Решение по дело №752/2023 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 45
Дата: 26 февруари 2024 г. (в сила от 26 февруари 2024 г.)
Съдия: Гергана Кузманова
Дело: 20235440100752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. *, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина *а
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20235440100752 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „** *“ АД гр.* против М. Р. П. от
гр.*, в която се твърди от ищеца, че на 17.09.2015 г., около 07:45 часа, на път П-86 км.
107+500 м., в посока от гр. * за с. *, общ *, в границите на населено място с. *, се движи
МПС марка „*“, модел „*“, с per. № * * *, управлявано от ответника М. Р. П.. Водачът на
посоченото МПС е навлязъл в лентата за насрещно движение, където междувременно се
движило МПС марка „*“, модел „*“, с per. № *, управлявано от * * *, който е предприел
маневра за отклоняване на автомобила надясно с цел избягване на сблъсък, като навлязъл в
банкета, в резултат на което на пътното платно останали само левите гуми на микробуса.
Въпреки гореизложеното, след като водачът на МПС марка „*“, модел „*“, с per. № * * *
изминал 29 метра в лентата за насрещно движение, настъпил сблъсък с намиращото се на
нея МПС марка „*“, модел „*“, с per. № *. Вследствие на настъпилия инцидент е пострадал
пътникът в МПС марка „*“, модел „*“, с per. № * - * * *.
Въз основа на внесен в съда обвинителен акт е образувано НОХД № *, по описа на
Окръжен съд - *. Наказателното производство е 1 приключило с влязла в сила Присъда № *
г., с която подсъдимият М. Р. П. е признат за виновен в това, че на 17.09.2015 г., около 07:45
часа в на път I 86 км. 107+500 м., в посока от гр. * за с. *, общ *, в границите на населено
място с. * като водач на т.а., движейки се в посока от гр. * към с. *, е нарушил правилата за
движение - чл. 21, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е навлязъл и се е движил в лентата за
насрещно движение, без да е имало обективни предпоставки да предприема маневра по
изпреварване или заобикаляне и се е ударил с предната част на управлявания от него
автомобил в насрещно движещия се автомобил марка „*“, модел „*“, с per. № *, управляван
от * * * и с това е причинил по непредпазливост смъртта на пътуващия в МПС марка „*“,
модел „*“, с per. № * * *ов *, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация
1
на алкохол в кръвта - 2,43 на хиляда - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо, б. „б“,
предл. първо, във вр. с ал. 1,6. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето, във вр. с чл. 58, ал. 1
НК. Присъдата е изменена единствено в частта, в която се приема, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 21 ЗДвП, съответно с Решение № * г„ постановено по ВНОХД № * г„
по описа на Апелативен съд - *, потвърдено с Решение № * г., постановено по н.д. № * г., по
описа на ВКС.
Непосредствено след пътния инцидент * * е постъпил в МБАЛ „*“ АД - гр. *, където
е установено, че е получил контузия на гръден кош, контузия на лява ръка и на раменната
става, контузия, охлузвания и кръвонасядания на двете подбедрици. Възстановяването на
пострадалия е продължило в домашно амбулаторни условия, като до оздравяването му,
движенията на снагата, лявата ръка и краката били крайно затруднени. Освен претърпените
физически болки и страдания, тежкият инцидент нанесъл и психическа травма.
Пострадалият от активен млад човек, занимаващ се с физически труд за дълго време
изпитвал затруднения в задоволяването си на хигиенно-битовите си нужди, както и да се
труди пълноценно. * * се чувствал непълноценен и в тежест на близките си. За дълъг период
от време, той се е затворил в себе си и не желаел да комуникира с близките си, станал
изнервен и напрегнат. Към датата на процесното ПТП, собственикът на МПС марка „*“,
модел „*“, с per. № * * *, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
със „*” АД, полица № BG/23/*/* г., валидна от * г. до 02.08.2016 г.
Във връзка с претърпените вследствие на процесния инцидент увреждания * * * е
предявил съдебни претенции за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу
„*“ АД, в качеството му на застраховател на лекия автомобил, чийто водач е причинил ПТП.
В тази връзка било образувано гр. д. № *, по описа на Районен съд - *. В хода на процеса,
застрахователното дружество, на основание чл. 219 ГПК, е привлякло в производството като
трето лице помагач М. Р. П., в качеството му на водач на МПС марка „*“, модел „*“, с per. №
* * *, причинил ПТП под влиянието на алкохол над допустимата по закон норма.
