Р Е Ш Е Н И Е
№ 2018 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 07.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Десислава
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 70 по описа за
2018 год., за да се произнесе с
решение, съобрази
Производството е по чл.258 ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба от П.Х. Хрикстов, чрез процесуални
представители–ищец по т.д. № 1648/2016год. по описа на ОС-Варна, срещу
постановеното решение по делото с № 824/01.12.2017год., което се обжалва в
следните части: в частта, с която е отхвърлен искът срещу ЧДГ „Мечтатели“ООД за
заплащане наемна цена по договор за наем за периода
16.09.2016год.-30.11.2016год. за разликата над 550евро до претендирания размер
от 3 960евро / в размер на
2 750евро/, на осн. чл.232 ал.2 ЗЗД: -е отхвърлен искът срещу ЧДГ
„Мечтатели“ООД за осъждане за заплащане на сумата от 1 045евро-обезщетение
за забава върху главницата от
2 750евро за същия период, както и в частта относно присъдените
разноски. Счита решението в
обжалваните части за неправилно- поради
противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения и
необоснованост, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, че
прекратяването на договора е станало автоматично-на 15.09.2016год. Излага, че
за да стигне до посочения извод, съдът неправилно е тълкувал договорната клауза
на чл.12 ал.1 б. Г от договора, в която действително е предвидено автоматично прекратяване
на договора. Счита, че съдът не е установил действителната обща вола на
страните, не е съобразил връзката между отделните уговорки, с целта на
договора, както и с обичаите в практиката и добросъвестността. С жалбата се иска решението да бъде отменено
в обжалваната части и постановано ново с което исковете са уважени. Насрещната
страна, редовно уведомена чрез процесуален представител, не е изразила
становище по жалбата.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители на
страните. Същите претендират присъждане на разноски.
След
като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на
спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно
допустимостта и правилността на обжалваната част от решението:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба на П.Х.Х., чрез която са предявени кумулативно съединeни искове срещу Частна
целодневна детска градина „Мечтатели" с правно основание чл.228 вр. чл.79
и чл.86 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 3 960 евро, представляващи наемна
цена за месеците септември, октомври и ноември 2016г.; 1 504,80 евро лихва за
забава върху главницата от 3 960 евро за периода от 16.09.2016г. до
30.11.2016г. включително;
Съобразно
твърденията в исковата молба, претенцията се основава на договор от
01.07.2013г., по който ищецът е отдал под наем на ЧДГ „Мечтатели“ собствения си
недвижим имот, представляващ Дом 1 от комплекс за отдих, находящ се в град
Варна, местност „Приморски парк". След м.август 2016г. и до момента на предявяване на иска, наемателят
преустановил заплащането на наемните вноски. Поради неплащане на наемните
вноски, с исковата молба ищецът е отправил волеизявление за прекратяване на
договора на осн. чл.12, ал.1, б.Г – поради забава при плащането на наемната
цена с повече от 10 календарни дни. Твърди се в молбата също, че имота не му е
бил предаден.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Частна целодневна детска градина
„Мечтатели", представляван от директора Стамена Христова, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Твърди, че договорът за наем е прекратен, на
основание чл.12 ал.1 б.Г от договора, поради което е недопустимо да се
претендира заплащане на наемна цена след прекратяването.
Не
е спорно, а това се установява и от приетия като доказателство по делото
Договор за наем от 01.07.2013г., сключен между П.Х.Х. като наемодател и Частна
детска градина „Мечтатели“ като наемател че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение относно недвижим имот - Дом 1 от Комплекс за отдих в
гр.Варна, м-ст „Приморски парк“ пл. №2054 за срок от 4 години и 5 месеца срещу
заплащане на месечен наем в размер 1 200евро без ДДС,, платима от 1-во до
5-то число на първия месец от всяко шестмесечие. Съгласно чл.2, ал.2 договорът
влиза в сила след подписване на Приложение №1, представляващо приемо-предавателен
протокол, в който се описва състоянието на имота, оборудването и обзавеждането
му при предаване на държането му на наемателя. Предвидено е в чл.3, ал.3 от
договора, че при прекратяване или разваляне наетият имот се предава от
наемателя на наемодателя във вида, в който е нает. Според чл.12 ал.1 б.Г от
договора,същият се
прекратява автоматично, без предизвестие, при забава с повече от 10 календарни
дни на заплащане на дължимата наемна вноска. Не е спорно също, че имотът,
предмет на наемния договор не е предаден от наемателя на наемодателя.
Видно
от представения под делото анекс от 26.08.2015г. страните по договора са
постигнали съгласие за промяна на месечната наемна цена в размер на 1100 евро,
считано от 01.12.2015г., платима от 1-во до 5-то число на всяко тримесечие.
Не
е спорно, че за процесния период-месеците септември, октомври и ноември
претендираните наемни вноски в общ размер 3 960евро с ДДС не е заплатена.
Спорен
е въпроса относно момента на прекратяване действието на договора. Според
ответната страна, договорът е прекратен на основание чл.12 б.Г от договора,
според който, както се посочи, Договорът се прекратява автоматично, без
предизвестие, при забава с повече от 10 календарни дни на заплащане на
дължимата наемна вноска. Пак според ответника, с факта на неплащане на наемната
вноска за м. септември, договорът е прекратил своето действие, за това и за
процесния период не се дължат наемни вноски, а е следвало да се приложат
предвидените в чл.9 от договора санкции.
Относно
момента на прекратяване на наемния договор, съдът съобрази следното:
Действително, Чл.12 ал.1 от
сключения между страните договор урежда хипотезите за прекратяване на наемния
договор като според б.Г страните са постигнали съгласие наемния договор да бъде
прекратен автоматично, без предизвестие, при забава с повече от 10 календарни
дни за заплащане на дължимата наемна цена. При тълкуване й съдът намира, че
тази норма в договора предоставя права само на изправната по договора страна –
наемодател, в случай на неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща в
срок наемната цена. Неизправната по договора страна не може да черпи права от
собственото си виновно поведение, до каквото би се стигнало, ако се сподели
становището на ответника. Поради което и въззивният съд намира възражението на
ответника че наемният договор е прекратен, считано от 01.09.2016г. за
неоснователно.
Съобразно
постоянната съдебна практика на касационната инстанция /решение № 158 от
14.12.2009г. по търг.дело № 185/09г., І т.о.; решение № 171 от 11.12.2013г. по
търг.дело № 565/12г., І т.о./, правното значение на клаузата, в която страните
са постигнали съгласие за едностранно прекратяване на действието на договора
при неизпълнение, е че въвежда възможността за трансформиране на договора в
безсрочен. А съобразно чл.238 ЗЗД, при безсрочния наемен договор, за
прекратяването на наемени договор без определен срок е необходимо отправяне на
едномесечно предизвестие.
С
оглед на горното, въпреки че в договора страните са посочили че същият се
прекратява „автоматично“-чл.12 ал.1 б. Г и Д, за да бъде прекратено действието
на договора между страните и за да се иска предаване на вещта, до наемателя
следва да бъде отправено предизвестие, каквото в настоящия случай се явява
връчването на ответника на препис от исковата молба, съдържаща изявление за
прекратяване и искане за предаване на имота. Това е така, защото безспорно, в
процеса не се установи, а и не са наведени твърдения, до предявяване на иска
наемодателят, или наемателят да е отправил предизвестие, за прекратяване на
договора. За първи път изрично изявление за прекратяване на договора е
направено с исковата молба-т.ІІ от същата. При тази хипотеза, след изтичането
на едномесечния срок в рамките на съдебното производство, биха настъпили
предпоставките за прекратяване на наемния договор.
С
оглед на така изложеното въззивният съд намира, че срочният наемен договор от
01.07.2013г. е прекратен едностранно от наемодателя на основание чл.12 ал.1 б.Г от договора поради неплащане
на наемната цена след м.септември 2016г. -на 20.04.2017г. т.е- след изтичане на един месец от получаване на
препис от исковата молба от ответната детска градина /20.03.2017год./.
Относно
възражението на ответника за предаване на имота на 09.09.2016год. или най-късно
на 26.09.2016год.: Същото се явява правопогасяващо, защото разбира се, ако се
установи че владението е предадено на посочените дати, претенцията на ищеца за
заплащане на наемни вноски би се оказала неоснователна.
Събраните
по делото гласни доказателства установяват, че наемателят е напуснал имота,
предмет на наемния договор в началото на м.септември 2016г., когато са изнесени
мебелите. Свидетелката Мянкова, която е управлявала детската градина сочи, че
връщането на имота е станало чрез Минчо /Василев/, на когото са оставили
ключовете. Че ключ от имота е оставен у свидетеля Минчо Василев, сочи самият
той при дадените от него показания в о.с.з.
на 12.07.2017год. Същият до м.септември 2016год. е работил като подръжка
на сградата с трудов договор, сключен с наемателя-ЧДГ. Изрично се сочи от
свидетеля, че той не е поемал ангажимент от името на детската градина, да
предаде ключовете на собственика на имота, не твърди също в в конкретен мемент да ги е предал на ищеца.
Същият не е поемал ангажимент и от името на П.Х. да приеме от ЧДГ ключове от имота.
При
прекратяване на наемното правоотношение доказателствената тежест за изпълнение
на задължението по чл.233 ал.1 от ЗЗД за връщане на вещта на наемодателя е на
наемателя. Предаването на имота не се изчерпва с преустановяване на ползването
му от наемателя и изоставянето му от същия. Установеното по делото
обстоятелство, че наемателят след началото на м.септември 2016г. не е ползвал
предадения по договора имот, не обуславя извод за прекратяване на наемния договор
и за връщане на имота, предмет на договора. Самите страни в сключения договор
са приели, че независимо от причините на прекратяване или разваляне на
договора, наетия имот се предава от наемателя на наемодателя/чл.3, чл.12 ал.3
от договора/.
При
липсата на доказателства от страна на наемателя, за предаване на наемодателя на
имота, въззивният съд намира възражението на ответника, че наемният договор е
прекратен преди завеждане на исковата молба /м.септември 2016год./ и че той е
изпълнил задължението си по чл.233 ал.1 от ЗЗД за връщане на имота за
недоказано.
В
процеса не са наведени възражения срещу претендираните и приети от първата
инстанция конкретни размери на исковите претенции за незаплатена наемна цена в
размер на 3 960 евро и обезщетение за забава
върху главницата за периода 16.09.2016год.-30.01.2016год. в размер на
1 504, 80 евро / уговорена в чл.9 ал.1 от договора неустойка за забава в
плащането на наемната цена/.
С
оглед на така изложеното, въззивният съд намира исковете срещу ЧДГ „Мечтатели“ООД
за основателни в предявените размери, а именно: Искът за незаплатена наемна цена за периода от
м.септември до м.ноември 2016г., включително в размер на сумата 3 960 евро
и за договорни неустойка за периода от
16.09.2016г. до 30.11.2016г. в размер на 1 504,80 евро, за доказани и
основателни и следва да бъдат уважени в посочените размери. Поради което и
решението на първата инстанция в обжалаваните части, а именно в частите с които исковете са
отхвърлени за разликата над 550 евро до претендирания размер от
3 960евро-за иска по чл.232 ал.2 ЗЗД
и в частта с която -е отхвърлен искът срещу ЧДГ „Мечтатели“ООД за
осъждане за заплащане на сумата над 11,63евро до 1504,80евро-обезщетение за
забава върху главницата е неправилно и следва да бъде отменено. Разноски: С
оглед основателността на жалбата, на въззивната страна слледва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на
148,45лв.
Разноски
пред окръжния съд: Ищецът е неправил разноски в общ размер от 4 401,34лв.
а ответното дружество-2020лв.
С
оглед изхода на спора разноските на ищеца за първата инстанция са дължими в размер на 1005,12лв. ,
съобразно уважената част
от исковете. От така дължимите разноски, са присъдени 103,33лв. За това следва
да бъде присъдена допълнително сумата от 901,79лв. , с оглед на резултата от
настоящата инстанция.
С оглед допълнително уважената част
на исковете от настоящата инстанция,
дължимите разноски на ответника са в размер на 1 559,47лв. За това
и присъдените с обжалваното решение сума от 1972,57лв. следва да се редуцира до
посочената сума.
По
изложените съображения Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 824/01.12.2017 г. по т.д.№ 1648 /2016 г. по описа на Окръжен съд –
Варна в следните ЧАСТИ:
В
ЧАСТТА с
която ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Частна детска градина „Мечтатели“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, жк „Левски“, ул.
„Евлоги Георгиев“ № 24 за осъждане на ответника да заплати сума в размер на разликата над 550 евро до претендирания
размер от 3960 евро, представляваща наемна цена по договор за наем,
сключен на 01.07.2013 г., за периода от
16.09.2016г. до 30.11.2016г., В ЧАСТТА с която ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от П.Х.Х., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „Частна детска
градина „Мечтатели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район „Приморски“, жк „Левски“, ул. „Евлоги Георгиев“ № 24 за осъждане
на ответника да заплати сума в размер на
разликата над 11,63 евро (единадесет евро и 63 евроцента), до претендирания размер от 1504,80 евро, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 16.09.2016 г. до
30.11.2016 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, И В ЧАСТТА относно
присъдените разноски на
ответното дружество, като отменя за разликата над 1 504,80лв. до присъдените
1972,57лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Частна детска градина
„Мечтатели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район „Приморски“, жк „Левски“, ул. „Евлоги Георгиев“ № 24 да заплати на П.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 3 410 евро (три хиляди четиристотин и десет евро), представляваща
наемна цена по договор за наем, сключен на 01.07.2013 г., за периода от 16.09.
до 30.11.2016 г., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД / сумата представлява разликата
над уважения от ВОС размер от 550 евро до претендирания размер от 3960 евро/.
ОСЪЖДА „Частна
детска градина „Мечтатели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Приморски“, жк „Левски“, ул. „Евлоги Георгиев“ №
24 да заплати на П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 1493,17евро, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 16.09.2016 г. до 30.11.2016 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД, /сумата представлява разликата от уважения от ВОС
размер от 11,63 евро до претендирания размер от 1504,80 евро.
ОСЪЖДА „Частна детска градина
„Мечтатели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район „Приморски“, жк „Левски“, ул. „Евлоги Георгиев“ № 24 да заплати на П.Х.Х.,
ЕГН ********** сумата от
148,45лв., разноски за
въззиното производство и сумата от
901,79лв. –разноски за първоинстанционното производство, съобразно допълнително
уважената част от исковете от въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на
съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.