ОПРЕДЕЛЕНИЕ № ……….
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, ІV А въззивно отделение, в публично заседание
на девети май две хиляди и шестнадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
Н. ЧАКЪРОВ
при секретаря Ц.Д., като изслуша
докладваното от съдия Петкова гр.д. №
1733/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Т.С.“
ЕАД срещу решението на СРС, 29-ти състав от 26.10.2015г. по гр.д. № 52399/2014г.
с което е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск срещу Н.Т.Т. за
признаване за установени вземания в размер от 2474,84 лева главница, 10,20 такса
за дялово разпределение, 285, 09 лева – лихва за забава и 0,76 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, и са присъдени
разноски.
В
жалбата се твърди, че се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за сумата 273, 94 лева, представляваща законна лихва върху
главницата от 09.06.2014г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до
10.07.2015г. /датата на извършеното от ответника плащане/. Иска се отмяна на
решението в тази част и присъждане на цитираната сума като законна лихва върху
главницата.
В
съдебно заседание ответника Н.Т. оспорва
жалбата.
Софийският градски съд, в изпълнение на
правомощията си по чл. 267 ГПК, при
проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:
В обжалваното първоинстанционно решение липсва
произнасяне по иск за признаване на вземане в размер на 273, 94 лева, представляваща законна лихва върху главницата
от 09.06.2014г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до
10.07.2015г. /датата на извършеното от ответника плащане/. Такова вземане не е
било предмет на заповедта за изпълнение и съответно – на развилото се по реда
на чл. 415, ал.1 ГПК исково
производство.
Претендирането
на изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното изплащане на парично
задължение не съставлява според ГПК самостоятелен иск, който може да бъде
обективно съединен с основния. Искането за присъждане на законната лихва върху главницата
е материалноправна правоувеличаваща последица от предявяване на иска. Задължението
за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг.
Лихвата следва главното вземане - тя се прехвърля, залага и погасява заедно с него.
След като главният дълг е отречен с решението т.е. искът е неоснователен,
законната лихва върху него не може да бъде присъдена. Законната лихва като последица от
предявяване на иска, не е обезщетение за забавено плащане т.е. ирелевантно е
дали ответникът е изпаднал в забава. По изложените съображения
първоинстанционният съд напълно законосъобразно не се е произнесъл по искането
за присъждане на законна лихва.
Предвид изложеното, като приема, че в обжалваното решение
напълно законосъобразно липсва диспозитив за отхвърляне на иск за сумата 273, 94 лева, представляваща законна лихва
върху главницата от 09.06.2014г. (дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до 10.07.2015г. ( датата на извършеното от ответника плащане), въззивният
съд намира, че жалба е лишена от предмет. Като такава, следва да бъде оставена
без разглеждане, а въззивното производство – прекратено.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.05.2016г., с което е даден ход
по същество на въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба на „Т.С.“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 1733/2016т. по описа на СГС, ІV А ВС.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: