Р
Е Ш Е
Н И Е
№357
18.05.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: ПЕТЪР ВУНОВ
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова
и в
присъствието на прокурора Елеонора Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 110 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, депозирана от С.С.Ю., ЕГН : **********,***, и допълнителна
касационна жалба, депозирана от лицето чрез процесуален представител - адв. Г.Г.,
против Решение № 366 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 525/2022 г. по
описа на Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът
неправилно приложил материалния закон и било налице касационно основание за
отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Нарушението, за което жалбоподателят
бил санкциониран, не било извършено от него. Водачът не бил отказвал да даде
кръвна проба, а и в самото наказателно постановление липсвало такова твърдение.
В същото било посочено единствено, че е издаден талон за медицинско изследване,
но не и какъв бил резултатът от него, респективно, че жалбоподателят не
изпълнил предписанието за медицинското изследване. От събраните гласни
доказателства също не се установявало жалбоподателят да не бил изпълнил
медицинското изследване. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено като
неправилно обжалваното съдебно решение и като незаконосъобразно оспореното наказателно постановление.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът
– Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Не изразява
становище по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила
на решението на Районен съд - Хасково като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 21-1253-002566/15.12.2021 г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Хасково. Приел е за установено от фактическа страна, че на
05.12.2021 г., около 03:15 часа, в гр.Хасково, жалбоподателят е управлявал лек
автомобил *** с peг. *, когато бил
спрян за проверка от служители в РУ на МВР – Хасково. При проверка на
документите на водача, последният не представил свидетелство за управление на
МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на автомобила. Водачът бил
поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер 7410 с №
AJRJDN 0091, за употреба на алкохол, но същият отказал да бъде изпробван с
техническото средство. В тази връзка му бил издаден талон за изследване № 082318,
който талон жалбоподателят подписал, като вписал, че отказва проба. За горните
нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН, в който нарушенията били
квалифицирани по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Впоследствие въз основа на този акт било
издадено и обжалваното НП. Доколкото след извършена справка било установено, че
жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС на 28.05.2021 г., когато
влязло в сила НП № 20-0304-001226/15.12.2020 г. на ОДМВР – Бургас, в НП било
уточнено, че жалбоподателят извършил
нарушение по чл. 150а, ал. от ЗДвП, като нарушението било описано като
управление на МПС, след като бил лишен от това право по съдебен или
административен ред. Излагайки правните си изводи, съдът е цитирал разпоредбите
на чл. 150а, ал. 1, чл.174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както и
административноказателните разпоредби на чл. 177, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. Преценил е, че при съставянето на АУАН установените нарушения били
описани конкретно, точно и ясно. Изтъкнал е, че към момента на извършване на
проверката контролният орган нямало как да установи, че жалбоподателят е лишен
от право да управлява МПС и правилно като нарушение било вписано, че не
представя СУМПС. Едва след изготвената справка от наказващия орган било установено,
че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС и съответно наказващият
орган правилно се възползвал от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 и издал НП и за
това нарушение. Според съда, подробно били описани и останалите нарушения откъм
обективните и субективните им елементи. Посочени били всички реквизити с оглед
място, дата, начин на извършване и обстоятелства на нарушенията. Посочени били
и законовите разпоредби, под които били подведени. По същество съдът е намерил
за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил описаните в НП нарушения,
съответно е намерил за правилни дадените правни квалификации. С оглед на така
изложеното, съдът е намерил, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Настоящата касационна инстанция намира
оспореното решение за правилно. Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за
отговорността на касационния ответник факти са установени в пълнота и правилно
от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за липса
на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на НП и при съставяне на АУАН, както и за установеност и
доказаност на вменените на касационния жалбоподател нарушения.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
регламентира последиците при отказ на водач на МПС да му бъде извършена
проверка за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества.
Установяването на употребата се извършва посредством техническо средство или
чрез медицинско изследване по аргумент от чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, във вр.
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като последната
определя реда за установяване посредством използване на съответни технически
средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.
Разпоредбата на чл. 3а от Наредбата конкретизира основанията за допустимост на
изследването с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор) или с медицинско или
химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест, лицето не приема показанията на техническото
средство или теста, физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. Предвид горното, водачът на МПС
извършва нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, когато откаже да бъде изследван с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество, съответно, при наличие на основанията на чл. 3а от Наредбата, не
изпълни издаденото му предписание за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В случая както
в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление извършеното
нарушение е описано достатъчно точно и ясно откъм всички съставомерни признаци.
По делото пред районния съд са събрани достатъчно доказателства и относно
обстоятелството, че на касационния жалбоподател е била предоставена възможност
да даде биологична проба за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта,
като се има предвид, че по преписката е приложен издаденият му талон за
изследване № 082318, в който същият изрично е вписал отказа си. Неоснователни
са изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за
неправилно приложение на материалния закон. По делото пред районния съд са
събрани достатъчно доказателства относно
обстоятелството, че на Ю. е била предоставена възможност да даде биологична
проба за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта. Липсват данни в
указаното от полицейските служители време касационният жалбоподател с издадения
му талон да е отишъл в посоченото в него лечебно заведение, за да даде
биологична проба за установяването на съдържание на алкохол в кръвта.
За правилността на съдържащите се в
мотивите на решението фактически констатации на съда не на последно място
следва да се съобрази нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, с която е
регламентирана оборима доказателствена сила на редовно съставените актове по
този закон. В случая тя не е разколебана със събраните в хода на въззивното
производство доказателства.
На следващо място, нормата на чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП вменява задължение на водач, който управлява моторно превозно
средство - да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. По делото са налични категорични и
безспорни доказателства за извършеното нарушение. Според представената и
приобщена към доказателствата по делото пред Районния съд справка за
нарушител/водач за С.С.Ю., с НП № 20-0304-001226 от 15.12.2020 г., влязло в
сила на 28.05.2021 г., на Ю. е наложено наказание лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца. Като е управлявал МПС, след като е
бил лишен по административен ред от това право, касаторът е осъществил
вмененото му нарушение, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, а именно, че Ю. не е носил свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, същото се явява доказано. По делото не са събрани
доказателства, оборващи установеното в НП, че свидетелството за регистрация на
МПС не е представено в момента на проверката.
В този смисъл и доколкото при извършената
служебна проверка за валидност и допустимост на решението се установи, че същото
е постановено от надлежен състав на компетентния по степен и място съд и при
пълно съобразяване с предмета на повдигнатия правен спор, предвид факта, че не
се установяват сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното
решение, решението на районния съд следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 366 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 525/2022 г.
по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.