Р Е Ш Е Н И Е
№4522/24.10.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17962 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. №
78193/ 27.11.2018 г. от „Водоснабдяване
и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез
пълномощник срещу А.Х.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1049.82 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени
ВиК - услуги, за периода от 22.06.2016 г. до 21.05.2018 г., по партида с
абонатен № *, за обект-имот, находящ се в *, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 04.07.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането, а също и 110.36 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 13.04.2017 г. до 27.06.2018 г., за което
вземане по ч. гр. д. № 10518 по описа на ВРС за 2018
година е издадена Заповед № 5303/ 06.07.2018
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се
излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр.
18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В и К -
услуги на потребителите от В и К - оператор „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от ищцовото дружество
услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по
ч. гр. д. № 10518/2018 г. на Варненски районен съд е издадена
заповед за изпълнение №
5303/06.07.2018 г.
Ответникът – А.Х.А., чрез
назначения особен представител депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва и извършване на
доставка на фактурираните количества В и К - услуги. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 10518/ 2018
г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между
страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги,
както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил
дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба,
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.
С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата
хипотеза, данните по делото (справка за недобора на частен абонат,
карнетни листи, експетното заключение) установяват наличие на
открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към
водопреносната мрежа, поради което се налага извод за
наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията
между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
В настоящата хипотеза, видно от
приобщената на л. 73 справка от СВп. – Варна, ищцата е собственик на жилищна
сграда, находяща се в *. Не се спори относно присъединяването на процесния
обект към
водопреносната и канализационна системи, стопанисвани от ищеца. Видно от приложените на л. 78 карнетен лист за обекта е
определен абонатен № *,
чийто титуляр е ответника. Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК
оператора, „потребители“ са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги. Ето
защо следва да се приеме, че
ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги.
Няма
спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени
предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва
да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. В чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на
средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се извършва
от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или
на негов представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до
знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист,
абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното е от значение, с
оглед доказателствената сила на карнетния лист – той представлява частен
свидетелстващ документ, поради което се ползва с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също и е
непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния случай представеният по
делото карнетен лист е подписан от лицето, посочено като абонат или от негов
представител, относно отчитанията към 19.04.2018 год., която дата съответства на периода на отчитанията на последната
от процесните фактури. С подписа, положен на карнетния лист,
абонатът не само удостоверява, че е запознат и е съгласен със служебно начисленото
количество ВиК услуги за последния месец, но е и съгласен и с основанията за служебно начисляване на конкретните количества
услуги в предходния период.
Същевременно,
отбелязванията в карнетния лист не са оспорени по какъвто и да е начин от
процесуалния представител на ответника.
Поради
тази причина се налага извода, че представения карнетен лист установява,
че основания за служебно начисляване на посочените в същия количества
на ВиК услуги за релевирания от ищеца период, а именно за времето от 31.01.2017
г. до 19.04.2018 год.
Изложеното
обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на
потребените количества ВиК услуги за процесния период, възлизащи на стойност на 1049.82 лв., който размер е установен по безспорен начин от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от
съда като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия
доказателствен материал, събран по делото.
По изложените съображения се налага
извод за основателност на претенцията за сумата от 1049.82 лв.,
представляваща сбор от главници по фактури, издадени в периода 13.03.2017 год.
– 23.05.2018 год., поради което и същата следва да бъде уважена,
на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 11036. лв., съставляващо обезщетение
за забава върху главницата, начислено върху задължението по всяка фактура, за
периода от датата на падежа й до 27.06.2018 год., поради което и следва да бъде
уважена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75.00
лв. – разноски в заповедното производство (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 445
лв. – разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. сумите от 1049.82 лв. (хиляда четиридесет и девет
лева и осемдесет и две стотинки), представляваща дължима главница за
ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от 22.06.2016 г. до 21.05.2018
г., по партида с абонатен № *, за обект-имот, находящ се в *, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.07.2018
г. до окончателно изплащане на вземането, а също и 110.36 лв. (сто и десет лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, начислено за
периода от 13.04.2017 г. до 27.06.2018 г., за което
вземане по ч. гр. д. № 10518 по описа на ВРС за 2018
година е издадена Заповед № 5303/ 06.07.2018
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. сумата от 445.00 (четиристотин четиридесет и пет)
лева, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: