Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр.Габрово, 8.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря ..МАРИЕЛА КАРАДЖОВА.. и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 114 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите и по чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повод искова молба с вх. № 13357/26.05.2015г. по
описа на Административен съд – София-град на И.Й.Г. с ЕГН **********,
понастоящем лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в затвора в Плевен, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, към Министреството на правосъдието на Република България.
Първоинстанционното производство по посочената искова, след като делото е изпратено по подсъдност на АС-Ловеч, а след отвод на съдиите от този съд – на АС-Плевен, е
приключило с Решение № 178/19.04.2016г. постановено по АД 539 по описа на
Административен съд – Плевен по описа за 2015г. Посоченото решение е отменено с
Решение № 4107/29.03.2018г. постановено по АД 647 по описа на ВАС, трето
отделение за 2016г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. След връщане на делото всички съдии от списъчния състав
на Административен съд – Плевен са се отвели от разглеждане на делото и
последното е изпратено на Административен съд – Габрово за разглеждане.
След
допуснато изменение на иска и направени уточнения от страна на ищеца, се претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2500 лева плюс лихва за
забава и пропуснати ползи за периода от 13.10.2010 г. до 28.01.2016 г., които
имуществени вреди представляват извършени разходи от родителите на ищеца,
представляващи пътни разноски, свързани с пътувания на родителите от Плевен за
свиждане с ищеца в Затвора Ловеч. Вторият иск е за обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лева за същия период, ведно с
лихвата за забава и пропуснати ползи, които неимуществени вреди се изразяват в
психически тормоз и лишаване от възможност за свиждане с родителите, което е
довело до разболяване от инсулинозависим диабет, който според ищеца е настъпил
в резултат на стреса, изтърпян от него през процесния период. Действието на
пенитенциарната администрация, от което са настъпили вредите и което ищеца иска
да бъде обявено за незаконносъобразно /вж. протокола от с.з. проведено на
13.11.2018г. – л.69-70/ e преместването
му през 2006г. от затвора Плевен в затвора Ловеч. Това преместване и
последвалото изтърпяване на наказанието в затвора в Ловеч било в противоречие с
нормите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/, които задължавали администрацията да го настани за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в затвора, който е най близък до местоживеенето
на близките му.
Ищецът,
лично и чрез назначения му от съда служебен защитник, поддържа иска, моли да
бъде уважен в цялост.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – София, към Министреството на правосъдието на Република
България,
чрез процесуалния си представител, в представени писмени становища и в
пледоарията си по същество развива доводи, че искът е частично недопустим, а в
останалата си част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение че искът е неоснователен и
недоказан поради което същият следвало да бъде отхвърлен.
Административен съд – Габрово в настоящия си състав за да
се произнесе съобрази следното:
І.
По отношение на търсеното обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 2500 лева плюс лихва за забава и пропуснати ползи за периода от 13.10.2010
г. до 28.01.2016 г., които имуществени вреди представляват извършени разходи от
родителите на ищеца, съдът намира искът за недопустим.
По
делото /производството по АД 539/2015г. на АС-Плевен/ са представени билети за
автобусни превози, които е вероятно да са свързани с проведени свиждания през
април, юни , юли , септември и декември
2014 година, февруари, май и октомври 2015 година, декември 2013 г март,
септември и юли 2012 година между ищеца и майка му. Това сочи на факта, че след
като Г. ***, то за да дойдат на свиждане родителите му са извършвали пътни
разходи. Тези разходи обаче са дали отражение в имуществената сфера на М. и Й.
Й.. Несъмнено единствено те могат да претендират за възстановяване на тези
разходи, а ищецът не може да предявява чужди права. Неоснователни са доводите
на Г. изложени в пледоарията по същество /л.185/ че той и родителите му са едно
семейство според СК и пак според същия кодекс семейният бюджет бил солидарен,
което му давало право да претендира възстановяване на направените разходи. Според
легалната дефиниция на понятието „Семейство", същото включва: съпрузите, ненавършилите пълнолетие
деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на
средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст
(родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите
брак). По тази причина Г. макар и роднина по права линия със своите родители,
отдавна е престанал да бъде част от тяхното семейство, по смисъла на това
понятие, вложен от законодателя. Г. няма активна процесуална легитимация да
предявява описаната претенция
В
тази част исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима и съдебното производство по делото да бъде прекратено.
ІІ.
По отношение претенцията за обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лева за през
периода 13.10.2010 г. до 28.01.2016 г.,, ведно с лихвата за забава и пропуснати
ползи, които неимуществени вреди се изразяват в психически тормоз и лишаване от
възможност за свиждане с родителите, което е довело до разболяване от
инсулинозависим диабет съдът намира следното:
1.
Искът отнасящ се за периода от 27.05.2015 г. до 28.01.2016 г. е недопустим, тъй
като исковата молба е подадена на 26.05.2015 г. в АС-София град. Вреди могат да
бъдат претендирани до този момент. Тъй като иск за бъдещи вреди е недопустим, същият
в този му част следва да бъде оставен без разглеждане и да бъде прекратено
съдебното производство в тази част.
2.
Искът в частта му отнасяща се за периода от 13.10.2010г. 26.05.2015 г. е допустим,
но неоснователен по следните съображения:
А)
Както бе посочено по-горе действието на пенитенциарната администрация, което
според ищеца е довело до настъпване на твърдените вреди и което ищеца иска да
бъде обявено за незаконносъобразно е преместването му през 2006г. от затвора
Плевен в затвора Ловеч. Това преместване е осъществено на 12.04.2006г.
/л.133-135/ и е осъществено по нареждане заместник-главния директор на ГДИН.
Нареждането, което несъмнено носи белезите на индивидуален административен акт
е материализирано в писмо № 3158 от 7.04.2006г. /л.132/. Въпреки дадените
указания на ответника, да бъдат представени доказателства за официално връчване
на посоченото разпореждане на ищеца И.Г., в настоящото производство, такива не
бяха представени. По тези причини искът, като допустим следва да се разгледа по
същество, което предполага изследване на законосъобразността на преместването
от Затвора Плевен в Затвора Ловеч.
Б)
Така описаното преместване не само, че не е незаконосъобразно както твърди
ищеца, напротив същото е извършено при стриктно спазване на действащата
нормативна уредба.
През
2006г. е действала нормата на чл. 15, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията /отм./ в редакцията й обнародвана в ДВ бр.103 от 2004г., гласяща
следното: „Осъдените на лишаване от свобода изтърпяват наказанието си по
възможност в най-близкия до постоянния
им адрес затвор или поправителен дом, като се спазват разпоредбите на
предходните членове“.
Законът
за изпълнение на наказанията е отменен считано от 1.06.2009г. от която дата е в
сила сега действащия ЗИНЗС. От влизането му в сила /1.06.2009г./ до изменението
на закона обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. е
действала нормата на чл. 57, ал.2 гласяща: „Разпределението на лишените от
свобода се извършва по ред, определен от министъра на правосъдието, съобразно
възможностите осъдените да изтърпяват наказанието в най-близкия до постоянния им адрес затвор.“ След тази дата
/7.02.2017г./, въпреки че това няма значение тъй като не се отнася за процесния
период, действа нормата на чл. 58, ал.1 от ЗИНЗС с идентично съдържание.
Анализът
на посочената правна уредба сочи, че законодателят поставя като изискване
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да се осъществява в затвора, находящ
се най-близо до постоянния адрес на
осъденото лице. Липсва изискване изтърпяването на наказанието да бъде
съобразено с адреса на близките на лишения от свобода.
От
приетото като доказателство по делото Удостоверение за промени на постоянен
адрес /л.180/ отнасящо се за лицето И.Й.Г., е видно, че от 19.03.2002г. до
28.03.2018г., същият е имал постоянен
адрес ***. Следователно към момента на преместването /април 2006г./ и през
целия исков период /13.10.2010г. 26.05.2015 г./ ищецът правилно и
законосъобразно е бил преместен в Затвора Ловеч и е изтърпявал наказанието си в най-близкия до постоянния му адрес затвор.
Като
се има предвид изложеното, искът следва да бъде отхвърлен в тази му част,
поради липса на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при и по повод преместването на Г. през
април 2006г. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч, както и последвалото го изтърпяване
на наказание лишаване от свобода в същия затвор.
Така мотивиран и на основание чл. 203 и сл. от АПК
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима исковата молба И.Й.Г. с ЕГН **********,
понастоящем лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в затвора в Плевен,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, към Министерството
на правосъдието на Република България в частта й относно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 2500 лева плюс лихва за забава и
пропуснати ползи за периода от 13.10.2010 г. до 28.01.2016 г., представляващи
извършени разходи от родителите на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима исковата молба И.Й.Г. с ЕГН **********,
понастоящем лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в затвора в Плевен,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, към Министерството
на правосъдието на Република България в частта й относно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода
от 27.05.2015 г. до 28.01.2016г.
Прекратява съдебното
производство по АД № 114 по описа на Административен съд – Габрово за 2018г. Плевен
в тези му части.
Решението в частта с
характер на определение подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
–София в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна исковата молба на И.Й.Г. с ЕГН **********,
понастоящем лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в затвора в Плевен,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, към Министерството
на правосъдието на Република България в частта й относно искането за присъждане на обезщетение в размер на
5 000 лева за понесени от ищеца неимуществени вреди в периода 13.10.2010г.
до 26.05.2015 г. ведно с лихвата за забава и пропуснати ползи, изразяващи се в
психически тормоз и лишаване от възможност за свиждане с родителите, което е
довело до разболяване от инсулинозависим диабет, причинени от действия на
ответника – настаняване за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в
Затвора Ловеч, вместо в Затвора Плевен.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд Габрово пред Върховен административен съд на Република
България.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: