Р
Е Ш Е Н И E
Гр.***,03.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд, шести граждански състав, на първи
ноември две хиляди двадесет и първа
година, в открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар: Румяна Никова
като разгледа
докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
Т.д.
№ 35 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.365 и сл. от ГПК - производство по търговски спорове.
Търговско
дело № 35/2021 г., по описа на Окръжен съд – *** е образувано по искова молба, с
вх.№261630/18.02.2021г. от Т.В.Х., чрез адв.Р.М. *** срещу Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище гр.***.
Предявеният иск е
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Твърди
се в исковата молба, че на 16.06.2020 г.
в гр.***,на ул.*** срещу блок 30, Е. Т. Д.,
водач на лек автомобил марка и модел ***, с рег.№ ***нарушила правилата за
движение, като на кръстовището
образувано от ул.“***“ и ул.“***“ предприема маневра завой надясно, качила
се на тротоара отляво по посока на
движението, след което ударила пешеходката
Т.В.Х., намираща се в близост до паркирания срещу дом
№ 30 на ул.“***“ лек автомобил
марка и модел ***“, с рег.№ ***, с което реализира ПТП при което тежко
пострадала Т.Х.. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
43/2020 г. и било образувано досъдебно производство в РУ-***, във връзка с ПТП.
След
злополуката Т.Х. била транспортирана в МБАЛ - *** АД и приета в
отделението по Ортопедия с оплаквания за
силни болки в таза и краката. Поставена й била диагноза фрактура пелвис :
Счупване на предна лява и дясна колона. До 01.07.2020 г. била лекувана в амбулаторни условия, когато била изписана с препоръки да спазва 45 дни постелен
режим.Пътният инцидент й причинил
внезапно и неочаквано увреждане
на здравето и множество болки и страдания. Все още не можела да се изправя сама, да се движи и да се
обслужва.Невъзможността й да се излиза и
да се среща с хора я правела затворена и тревожна.Чувствала се изолирана,
защото не можела да се движи нормално.Изживеният стрес от произшествието рефлектирал
и върху общото й емоционално
състояние. Станала тревожна и по-чувствителна
отпреди. Към настоящия момент
страданията й продължавали, като възстановяването й все още не е приключило.От констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка извършена
на страницата на ИЦ към Гаранционен фонд било видно,че към момента на
ПТП виновният водач управлявал лек автомобил марка и модел ***“, с рег.№ ***, е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите сключена със ЗАД „ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с полица BG30/119003077252, валидна от 01.11.2019 г. до 02.11.2020 г.
Във
връзка чл.380 от КЗ на 12.08.2020 г., с
молба вх.№2771/12.08.2020 г. от името на ищцата е била отправена претенция до застрахователя
на отговорния за ПТП водач - „ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с искане да й
бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение, което и към настоящия момент застрахователят не бил определил и изплатил
застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция.
С
исковата молба ищцата претендира от съда
да постанови решение, с което да осъди
Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище гр.***, да заплати
обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на Т.В.Х. в размер на 120 000 лева за
претърпени неимуществени вреди–болки и страдания и психически стрес, причинени от
получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент, реализиран на
16.06.2020 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 12.08.2020г.
до окончателното изплащане на обезщетението.С оглед разпоредбата на чл.420,ал.1
от КЗ и обстоятелството,че увреденото лице е предявило застрахователна
претенция към застрахователя на 12.08.2020 г., счита,че от този момент върху
претендираната сума следва да бъде
начислена и законна лихва до
окончателното й изплащане.Претендира
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Ответникът
- „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
оспорва предявения иск като неоснователен.
В
отговора на исковата молба депозиран в двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК са изложени
доводи и съображения за
неоснователност на предявения иск. Твърди се в отговора, че
застрахованият в дружеството водач няма вина за настъпилото ПТП. Релевира
се възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, при изключителна нейна вина.Видно
от представените към исковата молба писмени доказателства основната и
непосредствена причина за настъпилото ПТП и за вредоносните последици от него
по отношение на ищцата било собственото й поведение на пешеходец, намиращ се
без причина на пътното платно и в близост до паркирал автомобил при пълното
съзнаване на опасността в която
поставя собствените си живот и
здраве.Твърди се й наличие на
изключителна вина за настъпване на процесното ПТП у водача собственика на ***“,
с рег.№ ***, който паркирал автомобила си на
нерагламентирано за целта място. Предвид наличието на изключителна
вина на
ищцата като пешеходец и на водача / собственика на паркиралото МПС / и
липсата на вина на водача застрахован
при ответника се оспорват твърдените от ищцата
вреди за ангажиране отговорността на
ответното дружество и за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на
ищцата, доколкото отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на застрахования водач.
