№ 13358
гр. С., 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110113631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. против Н. Е. Н..
Ищецът „А. е предявил против Н. Е. Н. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1500
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, сключен на
11.02.2015г. между „К. и Н. Н., вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия,
сключен между „К. и „А. на 03.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 423,49 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 20.03.2015г. до 20.06.2016г.; сумата от 973,88 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.03.2015г. до 23.02.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 33587/2021г. по описа на СРС, 61 с-в.
Ищецът твърди, че на 11.02.2015г. Н. Е. Н. е сключила Договор за потребителски
кредит № 420439 с „К., по силата на който получила сумата от 1 500 лв., срещу което се
съгласила да върне 16 броя вноски по 123,44 лева в срок до 20.06.2016г., когато падежирала
последната вноска. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и
годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел X, чл. 2 от Общите
условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /ОУ/ страните се съгласили, че при
забавяне на плащането на погасителна вноска Н. Н. ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
1
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К. като
цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера „А., за което ответникът бил уведомен на посочената от него в
договора електронна поща на дата 01.04.2021г. Ответникът не изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита, с оглед на което било инициирано производство за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Била издадена заповед за изпълнение,
като във връзка с дадени от съда указания, ищецът предявява настоящите установителни
искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си представител – адв. Х. Г.
депозира отговор, в който оспорва предявените искове. Възразява, че Приложение № 1 към
договора за кредит не е подписано от ответницата. Позовава се на изтекла погасителна
давност, мотивирайки се с предвиденото условие за автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост на всички вземания, договорено в чл. 9 от процесния договор за
кредит. На база на тази клауза прави възражение за погасяване на цялото вземане.
Алтернативно, прави възражение за изтичане на давността по отношение на част от
претендираната сума за главница. Прави възражение за изтекла давност и на претенциите за
възнаградителна и мораторна лихва. Оспорва действителността на разпоредбата, касаеща
определянето на фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишния процент
на разходите по кредита. Навежда доводи за тяхната прекомерност, неяснота и
неравноправност. Оспорва валидността на договора за цесия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, прие следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи: възникването на
облигационно отношение с ответника; получаване на паричната сума от ответника;
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по заема; размер на дълга за
главница и договорна лихва. С оглед конкретиката по делото ищецът следва да докаже и
надлежната цесия на вземането и уведомяването на длъжника за нея.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже факти, които спират и
прекъсват давността.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
От представения от ищеца договор за потребителски кредит № 420239 от
2
11.02.2015г. и Приложение № 1 към него /л. 19-21 от делото/ се установява, че на посочената
дата между „К. и Н. Е. Н. /крадиполучател/ било постигнато съгласие, по силата на което
„К. се задължило да предостави на кредитополучателя потребителски кредит при условията,
посочени в договора.
Съгласно чл. 2 от договора – настоящият договор, ведно с приложенията към него,
общите условия за предоставяне на кредити на „К.“ и заявлението представляват цялост и
единно споразумение между страните с посочения предмет.
Видно от Приложение № 1 към договора общият размер на предоставения кредит,
бил 1500 лева; срокът на кредита – 16 месеца /16 погасителни месечни вноски/; размер на
погасителните вноски 123,44 лева всяка; лихвен процент по кредита: 41,24 %; ГПР – 50 %;
общ размер на всички плащания 1975,04 лева.
ГПР не превишава 5-кратния размер, установен в чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което
възражението на ответната страна в тази насока се явява неоснователно. Не е явява
прекомерна и договорната лихва.
В Приложение № 1 към договора се съдържа и погасителен план, като видно от него,
падежът на всяка вноска, която се формира от главница и договорна лихва, била - 20-то
число на съответния месец. Последната погасителна вноска била с падеж 20.06.2016г.
С оглед възражението на ответната страна, че Приложение № 1 не било подписано от
ответницата, съдът ще посочи, че доколкото в Договора за потребителски кредит изрично е
предвидено, че Приложенията към договора представляват неразделна част от него, по
обстоятелството, че същото не е подписано от кредитополучателя, е ирелевантно.
