№ 382
гр. Варна , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело
№ 20203100901083 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:02 часа се явиха:
ИЩЦАТА ЕЛ. Б. Р., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от адвокат С.С., редовно
упълномощeн и приет от съда от преди.
ОТВЕТНИКЪТ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, редовно уведомен по чл.
56, ал.2 от ГПК, представлява се от юрисконсулт В., редовно упълномощена
и приета от съда от преди.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника В. ПЛ. Г. ,
редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява лично,
представлява се от адв. С.В., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. ЛЮБ. М. е редовно призован, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Св. В. В. е редовно призован, явява се лично.
АДВ. С.: Не са налице пречки, да се даде ход на делото.
ЮРИСК. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено за
1
изслушване на назначените експертизи.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 17315 от 01.09.2021
година по допуснатата съдебно –психиатрична експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СТРАНИТЕ заявиха, че са запознати със заключението и не
възразяват да бъде изслушано в днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
психиатрична експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото
лице, както следва:
- Св. В. В. - 43 годишен; български гражданин; неосъждан; без родство
и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК, след което същият обеща да даде заключение по съвест и знания.
В.л. В.: Поддържам представеното писмено заключение.
На въпроси на адв. В.:
В.л. В.: Няма официални документи освидетелстваното лице да е
търсила специализирана помощ от психиатър и психолог, и да е провеждала
лечение с психотропни медикаменти. Самата тя отрича подобри неща и не
съм виждал подобни документи, които сочат, че тя е лекувана в психиатрия.
Отчет дали лицето е било лекувано в психиатрия не съществува като форма.
Има диспансерно наблюдение, във връзка, с което съм извършил справка в
психодиспансера. Не се е водила на диспансер и не е лежала в психиатрична
клиника. Това е, което можем да установим. Не съм видял по делото
приложени справки и документи за това, дали са и изписвани някога
́
психотропни медикаменти и по каква причина. Не съм правил справки. Това,
че не е посещавала психиатър е в следствие на твърдения от
освидетелстваното лице и проверка в психиатрична клиника. По отношение
приемането на психотропните медикаменти е по нейни твърдения.
АДВ. В.: Бихте ли ни обяснили поведението на един пешеходец в
случай, че той пресича на червено, на какво може да се дължи това от
психологична и психиатрична гледна точка?
АДВ. С.: Възразявам на такъв въпрос!
СЪДЪТ отклонява въпроса като неотносим към процесния казус и
непоставен в експертизата.
АДВ. В.: Тъй като е зададен въпрос досежно функционални и
депресивни по делото данни, че пострадалото лице е пресичало на
забранителен сигнал в тази връзка питам, по повод този зададен въпрос и
2
предвид фактологията и доказателствата по делото, тъй като тези въпроси са
зададени вещото лице да отговори след като се запознае с всички
доказателства по делото, а част от тях е и това. В тази връзка задавам този
въпрос.
Моля да бъде допуснато поясняване на отговора на въпрос 1.
В.л. В.: По каква причина лицето е пресичало на червено, аз това не
мога да кажа. Всеки ден хората пресичат на червено, неправилно, в повечето
случаи не се касае за каквато и да била психиатрична симптоматика или нещо
подобно. Това, че някой пресича, извършвайки нарушение, не е психиатричен
симптом. Може да се дължи на това, че не е видяла, че свети червено. Може
да се дължи на това, че не е преценила ситуацията. Може да се дължи на това,
че умишлено е нарушила, защото е бързала. Не мога да отговоря. Не е от
психиатричната ми компетентност.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат въпроси към вещото лице и молят,
заключението да бъде прието по делото.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-психиатрична експертиза е от съществено значение
за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-психиатричната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер
на 200.00 (двеста) лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице С.В. в размер на
150лв., от внесения от третото лице-помагач за тази цел депозит. (Изд. РКО
по вн.б. от 30.06.2021г.)
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач да внесе по сметка „Вещи лица и
гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 50,00 лв. в
едноседмичен срок от съобщаването, като при неизпълнение ще бъде
приложена разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 16540 от 19.08.2021
година по допуснатата съдебно автотехническа експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК и връчва на ответника и
третото лице-помагач екземпляр от експертизата.
СТРАНИТЕ заявиха, че са запознати със заключението и не
възразяват да бъде изслушано в днешно съдебно заседание.
3
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно
автотехническа експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото
лице, както следва:
- Й. ЛЮБ. М. - 40 годишен; български гражданин; неосъждан; без
родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл.
291 от НК, след което същият обеща да даде заключение по съвест и знания.
В.л. М.: Поддържам представеното писмено заключение.
Тъй като експертизата е пълна с множество въпроси, които биха могли
да се разглеждат и тълкуват двояко, основното, което изяснява експертизата,
че скоростта на мотоциклета е била по-висока от позволената за района на
ПТП, като считам, че най-реалната скорост на движение на мотоциклета е
била около 100 км/ч и по-висока. Всички други методики, които са
разгледани, са разгледани за пълнота на експертизата, но те не биха могли
пълноценно да обхванат всички фактори, които са били към момента на ПТП.
Дори и разгледания видеозапис дава основа единствено да се подкрепи
изчислението на тази по-висока скорост на движение, но не и някаква друга
конкретна. Тъй като от записа не може да бъде категорично дискретно, т.е. в
малък интервал определени разстоянията, от които са правят изчисленията.
Т.е. категорично от записа се определя, че мотоциклетът е ускорил
движението си, след като се изтеглил от основната колона автомобили от
предходния светофар и нямаме данни той да е употребил аварийно спиране
преди удара с пешеходката. Категорично се вижда, че автомобилите са се
забавили преди пресичане на пешеходната пътека, т.е. пешеходката най-
вероятно е навлязла при светване на забранителен сигнал или в момента на
смяната му. Въпреки всичко при пресичане в края на зеления сигнал за
пешеходци, е следвало тя с по-стегнат и бърз ход да стигне до средата на
разделителната линия на двете пътни платна. Именно това се цели с
изложените времена на циклограмата. Т.е. прехода между зелен сигнал за
автомобили и за пешеходци. Винаги този преход така е изчислен, че с един
среден стегнат ход на пешеходец, той да може да се качи в островната част
или да завърши пресичането до отсрещната страна. Ако се намира около
островната част. Това е презумпцията, когато се правят разчетите за
циклограмите.
На въпроси на адв. В.:
В.л. М.: Не би могло да се каже с точност, дали ПТП се е случило на
22 секунда и половина, и две десети или шест десети. Определено
катастрофата е нестъпила след светване на зеления сигнал за движение на
автомобилите, което съответно се подкрепя и от доказателствата, които са
събрани като гласни в настоящото производство.
Скоростта на пешеходеца е 1,8м/сек. Ако предположим, че
4
пешеходецът е навлязъл в момента на смяна на сигнал от зелен към червен,
то той е разполагал с време от 5 секунди, което не отговаря на времето, което
е изминал по пътното платно. Т.е. той е изминавал този участък за време от
около 2,5 секунди, което дава конкретна скорост на бърз ход. Което от своя
стана означава, че тя е стъпила на пътното платно едва след като е светнал
червен сигнал за пешеходците. Но както каза и колегата преди малко – дали
заблуждението е докато се огледа вляво и вдясно, кога е приключил
светофарът или не, това не би могло да се каже. Записът е от изключително
голямо разстояние, т.е. не може да гледаме директно поведението на водачите
и пешеходката.
Пешеходката е пресичала на забранителен сигнал. Първият автомобил,
чийто шофьор е давал свидетелски показания, се е намирал в дясна лента.
Пешеходката се е намирала на 1,8 метра от тротоара, т.е. намирала се е около
емблемата на първия автомобил, тъй като той се намира на разстояние от
тротоара. Ширина на автомобилите от 1,67 до 1,78. Т.е. средната ширина на
един автомобил е 1,7 метра от огледало до огледало. Аз съм категоричен, че
пешеходката е пресякла на забранителен сигнал. Категорично смятам, че тя е
навлязла след като е изгаснал разрешителния сигнал. Но дали тя последно
преди самото светване е наблюдавала или предходно прекрачвайки по-рано е
погледнала, че е зелено, погледнала е за идващи автомобили и е стъпила на
пътното платно, не може да се каже със сигурност, дали пешеходката с ясно
съзнание е видяла, че свети червено. Времето, в което тя има възможност да
погледне в двете посоки е от порядъка на 1 секунда. Т.е. дори и да е
погледнала последно и е била със съзнанието, че стъпва на зелено на
тротоара, най-вероятно е закъсняла. Тя е предприела пресичането на червено.
Но за пресичане говорим механичното изпълнение на пресичането. Записът е
с изключително малка разделителна способност от голямо разстояние и не
може да се наблюдава категорично дали се вижда главата на пешеходката над
автомобилите в началото.
Нормалното време, което се залага на циклограмите на пешеходец да
пресече пътното платно до разделителната линия е 5 секунди, което означава,
че те винаги са с едно завишение за по-голяма категоричност на завършване
хода на пешеходците. Времето, което е било необходимо е около 4 до 5
секунди – на среден ход в циклограмите. Всичките циклограми в града са
така. За по-големите кръстовища е до 7 секунди.
На въпроси на адв. С.:
В.л. М.: Циклограмите биха могли да дадат разлика между
приключване във времената, но обичайно са до 15-20%. Не може да говорим
примерно за 1 секунда разлика. Обичайно застъпването на сигналите зелено
спрямо червено, се прави в полза на пешеходците, т.е. на този, който все още
се движи. Изчаква повече този, който е в спряло положение, затова в
5
циклограмата е дадено, че времето, в което изчаква пешеходецът след
натискане на бутона превишава 40 секунди. Реално погледнато 40 секунди не
се движат автомобилите. Дадено е време ако съответно автомобилът се
намира в непосредствена близост, той да може да премине и едва тогава да
светне разрешителния съгнал за пешеходци.
На въпроси на адв. В.:
В.л. М.: Категорично смятам, че няма такъв момент за отклонение на
циклограмите. Категорично се установява, че мотоциклетът, след като е
наблюдавал смяна на сигналите, е ускорил със скорост над разрешената,
преминал е пешеходната пътека с изключително висока скорост. И
пешеходката е била спрямо забранителен сигнал на пътното платно. Но това
не дава право на водача да премине през пешеходната пътека. Било е
правилно след, като вижда, че автомобилите не потеглят, той да смята, че има
непосредствена опасност на пътното платно. Технически не е възможно да
определим, защо е предприела пресичане пешеходката. Тя най-вероятно е
видяла зеления сигнал, след което се е огледала и е предприела пресичането.
За не я е било зелено, тя не е имала време да погледне. Този светофар го
познавам, тъй като работя в близост. Там не винаги самите секунди
съответстват на конкретния зелен сигнал. Сигналите като смяна си
съответстват. Те не могат да се разместват кой знае колко. Може да има
разлика само между отброяването. Както сме виждали на други светофари из
града - стои 0 секунди, светофарът си свети зелено. Това е защото са отделни
секции. Но смяната на цветовете си върви в един механизъм. Отброяването е
в друг механизъм. Затова може тогава да има разлика. Но смяната на
цветовете не може да има голяма разлика. От 10 до 15%, може да се дължи на
това дали светофарът е с лед осветление или е стария модел крушки, които се
задействаха с мосфет транзистори.
Не мога да кажа дали тя е започнала пресичането си категорично на
червено. При стъпване на пътното платно тя вече е била на червен сигнал.
На въпроси на адв. С.:
В.л. М.: Първият автомобил е видял пешеходката и е реагирал
адекватно. Информирането на човек да се завърти и възприеме обстановката е
от порядъка на около секунда и над секунда. Възможно е тя да я забелязала
последния зелен сигнал и той да се е сменил в момента, в който тя си е
отместила погледа от светофара. Съответно тя е стъпила на пътното платно на
червено.
На въпроси на адв. В.:
В.л. М.: Данни дали пешеходецът е променял хода си или да е спирал
на пътя, или е с едно и също темпо на движение има единствено спрямо
6
записа, а той е изключително кратък в тази си част. Виждат се около две
стъпки на пешеходеца с голям разкрач и със стъпване на двете ходила спрямо
асфалтовото покритие. Разстоянието между двете стъпала категоризира бърз
ход на движението. Това съм описал и в експертизата. Не мога да дам друго
заключение. Свидетелските показания - всеки възприема различно бърз,
среден и бавен ход. Считам, че тя е била с бърз ход към момента на удара. Не
е било бягане. Тай като тялото е отхвърлено напред и вдясно, т.е. в обратна
посока на нейното движение. Когато пешеходецът е с по-голяма скорост на
движение, успява да отмести велосипед или мотоциклет вляво. Т.е. тогава той
е отхвърлен напред. В конкретния случай пешеходецът е ударен с предна
дясна част и е върнат напред и вдясно, в обратната посока на движението си.
Т.е. не се е движил с бягане. Било е бърз ход.
СТРАНИТЕ заявиха , че нямат повече въпроси към вещото лице и
молят, заключението да бъде прието по делото.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно автотехническа експертиза е от съществено значение
за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно автотехническата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер
на 500.00 (петстотин) лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Й.М. в размер на
300лв., от внесения от третото лице-помагач за тази цел депозит. (Изд. РКО
по вн.б. от 30.06.2021г.)
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач да внесе по сметка „Вещи лица и
гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 200,00 лв. в
едноседмичен срок от съобщаването, като при неизпълнение ще бъде
приложена разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания. Считам, че делото е
изяснено.
ЮРИСК. В.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. В.: Нямаме други искания по доказателствата.
АДВ. С.: Представям списък на разноски.
ЮРИСК. В.: Не представям списък на разноски, тъй като не сме
7
правили такива. Молим, за юрисконсултско възнаграждение на колегата,
изготвил отговорите.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: От името на моята доверителка считам, че исковите претенции
в настоящото съдебно производство се доказаха по безспорен и категоричен
начин. В случая са събрани доказателства-ангажираните свидетели както от
наша страна, така и от страна на ответното дружество и третото лице-
помагач. От приетите и в предходно и в днешно съдебно заседание експертни
заключения категорично се потвърди на първо място от автотехническата
експертиза какъв е бил механизмът на ПТП. Същия се препокрива с това,
което е установено и в хода на наказателното производство, и това, което е
описано в исковата претенция. Стана ясно, че скоростта на въпросния
мотоциклетист е била значително превишена за градски условия, които са 50
км/ч, да не говорим за конкретния пътен участък, където е реализирано ПТП,
а именно спирка, пешеходна пътека и светофарна уредба, което във всеки
един случай задължава водачите на МПС да съобразят своето поведение,
наближавайки светофарната уредба и пешеходната пътека, като техният
вариант е един-единствен - да намалят скоростта си от тази, която е
разрешена от закона до такава, която да бъде съобразена с конкретния пътен
участък. А именно, както стана ясно от експертното заключение на инж.
автотехник - той е можел да предотврати ПТП, ако беше намалил скоростта
си до 42 км/ч. Което означава, че ако той беше изпълнил своето задължение
според ЗДвП, да намали скоростта си наближавайки пешеходната пътека, още
повече, забелязвайки спрели автомобили в дясната лента, които макар и да е
светел за тях зелен сигнал, не предприемат тръгване, то ПТП нямаше да се
реализира.
Вещото лице не можа и то няма как да определи, дали в момента на
стъпване на пешеходната пътека от пешеходката сигналът е бил за нея зелен,
или вече е бил червен. Поведението на спрелите автомобили говори, че в този
интервал от време, в което тя е стъпила на пътното платно е станала и смяната
на сигнала, защото автомобилът при зелен сигнал вече за него, щеше да
тръгне и изобщо нямаше да стои и да я чака да предприема някакво
пресичане.
На следващо място следва да се отбележи, че въпреки, че е настъпила
смяна на светофарната уредба от зелен на чревен сигнал за пешеходеца, тя
все още се движи на пешеходна пътека, което също вменява задължение за
всеки един водач, забелязвайки пешеходец на пешеходна пътека да намали,
8
да спре и да го пропусне. Той няма друго поведение на пътя, след като
управлява МПС.
Безспорно е установено, какво е било неговото поведение. В
досъдебната фаза, където той си е признал пред наказателния съд вината с
единствена най-вероятно цел да получи по-ниско наказание, признал всички
факти и обстоятелства, които са били описани в обвинителния акт на
прокурора. А именно с каква скорост се е движил, какви нарушения на ЗДвП
е допуснал и в крайна сметка, че е понесъл вина за настъпване на това
произшествие.
От СПЕ стана ясно, че доверителката ми няма как да е страдала от
някакви психични заболявания, които са я накарали по някакъв начин да
предприеме, както се опита третото лице-помагач да ни внуши, да
предприеме пресичане на червен сигнал, най-вероятно с идеята може би да се
самоубие, поне аз така го разбрах. Нещо, което е безпочвено и не е доказано в
нито една фаза – нито на наказателното, нито в това съдебно производство.
Стана ясно от изслушания от наша страна свидетел какви травматични
увреждания е претърпяла. Има достатъчно медицински документи, които
потвърждават, че всички травми, които тя е получила са вследствие
единствено и само на ПТП. По някакво чудо тази жена е успяла да оцелее,
след като има един лист изписани счупвания по тялото си, включително и
избиване на зъби и т.н.
От тази гледна точка считаме, че основното възражение най-вече на
третото лице-помагач, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата,
което е допринесло за настъпване на ПТП не е налице и то ако дори приемем,
че тя е предприела пресичане на червен сигнал, то изцяло поведението на
водача е допринесло за настъпване на произшествието, защото нито спрените
автомобили са я ударили, нито някой друг участник в пътното движение е
ударил пешеходката. Единствено и само превишената скорост на
мотоциклетиста, която в днешно съдебно заседание стана ясно, че е повече и
от тази, която е приел наказателният съд, вещото лице заяви, че е над
100км/ч., но дори да е 90 км/ч, това е най-малко с 50км/ч повече, от това,
което каза вещото лице, че е могъл да спре, което си е сериозна скорост за
градски условия на пешеходна пътека.
Моля съдебният състав когато преценява въпроса за наличието на
съпричиняване и изключителния принос на водача, да вземе предвид, че в
момента, в който той се е движел с това МПС първо, той е бил с
регистрационна табела, която е издадена за друго МПС. Това е доказано в
наказателното производство. От тук да тръгнем с какво намерени тръгва този
водач да управлява МПС в градски условия, и да вози пътник със себе си.
На следващо място е ясно, че той няма свидетелство за управление на
9
МПС, което отново говори, че е изключителна некомпетентност на пътя. Не
може да нямаш свидетелство за управление, да слагаш фалшива или табела за
друго МПС и да управляваш с 90км/ч. Питам аз - къде е приносът на
пешеходката, макар и тя да е била към момента на удара на червено? Молбата
ми е съдебният състав да внимателно прецени приносът на всеки един от тях,
ако изобщо приеме, че е налице съпричиняване.