В
условията на евентуалност и ако се докаже и вина на застрахования в ответното
дружество водач, ответникът твърди, че
процесното ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство от страна
на двамата водачи на лек автомобил ***“, с рег.№ ***, чиято задължителна
застраховка „ГО“ към датата на пътния инцидент е била валидно сключена
със ЗК Лев Инс“ и на лек автомобил ***, с рег.№
***, чиято задължителна застраховка „ГО“ към датата на ПТП е валидно сключена със ЗАД „ДаллБогг“: Живот и
здраве“АД.
Според
ответника претендираното застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата вреди
от ПТП на 16.06.2020 г. е прекомерно завишено и не представлява
справедлив еквивалент за понесените от нея болки и страдания в резултат на
причинените и телесни наранявания. В този смисъл и при условие,че предявеният
иск за неимуществени вреди бъде приет за основателен правят възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение, възражение за причиняване от страна
на ищцата на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се в ясното осъзнаване на опасността за собствения
й живот и здраве и възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и възражение по
отношение продължителността на оздравителния
и възстановителния период при нея, респ усложнения на получените при ПТП
травми, които се дължали на ищцата.Твърди се, че ищцата в резултат на ПТП не е
получила тежки и сложни травматични
увреждания, които да са
застрашили живота и здравето й, както и
че не са налице усложнения в оздравителния и възстановителния период, като се
твърди,че същата се е възстановила в рамките на 45 дни от датата на ПТП.Твърди
се ,че преди процесното ПТП, ищцата е имала съпътстващи
дегенаритивни заболявания на костите
в областта на таза, което е било причина за настъпване на счупването, а
не самата травма от ПТП. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендират и разноски.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и
взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК
и въз основа на представените по делото
съдебни експертизи, намира за установено следното:
Страните
не спорят за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на МПС марка и модел ***“, с
рег.№ ***, сключена със ЗАД „ДАЛЛБОГГ :
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с полица BG30/119003077252, валидна от
01.11.2019 г. до 02.11.2020 г., което се установява и от извършената
справка на електронната страница на
Информационен център.
По делото е приет като писмено
доказателство и констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 43 от
16.06.2020г., видно от който в който е
отразено, че на 16.06.2020 г., в гр. *** на кръстовището на ул.*** и ул.*** участник №
1- Е. Т.Д. , предприема маневра завой на
дясно и се качва на тротоара от ляво по посока на движението след като пресича
пътя и удря първо пешеходката / 3/,
която се намира до паркирания срещу
дом № 30, на ул.*** участник № 2. Участник
№ 1 реализира ПТП с ранен.
По
случая е било образувано ДП №657/2020 г
по описа на РУ МВР-*** прокурорска преписка 1220/2020 г. по описа на РП-***
приключило с внасяне в съда на
постановление от 29.06.2020 г.
с предложение за прилагане на чл.78а от НК срещу Е.Т.Д., с ЕГН ********** , за
това,че на 16.06.2020 г. при управление
на МПС лек автомобил ***“, с рег.№ ***нарушила правилата за движение по пътищата
- чл.20,ал.1 от ЗДвП и предизвикала ПТП, вследствие на което по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на Т.В.Х. ***, изразяваща се в причиняване на трайно затруднение в движението на левия и десния крак / поотделно на всеки един от двата крака/, което се дължи на счупването на таза в двете му
половини - престъпление по чл.343,ал.1,б.б“ предл.2,вр.
чл.342,ал.1 от НК.
С
решение № 91/06.08.2021 г. на РС-*** по АНД № 795/2021 г.. влязло в сила
на 23.08.2021 г., съдът признал Е.Т.Д., с ЕГН **********
за виновна
в това,че на 16.06.2020 г. при управление на МПС - лек
автомобил ***“, с рег.№ ***нарушила
правилата за движение по пътищата - чл.20,ал.1 от ЗДвП и предизвикала ПТП,
вследствие на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Т.В.Х.
***, изразяваща се в причиняване на трайно затруднение в движението на левия и десния крак / поотделно на всеки един от двата крака/, което се дължи на счупването на таза в двете му половини
- престъпление
по чл.343,ал.1,б.б“ предл.2,вр. чл.342,ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК обвиняемата Е.Т.Д. е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
По делото е
приета като писмено доказателство
молбата на ищцата до
застрахователя с вх. 2771/12.08.2020
г., видно от която по реда на чл. 380 от КЗ ищцата е заявила претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на
120 000 лева. Няма данни на ищцата да е изплатено застрахователно
обезщетение.
С представените с отговора
на исковата молба две уведомления,
първото с изх.№ 3397/01.09.2020 г. до
ищцата Т.В.Х., с копие до адв.Р.М. и
второто с изх.№ 4626/12.11.2020 г. до адв.М. дружеството уведомява ищцата ,че не може
да определи обезщетение, тъй като не били представени удостоверителни
документи или актове влезли в сила и
доказващи вина единствено на
застрахования водач в ЗАД „ДаллБогг“: Живот и здраве“АД, които били изискани с уведомление изх.№ 3397/01.09.2020 г. и медицински документи подробно описани в уведомлението, с което претенцията
на ищцата е била отказана.
С назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, с вещо инж. С.П.,чието заключение съдът приема като обективно и
компетентно, се установяват механизма на
настъпване на ПТП, причините за
настъпването му , пътната характеристика, скоростта на движение на
автомобил ***“, с рег.№ ***непосредствено
преди произшествието и преди загубата на контрол върху управлението на автомобила от водача – 36,5 км/ч и
скоростта му на движение в момента на удара в спрелия лек автомобил ***“, с рег.№ ***- 24,5 км/ч, причините за настъпване на удара и за
реализиране на ПТП.Вещото лице посочва
като най-вероятен следният
механизъм на настъпване на настъпилото на 16.06.2020 г. ПТП – в процес
на изпълнение на предприетата маневра лекият автомобил ***“, с рег.№ ***преминава
през южния бордюр на ул. „***“ с левите
колела, водачът е завъртял рязко кормилния
кръг надясно,загубил е контрол върху управлението на автомобила и удря
пешеходката Т.В.Х. и лек автомобил позициониран върху платното за движение в
десния му край. Пешеходецът се е намирал
в непосредствена близост до дясната страна на л.а. автомобил ***“, с рег.№ ***, в зоната на предната дясна врата.
Според експертизата водачът на лек автомобил
***“ е имал техническа възможност
да възприеме спрелия лек автомобил ***“, с рег.№ ***и
пешеходеца стоящ от дясната му страна, в момент на навлизане на
кръстовището и да предотврати
произшествието като изпълни предприетата маневра безопасно. От
техническа гледна точка причината за настъпване на удара с пешеходеца и
впоследствие със спрелия лек автомобил вероятно е предприемане изпълнение на
маневра от водача на лек автомобил ***“, с рег.№ ***, несъобразена с конкретната пътна обстановка.Неразделна
част от заключението на САТЕ е изготвената въз основа на данните по
делото мащабна скица на ПТП. При
изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК вещото лице поддържа заключението като допълва във връзка с поставените му
въпроси , че с оглед установената
въз основа на материалите по делото скорост на
лекия автомобил ***“ при удара в бордюра – 36,5 км/ч не е възможно
водача на лек автомобил да е спряла на знак „Стоп“, за което вещото не е
правил изчисления и не го е посочил в експертизата.Разстоянието
от началото на кръстовището до контакта с бордюра е късо, може би 6 метра и ако МПС-то е спряло,
трудно водачът би могъл да развие
скорост 36,км/ч за 6 метра.
За
установяване механизма на ПТП по искане
на ищцата бяха ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Е.Т.Д.,Я.М.М. и Н.С.П.,показанията
на които кореспондират със заключението
на съдебната автотехническа експертиза.
