РЕШЕНИЕ
№ 3628
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110107299 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от ***срещу М. Я. М., с която са предявени искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД за следните суми 1258,45 лв. / хиляда двеста
петдесет и осем лева и 45 стотинки/ представляваща главница по договор за кредит №
720540/17.08.2016 г. между „***/заемодател/ и М. /длъжник/, обезпечен със сключения на
17.08.2016 г. договор за предоставяне на поръчителство между „****/ поръчител/ и М./
потребител/ ведно със законна лихва от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането, 249,95 лв. /
двеста четиридесет и девет лева и 95 стотинки/- договорна лихва за периода от 30.09.2016 г.-
28.02.2018 г., 498,24 лв. / четиристотин деветдесет и осем лева и 24 стотинки/- законна лихва
за периода от 30.9.2016 г.-23.02.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК 1040/18.02.2022 г. по гр.д. 1976/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът поддържа, че ответницата е сключила в качеството на кредитополучател
договор за кредит 720540/17.08.2016 г. с „****“ ЕАД по електронен път за сумата от 1258,45
лв., който следва да се върне на 18 вноски от по 150,84 лв. в срок до 28.02.2018 г., с лихвен
процент от 41,24% и ГПР – 50%. Сочи се, че на същата дата ответникът е сключил договор
за предоставяне на поръчителство с ***“ по силата на който, последното се задължило да
сключи договор с „****“ и да отговора солидарно с М. М. за всички задължени по договор за
кредит 720540/17.08.2016 г. излага се, че на 17.08.2016 г. „***“ и „****“ са сключили
договор за поръчителство, по силата на който първото се задължило спрямо второто за
всички задължения на М. М.. Сочи се, че М. М. не изпълнила задълженията си по договор за
кредит в срок, поради което „Кредисимо“ поканило „***т“ да плати всички изискуеми
нейни задължения по договора за кредит, а последното погасило всички задължения по
кредита на 23.02.2021 г. На същата дата „**** уведомило М. М. по електронна поща за
извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора от страна на ***“. Излага се, че
с приложение 1 от 23.02.2021 г. към договор за цесия от 02.03.2021 г. между „****“ и
„***ЕООД вземането към ответника било прехвърлено на ищеца. Сочи се, че ответникът
бил уведомен за цесията с ел. съобщение, който начин, ако не се възприеме за редовен от
съда, ищецът иска ответникът да се счита уведомен за цесията, с получаване на книжата по
делото, към които е приложено и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. При изложеното се иска
уважаване на предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника при отказ.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В хода на
заповедното производство е депозирано възражение по чл.414 ГПК, в което М. М.
поддържа, че не е сключвала договор за кредит и поръчителство с ***т“ ЕООД.
Допълнително се излага, че за периода от 25.09.2017 г. – 31.03.2022 г. не е сключвала
договори за кредит, тъй като не би могла да ги изплаща.
Ответникът е депозирал становище по иска, преди първото по делото съдебно
заседание, в което е изложено, че не е уведомяван за цесия, както и че не е сключвал
договор за заем или цесия след 25.09.2017 г.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са установителни исковете по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) че
сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия
кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил; 4) наличие на
валиден договор между ответника и „*** за предоставяне на поръчителство по 17.08.2016 г.,
5) наличие на валиден договор за поръчителство между „***“ и ***“ 6) наличие на валиден
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното
вземане; 7) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже: 1) че ответницата е поела задължение за плащане на възнаградителна
лихва в твърдения размер; 2) че падежът на задължението за плащане на възнаградителната
лихва е настъпил; 3) наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който ищецът е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за
извършената цесия.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1)
изпадането на ответника в забава, 2) размера на лихвата за забава
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
Няма спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между „***‘ АД и М. Я. М. е сключен Договор за потребителски кредит №
720540/17.06.2016 г. от разстояние. Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Още в заповедното
производство са представени писмени доказателства, представляващи електронна
кореспонденция, относно сключването на договора за кредит – ел. съобщения са изпращани
на посочения в договора за кредит ел. адрес на ответника, който съответства и на ел. адрес,
посочен от него във възражението по чл.414 ГПК. С възражението по чл.414 ГПК
ответникът не е оспорил представената електронна кореспонденция, не е оспорил
сключването на договора за кредит от разстояние чрез спазване на процедурата от раздел 3
на общите условия на „****“ АД.
Ответникът е оспорил да в сключвал договор за поръчителство с дружеството „***“
ЕООД. Фактът на сключване на договор между заемателя и „***“ ЕООД е неотносим към
предмета на разглеждане по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 138 от
ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице
да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителство може да е само за
действително задължение, може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. Или в
случая качеството на поръчител по договора за кредит за „***“ ЕООД произтича от
уговорката в договора му с кредитора, а не с длъжника. По делото няма спор, че е сключен
договор за поръчителство между ***за обезпечаване на задължения на длъжника по Договор
за потребителски кредит № 720540/17.06.2016 г., поради което „***“ ЕООД има качеството
на поръчител по договора за кредит, от което си качество черпи и всички свои задължения
спрямо кредитора "***“ ЕАД и съответно права по повод на извършеното то негова страна
2
плащане спрямо длъжника. Това е така, тъй като съгласно чл. 143 от ЗЗД поръчителят, който
е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на
законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането, а съгласно чл. 146 от ЗЗД
поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има
срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. По делото е
представено уведомление от поръчителя до длъжника / л.29/, изпратено на ел. адрес на
ответника, посочен в договора за кредит / същия посочен от ответника и в настоящото
производство/, че е извършил плащания по договора за кредит по искане на кредитора „***“
ЕАД. В уведомлението са посочени суми за главница и договорна лихва съотвестващи на
претендираните в настоящото производство. Видно от съдържанието на договора за цесия
между***“ ЕООД / цеденти/ и ищеца „***“ ЕООД / цесионер/, първото дружество е
направило изявление, че е получило плащания от второто дружество по договорите за
кредит, вземанията по които са предмет на прехвърляне, вкл. сключения от ответника, т.е.
по делото от съвкупната преценка на представените доказателства и липсата на оспорвания
от страна на ответника се доказва, че „***т“ ЕООД е заплатило задълженията на ответника
по договора за кредит от 17.06.2016 г., с оглед на което изпълнение в встъпило в правата на
удовлетворения кредитор и има вземания от ответника.
Съдът намира, че ***“ ЕООД е прехвърлило вземанията си от М. М. на ищеца „*** с
договор за цесия от 02.03.2021 г. вкл. приложение 1 към договора, в който са
индивидуализирани прехвърлените вземания.
Представено е пълномощно от цедентите в полза на цесионера да уведомят
длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба е представено уведомление на
длъжника за цесията от **** ЕООД. Съгласно установената съдебна практика /Решение №
114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. №
2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на
ВКС./ установеното в чл. 99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането.
Изискването на закона е уведомяването за цесията да изхожда от цедента, но няма законова
пречка той да упълномощи друго лице, включително и самия цесионер, да извърши това
правно действие от името на цедента. Императивността на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД се простира до това, кой има задължение за това уведомяване, но не следва да бъде
тълкувана дотолкова стеснително, че да изключва приложението на чл. 36 и сл. от ЗЗД,
които са приложими за всички правни действия, т.е. за цедента съществува правото да
прецени кое лице желае да упълномощи за извършване на уведомяването без да необходимо
съгласието на длъжника вкл. и цесионера. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор / в този смисъл и Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК/. Още повече, че длъжникът може да възразява
успешно за ненадлежното си уведомяване само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията
/Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. и Определение № 987/18.07.2011
г. по гр. д. № 867/2011 г. на IV г. о., ВКС/. Цесията е По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да са платил преди да му е връчен препис от исковата молба на лице
различно от цесионера, поради което следва да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете
на кредита и че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника.
Доколкото като приложение към исковата молба е представено копие от уведомление
за цесията, адресирано до ответника, връчено заедно с препис от исковата молба и
възприетото в редица решения на ВКС /напр., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г.; Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. и др./, за приемане, че уведомлението за цесията,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. , съдът намира към момента на приключване на съдебното дирене длъжникът е редовно
3
уведомен за цедирането на задълженията и на основание чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за
цесия е породил действие спрямо нея, което обстоятелството следва да бъде взето предвид
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
При изложеното, ищецът се легитимира като кредитор на ответника за вземания по
договора за кредит. По отношение на размера на задължението съдът намира, че доколкото
той не е оспорен, както и от ответника, в чиято доказателствена тежест е било да представи
доказателства за този факт, не са представени доказателства за заплащане на сумите,
исковете следва да се уважат изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Представил е доказателства за заплащане на държавна такса от 76,22 лв., а юрисконсултско
възнаграждение съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лв, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 176,22 лв.- разноски
в исковото производство.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер на 40,13 лв.- държавна такса в заповедното
производство, които следва да му бъдат присъдени.
Ответникът не е сторил разноски в заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Я. М., ЕГН:**********, адрес: гр. В****
дължи на ищеца „**** ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: **** по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, на правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 240, ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД сумата 1258,45 лв. / хиляда двеста петдесет и осем лева
и 45 стотинки/ представляваща главница по договор за кредит № 720540/17.08.2016 г.,
скючен между „****“ ЕАД /заемодател/ и М. /длъжник/, обезпечен със сключения на
17.08.2016 г. договор за предоставяне на поръчителство между „*** / поръчител/ и М./
потребител/ ведно със законна лихва от 17.02.2022 г. до изплащане на вземането, 249,95 лв. /
двеста четиридесет и девет лева и 95 стотинки/- договорна лихва за периода от 30.09.2016 г.-
28.02.2018 г., 498,24 лв. / четиристотин деветдесет и осем лева и 24 стотинки/- законна лихва
за периода от 30.9.2016 г.-23.02.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК 1040/18.02.2022 г. по гр.д. 1976/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. Я. М., ЕГН:**********, адрес: гр.***9
да заплати на ****, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата 176,22 лв. –
разноски в исковото производство и сумата от 40,13 лв.- разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4