РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Карлово , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20215320200085 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № К-ЗМВР-16/31.12.2020г. на
Началник на РУ на МВР К. на Д. Д. В.. ЕГН ********** от град К., обл. П.,
ул. „П.” № ** вх. ет. * ап. *, на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание глоба в размер на 400лв. за нарушение на чл. 64
ал. 2 от ЗМВ..
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
В. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, излага съображения. Моли за отмяна на наказателното
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР- К., редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
1
Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител Д.Г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16/ 02.12.2020г., в
който е отразено, че на 02.12.2020г. около 17.15ч. в гр. К., ул. „П. С.“ № * при
извършване на проверка, на лицето е разпоредено устно да остане на място,
като същият заявява, че няма да остане и тръгва в обратна посока, като с това
си действие явно показва, че няма да изпълни издаденото му разпореждане, с
което е нарушил чл. 64 ал. 2 от ЗМВР.
Възоснова на така съставения акт, компетентният за това орган съгл.
Заповед № 8121з - 1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи е
издал обжалваното наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намери, че същото страда от съществени пороци,
касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, без да е необходимо да се изследва въпроса
извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и
размерът на наказанието.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени
задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като следва да са посочени по ясен и небудещ съмнение начин
фактите по извършване на нарушението. В конкретния случай в АУАН и НП е
посочено, че на жалбоподателя, при извършена проверка, е разпоредено устно
да остане на място, липсва обаче изложение за каква извършена проверка се
касае, полицейска или друга, липсват обстоятелства и от кое лице и в какво
длъжностно качество е издадено разпореждането. В чл. 64 ал. 1 от ЗМВР е
предвидено правомощие на полицейските органи да издават писмени
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
2
функции. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба при невъзможност да се
издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Видно е от
посочените разпоредби, че длъжностното качество на издателя на
разпореждането и конкретната необходимост за издаване на същото са
елемент от обективния състав на нарушението, който следва да е изрично
посочен, както в АУАН, така и в НП, като липсата им води до непълен
фактически състав на описаното нарушение, което пряко рефлектира и на
правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място, както се каза по-горе, посочената като нарушена
разпоредба на чл. 64 ал. 2 от ЗМВР дава право на полицейските органи в
случаите, когато е невъзможно да издадат писмени разпореждания сред
посочените в чл. 64 ал. 1 от ЗДВР, да сторят това устно или чрез разбираеми
за лицата, към които са насочени, действия. Видно е от същата, че не въвежда
изискване за определено поведение, с което жалбоподателят или което и да
било друго лице е следвало да се съобрази, а регламентира правомощие на
полицейските органи. Относимата нарушена разпоредба към описаните в
АУАН и НП факти е тази на чл. 257 ал. 1 вр. чл. 62 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗМВР,
съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за
неизпълнението му и която сочи, че неизпълнението на разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, следва да бъде санкционирано. С посоченото
разминаване и грешно квалифициране са нарушени разпоредбите на чл. 42,
т.5 от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, представляващо основание за
отмяна на наказателното постановление.
Разноски не са направени и претендирани от жалбоподателя и не се
присъждат.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-ЗМВР-16/31.12.2020г. на
Началник на РУ на МВР К., с което на Д. Д. В.. ЕГН ********** от град К.,
обл. П., ул. „П.” № ** вх. * ет. * ап. *, на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е
3
наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. за нарушение
на чл. 64 ал. 2 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4