№ 1952
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110202117 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-939/22.12.2021 г., постановено от Зам.-
Председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на „СТАРКОМ
ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК: ********* административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева на основание чл.221, ал.8,
т.2, предложение първо от ЗППЦК за извършено нарушение по чл.100б, ал.8,
изречение първо, предложение второ, хипотеза втора от ЗППЦКн.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се
релевират твърдения за допуснати СПН. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
представлява от процесуален представител, който да инвокира допълнителни
съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната
въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
1
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Дружеството „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК: ********* е емитент
на ценни книжа, вписан под № РГ-05-1549 в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за
Комисията за финансов надзор. С решение № 782-Е/23.12.2011 г. на КФН, е
потвърден проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия
облигации в размер на 30 000 000 лв., разпределени в 30 000 броя обикновени,
поименни, безналични, лихвоносни, свободно прехвърляеми,
неконвертируеми, необезпечени облигации с фиксирана лихва, с номинална
стойност 1000 лв. всяка с ISIN код BG2100010110, издадени от „СТАРКОМ
ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК: ********* . Със същото решение емисията облигации
е вписана в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за комисията за финансов
надзор с цел извършване на търговия на регулирания пазар, като
акционерното дружество е вписано в регистъра като емитент.
След направената проверка е установено, че в КФН няма данни
дружеството да е сключвало договор с довереник на облигационерите по
издадената емисия необезпечени акции. От проспекта за публично предлагане
на ценни книжа на „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК: ********* е видно,
че емитентът е поел задължение да спазва финансови показатели на
консолидирана база, поради което е следвало да представи на регулиран
пазар, където се търгуват облигациите отчета по чл. 100б, ал. 8, изречение
първо, предложение първо, хипотеза втора от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа за първото тримесечие на 2021 г. в
законоустановения срок до 31.05.2021 г.
Отчетът е представен със закъснение на 25.06.2021 г., т.е. след
законоустановения срок. Дружеството жалбоподател е било административно
предупреждавано от КФН по реда на ЗАНН с издадена резолюция за
прекратяване на административно-наказателно производство по преписка №
97/26.02.2020 г. за извършено идентично нарушение, връчена на 28.02.2020 г.
На 23.07.2021 г. е съставен АУАН № Р- 06-700/23.07.2021 за нарушение на
чл.100б, ал.8,изречение първо, предложение второ, хипотеза втора от ЗППЦК.
Въз основа на АУАН на 23.07.2021 г. е постановено оспореното НП
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля Камелия Борисова Данаилова – актосъставител
при съставянето на АУАН и установяване на нарушението, които съдът
2
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Съдът намира, че показанията на
свидетеля Данаилова като служител и длъжностно лице на КФН
кореспондират на писмените доказателства по делото и са свързани с
изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не
само въз основана показанията й, но и въз основа на цялостната писмена
документация по случая, от която съдът изведе настоящата фактическа
обстановка, описана по-горе в мотивите на решението. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни
фактори.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Т.е. като
инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта
за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя
чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че
дружеството е извършило нарушение на чл. 100б, ал. 8, изречение първо,
предложение второ, хипотеза втора от ЗППЦК. По силата на тази разпоредба
жалбоподателят е бил длъжен да представи в КФН в 60-дневен срок за края
на първото тримесечие на 2021 г. с лимитиран от законодателя
законоустановен срок до 31.05.2021 г. отчет за спазване на задълженията на
емитента към облигационерите съгласно условията на емисията, включително
за спазването на определените финансови показатели. Този срок не е спазен,
3
поради което е осъществен състава на посоченото в НП административно
нарушение. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния
закон. Този си довод жалбоподателят обосновава с тезата, че чл.100б ал.8
ЗППЦК визира не два отделни състава на административно нарушение, а само
един. Законът вменява на емитента две отделни задължения. На първо място
емитентът е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват
облигациите тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния
заем в определен срок, който е различен в зависимост от това дали емитентът
е поел ангажимент да спазва финансови показатели на индивидуална или на
консолидирана база. На второ място емитентът е длъжен да представи такъв
отчет и в КФН. Представянето на отчета е към два различни адресата, като
представянето на всеки от тях има различна цел – отчетът се представя в
Комисията за финансов надзор за надзорни цели, а на регулирания пазар - с
оглед на гарантиране на правото на информация на инвеститорите във
финансови инструменти.
