Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 19.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря И. Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов в.гр.дело №6378 по описа за
2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №42150 от
16.02.2019год., постановено по гр.дело №54810/2017год. по описа на СРС, ГО, 74
с-в, са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С.“ЕАД искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу И.А.П., И.Г.П. и В.Г.П. при разделна отговорност за сумата от общо
2228,35 лева- стойност на доставена в апартамент 19 в гр.София, ж.к.„*******с
абонатен №093309 топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.
ведно със законната лихва от 09.08.2017г. до окончателното заплащане, сумата от
общо 493,27 лева- мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.06.2014г. до 14.07.2017г, сумата от общо 40,76 лева- стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м.06.2013г. до м.04.2016г. ведно със
законната лихва от 09.08.2017г. до окончателното заплащане и сумата от 9,14
лева мораторна лихва върху сумата за услугата дялово
разпределение. Отхвърлени са изцяло и предявените от ищеца искове на същото
правно основание, срещу същите ответници, за същия
период и за същия имот но с абонатен №093310, за сумата 1026,60 лева- стойност
на топлинна енергия ведно със законната лихва от 11.08.2017г. до окончателното
заплащане, сумата от 218,77 лева- мораторна лихва
върху главницата за топлоенергия за периода от 15.09.2014г. до 14.07.2017г, сумата
от 54,90 лева стойност на услугата дялово разпределение за периода м.06.2013г.
до м.04.2016г., ведно със законната лихва от 11.08.2017 г. до окончателното
заплащане, както и сумата 13,18 лева мораторна лихва
върху сумата за услугата дялово разпределение, като ищецът е осъден да заплати
на ответниците 700 лева разноски в двете (обединени)
производства за адвокатски възнаграждения.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца- „Н.И.“
ЕАД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че ответникът В.Г.П. не е собственик, съответно- потребител на
топлинна енергия в процесния имот. Твърди, че
неправилно са отхвърлени исковете срещу наследниците (?) на В.Г.П.- И.А.П., И.Г.П.
и В.Г.П.. В.Г.П. била настанена в процесния имот, а
съответно нейните наследници И.А.П., И.Г.П. и самата В.Г.П. дължат заплащането
на процесните задължения като нейни наследници. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира
разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците оспорват въззивната жалба и молят
решението на СРС да бъде потвърдено. Не претендират разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.150 от
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
С постановеното в
първата инстанция определение от 27.06.2018г. по реда на чл.140 от ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест, като е указал
на ищеца, че следва да установи фактите, на които основава наличието на
облигационна връзка между него и ответниците по
доставка на топлинна енергия, включително правото на собственост или ограничено
вещно право на ползване на ответника върху процесния топлоснабден имот. Въззивникът-
ищец нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба е представил доказателства относно правото
на собственост на ответниците върху процесния имот. Не са представени и каквито и да било доказателства
за наличието на облигационно правоотношение. От представените договор за наем и
настанителна заповед от 1983г. се установява, че ответницата В.Г.П. към онзи
момент е настанена в една стая от имота. Не се установява кога и как са
обособени два абонатни номера (две партиди с отделни абонатни номера) и какво е
съотношението между тях при отчитането на потребената
топлоенергия. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ през процесния период отоплителните тела в имота са били
демонтирани и за този период няма начислена топлоенергия за отопление на имота,
отопляемата кубатура не съвпада със стойностите посочени във ФДР и съобщенията
към ежемесечните фактури, а топлоенергията за отопление от сградна
инсталация не е изчислена съгласно изискванията на приложимата Наредба
№16-334/2007г.
Изложеното във въззивната жалба относно задължения на наследниците на В.Г.П.,
между които наследници е посочена и самата В.Г.П., е неразбираемо и не подлежи
на обсъждане.
При това
положение правилно първоинстанционният съд е приел,
че не е установено от представените по делото доказателства, че именно ответниците са потребили
топлоенергията, чиято цена се претендира, в процесния
имот и за процесния период.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС– потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците
по жалбата не претендират разноски.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №42150 от 16.02.2019год., постановено по гр.дело №54810/2017год. по описа на
СРС, ГО, 74 с-в.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.И.“ ЕАД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/