Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.03.2018 г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВИЩЕ гражданска колегия
На дванадесети март
две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир Петков ЧЛЕНОВЕ: Милен
Стойчев
Боряна Петрова
Секретар Жоржета
Христова
като разгледа докладваното от Б.Петрова
В. гр. д. № 21 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 539 от 13.11.2017
година, постановено по гр.дело № 132/17 година,
Районен съд Търговище, съд е отхвърлили предявените от предявените от А.Д., роден на *** год.,
гражданин на Украйна, действащ чрез пълномощник адв.М.В. от САК, със съдебен
адрес ***, офис № 17 против И.Л.Ц., ЕГН ********** ***, действаща чрез
пълномощник адв. М.М. от САК, със съдебен адрес ***, Л.Ц.И., ЕГН ********** ***,
действащ чрез пълномощник адв. М.М. от САК, със съдебен адрес *** и В.Л.И., ЕГН
********** ***, действащ чрез пълномощници адв. Людмил И. от ТАК и адв.И.И. от
ТАК искове за сумата от по 16 950.53 лв. /левова равностойност на 8666.66 евро/
- главница , представляваща неизплатено задължение по договор за заем, на осн.
чл.240 от ЗЗД и искове за сумата от по 1 103.97 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 20.02.2016 год. – 10.10.2016 год., против
всеки един от ответниците, на осн. чл.86 от ЗЗД, като неоснователни. Със същото
решение ищецът А.Д. е осъден да заплати на
В.Л.И., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощници адв. Людмил И. от
ТАК и адв.И.И. от ТАК направените по делото разноски в размер на 1 000
лв.-възнаграждение за един адвокат, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Против така постановеното решение е
постъпила е въззивна жалба от ищеца А.Д., който счита решението за неправилно, незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е
приел, че приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, не
доказва сключен между страните договор за
заем. Твърди се, че в така приложения нотариален акт за договорна ипотека се
съдържа договор, за заем, като са описани подробно елементите на този
договор-размера на заема, задължението на кредитополучателите да върнат заетата
сума, срок за връщане на сумата. Страните са направили изявление, че ищецът
„предоставя“ на ответниците в заем сумата от 26 000 евро и обезпечението е
по „предоставения заем“. От така направените изявления следвало извода, че
сумата е предадена от ищеца на ответниците. Моли постановеното решение да бъде
отменено, като бъде постановено ново, с
което да бъдат уважени предявените против ответниците искове.
Претендират се разноски, направени от ищеца пред двете съдебни инстанции.
Писмен отговор е депозиран само от въззиваемия
В.Л.И.. С отговора се твърди, че въззивната жалба против решението, в частта в
която е отхвърлен предявения против него иск е неоснователна. Излагат
твърдения, че въззиваемият В.И. не е упълномощавал сестра си въззиваемата И.Ц.
да сключва от негово име и за негова
сметка договор за заем с ответника. Никога не е получавал сумите по цитирания
договор. Моли, постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения
против него иск, да бъде потвърдено. Претендират се разноски пред настоящата
инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не
се явява и не се представлява.
Насрещната страна В.И. се явява
лично и се представлява от адвокат Людмил И..
Въззиваемите И.Ц. и Л.И. не се
явяват и не се представляват в съдебно заседание.
Съдът,
след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният от
ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, пред РС Търговище иск е за
сумата 26 000 евро общо или против всеки един от ответниците е
предявил искове за сумата в размер на по 16 950.53 лв. /левова равностойност на
8666.66 евро/ - главница , представляваща неизплатено задължение по договор за
заем, на осн. чл.240 от ЗЗД и искове за сумата от по 1 103.97 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 20.02.2016 год. –
10.10.2016 год., на осн. чл.86 от ЗЗД.
По фактите на спора съдът съобрази
следното:
По делото е
приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№ 23, том I, дело № 381 / 19.02.2014 год. на на Нотариус Галя Георгиева, рег.№ 223 на НК, с район на действие
РС-Търговище. Видно от акта ищецът е предоставил на първата ответница, И.Ц. действаща
лично и като пълномощник на втория и третия ответник Л.И. и В.И., заем в размер
на 26 000 евро, като в акта е посочено задължение на заемателите да върнат
сумата в срок до 19.02.2016 год. За обезпечаване на вземането ответинците са
учредили в полза на ищеца договорна ипотека върху собствен недвижим имот,
находящ се в гр.Търговище, подробно описан в акта. Приложена е и нотариалната
преписка по съставянето на акта, като в нея се съдържа нотариално заверено
пълномощно по силата на което Л.И. и В.И. са упълномощили И.Ц. да ги
представлява пред съответните власти и институции при извършване на
разпоредителни сделки със собствения им наследствен имот, в това число и да
ипотекира същия. Съгласно приложеното пълномощно, И.Ц. не е имала мандат да
извършва други сделки от името и за сметка на упълномощителите, включително и договори
за заем, които са извън кръга на разпоредителните сделки с имота. Други
доказателства по делото не са събрани.
От правна гледна точка съдът
съобрази следното:
Спорът в настоящото производство е налице
ли е валидно сключен договор за заем, по силата на който ищецът е дал в заем на
ответниците сумата от 26 000 евро, съответно на всеки един от тях 8 666.66
евро, предадена ли е сумата по договора на ответниците от ищеца, което да е
породило задължение за последните да я върнат на падеж.
В тази връзка
съдът съобрази, следното:
Договорът за заем е реален договор, и се счита за сключен
от момента, в който заемодателят предаде, а заемодателят получи заетата сума,
т.е. за да породи договора за заем
своите правни последици, сумата следва
да бъде предадена на заемателя. Следва
да се отбележи, че в настоящия процес, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на договора за заем, тъй като той търси изпълнение по него.
Последният излага твърдения, че в договора, обективиран в приложения нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека, се съдържа израза „предоставя на заемателите
сумата”, от което следва извод, че това действие се извършва при подписване на
договора и представлява доказателство за реално предаване на сумата по
договора. Основното възражение на ответниците, е че сключен договор за заем между
страните няма, тъй като не са получили сумата посочена в нотариалния акт, а
освен горното и ответникът В.И. не е давал мандат на ответницата И.Ц. да
сключва от негово име и за негова сметка договор за заем. Както се посочи,
договорът за заем е реален, поради което за валидността му е достатъчно да е
налице разписка, изхождаща от задълженото лице, удостоверяваща получаването на
сумата. Формулировката, „предоставя” в
договора за заем, не удостоверява реално предаване на сумата, още
повече, че в самия акт няма насрещно изявление от заемателите, че са получили
сумата по договора за заем. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят
даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента
на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от
формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане
на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият
състав се завършва след като вещта бъде предадена. Само по себе си учредяването
на договорна ипотека в обезпечение на заемно задължение, не доказва предаването
на парите в собственост на заемополучателя, съответно съществуването на договор
за заем. Ипотеката може валидно да обезпечи и едно бъдещо задължение по договор
за кредит. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание,
че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени като особен документ за вземането по смисъла
на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е
за страната, която търси изпълнение по него. От страна на ищеца не са събрани
никакви доказателства в тази насока. В тази смикъл е трайно установената
съдебна практика- Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008
г., IV г. о., ГК., Решение № 192 от 07.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 2519/14 на IIIг.о.; Решение № 67 от
15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 933/2012 г., III г. о., ГК; Решение № 150 от
25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 574/2011 г., IV г. о., ГК.
Освен горното не е доказано от страна на визиввника,
сключен между него и конкретно въззиваемия
В.И. договор за заем. От
събраните в процеса доказателства и по-точно приложеното към нотариалната
преписка пълномощно е безспорно, че В.И. не е давал мандат на И.Ц., да сключва
от негово име и за негова сметка договор за заем, още по-малко да получава суми
по такъв договор.
Поради горното,
настоящия състав намира, че решението, постановено от Районен съд Търговище е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна В.Л.И., сторените в
това производство разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271
от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 539 от 13.11.2017 година, постановено по гр.д.
№ 132/17 година по описа на Районен съд Търговище, с което са в отхвърлени,
предявените от А.Д., роден на *** год., гражданин на Украйна, действащ чрез
пълномощник адв.М.В. от САК, със съдебен адрес ***, офис № 17 против И.Л.Ц.,
ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв. М.М. от САК, със съдебен
адрес ***, Л.Ц.И., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв. М.М. от
САК, със съдебен адрес *** и В.Л.И., ЕГН ********** ***, действащ чрез
пълномощници адв. Людмил И. от ТАК и адв.И.И. от ТАК искове за сумата от по 16
950.53 лв. /левова равностойност на 8666.66 евро/ - главница , представляваща
неизплатено задължение по договор за заем, на осн. чл.240 от ЗЗД против всеки
един от ответниците и искове за сумата от по 1 103.97 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода 20.02.2016 год. – 10.10.2016 год., против
всеки един от ответниците, на осн. чл.86 от ЗЗД, като, правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА А.Д., роден на *** год., гражданин на Украйна, действащ чрез
пълномощник адв.М.В. от САК, със съдебен адрес ***, офис № 17 да заплати на В.Л.И.,
ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощници адв. Людмил И. от ТАК и адв.И.И.
от ТАК, направените за въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд, при условията на чл.280 и чл.281 от ГПК. наличието на основанията по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.