№ 2051
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110200732 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № СО-Т-Х-21-10-318/09.08.2021 г., издадено
от заместник-кмета на Столична община, на ХР. К. М. е наложена „глоба“ в
размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 23 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (НРУИТДТСО), изразяващо се в това, че на
24.04.2021 г., около 15.00 часа, в гр. София, район „Триадица“, Южен парк,
първа част-НДК срещу пилоните, извършва търговия на открито, предлагайки
за продажба варена и печена царевица от специализирани колички, чипс и
детски играчки, заемайки около 4 кв.м. публична общинска собственост –
пешеходна зона, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на
район „Триадица“ към Столична община.
Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице ХР. К. М., в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Изложено е, че АУАН е издаден от некомпетентно лице. В
този смисъл се твърди, че в АУАН не е посочено вписаният свидетел дали е
такъв по установяване на нарушението или по съставяне на акта, поради
което наличието само на един свидетел представлява съществено
1
процесуално нарушение. Твърди се, че не е доказано, че жалбоподателят е
извършвал търговска дейност, доколкото не е извършена и контролна
покупка, като са релевирани доводи, че последният е осъществявал дейност
за неустановено дружество по граждански договор. Твърди се, че е налице
непълнота в обжалваното НП касателно описание на нарушението и на
обстоятелствата при извършването му. Релевирани са доводи за маловажност
на случая, поради което наказващият орган е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Претендират се направените разноски в хода на съдебното производство.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по
релевираните в последната съображения, като се иска присъждане на
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, като
в допълнително представени писмени бележки излага съображения за
нейната неоснователност. От съда се иска да присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на наказващия орган.
Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това
са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 24.04.2021 г., около 15.00 часа, свидетелите АНН. и Д., служители на
„Столичен инспекторат“ към Столична община, извършили проверка на
мобилно съоръжение, находящо се в гр. София, район „Триадица“, Южен
парк първа част – НДК, срещу пилоните на НДК, от което се извършвала
търговия на открито – продавала се варена и печена царевица от
специализирани колички, чипс и детски играчки. Специализираните колички
2
били разположени на около 4 кв. м. площ публична общинска собственост –
пешеходна зона. Свидетелите установили ХР. К. М. като продавач от
специализираните колички, като последният нямал разрешение за
извършване на търговия на открито на посоченото място, издадено от кмета
на район „Триадица“ към Столична община.
С оглед на това бил съставен Констативен протокол № КП-21-
0027924/24.04.2021 г.
За констатираното нарушение св. АНН. съставила АУАН № 21-10-
318/24.04.2021 г. срещу ХР. К. М. за извършено административно нарушение
по чл. 23 от НРУИТДТСО.
Въз основа на съставения акт било издадено НП № СО-Т-Х-21-10-
318/09.08.2021 г. от заместник-кмета на Столична община, с което за
описаното в АУАН административно нарушение на ХР. К. М. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
НП било връчено на 17.12.2021 г. на ХР. К. М., който в законоустановения
7-дневен срок (на 23.12.2021 г.) подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите АНН. и Д.; Констативен протокол № КП-21-0027924/24.04.2021
г.; справка от Столична община, Район „Триадица“; Заповед № СО-РД-09-
567/20.06.2013 г. на кмета на Столична община и Заповед № РД-09-
2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община.
При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
безспорно доказана от приобщената доказателствена съвкупност. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели А.С. и
Д.П, от които се установява, че при извършената проверка на 24.04.2021 г. на
процесното място пред НДК е установено, че ХР. К. М. е извършвал
продажба на варена и печена царевица, чипс и детски играчки от поставени
специализирани колички. Свидетелите са категорични, че са възприели
клиенти, които са си купували от продаваните стоки, но не са се снабдили с
фискален бон от извършените продажби, доколкото обектът не е разполагал с
3
фискален апарат. Свидетелите С. и П. са категорични и че жалбоподателят
Х.М. не е заявявал, че извършва продажби на процесната стока от името на
друго лице, като не е оспорил, че именно той е собственик на продаваната
стока.
Същевременно от справката от Район „Триадица“ към Столична община
се установява, че към процесната дата не е издавано разрешение на ХР. К. М.
или на свързани с него лица да извършват търговска дейност на територията
на Столична община, в частност в района на НДК, върху площ,
представляваща публична общинска собственост.
Настоящият съдебен състав кредитира и събраните писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като намира същите за пряко относими към предмета на доказване по
настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършване проверка за правилното приложение на процесуалния
закон при съставяне на АУАН и НП, съдът констатира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да обуславят отмяна на
НП. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 4, вр. чл. 34, ал. 3
НРУИТДТСО за извършените нарушения по Глава Трета от НРУИТДТСО се
съставят АУАН от служители на Столичен инспекторат към Столична
община, каквато длъжност е заемала св. С. към процесната дата съгласно
приложената по делото длъжностна характеристика и справка от Столичен
инспекторат. В този смисъл се явява неоснователно възражението на
жалбоподателя, че процесният АУАН е издаден от некомпетентно лице,
доколкото компетентността му произтича от разпоредбата на чл. 22, ал. 5
ЗМСМА, вр. чл. 35, ал. 1, т. 4, вр. чл. 34, ал. 3 НРУИТДТСО.
НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по
реда на чл. 35, ал. 3 НРУИТДТСО, вр. чл. 22, ал. 5 ЗМСМА и Заповед № РД-
09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, а именно заместник-
кмета на Столична община.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
4
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Настоящият съдебен
състав счита, че АУАН и НП са съставени при спазване изискванията на
процесуалния закон, като съдържат всички реквизити, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, доколкото в АУАН не е
посочено св. Д.П в какво качество е подписала последния – дали като
свидетел по установяване на нарушението или като такъв по съставяне на
АУАН. Действително, в АУАН не е изрично посочено това обстоятелство, но
същото не е довело до ограничаване на процесуалните права на
санкционираното лице, още повече, че последното е присъствало на място
при извършване на проверката и е било наясно, че Д.П е свидетел при
установяване на нарушението, доколкото е извършила проверката заедно със
св. С.. Не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено
такова, непосочването на ЕГН или „служебен номер“ на св. П. в АУАН,
доколкото последната е индивидуализирана по несъмнен начин, вкл. с
посочване на три имена, служебен адрес за призоваване и номер на служебна
карта.
По отношение на твърдението за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, следва да се посочи, че жалбоподателят не твърди
непълнота или неяснота на изложената в НП фактическа обстановка, а излага
съображения за необоснованост на тезата на административнонаказващия
орган относно авторството на нарушението. Следва да се посочи, че нито в
АУАН, нито в НП, се твърди, че Х.М. е извършвал търговска дейност от
името на друго физическо или юридическо лице, поради което не е било
необходимо да се мотивира защо е ангажирана именно неговата отговорност,
а не на друго лице.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон съдът счита, че ХР. К. М. е извършил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 23 от Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
5
Столична община (НРУИТДТСО). Съгласно посочената разпоредба търговия
на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по
образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят М. е осъществявал търговска дейност на процесното място,
доколкото е продавал от специализирани съоръжения – колички, печена и
варена царевица, чипс и детски играчки, като същевременно не е имал
издадено разрешение за това от страна на кмета на Район „Триадица“ към
Столична община. По делото не се събраха доказателства жалбоподателят да
е извършвал търговската дейност от името на трето лице, поради което
възраженията в тази насока се явяват неоснователни. Следва да се посочи, че
независимо от твърденията в процесната жалба, нито по време на проверката
на място, нито при съставяне и връчване на констативния протокол и АУАН,
Х.М. е заявявал, че е извършвал търговска дейност от името и за сметка на
друго физическо или юридическо лице. По делото не са и представени такива
доказателства, които да доказват релевираното с жалбата възражение в тази
насока.
Правилни са и доводите, изложени от въззиваемата страна в представени
писмени бележки, че съгласно § 13, т. 2 от ЗЗП, към който препраща § 3, т. 3
от ДР на НРУИТДТСО, търговец е всяко физическо или юридическо лице,
което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или
сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка. От друга страна в
разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от Търговския закон са регламентирани т.нар.
абсолютни търговски сделки, като същите са търговски по своя характер
независимо кой ги извършва и независимо дали се сключват по занятие или
единично. В нормата на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, към която препраща чл. 286, ал. 2
ТЗ, като такъв вид абсолютна търговска сделка е посочена покупката на стоки
или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или
обработен вид. В настоящия случай жалбоподателят М. е извършвал именно
такъв вид сделки, поради което и последният е осъществявал търговска
дейност на открито, поради което се явява административнонаказателно
отговорно лице (в този смисъл Решение № 821 от 12.02.2021 г. по адм. дело
№ 10781/2020 г. по описа на АССГ, XIX-ти касационен състав).
6
Нарушението е извършено от жалбоподателя М. виновно при форма на
вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал, че извършва търговска
дейност на открито на територия публична общинска собственост без да му е
издавано разрешение да осъществява такава дейност, като е целял
настъпването на този противоправен резултат.
При преценка размера на наложеното наказание, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НРУИТДТСО, съгласно която на виновното лице
се налага глоба в размер от 300 до 2000 лева. В настоящия случай на
жалбоподателя М. е наложена глоба в минималния размер от 300 лева.
Същевременно, предвид принципа „reformatio in pejus“, положението на
жалбоподателя не може да се влошава само по подадена от него жалба,
поради което е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. С оглед на това, НП се явява законосъобразно и
в своята санкционна част, доколкото административното наказание в било
правилно индивидуализирано в законоустановения му минимум.
Осъщественото от жалбоподателя административно нарушение не
представлява маловажен случай, обстоятелство, което подлежи на
задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда
при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са
задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от
НК и легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за да се определи един
случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче,
съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от
този вид. Самият жалбоподател не е релевирал наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да определят случая като маловажен, като
фактът, че нарушението се явява първо за наказаното лице, е бил отчетен при
индивидуализиране на административното наказание в минимален размер.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна,
7
поради което атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди
като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-Т-Х-21-10-
318/09.08.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което
на ХР. К. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева за извършено административно нарушение по чл. 23 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
ОСЪЖДА ХР. К. М. с ЕГН ********** да заплати на Столична община
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8