Р Е Ш Е Н И Е
№
559
гр.
Плевен, 02.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН,
IІ
състав, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретаря Бранимира
Монова, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 533 по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.П.П., ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощника адвокат Д.Д. от ПлАК, против Заповед № 21-0938-000446/06.06.2021
год., издадена от началник сектор към ОД МВР – Плевен, с-р „Пътна полиция“ -
Плевен, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С горната заповед са отнети СУ МПС №
********* и Контролен талон № **********.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
немотивирана и несъответстваща на целта на закона. Развиват се подробни доводи,
че тя е издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, при несъответствие с
действителните факти и обстоятелства, както и в нарушение на разпоредбата на
чл.22 от ЗАНН. Сочи се наличие на отменително основание по смисъла на чл.146,
т.3 от АПК. Излагат се твърдения, че процесната заповед е издадена в разрез с
принципите на чл.4, ал.2 и чл.9, ал.2 от АПК. В заключение се иска да бъде отменен
оспореният адм. акт като незаконосъобразен и се претендира присъждане на
деловодни разноски.
В придружителното писмо, с което
ответникът е изпратил административната преписка, е изразено и лаконично
становище по подадената жалба. Посочено е, че същата е неоснователна и
недоказана, а обжалваната заповед е издадена при наличие на обстоятелствата по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Направено е възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски и алтернативно е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на подадената жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. Д., който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, пледира
да бъде отменена обжалваната заповед и претендира деловодни разноски.
Ответникът се представлява от юрк. А.,
която излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че заповедта е
правилна, законосъобразна, издадена от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия и съдържа изискуемите от закона реквизити. В заключение пледира да
бъде потвърдена оспорената заповед и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След запознаване със събраните по делото
доказателства и съобразяване становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
С обжалваната заповед на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановена принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“, във връзка с което са отнети СУ МПС
№ ********* и Контролен талон № **********.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено,
че на 06.06.2021 год. в гр. Плевен жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Опел Астра“ с *** и при извършената проверка е отказал да бъде изпробван по
надлежния ред с техническо средство „Дрегер тест 5000“. На водача е издаден
талон за изследване и 8 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност с
подробно посочени номера, за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В заповедта е посочено, че за така описаното нарушение е съставен АУАН № АВ
109756/06.06.2021 г. С оглед горното ответникът е приел, че М.П.П. е нарушил
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.171, т.1, б.“б“ е
наложил процесната принудителна административна мярка.
Към преписката са приложени заверени
копия от АУАН № АВ 109756/06.06.2021 г., Талон за изследване № 0064579,
Възражение от М.П.П. срещу съставения АУАН, Справка № 316р-21501/30.06.2021
год., касаеща извършена проверка по подаденото възражение, Заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи и Заповед №
316з-27/03.01.2018 год.
Предвид горното, съдът счита за
установено следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е в
законоустановения срок, пред надлежен съд и от лице, което има интерес от
оспорването.
Разгледана по същество е неоснователна.
По смисълът на чл.171 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Горната
разпоредба не противоречи на общата такава по чл.22 от ЗАНН, а почти буквално я
повтаря, поради което доводите на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с позоваване на чл.22 от ЗАНН от страна на
ответника при издаване на оспорения адм. акт, са неоснователни.
Заповедта има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и съгласно чл.171, ал.5
обжалването е по реда на АПК. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Компетентността на издателя на заповедта
се доказва с представената по делото Заповед № 316з-27/03.01.2018 година на
директора на ОД на МВР –Плевен (лист 41), която пък е издадена на основание т.3
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи (л.38).
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59,
ал.2 от АПК. При издаването ѝ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нейната отмяна. Съдът
намира за неоснователни доводите от жалбата за допуснато нарушение на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, тъй като заповедта съдържа и правните, и фактическите
основания за издаването ѝ.
Изложената в обстоятелствената част на
заповедта фактическа обстановка напълно съответства на тази, описана в АУАН, на
който е налице и позоваване в оспорения адм. акт. АУАН представлява неоспорен
от жалбоподателя в хода на съдебното производство официален документ, имащ
съответната доказателствена стойност по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. Нещо
повече, жалбоподателят се е възползвал от правото си да подаде възражение
против съставения АУАН, във връзка се което е направена проверка, чиито
резултати са отразени в Справка № 316р-21501/30.06.2021 год. по описа на ОД МВР
– Плевен. Резултатите от проверката също кореспондират с фактологията, описана
в АУАН. Ето защо следва да се отхвърли като неоснователно оплакването на
жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.9, ал.2 от АПК.
С оглед горното правилно ответникът е
приел, че деянието, за което е съставен АУАН, следва да се квалифицира като
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В оспорената заповед е посочено и правното
основание за издаването ѝ – чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. В последната
хипотеза на горната разпоредба е посочено, че временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС се прилага и по отношение на онзи, който:
„…откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване…“
Нормата съдържа основанията за
прилагането на процесната ПАМ, като в оспорената пред настоящия състав заповед
се установява именно цитираното по - горе основание, което кореспондира с
обективната страна на състава на нарушението, установено с АУАН.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
заповедта е издадена при съобразяване
целите на закона, на основанията и по реда, установен от него, с оглед на което
не е налице твърдяното в жалбата нарушение на чл.4, ал.2 от АПК.
При тези съображения настоящият съд
счита, че жалбата срещу Заповед № 21-0938-000446/06.06.2021 год., издадена от
началник сектор към ОД МВР – Плевен, с-р „Пътна полиция“ – Плевен, е
неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора не може да се
уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, но
следва да се присъди претендираното от процесуалния представител на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл.143, ал.4 от АПК.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. 5-то от АПК, Административен съд – Плевен,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на М.П.П., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника
адвокат Д.Д. от ПлАК, срещу Заповед № 21-0938-000446/06.06.2021 год., издадена
от началник сектор към ОД МВР – Плевен, с-р „Пътна полиция“ - Плевен, с която е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
М.П.П., ЕГН **********,*** да заплати в полза на ОД на МВР- Плевен разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на
касационно обжалване и е окончателно – чл. 172, ал.5 от ЗДвП.