Решение по дело №10049/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 март 2020 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20207060710049
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

34

 

гр. Велико Търново, 20.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                       ЕВТИМ БАНЕВ      

           

При секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10049/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от М.Н.П. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 115/ 18.12.2019 г. по НАХД № 290/ 2019 г. по описа на Районен съд – Свищов. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно постановление № 19-0352-001017/ 12.07.2019 г., издадено от началника на Районно управление – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, с което на М.П., за извършено административно нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание съответно чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева. В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че в наказателното постановление е посочено място на извършване на нарушението, различно от това, сочено от актосътавителя и по АУАН при разпита им от районния съд, както и че от описанието в АУАН и НП не става ясно коя от посочените в тях улици е път с предимство. По същество се твърди липса на описаното от актосътавителя и АНО съставомерно деяние, тъй като е съобразил поведението си с пътния знак Б2, спрял е и едва след потеглянето му е бил забелязан от служителите на МВР, които не са имали пряка видимост към мястото. От настоящата инстанция се иска да разреши спора по същество, като отмени решението на РС – Свищов и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, Районно управление – Свищов към Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не  ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба, доколкото изложените в нея оплаквания се опровергават от доказателствата по делото. Счита, че в АУАН и НП е извършено точна описание на мястото на нарушението, а касаторът не е ангажирал доказателства в подкрепа на изложените от него твърдения. По същество счита за безспорно доказани санкционираното деяние и дееца, както и законосъобразното провеждане на административнонаказателната процедура. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.

           

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 05.07.2019 г., в 14:20 часа, в гр. Свищов, на кръстовище на ул. „Нове“ с ул. „Тридесет и трети Свищовски полк“, посока с. Вардим, М.П. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолкваген Тигуан“ с ***, като не съобразил поведението си с наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не е преустановил движението на управлявания от него автомобил, а само е намалил скоростта. Това е било констатирано от намиращи се в близост служители на РУ – Свищов, при което водачът е бил спрян и от мл. автоконтрольор н.е съставен АУАН серия GA67853 от 05.07.2019 г., за извършване на нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на водача на датата на съставянето му, като в същия е вписано че има възражения. Писмени възражения не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на установеното в АУАН, от началника на РУ – Свищов към ОД на МВР – В. Търново е издадено НП № 19-0352-001017/ 12.07.2019 г., с което на чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на дата 17.09.2019 г. и обжалвано от него пред Районен съд – Свищов в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Тази фактическа обстановка е била установена от районния съд въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – документите съдържащи се в административнонаказателната преписка, служебно изискана от Община Свищов схема на кръстовището между улиците „Нове“ и „Тридесет и трети Свищовски полк“ с обозначени пътни знаци и показанията на свидетелите в.н./актосъставител/ и д.д.. В жалбата си пред районния съд П. първоначално е навел единствено оплаквания за формална незаконосъобразност на АУАН и НП. Впоследствие писмено е оспорил извършването на административното нарушение, като е навел твърдения, че на посоченото в акта и постановлението кръстовище няма знак Б2, не е взел участие в проведените открити заседания по делото пред РС – Свищов. Районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е приел, че деянието, извършено от водача на МПС е доказано и осъществява от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение по чл. чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП и като такова е наказуемо по административен ред. Съдът е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на наложената санкция, определен като абсолютен такъв в съответната разпоредба на ЗДвП, както и че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като е изложил мотиви в тази насока. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, при което същото е потвърдено.

 

Постановеното от Районен съд – Свищов решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

 

Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не е било допуснато нарушение на процесуални правила. Обратно на поддържаното от касатора, съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, вкл. чрез служебно събиране и приобщаване, на допустими и относими доказателства.  Видно от самия съдебен акт е, че при постановяването му тези доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност, като са изложени мотиви, относно тяхната преценка. Решаващият състав на РС – Свищов е формирал изводите си, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. В мотивите на решението са съобразени всички наведени в жалбата пред въззивната инстанция възражения, част от които се преповтарят и в касационната жалба. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

Правилно решаващият състав е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените от Районен съд Свищов мотиви в тази насока се споделят от настоящия състав. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, вкл. по отношение описанието на мястото на извършване на нарушението, което е достатъчно точно и ясно иднивидуализирано. Не е налице и твърдяното в касационната жалба несъответствие между мястото на нарушението отразено в АУАН и НП и посоченото такова в свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението пред районния съд. Този извод не се променя от факта, че свидетелите са допълнили описанието на това място, чрез посочване на намиращи се в близост инфраструктурни обекти. Оспорването наличие на пътен знак Б2 на кръстовището между улиците „Нове“ и „Тридесет и трети Свищовски полк“ се доказва по категоричен начин от представената пред районния съд схема на посоченото кръстовище. Останалите наведени в КЖ оплаквания относно описанието мястото на нарушението сочат непознаване от касатора на легални определения, дадени в ЗДвП. Отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление, като извършеното нарушение е описано достатъчно пълно и ясно в АУАН и НП. Не са налице други нарушения на процедурата по установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност. Както се посочи, в производството пред районния съд, М.П. не е установил факти, различни от тези, посочени в АУАН и наказателното постановление, а навеждането на твърдения за такива за пръв път едва пред касационната инстанция, е недопустимо. Съобразно това твърденията за недоказаност на извършеното административно нарушение се явяват голословни.

По същество събраните в административната и съдебната фаза на производството доказателства установяват по безспорен начин извършването от обективна и субективна страна на претендираното от АНО съставомерно деяние и дееца. Касаторът в качеството си на водач на МПС при движението си по ул. „Нове“ и навлизане в кръстовището с ул. „Тридесет и трети Свищовски полк“, не е изпълнил задължението да съобрази поведението си на пътя с наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, установено в чл. 6, т. 1, предл. трето от ЗДвП. По този начин М.П. виновно е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП, което е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. От административнонаказващия орган е извършена правилна квалификация на деянието, като е наложено съответното за нарушението наказание „глоба“, в предвидения от закона абсолютен размер. В случая не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, мотиви за този извод са изложени от въззивната инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Свищов правилно е приложил закона.

 

При така изложеното, настоящият състав преценява, че обжалваното решение на РС - Свищов не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

Оставя в сила Решение № 115/ 18.12.2019 година, постановено по НАХД № 290/ 2019 година по описа на Районен съд – Свищов.

           

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

                                                                      

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                         

ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                             

2.