Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти
касационен състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Мая Вълева
в присъствието на прокурор Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 2729/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба
на Областна дирекция на МВР - Варна против Решение № 1416/12.07.2019г.,
постановено по нахд № 526/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която е отменено Наказателно
постановление № 18-0819-005742/01.12.2018г.
на Началник
група към ОДМВР Варна. Подадена е касационна жалба и от Н.П.П. от с.Слънчево
срещу същото решение, но в частта, с която е потвърдено процесното наказателно
постановление. Жалбоподателят Областна дирекция на МВР - Варна счита решението
на ВРС, в частта, с която е отменено НП за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон; счита, че в конкретната хипотеза
фактите са категорично установени; правилно е определена санкционнта норма
както и размера на наложеното наказание. Поради изложените съображения моли съда
да отмени решението в обжалваната част и потдвърди НП. Жалбоподателят Н.П.П.
счита решението в обжалвана част за неправилно, по съображения изложени в
жалбата; счита, че при съставянето на акта са нарушени процесуалните правила.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да
отмени НП. В съдебно заседание и по съществото на спора касаторът Областна
дирекция на МВР – Варна не изпраща представител. Касаторът Н.П.П., чрез
пълномощника си поддържа жалбата си.
Ответната страна Областна дирекция
на МВР – Варна не изпраща представител в съдебно заседание. Ответника Н.П.П.,
чрез пълномощнка си испорва жалбата на Областна дирекция на МВР – Варна.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност и на
двете жалби.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи
на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция намира подадените касационни жалба за неоснователни.
Производството
пред ВРС е
образувано по жалба на Н.П.П.
против Наказателно
постановление № 18-0819-005742/01.12.2018г.
на Началник
група към ОДМВР Варна. За да отмени в една част процесното НП, първостепенният
съд е приел за установено следното от фактическа страна:
Около 16.45часа на 09.09.2018г. Н.П. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес МЛ
320 ЦДИ“ с рег. № В **** ВН по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, в посока към
изхода на града. Движел се с
управляваното от него моторно превозно средство в лявата лента за движение,
като в участъка на бул. „Цар Освободител“ до сграда с административен адрес №
100 решил да продължи движението си в съседната дясна лента за движение, по
която в същото време от своя страна се движела С. Л. с управлявания от нея лек автомобил с рег. № СА ****
НК. П. не пропуснал обаче движещия се в
собствената си лента за движение автомобил, управляван от Л. като го блъснал странично от лявата
му страна, причинявайки ПТП с материални щети. След настъпване на транспортното произшествие,
водачите на двете превозни средства спрели автомобилите си един зад друг на ул.
„Битоля“, като се обвинили взаимно за настъпване на произшествието. В един момент Лайнер се прибрала в автомобила си, а
П. привел в движение своя автомобил
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В **** ВН и тръгнал в неустановена по делото
посока. Л. също се прибрала
в дома си и по – късно около 17.01часа на
09.09.2018г. се обадила на телефон 112, за да съобщи за настъпилото
произшествие. На следващия ден
10.09.2018г. Л. депозирала жалба в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна, в която изложила своите твърдения за настъпилото пътно –
транспортно произшествие на 09.09.2018г. Жалбата била
разпределена за отработване на мл. Автоконтрольор Р. К., който след като
се запознал с твърденията в жалбата и след като снел писмени обясннеия от П., преценил, че той е извършил нарушения на разпоредбата на чл. 25, ал.
2 от Закона за движение по пътищата и на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от
Закона за движение по пътищата, като на 17.09.2018г. съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал П. за нарушение на посочените нормативни разпоредби. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на
01.12.2018г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал Наказателно постановление № 18 – 0819 – 005742, с което на основание чл.
179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по
пътищата наложил на П. административно
наказание „глоба“ в размер на 200лв. за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата наложил административно наказание „глоба“ в размер на 70лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2 (два) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от Закона за
движение по пътищата.
Описаната фактическа обстановка е установена
въз основа на събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
За да
постанови решението си ВРС е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен
орган. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и на НП, като последното е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.
Пункт
първи от НП, районният съд е потдвърдил, като е изложил мотиви, че АНО правилно
е приложил материалния закон, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Приел е за категорично установено, че на посочената дата П. е извършил
нарушение на нормата на чл.25 ал.2 от ЗДвП. Изложил е мотиви и за това, че
правилно е определен размер на наложената глоба, който е императивно посочен в
нормата на чл.179 ал.2, вр. с чл. 179 ал.1 т. от ЗДвП.
Пункт
втори от НП районният съд е отменил, като е приел, че неправилно АНО е
констатирал нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, като не е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. Съдът е приел, че твърдяното
нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин. При липсата на който
и да е от елементите на състава на нарушението, то не е налице нарушение.
Изложил е мотиви, че в конкретния случай не е доказано наличието на обективната
страна на нарушението, поради което не е необходимо да се изследва въпросът за
вината.
Така постановеното решение е правилно по
следните съображения:
Настоящият касационен състав
счита, че правилно районният съд е приел, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин визираното в пункт втори нарушение, за което е ангажирана
административно наказателната отговорност на лицето. Правилни са и мотивите на
съда изложени по отношение на пункт първи от наказателното постановление.
Районният съд е изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон.
Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната
инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетели, за
да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства,
възраженията на страните и показанията на свидетеля са обсъдени от ВРС. Наведените в касационнте жалби
възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не
бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК,
Варненски
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
1416/12.07.2019г., постановено по нахд № 526/2019г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.