лв., към 17.11.2021 год., за периода от 13.02.2018 год. до 17.11.2021 год.,
съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2293/2021 год. на ЛРС (22.11.2021 год.) до окончателното изплащане,
както и направените в производството разноски.
Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника.
По делото няма оспорени от ответника фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Н. В., редовно упълномощена,
която поддържа исковата претенция по основание. Досежно размера – признава за
извършено от ответника в хода на делото частично погасяване на задължението, поради
1
което поддържа иска в размер на останалото непогасено задължение, а именно главница в
размер на 541,97 лв., за периода 19.09.2019 – 15.10.2021 год. и лихва в размер на 43,74 лв. за
периода 12.01.2018 – 15.10.2021 год. Не поддържа и претенцията за разноски.
Ответникът не явява, не се представлява и не изразява становище по исковете.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 2293/2021 г. по описа на Ломския районен съд е издадена на осн. чл.410
ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 863 от 24.11.2021 г. в полза на
заявителя – настоящ ищец, против ответника – П. И. Д., за сумата от 953,69 лв. за
използвана, но незаплатена вода, от които Главница в размер на 843,77 лв., за периода
12.01.2018 год. - 15.10.2021 год. и лихва в размер на 109,92 лв., за периода 13.02.2018 год. -
17.11.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 21.11.2021 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв.
направени по заповедното производство.
Посочено е, че вземането произтича от натрупани задължения за абонатен номер
1244345.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от
26.04.2022 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на
13.05.2022 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания
срок.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото
и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложените с исковата молба Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на
ищцовото дружество, за недобора на частен потребител – П. И. Д., с абонатен № 1244345 на
адрес – ********* се установява, че за периода 12.01.2018 год. - 15.10.2021 год., същият има
натрупани задължения в размер на 843,77 лв. с ДДС /953,69 лв. с лихвите/.
От партидната книга на ищеца, открита на 08.12.2011 год. е видно, че за част от
процесния период отчитането е било извършвано според показанията на возомера, а за друга
част от периода количеството изразходвана вода е начислявано служебно, по реда на чл. 23,
ал. 5 ОУ..
Не е спорно по делото, че подписите на партидните книги са положени от ответника
и от пълнолетен член н асемейството му. Не са оспорни и отразените изразходвани
количества питейна вода – нито своевременно пред доставчика при отчитането, нито в хода
на производството пред тази съдебна инстанция.
Ищецът признава извършено от длъжника плащане в хода на настоящото
производство, като отчита същото и твърди остатък от главница в размер на 541,97 лв., за
периода 19.09.2019 – 15.10.2021 год. и лихва в размер на 43,74 лв. за периода 12.01.2018 –
15.10.2021 год., или общо 585,71 лв.
Признанието на неблагоприятен за страната факт следва да се зачете от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по
спора в законоустановеният срок.
2
Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането
си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано
наличието на договор между страните и изпълнението на договора от страна на ищеца за
посоченият по делото период.
С този договор ищецът в качеството си на доставчик се е задължил да достави на
ответника вода за задоволяване на питейно – битовите нужди, както и да отвежда чрез
канализационната си мрежа отпадните води.
На практика между страните няма спорни фактически твърдения.
По признание на ищеца, в хода на делото ответникът е извършил частично плащане.
Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по
договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и
изискуемо вземане спрямо длъжника.
В случая, ищецът първоначално претендира от ответника сумата от 953,69 лева,
представляваща неизплатената стойност на консумирана вода, от която: главница 843,77
лв., за периода от 12.01.2018 год. до 15.10.2021 год., и лихви 109,92 лв., към 17.11.2021
год., за периода от 13.02.2018 год. до 17.11.2021 год., съгласно извлечение от сметка
„Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2293/2021
год. на ЛРС (22.11.2021 год.) до окончателното изплащане.
С оглед извършеното в хода на делото частично погасяване, признато от ищеца,
искът следва да се уважи за сумата от 585,71 лв., от които главница в размер на 541,97 лв., за
периода 19.09.2019 – 15.10.2021 год. и лихва в размер на 43,74 лв. за периода 12.01.2018 –
15.10.2021 год.
За разликата от 367,98 лв., от които 301,8 лв. – главница за периода 12.01.2018 –
18.09.2019 год. и 66,18 лв. – лихва за периода 12.01.2018 – 09.08.2019 год., искът следва да
се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на делото.
Разноски не се претендират.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. Д., ЕГН **********, от гр.
Лом, че същият дължи на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление –
*********, ЕИК № ********, представлявано от Управителя, инж. В. Д. И., сумата от
585,71 лв. (петстотин осемдесет и пет лева, 71 ст.), от които:
Главница в размер на 541,97 лв. (петстотин четиридесет и един лева, 97 ст.), за
периода 19.09.2019 – 15.10.2021 год. и
Лихва в размер на 43,74 лв. (четиридесет и три лева, 74 ст.) за периода 12.01.2018 –
15.10.2021 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със
3
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2293/2021 год. на ЛРС (22.11.2021 год.) до
окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване задължението над уваженият размер до
претендираните 953,69 лева, от които: главница 843,77 лв., за периода от 12.01.2018 год. до
15.10.2021 год., и лихви 109,92 лв., към 17.11.2021 год., за периода от 13.02.2018 год. до
17.11.2021 год., а именно за разликата от 367,98 лв., от които 301,8 лв. – главница за
периода 12.01.2018 – 18.09.2019 год. и 66,18 лв. – лихва за периода 12.01.2018 – 09.08.2019
год., като погасени чрез плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4