Моля да уважите исковите претенции във вида и размера, в който те са
предявени и тук в никакъв случай не може да става въпрос за някакво
завишаване на исковата претенция, защото травмите са изключително много
и изключително тежки. Всяка една травма е обосновала сама по себе си
някакъв размер на обезщетение в съвкупност пак се получава размерът на
исковата претенция, да е в минимума на това, което се присъжда в
конкретните дела.
Моля за съдебен акт в този смисъл.
ЮРИСК. В.: Моля да отхвърлите така предявения иск. Считаме
същият за неоснователен и недоказан по размер. От изслушаните показания
на свидетели и автотехническа експертиза, безспорно се установява, че
ищцата е пресичала на забранен червен сигнал. Вещото лице по никакъв
начин не твърдеше, че е започнала пресичане на зелен сигнал. Напротив!
Категоричен беше, че става въпрос за пресичане на червен сигнал.
Единствено изказа предположение, че е видяла първо края на зеления, като е
тръгнала, той да е бил червен. Това са предположения, които според мен
нямат отношение по констатациите на експертизата. В този смисъл считам, че
са налице безспорни данни и за съпричиняване от страна на ищцата.
По отношение на размера – ние сме посочили в писмения отговор, както
и в съдебно заседание, че е изключително завишен и не съответства на
критериите за справедливост по чл. 52 от Постановление № 4, поради което
считаме иска за неоснователен и недоказан по размер.
Моля да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
изготвяните отговори.
В този смисъл моля да постановите съдебен акт.
АДВ. В.: От мое име и от името на доверителят ми съжаляваме, че
лицето е претърпяло травматични увреждания, още повече при ситуацията,
която е предмет на производството. Въпреки това считам, че всеки от нас има
право на справедлив процес. В настоящия считам, че исковата претенция е
неоснователна по размер и претендираният такъв е многократно завишен от
този, който би следвало да бъде еквивалентен по критерия на справедливост.
В настоящото производство по категоричен начин се установи, че
пострадалото лице-ищец в настоящото производство е инициирало
10
пресичането на пешеходна пътека на процесното място, като за нея е светел
забранителен сигнал. Категорично е вещото лице по техническата експертиза,
че ищцата се е движила със скорост 1,8 м/сек., което означава, че предвид, че
целият път е с широчина 7,1метра, за нея са били достатъчни напълно 4
секунди да пресече двете платна до разделителната линия. От видеозаписите
се вижда категорично, че 2 секунди преди настъпване на ПТП вече е светело
зелено за водачите ППС. От свидетелските показания на Р. – водач на първия
автомобил от дясното платно е категоричен, че пешеходката се е намирала
непосредствено пред автомобила му, което означава, че същата е била
изминала 1,8 метра от иницииране на пресичането, което категорично води до
извода, че за пешеходката вече повече от 5 секунди е светил забранителен
сигнал. От свидетелските показания на същия свидетел Р. е категорично, че
пешеходката е вървяла по-бързо, не се е забавяла, не е променяла хода си.
Въпреки всички факти и обстоятелства, които посочи процесуалния
представител на ищеца по отношение на административното нарушение,
които е извършил доверителят ми, считам, че в настоящото производство по
категоричен начин се установи,че е налице съпричиняване и то до голяма
степен от пешеходеца като участник в ПТП.
В този смисъл моля да постановите акт, по силата на който да оставите
без уважение исковата претенция. Алтернативно, в случай че уважите
исковата претенция, то моля същата да бъде уважена в минимален размер,
съобразно критерия на справедливостта и респективно да бъде занижен с
70%, предвид наличието на съпричастност от ищеца.
По отношение на претендираните разноски правя възражение за
прекомерност. В случай, че същите се претендират по чл.38 от Закона за
адвокатурата, моля да бъдат присъдени на минималния размер от уважения
такъв на исковата претенция.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,44
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11