Съгласно т. II.1, § 9 от ОУ – погасителна вноска ще означава сума по Кредита,
включваща дължимата част от главницата, лихва и разноските за определен период, която
сума в зависимост от приложимите условия на съответния кредитен продукт
кредитополучателят ще е задължен да плати на определения за това падеж.
Съгласно т. VII.6 от ОУ – За отпускането на кредита К. има право на Лихва, чийто
размер се определя в договора.
Съгласно т. VII.12 от ОУ – годишният лихвен процент на разходите по Кредита е
посочен в договора, като размерът му е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл.
19, ал. 2 ЗПК, при отчитане на цитираните в тази разпоредба обши положения, както и на
допълнителни допускания, които са подробно посочени в ОУ.
Съгласно т. X.2 от ОУ – при забавяне на плащането на погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или
съдебно събиране на вземането, направени от к..
В т. Х.3 от ОУ са предвидени условията при които кредитът става предсрочно
изискуем, като в т. 3.1 е предвидено, че предсрочната изискуемост настъпва при
непогасяване на 6 погасителни вноски, дължими по Кредита.
Коментирания договор за потребителски кредит не се оспорва от ответника от гледна
3
точка на автентичността на документа, поради което съдът го кредитира изцяло, правейки
извод за възникнали между ищеца и ответника облигационни отношения, свързани със
сключения договор за потребителски кредит. Както беше посочено и по-горе в изложението,
обстоятелството, че Приложение № 1 към договора, не е подписано от кредитополучателя
/каквато възможност не е и предвидена, видно от съдържанието му/, е без значение.
Възражението на ответната страна, че при условията на т. Х.3.1 от ОУ кредитът е
станал предсрочно изискуем с неплащането на шест месечни вноски, поради което и
задълженията по него са с изтекла давност, съдът не счита за основателно, тъй като такава
предсрочна изискуемост на практика не е обявявана от страна на кредитора.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение от
друга страна, е бил настъпил и падежът на последната вноска, поради което обстоятелството
дали по този договор за кредит е настъпила предсрочна изискуемост е ирелевантно.
Видно от разписка по изплатена сума по кредит /л. 22 от делото/, неоспорена от
ответника, ответницата Н. Н. е получила сума по кредита – 1500 лева на дата 11.02.2015г.
По отношение материалната легитимация на ищеца, по делото е приобщен договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., сключен на посочената дата
между „К.” ЕАД /цедент 1/, „А. /цедент 2/, и „А. /цесионер/ и Приложение № 1 към него,
видно от които вземанията на „К.” ЕАД срещу ответницата по процесния договор за
потребителски кредит, а имено: 1500 лева – главница, 423,49 лева – договорна лихва и
973,88 лева – лихва за забава, са били прехвърлени в полза на ищеца. Конкретните вземания
са подробно описани по основание и размер в Приложение № 1 към договора за цесия,
поради което съдът счита, че така приобщените писмени доказателства установяват
процесуалната и материална легитимация на ищеца.
Що се отнася до уведомяването на ответницата за извършената цесия, то съдът
съобрази в тази насока изпратеното до нея на електронната й поща уведомление за
извършената продажба на вземания.
От друга страна, дори да бъде прието, че доколкото по делото липсва доказателства
този имейл да е бил отворен от ответницата, то цесията следва да се счита връчена на
длъжника чрез подаване на исковата молба в съда, респективно чрез връчването й на
процесуалния представител на ответницата /в този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д. №2352/2013, ВКС, II ТО/.
При това положение съдът е длъжен да разгледа възражението за давност,
своевременно направено от ответната страна.
Дължимата престация от ответника във връзка с главницата и договорната лихва,
която всъщност представлява цена на извършената услуга за предоставяне на кредит, е една
– за връщане на получената в заем сума, като уговореното разсрочване на престацията на
заемополучателя на вноски, всяка от които включва съответна част от главницата на
отпуснатия заем, възнаграждение на кредитора върху нея към момента на предоставянето на
кредита и съответните такси /ако такива се дължат/. Така формирани отделните вноски,
4
нямат характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Поради това
приложимият към правоотношението давностен срок е общият петгодишен срок, предвиден
в чл. 110 ЗЗД. В този смисъл е налице последователна практика по реда на чл. 290 ГПК,
постановена от състави на ВКС, застъпена в Р 103/16.09.2013г. по гр.д. №1200/2011г., ІІ т.о.
на ВКС, Р 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, Р 261/12.07.2011г. по гр.д.
№ 795/2010г., ІV г.о. на ВКС. Предвид нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД с предявяването
на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 11.06.2021г. При това положение,
погасени по давност са всички вземания, възникнали преди 11.06.2016г. по всяка отделна
падежирала вноска.
Видно от погасителния план, всички вноски за главница и договорна лихва, в периода
от 20.03.2015г. до 20.05.2016г. /включително/ са обхванати от погасителната давност.
Необхваната от давността е единствено вноската в общ размер на 123,44 лева, от
които 119,25 лева – главница с падеж 20.06.2016г. и 4,19 лева – договорна лихва с падеж
20.06.2016г.
При това положение претенцията за главница следва да бъде уважена за сумата от
119,25 лева и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 1500 лева или за сумата
от 1380,75 лева, а претенцията за договорна лихва следва да бъде уважена за сумата от 4,19
лева и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 423,49 лева или за сумата от
419,30 лева и за периода от 20.03.2015г. до 20.05.2016г. /включително/.
По отношение иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С погасяването на посочената по-горе главница се погасява и акцесорното
задължение за лихви върху главницата, обхваната от давността.
Доколкото непогасена от давността е задължението в размер на 119,25 лева, само
върху тази главница се дължи лихва за забава за периода от изпадането на длъжника в забава
/падежа на вноската/, която е 20.06.2016г. до 23.02.2021г.
Давността за лихвите за забава е тригодишна на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.06.2021г. така,
необхваната от давността е лихвата за забава върху главницата от 119,25 лева, за периода от
11.06.2018г. до 23.02.2021г. Изчислена с лихвен калкулатор, лихвата за забава за този период
върху главницата от 119,25 лева, възлиза на 32,76 лева.
Следователно искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от 32,76 лева
и за периода от 11.06.2018г. до 23.02.2021г. и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 973,88 лева или за сумата от 941,12 лева и за периода от 20.03.2015г. до
10.06.2018г., като погасен по давност.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът с оглед уважената част на
иска и ответникът с оглед отхвърлената част на иска.
5
Ищецът доказва в исковото производство следните разноски: 115,88 лева – ДТ; 300
лева – депозит за особен представител.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Така, общата сума за разноски, която доказва ищеца, е в размер на 515,88 лева.
От тях ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 27,81 лева
съгласно уважената част на иска.
Ищецът доказва следните разноски в заповедното производство: 57,95 лева - ДТ и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноските на ищеца в заповедното
производство са в размер на 107,95 лева. От тях ответникът следва да заплати сумата от 5,82
лева съгласно уважената част на исковете.
Ответникът не е сторил разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „А. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б., срещу Н. Е. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „С., искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. Е. Н. ЕГН **********
дължи на „А. с ЕИК . сумата от 119,25 лева /сто и деветнадесет лева и 25 стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит, сключен на 11.02.2015г.
между „К. и Н. Н., вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия, сключен между
„К. и „А. на 03.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 4,19 лева /четири лева и 19 стотинки/,
представляваща договорна лихва с падеж 20.06.2016г. и сумата от 32,76 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.06.2018г. до 23.02.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД
по отношение на претендираната главница за разликата до пълния предявен размер от 1500
лева или за сумата от 1380,75 лева, като погасена по давност; претенцията за договорна
лихва за разликата до пълния предявен размер от 423,49 лева или за сумата от 419,30 лева и
за периода от 20.03.2015г. до 20.05.2016г. /включително/, като погасена по давност, както и
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от
973,88 лева или за сумата от 941,12 лева и за периода от 20.03.2015г. до 10.06.2018г., като
погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Е. Н. ЕГН ********** да плати на „А.
с ЕИК . сумата от 27,81 лева /двадесет и седем лева и 81 стотинки/ - разноски, сторени в
исковото производство пред СРС и сумата от 5,82 лева /пет лева и 82 стотинки/ - разноски,
6
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. 33587/2021г. по описа на СРС, 61 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7