Свид. Д. в последния момент видяла пострадалата на
пътното платно,която била с гръб към колата, спряна на пътното платно. За да ги
избегне закачила бордюра и колата станала неуправляема след което станало и произшествието. На кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“ където има знак „Стоп“. Спряла, огледала се,
след което дала мигач за завиване надясно и продължила. Според свид.Д. може
би заради миг на невнимание е закачила левия бордюр, колата станала неуправляема и поела
надясно към пострадалата, която била на
пътното платно и до спряната на пътното платно кола.
Свид.М.
чула силен трясък като гръм и когато си
отворила очите видяла пострадалата ищца обърната обратно, а не към колата на сина си
и как се „сгромолясва“. Веднага от
колата слезли синът й, снаха й и внучка й, за да й помогнат.
Събрали се и други хора. Свид. М. отишла
до нея ,но нямало какво да направи. Видяла кръв по ръката й, и разбрала,че е в резултат от удара с колата. След това
дошли хора от полицията и почнали да мерят.Синът й я закарал в болницата, а снаха
й останала там на място.Свид. М. не видяла, че идва кола от долу ,че се удря в тротоара, след което може би се е
завъртяла и е блъснала
пострадалата Т.. Сега е добре, оправя се.
Свид.П. видял случилото се,
тъй като се движел по десния тротоар. Видял колата, която идвала от ул.“***“,
след което завила надясно към ул. “***“. Взела завоя доста разширено, като качила левите гуми на десния тротоар. Според
свид. П. може би шофьорката не изправи
волана и веднага удари колата на В. и майка му,като и я
завъртя. Времето било ясно и имало добра видимост. На кръстовището има знак
„Стоп“,но свидетелят не е сигурен
дали водача е спряла
на знака, не видял. Тротоарът е
висок и тя се качила на него,като предната лява гума минала през тротоара отгоре. По ул. „***“ нагоре завила с по-голям радиус ,качила лявата или и
двете гуми на тротоара и оттам паднала на асфалта. Не изправила волана, просто го задържа и тогава
двете коли се срещнали отстрани. Т. била до прозореца от страна на улицата, на
стоящия отдясно. След удара колата продължила да се движи,като спряла зад колата
на разстояние може би 2-3 м. и тогава вече се разтичали. Настанала суматоха, разтичали се да звънят, преместили я
да седне, легне и стана хаос.Ударът можело
да се избегне – просто е трябвало да
изправи волана, който останал навит като за завой и затова не могла да вземе завоя нормално в резултат на
което станал контакта и настъпил удара и в пострадалата и колата на сина Валю.
Видно
от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, с вещо лице д-р Х.Д.Е. пострадалата Т.В.Х. е получила множество
счупване на таза със счупване на предна лява и дясна колона, охлузване на дясна
лакътна става и на двете колена.Травмите са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Счупването на таза е
причинило трайно/ за повече от 30 дни/ затруднение в движението на левия и десния крак поотделно на всеки едни
от двата крака по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на счупването на таза в двете му половини.
Обичайният срок за възстановяване е 12 месеца. Пострадалата била на лечение в
болница 15 дни след това била в режим на легло в продължение на около месец, за което за нея се е грижил
съпругът й. В продължение на 10 дни е провеждала рехабитлитация в дома си, а
след ставането е ползвала проходилка 30 дни. След проходилката ходенето на пострадалата се възстановява в
продължение на 60 дни. В момента била възстановена напълно, но имала инцидентни
болки при натоварване. Охлузванията причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.1209 от НК
,като срокът за възстановяване бил до 20 дни.При изслушването му в съдебно
заседание по реда на чл. 200 от ГПК, д-р
Е. поддържа представеното заключение и предвид поставените му от
страните въпроси допълва,че всички счупвания на таза са сериозни. Не може да няма
болка, като тази болка вещото лице предполага,че ще си остане,като периодично ще се появява,
ще затихва и пак ще се появява, но няма да отзвучи. Обичайният срок за
възстановяване трае поне 12 месеца при тези счупвания. В момента е възстановена
напълно, което е установил при прегледа
на 31.08.2021 г.Благодарение грижите на близките ѝ, очевидно са се
грижили добре за нея, не е развила декубитуси. Няма усложнение от
пикочо-половата система, които стават от залежаване. Всички фрактури били
описани подробно в компютърната томография, счупени били и двете колони на
таза, като счупванията са на две места – на двете ямки и затова са сложени на
екстензии. Счупването е многофрагментно,а фрактурата е по-сложна за лечение.
