Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 01.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 352
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по частичен осъдителен иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ
във вр. с чл. 79 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 78 от ЗЗД,
предявен от „Ю.Б.“ АД *** срещу М.В.Б..
Ищецът търговска банка „Ю.Б.” АД *** излага, че на
16.06.2008 г. като кредитодател е сключил с ответницата М.В.Б. като
кредитополучател договор за кредит за покупка на недвижим имот, с който е
предоставил на кредитополучателката кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 71 260 евро по курс „купува“
на банката в деня на усвояване, от които 20 750 евро по курс „купува“ на
швейцарския франк в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижимия имот,
и 50 510 евро по курс „купува“ на швейцарския франк в деня на усвояване на
кредита за други разплащания. Била уговорена дължима от кредитополучателя
договорна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката – ищец
за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс9 договорна надбавка от 4,65 пункта. Базовият лихвен
процент (БЛП) при сключването на договора бил 4,5 %. В договора била уговорена
лихвена надбавка от 10 % при просрочие на дължимите погасителни вноски и при
предсрочна изискуемост на кредита. Били уговорени такси за обслужване на
кредита. Крайният срок за погасяване на кредита бил 240 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита – 24.06.2008 г. В договора била включена клауза за
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване на
вноска по кредита или неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение по договора. С приложение № 1 от 24.06.2008 г. бил удостоверен
приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към евро 1,658345 към датата на
усвояване на кредита, като кредитният лимит бил в размер на 118 174 шв. франка.
Размерът на лихвата бил променен с допълнително споразумение от 13.03.2013 г.
Вземането по договора за кредит било прехвърлено на 15.07.2008 г. на „Б.р.с.“
АД, и впоследствие обратно на ищеца „Ю.Б.” АД ***. С нотариална покана от
07.08.2017 г., връчена на 08.08.2017 г., длъжникът бил уведомен за обявяването
от банката на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, порди непогасяване на
дължимите погасителни вноски по кредита. Ищецът твърди, че към момента на
подаване на исковата молба не били постъпили никакви плащания, а непогасените
вноски са 41 вноски за главница и 41 вноски за лихва, считано от 24.08.2014 г.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба задължението на
ответницата по кредита е в размер на 133 505,46 шв. франка, от които
101 430,71 шв. франка главница за периода от 24.08.2014 г. до 08.01.2014
г., 23 127,59 шв. франка от 24.08.2014 г. до 08.08.2017 г., 7480,51 шв.
франка наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 24.09.2014 г. до 08.01.2018 г. 1237,76 шв. франка
банкови такси за периода от 21.02.2015 г. до 08.01.2018 г., 228,89 шв. франка
застраховки за периода от 11.07.2014 г. до 08.01.2018 г., и 240,00 лева
нотариални такси за периода от 16.08.2017 г. до 08.01.2018 г.
На основание изложените обстоятелства, ищецът „Ю.Б.”
АД *** прави искане до съда да осъди ответницата М.В.Б. да заплати на ищеца „Ю.Б.”
АД *** сума от 80 000 швейцарски
франка като част от претенцията за главница по договора за кредит, както и 240
лева – дължими нотариални такси, представляващи разноски по изпълнението по
смисъла на чл. 78 от ЗЗД.
Особеният представител на ответницата – адвокат Н.В.
оспорва исковете с възражения за недоказаност на усвояването на кредита,
некоректност при определяне на дължимите лихвени плащания и неприложимост на
последващото допълнително споразумение от 13.03.2913 г. и приетия с него
погасителен план.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, съобрази следното:
Между ищеца „Ю.Б.” АД *** (тогава с наименование
„Юробанк и Еф Джи България“ като банка кредитор и ответницата М.В.Б. като
кредитополучател бил сключен договор от 16.06.2008 г. за кредит за покупка на
недвижим имот. Съгласно договора, банката предоставила на кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове (CHF), равностойни на 71 260 евро по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояването на кредита,
от която сума равностойността в шв. франкове на 20 750 евро за покупка на
недвижим имот и 50 510 евро за други разплащания. Срокът за погасяване бил
240 месеца от деня на усвояване на кредита. В договора била уговорена годишна
лихва, която се образува като сбор от базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити, който към момента на сключване на договора бил 4,65 %, и
надбавка от 4,65 пункта. В чл. 3 ал. 1 от договора била уговорена неустойка при
просрочие на погасителни вноски, във вид на надбавка от 10 пункта над
уговорената лихва по кредита. Вземанията на банката по кредита били обезпечени
с договорна ипотека върху недвижимия имот, за чието закупуване бил отпуснат
кредитът. Към договора за кредит бил приложен погасителен план, съгласно който
общият размер на сумата за погасяване по кредита бил 118 174 CHF (л. 43). Кредитът бил
усвоен на 24.06.2008 г., видно от Приложение № 1 към договора за кредит,
съставено за удостоверяване усвояването, съгласно чл. 1 ал. 3 от договора. С
договор за цесия от 15.07.2008 г. банката кредитор прехвърлила прехвърлила
вземанията си по договора за кредит на „Б.р.с.“ АД гр. София, видно от приложения
към договора списък. На 13.03.2013 г. между „Ю.Б.” АД *** и М.В.Б. било
сключено допълнително споразумение, съгласно текста на което се променя начинът
на формиране на годишната лихва, чрез промяна размерите на БЛП и надбавката (л.
48). С допълнителното споразумение бил изготвен нов погасителен план, в който
се приема салдо по редовна главница от 106 759,11 CHF, а одобрен размер на кредита
118 174 CHF (л. 50). Впоследствие, с договор за цесия от
27.05.2015 г. „Б.р.с.“ АД гр. София прехвърлил вземането по договора за кредит
обратно на „Ю.Б.” АД ***.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на
погасената част от главницата до 29.08.2014 г. – датата на последните плащания
преди спиране на плащанията по кредита, е 16 743,29 CHF. Размерът на
погасената част от лихвата за същия период е 63 766,18 CHF. От заключението
на вещото лице се установява, че след 19.08.2014 г. – датата на последните
плащания по кредита, ответницата като кредитополучател е преустановила
плащанията. По делото не са представени доказателства за извършени плащания от
ответницата след тази дата. С нотариална покана от 07.08.2017 г. банката
кредитор е обявила вземанията по кредита за предсрочно изискуем. Поканата е
била връчена на ответницата на 11.08.2017 г. (л. 74-75).
Така
изложената фактическа обстановка обуславя следните изводи на съда:
Съгласно
първоначалния договор за кредит HL 38617 от
16.06.2008 г., размерът на отпуснатия кредит е равностойността в швейцарски
франкове на общо 70 260 евро. Към датата на усвояване на кредита
24.06.2008 г. в приложението към договора е посочен курс „купува“ на
швейцарския франк към лева 1 CHF = 1,658345
лева. В приложението не е посочен курс „купува“ на швейцарския франк към евро,
съгласно условията на договора, поради което съдът следва да определи
съотношението между двете валути – евро и швейцарски франк, съобразно курса на
БНБ към дата 24.06.2008 г., на която дата е изготвено приложението. В
съответствие с горното, следва да се приеме курс на швейцарския франк към евро
1 евро = 1,61851 CHF (www.investor.bg – БНБ фиксинг за 24.06.2008 г.). При този курс, размерът
на отпуснатия и усвоен кредит в швейцарски франкове е 115 334,89 CHF , а не 118 174 CHF, както е вписан в приложение от 24.06.2008 г. (л. 42). До 13.03.2013 г. плащания от ответницата са били
извършвани съобразно погасителния план – приложение към договора за кредит от
16.06.2008 г. Със споразумение от тази дата е бил приет нов погасителен план,
който се е прилагал при извършените плащания на лихва, главница, такси и
разноски, видно от таблицата към обстоятелствената част на съдебно-счетоводната
експертиза. Поради това, съдът не споделя възражението на особения представител
на ответницата за неправилно разпределяне на сумите за погасяване по пера. Сумите са били
погасявани в съответствие с приетия с допълнителното споразумение от 13.03.2013
г. нов погасителен план. Неоснователно е и възражението на особения
представител на недействителност на допълнителното споразумение от 13.03.2013
г., предвид сключения договор за цесия на 15.07.2008 г. Към датата на сключване
на допълнителното споразумение от 13.03.2013 г. договорът за цесия не е бил
съобщен на длъжника и не е породил действие за него. Такова съобщение е било
направено едва с нотариална покана от 07.08.2017 г. (л. 71), като със същата
нотариална покана е било съобщено и прехвърлянето на вземането обратно на
банката – ищец. Поради това, договорът за цесия от 15.07.2008 г. не обуславя
извод за недействителност на допълнителното споразумение от 13.03.2013 г.
Недействителност на споразумението е налице, но тя е частична,
в частта й за приетия нов погасителен план и се обуславя от предоговаряне на
по-висок размер на вноски за главница и лихва за вече изтекъл лихвен период. От
съпоставката на погасителните планове, приложени към първоначалния договор от
16.06.2008 г. и допълнителното споразумение от 13.03.2013 г. е видно, че в
погасителния план към допълнителното споразумение се предвиждат по-високи
размери на вноските за лихва и главница за минал период – преди 13.03.2013 г. За
периода от 24.07.2008 г. до 24.02.2013 г., съгласно стария погасителен план длъжницата
е следвало да изплати лихва в общ размер 47 282,98 CHF, а според
новия погасителен план от 13.03.2013 г. лихвените плащания за същия период са с
общ размер 51 922,23 CHF, или лихвените плащания са се
увеличили със задна дата с 4639,25 CHF. За същия период от 24.07.2008 г.
до 24.02.2013 г., съгласно стария погасителен план, длъжницата е следвало да
погаси главница в общ размер 8554,81 CHF, а според новия погасителен план от
13.03.2013 г., плащанията по главницата за този период са 11 414,89 CHF, или увеличени
със задна дата с 2860,08 CHF спрямо първоначалния план. Няма доказателства за
допълнително отпуснат кредит, нито за преструктуриране на вземанията по кредита
с капитализиране на просрочени задължения. Поради това, налице е частична
нищожност на допълнителното споразумение от 13.03.2013 г. в частта му относно увеличените
размери на плащанията за лихва и главница в погасителния план до 24.02.2013 г.
Основанието на нищожността е невъзможен предмет по смисъла на чл. 26 ал. 2
предл. 1 от ЗЗД, поради увеличаване размера на вече платени погасителни вноски за
лихва и главница. Това не се отразява на погасителното действие на плащанията
по главницата. Но с неправомерно увеличения размер от 4639,25 CHF на плащанията
по лихвата за периода от 24.07.2008 г. до 24.02.2013 г. следва да се погаси
частично дължимата главница, като сумата от 4639,25 CHF следва да се прибави към погасената
част от главницата, определена в ССЕ в размер на 16 743,29 CHF. Поради тези
съображения съдът приема, че общият размер на главницата по договора за кредит
е 115 334,89 CHF (71 260
евро при курс за 24.06.2008 г. 1 евро = 1,61851 CHF),
погасената част от главницата е с общ размер 21 382,54 CHF, а непогасената част от главницата е с размер
93 952,35 CHF.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения
като частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД до предявения размер от
80 000 CHF.
Искът с правно основание чл. 78 от ЗЗД за заплащане на
нотариални такси в размер на 240 лева за периода от 16.08.2017 г. до 08.01.2018
г. е неоснователен. По делото не са
представени доказателства за заплатени от ищеца нотариални такси за този
период. Представеното от банката извлечение от сметка не е подкрепено с други
доказателства, което поставя съда в невъзможност да прецени неговата
достоверност. Поради това, този иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда М.В.Б., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати на търговска банка „Ю.Б.” АД *** ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** р-н Витоша, ******, сумата от 80 000 CHF (осемдесет
хиляди швейцарски франка) по предявен частичен иск с правно основание чл. 430
ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД, част от дължима главница по договор за
банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 38617 от 16.06.2008 г., ведно със
законната лихва от 10.01.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от „Ю.Б.” АД *** срещу М.В.Б. иск с правно
основание чл. 78 от ЗЗД за заплащане на нотариални такси в размер на 240 лева
за периода от 16.08.2017 г. до 08.01.2018 г.
Осъжда М.В.Б. да заплати
на „Ю.Б.” АД *** разноски по делото в размер на 14 981,65 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: