Решение по дело №3642/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

Гр. София,…………………2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Русалина Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД № 3642/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

 

С присъда от 31.10.2017 г. по НОХД № 1888/17 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, подсъдимият К.М.О. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като на основание чл.183 ал.3 от НК съдът не му е наложил наказание.  

 

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия, с която иска същата да бъде отменена, тъй като е невинен и не е извършил престъплението, за което е осъден и наказан. В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.

 

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, като е приел единствено три писмени доказателства – споразумение от 24.10.2017 година, декларация от същата дата и молба от А.Ж..

 

В съдебното заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия О..- адв.Х.К. поддържа жалбата по съображенията изложени в нея.

 

Представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна. Сочи, че първоинстанционния акт на съда е правилен и законосъобразен, поради и което следва да бъде потвърден.

 

Подсъдимият К.О. редовно призован пред въззивната инстанция се явява лично и моли за отмяна на първоинстанционната присъда. Заявява, че макар и със закъснение е изпълнил своето задължение в цялост.

 

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

 

Първоинстанционният съд е събрал обективно, всестранно и пълно всички необходими и възможни доказателства за разкриване на обективната истина по делото, като е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от въззивната инстанция:

 

Подсъдимият К.М.О. е роден на *** година в гр. София, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, с настоящ адрес:***, с ЕГН: **********. Същият е с добри характеристични данни, с чисто съдебно минало, не е освобождаван и от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

 

Свидетелката А.Ж. и подсъдимият О. сключили граждански брак на ******година. От брака им се родило на ******година едно дете - М.К.О..

 

С Решение от 05.06.2012 година на CPC, III ГО, 81 състав, по гражданско дело № 5680/2011 година е бил прекратен бракът между тях, като родителските права са били предоставени на майката. С цитирания съдебен акт подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 50, 00 лева /петдесет лева/ чрез неговата майка и законна представителка А.Ж.. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 05.06.2012 година.

 

През 2013 година свидетелката Ж.предявила иск и било заведено гражданско дело № 14211/2013 година по описа на CPC, III ГО, 84 състав за увеличаване на издръжката. С Решение № Ш-84-37 от 25.02.2014 година на съда, подсъдимият О. бил осъден да изплаща на детето месечна издръжка в размер на 85,00 лева /осемдесет и пет лева/. Решението влязло в законна сила на 25.02.2014 година. В началото подсъдимият заплащал дължимата издръжка за месеците Юни, Юли, Август, Септември 2012 година.

 

За периода от 01.10.2012 година до 31.05.2016 година подсъдимият О. не изпълнил задължението си за общо 44 месечни вноски в размер на 3250.00 лева /три хиляди двеста и петдесет лева/. До приключване на съдебното следствие е представена декларация по делото от св. Живкова, заверена нотариално - № 7704 от 24.10.2017г., нотариус per. № 043 на НК, с район на действие СРС, че дължимата сума по издръжката на детето е изплатена изцяло.

 

Прецизно установената от първостепенния съд фактическа обстановка, възприета и от въззивния съд е изградена на база на задълбочен и правилен анализ на събрания доказателствен материал. Изводите на първостепенния съд в тази насока се споделят изцяло и от въззивния такъв и в този смисъл безпредметно се явява преповтарянето отново на същите изводи и извършването на цялостен нов анализ на доказателствата по делото, още повече, че събраните по делото доказателства не са противоречиви и не се оспорват от защитата, а и подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в ОА.

 

С оглед на изложеното въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно първият такъв е преценил събраните по делото доказателства, правилно е анализирал същите и е дал вярна оценка, като напълно законосъобразно е преценил, че при този доказателствен материал единственият извод, който може да се направи е, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние по чл.183 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Извод, който се споделя изцяло и от въззивния съд.

 

От обективна страна подсъдимият е реализирал състава на престъплението, тъй като след като е бил осъден с Решение № III-81-101 от 05.06.2012г. на Районен съд - София, Гражданско отделение, 81-ви състав да изплаща на малолетния си син М.О., чрез неговата майка и законен представител А.Ж. месечна издръжка в размер на 50,00 лева /петдесет лева/, както и изменената със съдебно решение от 10.02.2014г. на СРС, ГО, 117 състав по гр.д. № 18730/2013г. по описа на съда, влязло в законна сила на 28.02.2014г. месечна издръжка в размер на 85.00 лева /осемдесет и пет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо четиридесет и четири месечни вноски с общ размер 3250,00 лева /три хиляди двеста и петдесет лева/.

Видно от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-икономическа експертиза задължението за издръжка датира от 05.06.2012 година, т.е. към инкриминирания период подсъдимият е имал задължението да заплаща такава. Т.е. към инкриминирания момент подсъдимият е годен субект на наказателна отговорност за престъплението по чл. 183 от НК.

По делото е безспорно установено, че подсъдимият не е плащал дължимите от него вноски за издръжки - същите той е заплатил изцяло на неустановена дата след образуването на наказателното производство.

От обективна страна подсъдимият е имал обективна възможност да плаща дължимите от него издръжки - същият е трудоспособен и е имал обективната възможност, ако желае да полага труд и да получава доходи - т.е. за него е било обективно възможно да получава трудови доходи.

Родителите са длъжни да издържат и се грижат за децата си независимо, дали те са от първи, втори или трети брак. Подсъдимият О. е трудоспособен, поради което не е освободен от задължението да осигурява средства за издръжка на децата си, независимо дали е бил безработен. Той е могъл да си намери работа и да реализира доходи в размер поне на минималната работна заплата, като от тях да плаща издръжка на децата си.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че е осъден да плаща издръжка на сина си, както и че не е платил дължимите от него вноски за инкриминирания период - общо в размер на 44 вноски. Подсъдимият е съзнавал също така, че е трудоспособен и поради това задължението му да плаща издръжка не е отпаднало, като същият е съзнавал също така, че за него е обективно възможно да реализира доходи от труда си и да изпълни задължението си за плащане на издръжка.

По делото е безспорно установено също така, че до приключване на делото в първата инстанция подсъдимият е платил всички дължими от него издръжки за инкриминирания период общо в размер на 3250 лв.

Предвид изложеното правилно първостепенният съд е признал подсъдимия О. за виновен за това, че не е плащал дължимите от него издръжки.

Абсолютно законосъобразно и в съответствие със задължителната съдебна практика първостепенният съд след като е взел предвид, че подсъдимият О. е заплатил изцяло дължимите от него издръжки за инкриминирания период преди приключването на съдебното следствие пред първата инстанция, както и предвид липсата на други вредни последици в резултат на деянието му, респ. като е съобразил факта, че до този момент спрямо подсъдимия О. не е прилагана разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, е признал подсъдимия за виновен, като на основание чл.183 ал.3 вр. ал.1 от НК не му е наложил наказание.

Възраженията на подсъдимия и неговия защитник са на първо място непонятни за въззивния съд, а на следващо и изцяло неоснователни. Първостепенният съд не е имал друга възможност освен да признае подсъдимия за виновен и да не му наложи наказание изцяло в съответствие с "буквата" и "духа" на закона и в частност с разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.

Присъдата на СРС е изцяло и в съответствие с ТР № 19/1974 г. на ОС на НК на ВС. Видно от същото "За да се постанови осъдителна присъда, необходимо е не само да се установи, че извършеното от виновния деяние съставлява престъпление, но и че е наказуемо. Затова, ако едно деяние съставлява престъпление, но по различни причини е обявено от закона за ненаказуемо, както е например с деянията по чл.18, ал.3, чл. 105, ал.2, чл. 292 и др. от НК, за него не може да бъде издадена осъдителна присъда, независимо че е виновно извършено. И за това, ако деецът, след като е признат за виновен и съгласно чл.183 ал.3 от НК е освободен от наказание, наново не изпълни задължението по издръжката в определения срок, налице е престъпление не по чл.183 ал.4 във връзка с чл.28 от НК, а по ал.1 или 2 на чл. 183 от НК.

Макар и това ТР да третира въпроса кога е налице повторност по смисъла на чл.183 ал.4 от НК, от него ясно личи, че в хипотезата на чл.183 ал.3 от НК съдът няма друга опция освен да признае подсъдимия за виновен и след това да не му наложи наказание. Касае се за виновно извършено деяние, съставляващо престъпление по принцип, но обявено от закона за ненаказуемо, поради настъпили в случая нови, допълнителни факти след извършване на деянието, които водят до отпадане единствено и само на наказуемостта на деянието, но не го декриминализират, нито правят същото извършено невиновно.

Съдът е бил длъжен да признае подсъдимия за виновен, след като е констатирал, че той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Същевременно и поради новонастъпили обстоятелства, сред тези визирани в разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, е бил длъжен да не му наложи наказание. Така както и законосъобразно е постъпил съда. Направеното от защитата възражение в конкретния случай е непонятно за въззивния съд, тъй като е изцяло несъстоятелно. Следва само да се подчертае, че необходимостта от признаване на подсъдимия за виновен, се налага и предвид факта, че следва да е напълно ясно и несъмнено, че подсъдимият вече веднъж се е ползвал от привилегията, предвидена в чл.183 ал.3 от НК, поради което и втори път не би имал възможност да се ползва от същата. Това налага и издаването на бюлетин за съдимост във връзка с тази присъда, постановена спрямо подсъдимия след влизане в сила на същата, независимо от обстоятелството, че доколкото на подсъдимия не е наложено наказание, то същият няма да се счита осъждан. Ето защо и без значение, че в диспозитива на присъдата същият е признат за виновен, това не означава, че се смята за осъждан. Предвид това и по никакъв начин съдът не е нарушил правата му като го е признал за виновен, но не го е наказал.

Несъстоятелни в този смисъл са доводите и възраженията на подсъдимия и защитата, а подадената от св.А.Ж. молба е правно ирелевантна за настоящото производство.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК първоинстанционният съд е бил длъжен да осъди подсъдимия О. да заплати направените по делото разноски в общ размер на 87.96 лева в полза на държавата, което не е сторено и което следва да бъде отстранено по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК. Този извод на съда е в съответствие със закона, който предвижда, че подсъдимият следва да поеме направените по делото разноски, ако бъде признат за виновен, без значение дали му е наложено наказание, респ. дали е осъден или не.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Така мотивиран и на основание чл.334 ал.1 т.6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 31.10.2017 година по НОХД № 1888/17 година по описа на СРС, НО, 105 състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.