№ 10537
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110174868 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Е. В. против
„Топлофикация София“ ЕАД. Ищецът твърди в исковата молба, че спрямо него след
постановено съдебно решение, е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, като е
образувано ИД *. като се сочи, че след 21.10.2019г. взискателят не е подавал молби за
извършване на изпълнителни действия, поради което счита, че е изтекла погасителна
давност за вземането по изпълнителния лист, като предявява иск за признаване за
установено, че не дължи чрез принудително изпълнение, поради изтекла давност, сумата от
2335,72 лева - главница за топлинна енергия за период 1.12.2011г.- 30.4.2014г., както и
сумата 367,66 лева – лихва от 31.1.2012г.- 21.10.2014г.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че по
изпълнителното дело са били извършвани действия, прекъсващи давността за вземането,
като ефектът на прекъсването не е бил засегнат от настъпилата перемпция на ИД. Твърди, че
е подавал молби до ЧСИ, както и че за период от 13.3.2020г.- 20.5.2020г. теченето на
давностния срок е било спряно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 11.9.2019г. по гр.д.
№ 59596/2014г / заповедно производство/, във връзка с влязло в сила решение е издаден
изпълнителен лист за исковата сума, като на 21.10.2019г., по образуваното ИД, ЧСИ е
1
изпратил на ищеца покана за доброволно изпълнение.
От представените от страните и събрани, въз основа определението по чл.140 ГПК
доказателства е видно, че изпълнителният лист е издаден от СРС по заповедното
производство на 11.9.2019г., в него е вписано исковото дело.
Самото изпълнително дело, видно от неговото копие, прието по делото, е образувано
по молба на ответника от 9.10.2019г.В молбата се съдържа възлагане по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ
да определи начина на изпълнение, след изготвяне на справки. На 9.10.2019г, с
разпореждане, е образувано изпълнително дело, като ЧСИ е разпоредил изпращане на
съобщения и е разпоредил проучване на имущественото състояние на ищеца, като на
21.10.2019г. на ищеца е изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело, връчено
на 30.10.2019г. На 21.10.2019г. ЧСИ е изпратил до Агенция по вписванията, Служба по
вписванията, искане за вписване на възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент, собственост на
ищеца, както и запорни съобщения до кредитни институции. На 1.11.2019г е постъпил
отговор от Уникредит Булбанк АД, с която се признава вземането, като се сочи, че върху
същото вече има наложени запори по други изпълнителни дела, като на 5.11.2019г. е
постъпил отговор от Банка ДСК АД, с която уведомяват ЧСИ, че ищецът има открита
банкова сметка, но по нея има наложени наложени запори по други изпълнителни дела.
На 12.8.2021г., взискателят е подал до ЧСИ искане за извършване на справка за
банкови сметки и сейфове и налагане на запори, за извършване на справка в НОИ за
трудови договори и налагане на запори на възнаграждения, и ако не се открият сметки и
договори, да се пристъпи към опис и оценка на имущество- движими вещи. ЧСИ е
приложил неотносима към ищеца справка / не е вписано неговото име/, с която Уникредит
Булбанк АД го уведомява, че банкови сметки са закрити.
На 7.4.2025г. взискателят е подал молба до ЧСИ, с искане за извършване на справка за
новооткрити сметки на длъжника и налагане на запор, а при липса на такива, да се насрочи и
извърши опис на движими вещи по постоянен / настоящ адрес.
На 10.4.2025г. ЧСИ е изпратил запорно съобщениедо СУСО София град, на което е
отговорено, че не могат да се извършват удръжки, защото същата е под размера на
минимална работна заплата, както и че пенсията му се превежда по банкова сметка при ДСК
АД. Запорното съобщение е връчено на 14.4.2025г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
2
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в"
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със
съдебно решение.
Според ТР № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените
разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на
последното / ППВС № 3/18.11.1980 г. / има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е
прието противоположното тълкуване.
Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, перемпцията е без правно значение за
3
прекъсването на давността. Както е посочено в тях, тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент,
в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Давността за вземането, започнала да тече след датата на издаване на изпълнителния
лист, е била прекъсвана многократно – с молбата за образуване на ИД от 9.10.2019г., в която
ЧСИ е овластен да извърши изпълнителни действия, които са извършени; на 21.10.2019г,
когато е вписана възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот; както и 1.11.2019г. и 5.11.2019г.
,на които дати е постъпил отговор от кредитна институция – Банка ДСК ЕАД и Уникредит
Булбанк АД, че върху разплащателни сметки е наложен запор. При съобразяване на
задължителната за СРС практика, че перемпцията е без значение за прекъсването на
давностния срок, посочена по – горе, не се обсъждат доводите на ищеца за този факт с
правно значение за прекратяването на изпълнителното дело на основание чл433,ал1,т.8 ГПК.
По всяка молба, по която е извършено действие от страна на ЧСИ, по негови
указания, са внасяни такси. Поради това, настоящия състав намира че давността за
вземанията е била прекъсвана с оглед указанията на чл. 116, б"в" ЗЗД. В този смисъл са и
дадените разяснения с ТЪЛКУВАТЕЛНО Решение № 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС.
Последното искане на взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, формулирано в молба от 12.8.2021г., без данни за внасяне на
такса, и съответни извършени от съдебния изпълнител действия въз основа на него – няма
доказателства за процедиране по молбата е годно да прекъсне теченето на давностния срок.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично се
посочва, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, проучването на
имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността за вземанията . В ТР е посочено, че „ Ново писмено искане по делото, отправено
от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и
съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни
заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща
се в изпълнителния лист, който е в негово държане.За давността и нейното прекъсване
водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
4
кредитора.“, поради което следва да се приеме, че с молбата от 12.8.2021г. давността за
вземането отново е прекъсната. Следващо действие, което прекъсва давността, е подадената
на 7.4.2025г. молба до ЧСИ, с искане за извършване на справка за новооткрити сметки на
длъжника и налагане на запор, а при липса на такива, да се насрочи и извърши опис на
движими вещи по постоянен / настоящ адрес, по която, н а 10.4.2025г. ЧСИ е изпратил
запорно съобщение.
Доводите на ищцовата страна, че липсват постъпления, с оглед посочените по – горе
мотиви в цитираното от съда тълкувателно решение : „ прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.” са относими – от наложения на 1.11.2019г. и 5.11.2019г. запор на банкови
сметки, не са постъпвали никакви постъпления по изпълнителното дело.
Считано от всяко прекъсване на давността /с данни за последно такова на 10.4.2025 г.
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започвала да тече нова петгодишна давност, като давностният
срок за процесното вземане, последно прекъснат на посочената дата не е изтекъл. При
извода за непогасеност на изпълняемото право по давност предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна, като следва
да му се определи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, а на основание чл.78,ал.6
ГПК, ищецът следва да бъде осъден да плати такса на съда. При тези мотиви Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения Р. Е. В. ЕГН ********** с адрес * против Топлофикация
София ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, улица
Ястребец 23Б, иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, ищецът не
дължи чрез принудително изпълнение, поради изтекла погасителна давност сумата от
2703,38 лева, от които 2335,72 лева главница за топлинна енергия от 1.12.2021г. до
30.4.2014г., сумата от 367,66 лева – лихва за периода 31.1.2012г. до 21.10.2014г. – вземания
на ответника по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№59596/2014г. от СРС, 59състав.
ОСЪЖДА Р. Е. В. ЕГН ********** с адрес * да заплати на Топлофикация София ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец № 23Б
сторените разноски от 100 лева.
ОСЪЖДА Р. Е. В. ЕГН ********** с адрес * да заплати в полза на бюджета на СРС
5
сумата 108,14 лева държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6