Костта става на отделни парчета, на отделни фрагменти при многофрагментната
фрактура.Към настоящия момент движението е възстановено,като жената се движи се, не куца но пълното възстановяване е
свързано с възрастта й.
По искане на
ищцата за установяване характера, продължителността и
ннтензитета на болките и страданията на
ищцата, психическият стрес който е
претърпяла и продължавала да
търпи в резултат на ПТП на 16.06.2020 г., по делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. В. Х. и В.И.Х.
Свид.Х.,
внучка на ищцата дава показания ,че след
удара транспортирали баба й до Спешното отделение в гр. *** заедно
с баща й - свид.Х.. Била обездвижена около 20 дни в МБАЛ ***, Ортопедия и на екстензии. Не можела да става от леглото.
Предимно тя се грижела за баба си в
болницата, понеже се притеснявала.Носили
й храна, преобличали я, извършвали грижи, свързани с обикновения тоалет. В
болницата ходела до тоалетна на подлога.
Оплаквала се от болки в гърба, в таза,
краката ѝ постоянно изтръпвали понеже няма как да ги движи. След
като я изписали от болницата лечението й продължило вкъщи Същите оплаквания
продължили и вкъщи. Обездвижването
трябвало да продължи, за да може да ѝ зараснат костите. Вкъщи около два
месеца баба й била постоянно на легло. През тези два месеца пак имала нужда от
хранене, от сменяне на дрехите, правене на ежедневен тоалет, вече имала нужда и
от смяна на памперса. За храненето и тоалета продължила да се грижи свидетелката, но за
ходенето до тоалетна баба й се притеснявала и идвала жена вкъщи, за да ѝ
сменя памперса. Наели рехабилитатор, за
да покаже какви упражнения трябва да прави и как малко по малко да се
раздвижва. Рехабилитаторът им показал какви упражнения да прави, като около месец ползвала проходилка, а след това и
патерици около 3-4 месеца. Към настоящия момент
се придвижвала без помощни средства, но по-трудно, отколкото преди. Според свид.
Х. баба й не се е възстановила напълно,
както беше преди катастрофата. До някаква степен е възстановена, но бързо се
изморявала, краката ѝ се подували и имала постоянни болки. Не можела да
се придвижва свободно, както преди.В началото след инцидента била много
стресната. В първите дни, когато била в болницата, плачела и била притеснена от
това дали ще се възстанови. Тогава всички били притеснени. В къщи плачела,
понеже била зависима един вид от някой, сама не можела да се обслужи и да прави
нещата, които по принцип си е правила. Чувствала неудобство и притеснение,
когато я обслужвали в болницата и вкъщи. Това, че е зависима от тях я притеснявало най-много.Преди инцидента била много
здрава и активна жена. Разнасяла вестници на „***“, понеже живеели близо до
стадион „***“, ходела на стадиона, за да прави обиколки. Преди не се спираше.
Сега не можела да ходи и да разнася вестници.
СвидХ., син
на ищцата лично я закарал в болницата. Притеснили
се много, всичко станало изведнъж. Взел я на ръце и я сложил на седалката,
защото тя не можела да върви.Не можела да си стои на краката. Дъщеря му останала с нея,а той се върнал на мястото на
произшествието. После М. му казала, че майка му е със счупен таз. Като я видял вечерта, била на
екстензия. Били ѝ пробити краката през костите и с тежести я разтягали. През 2 часа й вземали кръв, да
не би да има някакви кръвоизливи. И двата й крака били пробити в областта под
коленете и с тежести извън леглото. С екстензиите стояла две седмици
неподвижна. През болничния период се оплаквала от болки, не можела да мръдне,
биели ѝ обезболяващи всяка вечер и през деня. След като я изписали, месец
- месец и половина трябвало да е абсолютно неподвижна. След това наели рехабилитатор, който ходил в началото 2-3 пъти седмично.Проходилка ползвала
около месец и нещо. Били ѝ направили приспособление на тоалетната, за да
може да ходи сама, защото тя се притеснявала най-много от това. Сега в общи
линии се чувствала добре, но като ходи по-дълго време, започвал да я боли
кръста, да я боли крака. Била на седемдесет и няколко година, 45-ти набор.
