№ 12330
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110105428 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от А. П. П.,ЕГН **********,с адрес
/населено място/,против С. С. А.,ЕГН **********,с адрес /населено място/,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 14000 лева,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 37857/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
В исковата молба се твърди,че ищецът е извършил преводи на парични
суми по сметка на ответника,както следва : 8000 лева на 27.04.2020 г.,2000
лева на 28.04.2020 г.,1000 лева на 09.06.2020 г. и 3000 лева на 15.07.2020 г.
като ищецът е считал,че превежда парични суми на Т. Д.,майстор,нает да
ремонтира имот на Ц. С. – майка на сина на ищеца,но се оказало,че паричните
суми са преведени в полза на ответника. В исковата молба се поддържа,че
липсва основание за плащането и паричните суми подлежат на
възстановяване. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед депозирано
възражение е налице интерес от предявяване на установителната искова
претенция. Ищецът моли съда да уважи предявения иск.
Ответникът С. С. А. в депозирания писмен отговор оспорва иска като
неоснователен и недоказан като твърди,че исковата претенция е
предявена,без да бъде съобразен принципът на чл.3 от ГПК като се изтъква,че
единствените доказателства по делото са преводните нареждания,а не са
ангажирани доказателства за обема на работата на ищеца като нотариус,нито
е доказано,че причина за паричните преводи е проявена небрежност.
Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК А. П. П. е претендирал
издаването на заповед за изпълнение против С. С. А. за сумата от 14000
лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането,за парични
суми,заплатени погрешно и без основание – 8000 лева на 27.04.2020 г.,2000
лева на 28.04.2020 г.,1000 лева на 09.06.2020 г. и 3000 лева на 15.07.2020 г.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
37857/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са преводни нареждания,както следва : 8000 лева – на
27.04.2020 г.,2000 лева на 28.04.2020 г.,1000 лева на 09.06.2020 г.,3000 лева на
15.07.2020 г. като всяко от преводните нареждания сочи като основание
захранване и получател С. А..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели
да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение
или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,относно което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай
ищецът следва да проведе доказване,че е реализирал плащания на парични
суми,а ответникът да докаже,че има основание да получи паричните суми.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е депозирана в едномесечен
срок,считано от съобщаване указанията за предявяване на иск,т.е. на
29.06.2021 г.
Софийският районен съд счита,че от представените към исковата молба
доказателства може да бъде направен извод,че ищецът П. е наредил четири
парични превода по банкова сметка на ответника А.,както следва : 8000 лева –
на 27.04.2020 г.,2000 лева на 28.04.2020 г.,1000 лева на 09.06.2020 г.,3000 лева
на 15.07.2020 г. Това означава,че ищецът П. е доказал факта на плащането на
паричните суми,а и следва да бъде отчетено,че ответникът А. не оспорва
факта,че паричните суми са преведени по негова сметка,а оспорва
твърденията на ищеца,че е бил служебно ангажиран и е допуснал небрежност
при реализиране на преводите. Както беше посочено,за уважаване на иска по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е необходимо ищецът да проведе доказване,че е
заплатил паричната сума,а ответникът трябва да установи,че има основание за
получаването й,тъй като съгласно цитираната разпоредба парична
сума,получена без основание подлежи на възстановяване. Когато е предявен
иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,страната ответник носи
доказателствената тежест относно установяване съществуването на основание
за плащането. Основание е налице,когато между страните съществува
договорно правоотношение или извъндоговорен източник,обуславящ
2
реализиране на парична престация. В хода на производството ответникът А.
не ангажира доказателства,че между страните съществува
правоотношение,което дава основание за получаване на паричните
суми,респективно предявената искова претенция подлежи на уважаване.
Макар във възражението по чл.414 от ГПК ответникът да релевира довод,че е
предоставил в заем парична сума на ищеца,която ищецът се задължил да
връща на части,доказателства за съществуването на заемно правоотношение
не са представени,съответно не е доказано,че паричните преводи имат като
основание договор за заем. Така мотивиран,съдът приема,че исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло. Изводът на съда не се променя
предвид довода на ответника А. чрез процесуалния му
представител,обективиран в писмения отговор,че ищецът не упражнява
добросъвестно правата си,тъй като не ангажира доказателства за служебната
си натовареност,нито за уговорките си с лице,ангажирано да реализира
ремонт. Съдът счита,че липсват доказателства да бъде възприето,че ищецът
превратно упражнява правата си,в която насока следва да бъде отчетено,че
процесуалният закон – чл.154 от ГПК предвижда,че всяка страна ангажира
доказателства относно установяване на фактите,на които основава своите
искания. В хипотезата,когато е предявен иск за връщане на парична сума като
платена без основание,страната ищец следва да докаже факта на
плащането,докато доказване на други обстоятелства,например относно
служебна ангажираност или относно правоотношения с трети лица се явяват
неотносими към предмета на доказване по настоящото производство.
Предвид това,че ищецът П. е доказал заплащане на парични суми,а
ответникът А. не е доказал,че има основание да ги получи,исковата претенция
подлежи на уважаване – за сумата от 14000 лева преведена погрешно по
сметка на ответника с четири преводни нареждания - 8000 лева – на
27.04.2020 г.,2000 лева на 28.04.2020 г.,1000 лева на 09.06.2020 г.,3000 лева на
15.07.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и като съобрази искането на ищеца за
присъждане на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени 280 лева държавна такса за заповедното производство и 280 лева
държавна такса за исковото производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД по отношение на С. С.
А.,ЕГН **********,с адрес /населено място/,че съществува вземане на А. П.
П.,ЕГН **********,с адрес /населено място/,в размер от 14000 (
четиринадесет хиляди ) лева,представляваща преведена погрешно по сметка
на ответника парична сума с преводни нареждания - 8000 лева – на 27.04.2020
г.,2000 лева на 28.04.2020 г.,1000 лева на 09.06.2020 г.,3000 лева на 15.07.2020
г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска – на 29.06.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането,относно което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гражд.дело № 37857/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
3
ОСЪЖДА С. С. А.,ЕГН **********,с адрес /населено място/ да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на А. П. П.,ЕГН
**********,с адрес /населено място/ сумата от 280 ( двеста и осемдесет ) лева
държавна такса за заповедното производство и сумата от 280 ( двеста и
осемдесет ) лева държавна такса за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4