Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/21.06. |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и първи май |
Година 2021 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1032 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане иск с правно
основание чл. 124 ал.
1 предл. трето, втора алтернатива вр. чл. 306 ал. 4 от Търговския закон ТЗ).
Ищецът „П.**“ ЕООД твърди да е сключил с ответника „Н.с.“ ЕАД договор за временно и възмездно ползване на водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопански обект с площ от 86,841 декара за срок от 10 г. С допълнителната искова молба се сочи, че считано от 01.06.2019 г. служители на ответника започнали да изпускат вода от езерото, а настъпило и непредвидимо и непредотвратимо събитие – суша и безводие. Всичко това довело до неговото пресушаване спадане на язовирното езеро до степен, препятстващо рибностопанската дейност. Ищецът дължи да докаже тези обстоятелства. При тези обстоятелства на 04.02.2020 г. ищецът предложил на ответника промяна на наемната цена, но му било отказано. На 05.05.2020 г. поискал да спре изпълнението на задълженията и свързаните с тях насрещни задължения по договора докато трае непреодолимата сила, ангажирайки се да се грижи за съоръжението, но не получил отговор. Иска се договорът да бъде изменен като изпълнението бъде спряно докато трае непреодолимата сила.
В отговор по исковата молба ответникът чрез законния си представител признава, че е сключен договор, но оспорва да е налице непредвидимо събитие. Сочи, че в договора за наем изрично били регламентирани правомощията на ответника по контролирано изпускане на обеми водни маси от язовира, като оспорва това да е довело до невъзможност ищецът да ползва обекта по предназначение. В отговора по допълнителната искова молба твърди нивото да е спаднало в резултат на засушаване, но оспорва да е било непредвидимо събитие с довод, че такава хипотеза изрично е била регламентирана в договора и ищецът се е съгласил с приоритетното ползване на хидромелиоративното съоръжение с цел напояване, поемайки и риска от маловодие. Същевременно сочи, че никога ответникът не е уведомяван за настъпили проблеми по изпълнението, провокирани от конкретно описано събитие. Застъпва и теза, че евентуално спиране би довело до превишение на договорения срок в противоречие на чл. 229 ЗЗД. Навежда довод, че понеже ищецът е в забава, не би могъл да се позовава на непреодолима сила.
В съдебно заседание законният представител
на ищеца сочи, че по силата на поетото задължение при издаденото му
разрешително е извършвал ежедневен мониторинг на нивото на водата и е отразявал
данните в нарочна книга. Оспорва ответникът да е овластен да удостоверява
данните за нивото на язовира. За ниското ниво на язовирното езеро се позовава и
на констативен протокол № 219 Ш/19.09.2019 г. както и на констатация на
междуведомствената комисия за проверка и обследване на язовирите за обем на
водата от 26000м3 при максимален обем на язовира от 224 000 м3. Твърди при
тези обстоятелства да е невъзможно развитието на рибостопанска дейност.
Процесуалният представител на
ответника – юрк. И., оспорва иска. Твърди, че обемът на водата в язовира не е
намалял след момента, когато обектът е предаден на ищеца, а дори напротив –
увеличил се е. По същество оспорва да дължи да осигури определено количество
вода в язовира като смята и че ищецът не е доказал необходимото му ниво. Твърди
и ищецът да е професионалист в областта на рибовъдството и търговия с рибни
продукти, което му позволява да съобрази, че ще има периоди на спад в нивото на
язовира през летните месеци и на тази основа да прецени доколко това
съответства на неговия интерес. Твърди и договорът да регламентира поетия риск
от промяна, чието естество изключва непредвидимостта. Оспорва да е доказано и
че в актуалното си състояние съоръжението не позволява реализация на предмета
на договора. Навежда доводи в писмени бележки. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна
намира следното:
Страните
не спорят, а и представените доказателства позволяват извод, че на 07.06.2016
г. писмено е изразено съгласие ответникът да предостави на ищеца за временно и
възмездно ползване водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопански
обект, стопанисван от „Н.с.“ ЕАД – клон „Долен Дунав“, представляващ язовир
„Трапище“, покриващ имоти №№ 00082, 000083 и 000267 с площ 86841 дка в
землището на с. Сейдол, община Лозница, област Разград с начин на трайно
ползване: изкуствена водна площ, друга изкуствена водна площ и предпазна дига
за срок от 10 години. Посочено е, че наемодателят се задължава да предаде имота
на наемателя за ползване в състояние, което отговаря на целите, за които е нает
и не отговаря за недостатъците на наетия имот, които наемателят е знаел или при
обикновено внимание е могъл да узнае при сключване на договора. Посочено е, че
наемодателят не носи отговорност за щети и пропуснати ползи от наемателя при
сухи години, налагащи силно намаляване и/или цялостно източване на водните маси
от язовира или невъзможност да се завири язовира, поради маловодие или трайно
