№ 8
гр. Средец, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20232170200013 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във вр. с чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
***, чрез защитника адв.С. К., против Заповед за задържане на лице от 06.01.2023г.,
издадена от Х. Т. Т. – полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ и група
„Пътен контрол“ към РУ МВР Средец при ОД МВР Бургас.
В жалбата С. твърди, че при предприетото задържане не му били връчени никакви
документи, както и при неговото освобождаване на следващия ден. Сочи, че липсата на
каквато и да е информация за повода и основанията за предприетото задържане грубо и
безцеремонно нарушавали правото на информираност, съобразно Директива 2012/13/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012г. относно правото на информация в
наказателното производство.
При проведените открити съдебни заседания Г. С. С. не се явява лично, но се
представлява от защитника адв.С. К., като заявява, че поддържа жалбата. В хода на устните
състезания отправя искане жалбата да бъде уважена, а оспорената заповед за задържане –
отменена, като в тази връзка излага подробни съображения. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът по жалбата Х. Т. Т. – полицейски инспектор при РУ МВР Средец към ОД
МВР Бургас, редовно уведомен, се явява лично, като излага подробни съображения за
случилото се на 06.01.2023г. преди и по време на задържането на жалбоподателя.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, намира следното:
От фактическа страна:
На 06.01.2023г. било настъпило ПТП в гр.Средец, на ул.“Васил Коларов“. По сигнал на
И.К. в РУ МВР Средец, нейният автомобил бил блъснат в задната част от друг автомобил –
лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, сив на цвят, с рег.№ А4370НР. Водачът на
въпросният автомобил бил мъж с едро телосложение, който не спрял, за да установят
1
последиците от ПТП и го напуснал без да изчака контролните органи на МВР на място.
Малко по – късно този сигнал бил предаден на всички патрули в РУ Средец. Полицейският
инспектор Х. Т., съвместно с колегата си свидетелят Ц. И. И., се намирали в района на село
Факия, когато забелязали автомобил, отговарящ на описанието, да се движи с видима висока
скорост. Последвали автомобила, подали звуков и светлинен сигнал, като водачът
първоначално не спрял, но впоследствие отбил в дясно. Инспектор Т. се представил, след
което му направило впечатление, че водачът в автомобила – Г. С. миришел на алкохол и бил
в явно нетрезво състояние. Уведомил го, че ще бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство и му разяснил как се борави с него, но С. съботирал проверката като не
вкарвал необходимото количество въздух в уреда. Проверяваното лице се опитало да се
отдалечи пеш в посока село Факия. Инспектор Т. му разпоредил да остане на място, но той
не изпълнил разпореждането и започнал да крещи. Настанили водача в автомобила, но
отново напуснал автомобила и се отправил в посока село Факия. Обяснено му било, че ако
не изпълнява полицейските разпореждания, ще бъде задържан. Поискано било съдействие
от полицаите, предвид което дошли трима служители на Жандармерията. Поканен бил С. да
отиде до автомобила на полицаите, за да му бъде връчен АУАН и талон за медицинско
изследване. Същият заявил, че няма да дойде и се заключил в автомобила. Опитал се да
стартира двигателя на автомобила и да напусне проверката. Тъй като обществената опасност
била висока, хванали водача на автомобила, полицейските служители успели да отключат
автомобила, извели С. от него, поставили му белезници и го завели в РУ МВР Средец. След
това завели водача в болница да даде кръв за химичен анализ. Същият отказал да подпише
документите за освидетелстване, за задържането, отказал да даде и кръвна проба.
Междувременно С. обиждал полицейските служители Т. и И., заплашвал ги със
саморазправа и уволнение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства - свидетелските показания на свидетеля и другите приобщени към
доказателствата по делото писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в рамките на 14-дневния срок,
предвиден в чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК предвижда, че съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложената официална справка – Удостоверение от началник сектор
„Човешки ресурси“ при ОД МВР Бургас и Длъжностната характеристика, оспореният акт е
издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената
му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Оспорваната заповед е издадена при спазване на предвидената от закона форма,
съобразно чл.74, ал.1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане, която С. е
отказал да подпише, което обстоятелство е удостоверено от един свидетел – П. Г.ев Г.ев,
съобразно чл.74, ал.4 от ЗМВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правните основания за
задържането; данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице, а
именно, че може да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от
2
момента на задържането, както и да бъде незабавно информиран за основанията за
задържане на разбираем език, в случай, че не владее български, да бъде уведомено лице,
посочено от задържания и че не могат да бъдат ограничавани други права освен правото на
свободно придвижване. Представени са декларации, удостоверяващи това, че е разяснено
правото на задържания С. на адвокатска защита, медицински преглед, да бъде уведомен
член от неговото семейство или друго заинтересовано лице, право на свиждания,
необходимост от специална храна, но задържаното лице е отказало да разпише тези
декларации, което е удостоверено с подписа на свидетеля Ц. И..
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че
лицето се задържа във връзка с чл.270, ал.1 от НК.
Съобразно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лица в
случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си
същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73
ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
В случая данни, обосноваващи предположение, че С. е извършител на
3
на престъпление безспорно се съдържат в Докладната записка на младши полицейски
инспектор С.Г.С., в която се сочи, че колегите от районното управление били спрели на два
километра от село Факия посока II 79 водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№
А4370НР, който отказал проверка за алкохол и противозаконно пречил на органа на властта
да изпълнят задълженията си по служба, като по случая било образувано БП 269ЗМ-/2023г.
по чл.270, ал.1 от НК срещу Г. С. С.. В материалите по делото са приобщени и
свидетелските показания на свидетеля Ц. И. И. – младши полицейски инспектор в РУ МВР
Средец, от които също става ясно, че задържаното лице Г. С. е указвал съпротива при
извършването на проверка и съставяното на АУАН от служителите в РУ МВР Средец, като
се е опитал на няколко пъти да си тръгне без позволение от мястото на проверката,
съботирал е даването на проба за алкохол, заключил се е в лекия автомобил като е направил
опит да стартира двигателя и да потегли от мястото, държал се е изключително вулгарно
като е отправял публично обиди и заплахи към длъжностните лица, извършващи
проверката. Предвид това служителят на РУ МВР Средец Х. Т. предприел действия по
задържане на водача С.. В тази връзка оспорената заповед е издадена в съответствие с
принципа на съразмерност тъй като задържането е обусловено от наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер. Прилагането на принудителната
административна мярка е съобразено и с целта на закона – да се даде възможност на
органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. В този смисъл
видно от обжалваната заповед жалбоподателят е бил задържан на 06.01.2023г. в 15,25 часа и
е освободен на 07.01.2023г. в 06,40 часа, т.е. 15 часа след като е бил задържан. След
задържането е образувано бързо досъдебно производство № 5/2023г., по описа на РУ МВР
Средец, с вх.№ 360/2023г. на ТО Средец при Районна прокуратура – Бургас за престъпление
по чл.270, ал.1 от НК, извършено на дата 06.01.2023г., в хода което са извършени
процесуално следствени действия с оглед разкриване на обективната истина, като са
разпитани свидетели на случилото се, изискани са и приложени по досъдебното
производство справки. След извършване на въпросните действия С. е освободен преди
изтичане на 24 – те часа.
В случая преди предприемане на задържането, действително са били налице
данни, обуславящи основателността на задържането с оглед превантивния характер на тази
мярка, а именно да се предотврати възможност да извърши друго противоправно деяние,
доколкото от заявеното от Т. става ясно, че задържаното лице е било в нетрезво състояние и
е направило опит да запали двигателя на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№ А4370НР
и да потегли с него. Също така поведението на С. непосредствено преди да бъде задържан, а
именно това, че се е опитал няколко пъти да напусне мястото на проверката, обуславя извод,
че е искал и да се укрие. В последствие установените данни от разследващите органи и
преценката дали спрямо задържаното лице да бъде предприета друга мярка за принуда и
съответно дали да бъде повдигнато обвинение и с какъв акт да приключи досъдебното
производство е в компетентност единствено на прокуратурата, но това не е от значение за
законосъобразността на наложената принудителна административна мярка, обективирана в
оспорваната заповед.
4
Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е
оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това правилен е бил изводът на полицейския
служител Т., че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия, за
потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието. В тази връзка е без
значение дали впоследствие лицето е задържано по реда на НПК и му е повдигнато
обвинение. Последните действия се извършват въз основа на доказателства, които не са били
налични към момента на издаването на обжалваната заповед.
Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че в конкретния
случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и същата следва да
бъде потвърдена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице от 06.01.2023г., издадена от Х. Т. Т.
– полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ и група „Пътен контрол“ към РУ
МВР Средец при ОД МВР Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок до 24 часа на Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
***.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от връчването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5