Със ЗППЦП се регулират специфичен кръг обществени отношения,
свързани с превенция на използването на финансовата система за целите на
личното облагодетелстване и несъобразяване с интересите на други лица,
свързани с дейността на публичното предприятие. Т.е. общественоопасните
последици от всяко от деянията, визирани в закона и предмет на
административните санкции по него, са с изключително тежки последици за
обществото. По този начин и деянията, обект на административните санкции,
не могат да бъдат окачествявани като маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН. Задължението по чл.100б, ал.8 ЗППЦК е императивно и не е поставено
под някакви условия за наличие или липса на възможност за представяне на
отчета пред регулирания пазар и Комисията за финансов надзор. При
прегледа на нарушената разпоредба на чл.100б, ал.8, изр.първо, предложение
второ, хипотеза втора от ЗППЦК се установява, че законодателят не е въвел
изключение от посоченото в нея задължение. Нарушението е формално по
своя характер и се счита за довършено със завършване на изпълнителното
деяние, което се осъществява чрез бездействие в законоустановения срок, без
да е необходимо настъпването на вредоносен резултат. Поради тази причина
в случая е хипотезата на маловажния случай е неприложима. С оглед
констатираното нарушение, което от обективна страна е строго формално, за
административния орган е следвало корелативното задължение за налагане на
административно наказание „имуществена санкция”. По отношение на
размера на наказанието, определен от административнонаказващия орган,
съдът намира:
Санкционната разпоредба на чл.221, ал.8, т.2 ЗППЦК предвижда
налагане на административно наказание имуществена санкция в интервала от
2 000 лв. до 5 000 лв. Съдът намира, че при правилно установена фактическа
обстановка, квалифициране на нарушението и посочване на точната
санкционна норма, както и с оглед обстоятелството, че нарушението е
извършено след писмено предупреждение по ЗАНН по преписка №
97/26.02.2020г., резолюцията за прекратяване по която е връчена на
28.02.2020 г. за нарушение от същия вид и деянието не съставлява маловажен
4
случай, законосъобразно наказващият орган е наложил санкция в размер на
3000 лева. За да приеме съдът, че определеното и наложеното на дружеството
жалбоподател административно наказание „имуществена санкция“ за
посочената сума съответства на материалния закон, доказателствата по
делото и целите на административното наказание съдът съобразява на
основание приложимостта на разпоредбите на ЗППЦКн касаещ дължимите
финансови отчети и свързани въобще с отчети и с оглед константната съдебна
практика по Решение № 6917 от 22.11.2018 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 7364/2018 г.; Решение № 6917 от 22.11.2018 г. на АдмС - София по адм.
д. № 7364/2018 г. Решение № 7692 от 17.12.2018 г. на АдмС - София по адм.
д. № 10464/2018 г. Решение № 113 от 4.02.2019 г. на АдмС - София област
по к. а. н. д. № 917/2018 г.; Решение № 5189 от 26.07.2019 г. на АдмС -
София по адм. д. № 517/2019 г.; Решение № 5791 от 7.10.2019 г. на АдмС -
София по адм. д. № 6580/2019 г. и др., че следва да се отчетат специфичните
обществени отношения, които са законодателно регулирани във връзка с
приложението на институтите на ЗППЦКн, който нормативен акт се прилага в
специфична сфера на обществото от търговци професионалисти, които
поемат осъзнат търговски риск за всяко свое действие и следва да носят
отговорност и за всяко свое последващо бездействие. От значение за
настоящата съдебната инстанция е, че регулацията на обществените
отношения по ЗППЦКн е строго нормирана и в настоящият случай
публикуване на дължимата по 100б, ал.8, изр.1, пр.2, хип.2 от ЗППЦКн
информация за инвеститорите и в полза на обществеността би дала
възможност останалите участници в капиталовия пазар да повишат
информираността си за съответни например емитирани ценни книжа или
финансова дейност на конкретен емитент и др. именно за постигане на
законовата цел на ЗППЦКн капиталовият пазар да е стабилен, открит и
ефективен, а останалите участници и адресати на ползите от него – защитени,
и ценени.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление.
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно -
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и процесуалните правила.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
5
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да
понесе разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от
съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема
на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-939/22.12.2021 г.,
постановено от Зам.-Председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено на „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК: *********
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева
на основание чл.221, ал.8, т.2, предложение първо от ЗППЦК за извършено
нарушение по чл.100б, ал.8, изречение първо, предложение второ, хипотеза
втора от ЗППЦКн.
ОСЪЖДА въззивникът „СТАРКОМ ХОЛДИНГ“ АД да заплати на
въззиваемата страна Комисия за финансов надзор чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. Будапеща № 16 на основание чл.143, ал.3
от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за
дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6