Жизнена е и сега живее сама. Като била обездвижена оставали вечер при нея, или ѝ нагласяли всичко до нея,
до леглото – хапчета и т.н. Сега се оплаквала, че като ходи по-продължително
време, не може да носи тежко.В началото се била сринала психически и имала големи
притеснения в болницата, тъй като
ѝ преливали кръв. Страхувала се, че няма да се възстанови. Била много
притеснена и плакала. Плакала пред него. Постепенно
и когато започнала
рехабилитацията нещата се променили, „явно ѝ се вдъхна доверие и понеже е
слабичка, и подвижна, и явно това ѝ помогна да се възстанови“. Приемала
доста лекарства по време на лечението, имената на които свидетелят не може да
съобщи. За лекарствата се грижела дъщеря му- свид. Х.. Преди инцидента майка му
приемала лекарство за кръвно и отделно
след това започнала да взима и други. В болницата й биели инжекции за
разреждане на кръвта и после вкъщи продължила да взима и други лекарства. Преди инцидента
нямала заболявания, кръвно и т.н., било всичко нормално.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът
е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Увреденото лице
спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Това е прекият иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност".
За
да се уважи предявения осъдителен иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ по делото следва да са установени
наличие на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ, предпоставките на чл.45 ЗЗД, и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
В тежест на ищцата в настоящото производство е да
докаже, че е налице фактическият състав, който да ангажира отговорността на
ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от
делинквента МПС и настъпилото застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащи отговорността
на застрахователя.
Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С разпоредбата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ
законът предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с
пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското
производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване
на противното.
По
отношение на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования
автомобил е налице влязло в сила на 23.08.2021 г. решение № 91/06.08.2021 г. на РС-*** по АНД №
795/2021 г. с което Е.Т.Д.,
с ЕГН ********** е призната за
виновна в това,че на 16.06.2020 г. при
управление на МПС - лек автомобил ***“, с рег.№
***нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20,ал.1 от ЗДвП и
предизвикала ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинила средна
телесна повреда на Т.В.Х. ***, изразяваща се в
причиняване на трайно затруднение
в движението на левия и десния крак / поотделно на всеки един от двата крака/,
което се дължи на счупването на таза в
двете му половини - престъпление по чл.343,ал.1,б.б“
предл.2,вр. чл.342,ал.1 от НК.
Фактите- елементи от престъпния състав,
изложени от наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно
установени за гражданския съд, тъй като
влязлото в сила решение е задължително за него. С решението е установено
причиняването на средна телесна повреда
по чл.129 от НК на пострадалата Т.В.Х. като резултат от инкриминираното деяние.
Извършеното противоправно деяние от страна на водача Е. Т.Д.
е
причинило болки и страдания на
пострадалата. Видно от заключението
на СМЕ, описаните увреждания могат
да се получат при автомобилна травма, по начин и обстоятелства, описани в
делото. За причинната връзка между ПТП и причиняването на телесната повреда сочи категорично и заключението на вещото лице
по назначената съдебна автотехническа експертиза.
Безспорно установено е по делото наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка и модел ***“, с
рег.№ ***, към 16.06.2020 г., на която дата е настъпило
ПТП.
Не се оспорват
настъпването на застрахователното събитие и наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответното
застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственикът на МПС, марка и модел ***“, с
рег.№ ***, сключена със ЗАД „ДАЛЛБОГГ :
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с полица BG30/119003077252, валидна от
01.11.2019 г. до 02.11.2020 г., което се установява и от извършената
справка на електронната страница на
Информационен център.
По делото е приета като писмено доказателство
молбата до застрахователя, с вх. 2771/12.08.2020 г., видно от която по
реда на чл. 380 от КЗ ищцата е заявила
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лева. Няма данни на ищцата да е
изплатено застрахователно обезщетение.
Спорни по делото са твърдените в исковата молба
вреди, претърпени от ищцата в резултат от причинената й средна телесна повреда, която е в причинна
връзка с настъпилото на 16.06.2020г. ПТП. Вредите по вид, интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните писмени доказателства, чрез гласните доказателства и от заключенията на назначените по делото съдебни експертизи.
Съобразно
критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващите обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, като вид, характер, степен на
увреждане, възраст на увредения начин и обстоятелства при които е получено
увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния
интензитет и пр.Неудобствата, търпени от ищцата поради счупването се
установяват от показанията на свид. Х.,
внучка на ищцата и свид.Хаджидобрев, неин
син. Показанията на свидетелите съдът преценя през призмата на чл. 172 от ГПК и
същите, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелите от крайния изход
на спора, са изградени въз основа на лични и непосредствени техни впечатления
за състоянието на баба й ,респ. майка му
, поради което съдът ги кредитира като
непротиворечиви, еднопосочни, и в
съответствие с останалите събрани доказателства. Липсват основания съда да се
усъмни в тяхната истинност и достоверност, тъй като свидетелите са сред
най-близкия кръг на ищцата и са имали непосредствени впечатления от състоянието
на ищцата от деня следващ злополуката с автомобила. Съдът
счита, че показанията на свид. Х. и свид.Х. следва да се кредитират, предвид
липсата на установена заинтересованост на свидетелите по смисъла на чл. 172 от ГПК, а и не се опровергават от останалите доказателства по
делото.Свидетелите са полагали
непосредствени и всекидневни грижи по
отношение на ищцата и в болницата, и в дома й, и имат преки впечатления от състоянието й през целия възстановителен период.Въз основа
на доказателствата по делото и предвид заключението на СМЕ, причинените на ищцата увреждания и
търпените от нея болки и неудобства са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП,
като не са налице и липсват доказателства, които да оборват
извода на съда.Показанията на свидетелите
, писмените доказателства, а в най-силна степен експертното заключение
на д-р Е. сочат,
че пострадалата Т.В.Х. е получила увреждане при процесното ПТП, което
увреждане е вследствие на действието на съприкосновението на автомобила с
тялото на пострадалата.Доказателствата не могат
да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между
застрахователното събитие и търпените от ищцата неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и причинителя на вредата договор за застраховка
„гражданска отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност на
водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с
деликтната отговорност на застрахования.
Въз
основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички
предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането, т.е.
настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно
субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение
от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти,
включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния
състав юридически факт препятства реализирането на тези правни последици.
С
оглед изложеното, съдът намира иска за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на пълно и
главно доказване, се установява наличието на елементите на състава,
обсъдени по-горе в настоящия съдебен,
акт, поради което и ответното
застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищцата вреди в
резултат на ПТП на 16.06.2020 г., които вреди са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС Е.Т.Д..
По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настоящият състав намира, че за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите,
техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че
възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразен с
икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото
понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968
г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е
свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.“. Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид обективно съществуващите обстоятелства, които са различни за
всеки конкретен случай.
Справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и
обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените
болки и страдания и техния интензитет и пр.
Следва да се отчетат възрастта на ищцата,която е на 76 години
и продължителността на
претърпените от нея болки и страдания, и
техния интензитет, които ищцата е
изпитвала по време на
възстановяването й, което възстановяване според СМЕ е 12 месеца.Следва да се
вземе предвид психическото състояние в
което е изпаднала пострадалата след произшествието,хкакто и конкретните обстоятелства, които са посочени
и изследвани от вещото лице по приетата
по делото и неоспорена от страните СМЕ.Срокът за пълно възстановяване при този вид счупване е 12 месеца.Счупването е
многофрагментно,а фрактурата е по-сложна за лечение,тъй като костта става на
отделни парчета, на отделни фрагменти при многофрагментната фрактура.Към
настоящия момент движението е възстановено жената се движи се, не куца, но пълното възстановяване
е свързано с възрастта й.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увредената ищца. Според експертизата водачът на лек автомобил ***“ е имал техническа възможност да възприеме
спрелия лек автомобил ***“, с рег.№ ***и пешеходеца стоящ от дясната му страна, в
момент на навлизане на кръстовището и да предотврати произшествието като
изпълни предприетата маневра безопасно. От техническа гледна точка причината за
настъпване на удара с пешеходеца и впоследствие със спрелия лек автомобил е
предприемане изпълнение на маневра от водача на лек автомобил ***“, с рег.№ ***, несъобразена с конкретната пътна обстановка.