засушаване.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Договорът е средство за удовлетворяване на заявени при сключването му насрещни интереси. Законът придава на договора сила на закон за сключилите го страни, което ще рече, че всяка от тях дължи да изпълни това, за което се е ангажирала. От тази гледна точка оправданието на престацията за всяка от страните се явява получената насрещна престация. Когато изпълнението на едната престация се окаже невъзможно, присъщият за договора баланс на интересите е непостижим. Поради тази причина и при наличие на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора и препятстващо изпълнението на задължението на едната страна, законът освен, че освобождава от отговорност длъжника, повелява спиране изпълнението и на насрещните задължения. С други думи, балансът е осигурен като обективната невъзможност да бъде изпълнена престацията от едната страна лишава от оправдание изпълнението и на насрещната престация. Ето защо и макар, че нормата на чл. 306 ал. 1 ТЗ визира непреодолимата сила като основание за освобождаване от отговорност на длъжника, чието задължение временно е обективно невъзможно, институтът ползва и двете страни в правоотношението. При все, че произтичащото от договора задължение за ищеца е парично, чието изпълнение е винаги възможно, в становището си по повод доклада по делото ищецът изрично се позовава на неподлежаща на контрол от страните по договора причина – засушаване, препятстваща ползването на наетия имот по договореното предназначение. От това обстоятелство извлича и разбирането си, че изпълнението на задължението се спира, което, отнесено към произтичащото от договора парично задължение сочи на довод, че ищецът не дължи да плаща докато трае непреодолимата сила. Доколкото това състояние пряко произтича от възникнали извън съдебния спор обстоятелства, въздействието им върху наемното правоотношение е принципно установимо, поради което спорът между страните следва да бъде разгледан в контекста на несъществуване на вземане за наем. Това налага да бъде установена фактическа пречка твърдяното събитие да препятства изпълнение на произтичащото от договора задължение за ответника доколкото твърдяната пречка за изпълнение на задълженията може да бъде отнесена единствено към качеството на отдадената под наем вещ.
По силата на сключения между страните договор ответникът се е задължил да предаде договорения имот в състояние, годно да послужи за договореното предназначение и да осигури ползването му за договорения срок. Следователно след предаване на имота задължението за наемодателя е ограничено до въздържане от поведение, препятстващо фактическата власт върху наетия имот. Извън този обхват на пряко произтичащото от наемното правоотношение задължение за наемодателя остава възможността за ищеца да извлича планираните ползи от наетия имот.
Съгласно чл. 8 от договора нуждите на наемодателя да ползва водата в язовира за напояване са определени като приоритетни. Тази клауза изключва възможността за извод, че наемодателят се е ангажирал да осигури необходимото количество за осъществяване на рибовъдна дейност. От тази гледна точка твърдяното засушаване не обосновава непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, за да доведе до спиране на изпълнението и на насрещното задължение за заплащане на наемна цена.
Несъмнено реализацията на указания в договора приоритетен интерес за наемодателя и приет от наемателя би нарушил баланса в отношенията, което от своя страна би лишило от оправдание заплащането на договорения наем. Подобно състояние на правоотношението обаче предпоставя принципно различно средство за защита, на каквото в случая ищецът не се позовава. Твърдение маловодието да е предизвикано от служители на ответника в процеса не е въведено. Твърдяното неблагоприятно състояние на водоема за осъществяване на рибовъдна дейност последователно се свърза с продължителна суша. При обсъждане на доклада по делото ищецът изоставя и въведеното с допълнителната искова молба твърдение за принос на служители на ответника за маловодието. Ето защо изследването на тази хипотеза е недопустимо.
Законът държи сметка за икономическия интерес от участие в търговска сделка като овластява съда да прецени дали и доколко определено обстоятелство, неподвластно на контрола на страните в правоотношението, препятства извличането на присъщите за него облаги и то до степен, определящо изпълнението на задължението като противно на справедливостта и добрите нрави – чл. 307 ТЗ. Макар и ищецът да цитира тази норма в исковата си молба, той не търси присъщата на това състояние защита чрез изменение или прекратяване на договора, а трайно отстоява в процеса разбирането си, че не дължи да плаща наем, след като не може да ползва водоема до завиряването му. При тези съображения настоящият състав приема, че не е сезиран с иск по чл. 307 ТЗ, което е пречка да бъде обсъждано твърдяното засушаване и в контекста на тази норма.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Ответникът
е защитаван в процеса от юрисконсулт, поради което и при установения изход от
спора в тежест на ищеца следва да бъде възложена сума, съответна на
необходимото възнаграждение за адвокат, осъществяващ правна помощ при условията
на Закона за правната помощ. Спорът не разкрива завишена фактическа и правна
сложност, поради което възнаграждението следва да бъде определено в минимален
размер.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.5.“ ЕООД с адрес *** срещу „Н.с.“ ЕАД с адрес *** иск с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алт. втора ГПК вр. чл. 306 ал. 4 ТЗ да бъде признато за установено, че до завиряване на язовир „Трапище“ не дължи плащане по договор от 07.06.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК
„П.5.“ ЕООД, ЕИК *******с адрес по делото: с. Сейдол, ул. ******* да
заплати на „Н.С.“ ЕАД, ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, бул. „*******сумата
100,00 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството пред
Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Апелативен съд – София
в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта за разноските – по реда и
при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: