№ 105
гр. Велико Търново, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
в присъствието на прокурора Т. Г. Т.
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20224110200206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от Наказателно-
процесуалния кодекс (НПК).
Съдът е сезиран с мотивирано Постановление от 10.02.22г. от ВТРП за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл.78 А от НК на ИБР. Н. ЕФР., роден на 22.08.1985г., в гр. П. Тръмбеш, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с основно образувание, с постоянен адрес и адрес
за призоваване в гр. **** ****, ЕГН **********, работеш като шофьор на т.а във Федерална
Република Германия, за това, че на 23.08.2018г. в гр. Велико Търново, пред Р С И -
служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Велико Търново, потвърдил
неистина в писмена декларация по образец съгласно Приложение № 1, във връзка с чл.151
ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата, която по силата на закон - чл.151 ал.5 от
Закон за движение по пътищата, се дава пред орган на власт - Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Велико Търново, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че е установил в Република България обичайното си пребиваване по смисъла на
параграф 6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата на
адрес: **** ****, когато от 09.11.2012г. имал обичайно пребиваване във Федерална
Република Германия - престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – В. Търново, поддържа направеното
искане.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява, не се представлява и не заема
1
снатовище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият ИБР. Н. ЕФР. е роден в гр. Полски Тръмбеш, с постоянен адрес гр. ***
****. Не е осъждан за престъпления /реабилитиран по право/. Същият е основно
образование, женен. През 2012г. се установил да живее във ФР Германия, като от
15.04.2015г. бил регистриран на адрес във Федерална Република Германия, както следва:
Лауденауерщрасе 5 64385 Райхелсхайм. В Република България се прибирал, по време на
отпуски - един-два пъти годишно, за по месец. Работи като шофьор на т.а, при което
реализира годишен доход от около 14400,00 евро.
През 2018 г. И.Е. се прибрал в Република България, където изкарал курс за
управление на МПС, категория С+Е, за управление на камион и ремарке. С оглед на
придобитите нови категории, решил да подаде заявление за издаване на ново българско
СУМПС. В тази връзка, на 23.08.2018г., обвиняемият посетил сектор „Пътна Полиция“ при
ОД на МВР В.Търново, находящо се в гр. В.Търново, на ул. **** ***. Там пред св. Р С И -
служител на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр. В.Търново, работеща на гише, Е.
заявил желание да му бъде издадено българско СУМПС, за придобиване на нова категория
„С+Е“.
Св. Р С И му предоставила да попълни заявление, както и декларация за обичайно
пребиваване по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП и параграф 6, т.46 от ЗДвП, с която Е. следвало
да удостовери, че обичайното му пребиваване за предходните 6 месеца, към датата на
подаване на заявлението, е било в Република България. Иванова изрично разяснила на Е., че
за издаване на българско СУМПС е необходимо последните 6 месеца от датата на
подаването на заявлението да е пребивавал на територията на Република България. Освен
това го предупредила, че се носи наказателна отговорност за деклариране на неверни
обстоятелства в посочената декларация.
Въпреки разясненията и предупрежденията на св. Иванова във връзка с попълване на
посочените документи, на 23.08.2018 г. в гр. В.Търново, И.Е. лично попълнил и подписал
декларация за обичайно пребиваване по чл. 151. ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП и параграф 6, т.46 от
ЗДвП, в която вписал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България, на
адрес гр. *** ****. След това Е. подал заявлението си, ведно с посочената декларация, като
документите били приети от служителката (св. Иванова).
Както бе посочено, на 23.08.2018г., И.Е. подал заявление в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр. Велико Търново за издаване на СУМПС, поради придобиване на нова
категория, като декларирал, че обичайното му пребиваване е на територията на Р.България,
в гр.Полски Тръмбеш. В информационната система на МВР нямало въведени данни за
адреси в чужбина на лицето, поради което на 28.08.2018г. му било издадено СУМПС с №
********* от ОД на МВР гр.Велико Търново. Същото било в противоречие с изискванията
на Директива 2006/126/ЕО и на изискването по чл.151 ал.5 от ЗДвП. В тази връзка, към
момента на приема на документите му и издаването на българско СУМПС на името на ИБР.
2
Н. ЕФР., служителите от ОД на МВР гр.Велико Търново не са разполагали с информация, че
обичайното пребиваване на лицето може да е на територията на друга държава, в случая
Федерална Република Германия.
Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в
обстоятелствената част на внесеното от ВТРП постановление, като се обосновава и доказва
от направените самопризнания на обвиняемия и събраните на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели, обяснения на
обвиняемия и заключение на съдебна графическа експертиза) от досъдебното производство.
Подпомагащи процеса на доказване по делото са и приобщените като доказателства:
Декларация за имотното състояние на обвиняемия и за семейното му положение; справка за
съдимост и такава за неговата за личност, изготвена от полицейски инспектор, обслужващ
района по местоживеене на лицето. Същите по един несъмнен начин се установява
извършването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото
време, място, механизъм и начин на реализиране, както и авторството.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ИБР. Н. ЕФР. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал. 1 от НК.
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл.
313, ал.1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация. Правната
норма на чл.313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по
този текст на наказателния кодекс е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на
закон в широкия смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява истината
за определени обстоятелства в писмена декларация.
Настоящият състав приема за доказано от обективна страна, че на 23.08.2018 г. гр.
Велико Търново, обв. ИБР. Н. ЕФР. потвърдил неистина в писмена декларация изискуема
съобразно чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата. Същата има за цел да
удостовери истинността на обстоятелството, че лицето е установило обичайното си
пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на Закона за движението по пътищата в
Република България, като условие за издаване на СУМПС. Обективираният от съда извод за
потвърждаване на неитина в процесната декларация се предпоставя от установеното и
неспорно между страните обстоятелство, че към 23.08.2018г. обвиняемият има постоянно
пребиваване не в Република България, а във Федерална Република Германия. Това
обстоятелство фиксира като място на обичайно пребиваване на обвиняемия съобразно §6, т.
46 от ДР на ЗДВП, извън пределите на страната дококото определя като обичайно
пребиваване в Република България - мястото, където дадено лице (в случая обвиняемия),
обикновено живее повече от 185 дни в рамките на 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки. Е., както бе установено по делото, от години живее и работи във
Федерална Република Германия, като се прибира в Република България за период около
месец, по един - два пъти годишно, по време на ползвани от него отпуски.
От субективна страна, съдът приема за доказано, че обвиняемият е извършил
деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал
3
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал настъпването им. Съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, но въпреки
това я е подписал, за да удостовери отразените в нея обстоятелства и да се сдобие
неправомерно със СУМПС.
За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба в размер от 100 до 300
лв.
Видно от приетите по делото доказателства, ИБР. Н. ЕФР. е пълнолетен, не е осъждан
за престъпление от общ характер; не представлява лице с висока обществена опасност; не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 А от НК за
освобождаване на ИБР. Н. ЕФР. от наказателна отговорност за извършеното престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на
ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите (съдействие за разкриване на обективната истина) и отегчаващите вината
обстоятелства (съдът не констатира такива). Предвид на това и като съобрази целите на
наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на
извършителя и като съобрази неговото финансово състояние, съдът намира, че за
извършеното деяние, на ИБР. Н. ЕФР., следва да бъде наложено наказание - глоба в
предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1000 лв. При определяне на
финансовото състояние на обвиняемия съдът съборази неговото семейно положение
(издържа съпруга и малолетни деца), както и обстоятелството, че реализирания от него
доход (14400 евро) е висок за Р.България, но към минималния установен в страната
(ФР.Германия) където пребивава и работи.
Веществените доказателства, депозирани с писмо с изх. № 1275 Р – 4857 ОТ
19.06.2019г. издадено от Сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново, съдържащ Заявление за
издаване на документ за самоличност на ИБР. Н. ЕФР. от 23.08.2018г., разписка от
23.08.18г. и Декларация по чл.151, ал. 5 и ал.7 от ЗДВП (л. 33 – 36на ДП), след влизане в
сила на решението следва да бъдат върнати на Сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново.
С оглед признаването на ИБР. Н. ЕФР. виновен по повдигнатото му обвинение,
направените във връзка с това обвинение разноски по делото, в размер на 204,68 лв. - за
възнаграждение на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство
графическа експертиза, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, следва да бъдат възложени в тежест на
обвиняемия, както и 5.00 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК и чл.78а, ал.1 НК, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ИБР. Н. ЕФР., роден на 22.08.1985г., в гр. П. Тръмбеш, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с основно образувание, с постоянен адрес и адрес
за призоваване в гр. **** ****, ЕГН **********, работеш, за ВИНОВЕН за това, че на
23.08.2018г., в гр. Велико Търново, пред Р С И - служител на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация по образец
съгласно Приложение № 1, във връзка с чл.151 ал.5 и ал.7 от Закона за движение по
пътищата, която по силата на закон - чл.151 ал.5 от Закон за движение по пътищата, се дава
пред орган на власт - Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Велико Търново, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
На основание чл. 78 А от НК ОСВОБОЖДАВА, ИБР. Н. ЕФР., със снета
самоличност, от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, за извършено от него престъпление по
чл. 313 ал. 1 от НК като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер
на 1000,00 лв. /хиляда лева/ в полза на Републиканския бюджет.
Веществените доказателства, депозирани с писмо с изх. № 1275 Р – 4857 от
19.06.2019г. издадено от Сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново, съдържащ Заявление за
издаване на документ за самоличност на ИБР. Н. ЕФР. от 23.08.2018г., разписка от
23.08.18г. и Декларация по чл.151, ал. 5 и ал.7 от ЗДВП (л. 33 – 36на ДП), след влизане в
сила на решението да бъдат върнати на Сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново.
ОСЪЖДА ИБР. Н. ЕФР., със снета по - горе самоличност, да заплати в полза на
държавата, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 204,68 лв.
(двеста и чети лева и 68 ст.), както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5