Първоинстанционното производство приключило с Решение № * г., постановено по гр.д. №
*, по описа на Районен съд - *. Въз основа на постановеното решение с Платежно нареждане
с бордеро № *07.08.2018 г., в полза на * * * била заплатена сума в размер на 4 955,38 лв.,
представляваща присъденото в негова полза застрахователно обезщетение в размер на 3 500
лв., ведно със законна лихва за периода от 17.09.2015 г. до 07.08.2018 г. в размер на 1 025,38
лв., както и сторените разноски по делото в размер на 430,00 лв. В настоящото производство
се претендира единствено платената в полза на * * * главница в размер на 3 500 лв.
Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК, установеното в мотивите на решението е задължително
за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. От това следва, че
фактите, които са били установени с Решение № * г., постановено по гр.д. № *, по описа на
Районен съд - * и са обективирани в мотивите на горепосоченото решение обвързват М. П. и
съответно, не следва да се установяват повторно и да бъдат пререшавани в настоящото
производство предвид задължителната им сила. Такива факти са: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
2
между довереното ми дружество и собственика на МПС марка „*“, модел „*“, с per. № * * *;
настъпването на застрахователно събитие; неговият механизъм; виновното и противоправно
поведение на водача М. П.; вредите за пострадалото лице и тяхната причинна връзка с
вредоносното събитие; размерът на присъденото от съда застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 /отм./, застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от него обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. В наказателното производство е установено, че водачът М. Р. П. е управлявал
лекия автомобил под въздействието на алкохол и на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./,
за „*“ АД възниква основание да претендира от виновния водач възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение на пострадалото лице, определено с Решение № *
г„ постановено по гр.д. № *, по описа на Районен съд - *, в размер на 3 500,00 лв.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 3 500,00 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща регресна
претенция за изплатено от „*“ АД на * * * застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по щета № *, за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2015 г., в на път П-86 км. 107+500 м., ведно със
законна лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане на задължението. Претендира и разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба чрез
пълномощника си адв.Г.Х., който прави искане за постановяване на неприсъствено решение,
при наличието на предпоставките за това.
Ответникът р.пр. не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по
иска.
Съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение,
визирани в чл.238 и 239 от ГПК, поради следното:
Ответникът, съгласно чл.238 ГПК не е подал в срок отговор на исковата молба,
негов представител не се е явил в първото заседание по делото и ответникът не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, съгласно чл.239 ал.1 т.1 от ГПК е бил уведомен за правото си да
подаде писмен отговор и за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание, налице е и условието на чл.239 т.2 ГПК- искът се
явява вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства , които се
подкрепят от и представените към исковата молба писмени доказателства – Присъда № *г.
по НОХД № *г. по описа на Окръжен съд - * , Решение № * г. по ВНОХД № * г. по описа
на Апелативен съд — *, Решение № * г. по н.д. № * г., по описа на ВКС, Застрахователна
3
полица по застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/23/*/* г., по описа на „*“ АД,
Решение № * г. по гр.д. №*г. по описа на Районен съд – *; Платежно нареждане с бордеро
№ * г.
Предвид посоченото, ще следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което предявеният иск бъде уважен, без да се излагат мотиви по съществото на спора.
Върху дължимата сума на осн.чл.86 от ЗЗД се следва да се присъди и законната
лихва от датата на предявяване на иска-07.08.2023г. до окончателното й изплащане.
Ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по водене на делото в общ размер на 1 100,00 лв., от които:
140,00 лв. ДТ и 960,00лв. адв.възнаграждение с ДДС.
Водим от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. П., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ * да заплати на „**“ АД
със седалище и адрес на управление гр.*, ур.“* *“ *, представлявано заедно от
изп.директори * и * сумата в размер на 3 500,00 лв. –главница, представляваща регресна
претенция за изплатено от „*“ АД на * * * застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, по застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на ПТП,
настъпило на 17.09.2015 г. на път П-86, км. 107+500 м., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от дата предявяване на иска-07.08.2023г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М. Р. П., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ * да заплати на „**“ АД
със седалище и адрес на управление гр.*, ур.“* *“ *, представлявано заедно от
изп.директори * и * разноски по водене на делото в размер на 1 100,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4