С
оглед изложеното и като съобрази
икономическата конюнктура и практиката на съдилищата по подобни дела,
настоящият състав на съда счита, че
парично обезщетение в размер
на 65 000 лв., съответства на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и
ще компенсира в достатъчна
степен претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на получената травма от ПТП.Искът до пълния предявен размер от 120 000 лв, следва да
се отхвърли като недоказан.
Обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 65
000 лева се дължи ведно с законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 12.08.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.380 от КЗ / в сила от 01.01.2016 г./ лицето което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, а съгласно
чл.429,ал.1 от КЗ ,т.1 от КЗ застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Ищцата чрез законния си представител е предявила писмено
застрахователната си претенция до ответника
на 12.08.2020 г., поради което
при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната
страна, следва да се приеме, че именно това е датата, на която застрахователя е
бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да
заплаща лихва за забава по чл.429,ал.2,т.2,вр. с ал.3 от КЗ.Разпоредбата
на чл.498 от КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва, ако същия не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ срещу
застрахователя.Разпоредбата на чл.380 от КЗ предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същият не е платил
в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл.432 от КЗ срещу застрахователя.По изложените
съображения лихвата за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи считано
от 12.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Относно
разноските:
По
въпроса за разпределяне на отговорността за направените разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК,
се произнася съобразно изхода на делото.
С
оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените от ищеца разноски пред Окръжен
съд – ***, но в рамките на уважената част от исковата претенция.Ищцата
претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв ,както и съдебни
и деловодни разноски.В приложения към делото договор за правна защита и
съдействие страните по него са
уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите,
предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на
безплатна адвокатска защита.С оглед
изложените по-горе обстоятелства
е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Р.М., да
бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска
помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да
бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковата
претенция до размера от 65 000 лв. за неимуществени вреди, поради което в полза на адв.Р.М. следва да се присъди адвокатското
възнаграждение за безплатна адвокатска помощ в размер на 2128,75
лева,съразмерно с уважената част на иска.
Ищцата
Т. В.
Х. е освободена от заплащане на
такси и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което
и предвид изхода на спора, в тежест на
ответното дружество,на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се възложат ДТ и
разноските за вещи лица изплатени от
бюджета на съда общо в размер на 2800,00 лева, в.т. ДТ в размер на 2600 лева, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен
по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и разноските за вещи лица общо в размер на 200,00 лева изплатени на вещите лица от бюджетните средства на съда. Ответникът следва
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметката на ОС – ***,
сумата в общ размер на 2800,00 лв.
Мотивиран така и на основание чл.432,ал.,вр.
чл.429,ал.3, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ
: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище гр.*** , на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Т.В.Х., представлявана от
адв.Р.М. от САК, по посочена банкова сметка *** ***
„Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр на сметката Т.В.Х.
сумата
в размер на 65 000
лева / шестдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение по „ГО“ на
автомобилистите за претърпени от Т.В.Х. неимуществени вреди–болки и страдания
и психически стрес, причинени от
получените телесни увреждания , вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2020 г.,в
гр.*** по вина на водач а на л.а. ***“, с рег.№ ***, с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
МПС марка и модел ***“, с рег.№
***, сключена с ЗАД „ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с полица BG30/119003077252, валидна от 01.11.2019 г. до
02.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 12.08.2020 г. - датата на
уведомяването на застрахователното дружество за настъпването на
застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до пълния предявен размер от
120 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
гр.***,
да заплати на адв.Р.М., адвокат
при Адвокатска колегия - ***, с личен № ********** от единния адвокатски
регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на дейността – гр.***сумата в размер на 2128,75 лева
- адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ,съразмерно
с уважената част на иска.
ОСЪЖДА Т.В.Х., чрез адв.Р.М.
от АК на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
гр.*** разноски в размер на 1801,25 лева – за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище гр.***, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – *** сумата в размер на 2800,00 лева, в т.
ч. ДТ в размер на 2600,00 лева определен съобразно уважената част от предявения
иск и
200 лева – възнаграждения за вещи лица.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия :