Р Е Ш Е Н И Е

 

... /10.4.2018 г., гр.Варна    

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  14 състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на шести  март  две хиляди и осемнадесета  година  в състав:

 

 

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

     при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7391 по опис на ВРС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

              Предявен е иск с пр.осн.чл.422 от ГПК за установяване на вземането на кредитора  „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** срещу длъжника В.П.М., ЕГН ********** *** за сумите, както следва: 214,17 лева, представляваща неплатена цена за предоставени козметични продукти по заявка в качество на представител с рег. № 2354503, за което са издадени фактури № 14375414/18.06.2015г. за сумата от 168,39 лева и № 14383347/24.06.2015г. за сумата от 45,78 лева, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.12.2016г., съгласно приложение № 1 към него от 05.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението; 39,25 лева - обезщетение за забава, формирано като сбор от обезщетенията за забава от 30,92 лева начислено върху главницата от 168,39 лева за периода 05.07.2015г. до 28.03.2017г. и 8,33 лева начислено върху главницата от 45,78 лева за периода 11.07.2015г. до 28.03.2017г.

              Вземането на ищеца произтича от задължения за незаплатена цена за предоставени козметични продукти по заявка в качество на представител с рег. № 2354503, за което са издадени фактури № 14375414/18.06.2015г. за сумата от 168,39 лева и № 14383347/24.06.2015г. за сумата от 45,78 лева, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.12.2016г., съгласно приложение № 1 към него от 05.01.2017г.

              Ищецът моли  съдът да постанови решение с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че към датата  на подаване на заявлението  съществува  вземането му против  ответника за присъдените в заповедното производство суми, както и ответникът  да му заплати  съдебно-деловодни разноски за настоящото производство. 

        Твърди се в молбата, че съгласно формален договор за продажба на козметични продукти, обективиран в регистрационна карта № 2354503 от 25.07.2013 г. ответницата В.П.М. е в договорни отношения  с „Е.к.Б.“ ЕООД. Съгласно същия договор дружеството се е задължило да предоставя на Представителя В.М. козметични продукти по негови заявки, а Представителят се е задължил да заплаща тяхната цена в срок и при условия, посочен в издадените фактури. За предоставените продукти са издадени две фактури, а именно: фактура  № 14375414/18.06.2015 г. на стойност  168,39 лева и фактура № 14383347/24.06.2015 г. на стойност 45,78 лева. Същите не са заплатени към датата на подаване на заявлението – 03.04.2017 г., както и към датата на подаване на исковата молба.   Задължението в полза на „Е.к.Б.“ ЕООД е прехвърлено на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ с ЕИК *********  с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.12.2016г., съгласно приложение № 1 към него от 05.01.2017г.

      Ищецът черпи права в производството от следните твърдения: Вземането произтича от задължения по договор  за предоставяне на козметични продукти на „Е.к.Б.” ЕООД с цел разпространение и продажба. Със  същия ответницата се е задължила да заплаща дължимите суми, реализирани от продажбата им по банковата сметка на „Е.к.Б.” ЕООД. Козметичните продукти по фактури № 14375414/18.6.2015 г. и № 14383347/24.6.2015 г. са получени лично от ответницата с подписване на опис на препоръчани пратки за разнос на съответната пощенска станция с посочен идентификационен номер на пратка.  С рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 21.12.2016 г. вземането е прехвърлено от кредитора „Е.к.Б.” ЕООД на ищцовото дружество „Агенция за контрол на прослочени задължения”  ООД. Длъжникът е изпаднал  в забава,  считано от 17-тия ден от получаване на всяка фактура до датата на подаване на заявлението, поради което  дължи законна лихва върху главницата за същия период. 

      Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск от обстоятелството, че  длъжникът  е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и е оспорил вземането на кредитора. 

      В срока за отговор  е постъпил такъв от ответницата, чрез упълномощен процесуален представител. Счита, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Оспорва  иска  по  основание и по размер.

      Възразява срещу иска  като сочи, че е налице злоупотреба с личните й данни, оспорва подписа в регистрационна карта на AVON  с номер  на представител 2354503/25.7.2013 г. на лидера на екип 031127. Подала е жалба до „Е.к.Б.” ЕООД. Твърди, че никога не е била представител на козметичната фирма, не е заявявала, получавала и освобождавала пратки с козметични продукти. 

       Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

      Предвид характера на предявения иск  за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

              Видно от представените с молбата писменни доказателства уведомление до В.П.М., рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 21.12.2016 г. с приложение № 5,  пълномощно, рег.карта № 2354503/25.7.2013 г. и фактури, приложени на листи 19-25 от делото се установява, че „Е.к.Б.” ЕООД е издало посочените в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК фактури за задължения по договор за продажба на козметични продукти, като е посочен получател В.П.М. с ЕГН **********.  

             По направените с отговора осопорвания ответницата В.П.М. е представила писменни доказателства, а именно жалба до издателя на фактурите в която е посочено, че между лицата не са налице договорни отношения и не е налице основание за издаването и заплащането на посочените в тях суми.

             С договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 21.12.2016 г. „Е.к.Б.” ЕООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД свое периодично вземане при условията на чл.99 и чл.100 ЗЗД на цена и при условията на същия договор, като конкретните вземания са посочени в анекс към рамков договор  и списък към него – Приложение № 5.

             Представено е пълномощно от стария към новия кредитор за уведомяване на длъжника по сключения договор за прехвърляне на вземания и за извършване на необходимите фактически и правни действия за надлежно уведомяване на длъжника.

             От изисканото и приобщено по делото  ч.гр.д.№ 4510/2017 год. по описа на ВРС, 12-ти състав  се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените  суми, както следва:  214,17 лева, представляваща неплатена цена за предоставени козметични продукти по заявка в качество на представител с рег. № 2354503, за което са издадени фактури № 14375414/18.06.2015г. за сумата от 168,39лева и № 14383347/24.06.2015г. за сумата от 45,78лева, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.12.2016г., съгласно приложение № 1 към него от 05.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението; 39,25 лева - обезщетение за забава, формирано като сбор от обезщетенията за забава от 30,92лева начислено върху главницата от 168,39 лева за периода 05.07.2015г. до 28.03.2017г. и 8,33 лева начислено върху главницата от 45,78 лева за периода 11.07.2015г. до 28.03.2017г.

 

 

             Във връзка с направеното оспорване на частен документ е открито производство по реда на чл.193 ГПК. От заключението на проведената съдебно-криминалистическа експертиза за почерково изследване на документ,  което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено  се установява, че  от проведеното изследване на оригинала на регистрационна карта № 2354503 от 25.07.2013 г., издадена на името на В.П.М., същата изискана от съда по реда на чл.192 ГПК и приложена на лист 89 от делото се установява, че подписът в картата, положен над текста “подпис на представителя“  не е изпълнен от  ответницата В.П.М.. Заключението не е оспорено от ищеца.

             Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Доказателства за връчване на уведомление на длъжника не са налице по делото, но предвид постъпило от него възражение по чл.415 ГПК против издадената заповед за изпълнение, съдът приема, че същият е бил уведомен за извършената цесия с получаване на заповедта по чл.410 ГПК на 10.04.2017 г. – лист 16 от ч.гр.д.№ 4510/17 г.

              Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК праводателят на ищеца  не е имал вземане от длъжника, поради нищожност на договора за продажба на козметични продукти, обективиран в регистрационна карта № 2354503 от 25.07.2013 г., номер  на лидер на екип 031127, на осн.чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД  поради липса на съгласие.  От това следва, че към  датата на подписване на договора за прехвърляне на вземания  от 21.12.2016 г. вземането на продавача – цедент не е съществувало и със същия е  прехвърлено едно несъществуващо вземане, което води до  нищожност и на този договор.   

              При така установеното от фактическа страна от събраните в производството доказателсва съдът намира, че с оглед вида на предявения иск и тежестта на доказване, която носи ищецът,  същият не е установил  по пътя на главно и пълно доказване, че съществува вземането му против ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на посоченото основание и че същото е изискуемо. Предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

       По въпроса за разноските:

       При този изход на спора ответницата има право на разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

       Представени са доказателства и списък на разноските по чл.80 ГПК за 250 лева от които 100 лева за възнаграждение за СПЕ, което е изплатено на вещото лице и 150 лева за депозит за заличена ССЕ, който съгласно разпореждане на съдията -докладчик от 16.3.2018 г. е върнат на вносителя. Предвид  изложеното  ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер  100 лева, представляваща изплатено възнаграждение на вещо лице по СПЕ.

 

       Мотивиран от изложеното, съдът,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

     ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***  срещу   В.П.М., ЕГН ********** ***  за установяване на вземането на кредитора по  заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4510/2017 г. на РС Варна за следните суми:  214,17 лева, представляваща неплатена цена за предоставени козметични продукти по заявка в качество на представител с рег. № 2354503, за което са издадени фактури № 14375414/18.06.2015г. за сумата от 168,39 лева и № 14383347/24.06.2015г. за сумата от 45,78 лева, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.12.2016г., съгласно приложение № 1 към него от 05.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението; 39,25 лева - обезщетение за забава, формирано като сбор от обезщетенията за забава от 30,92 лева, начислено върху главницата от 168,39 лева за периода 05.07.2015г. до 28.03.2017г. и 8,33 лева, начислено върху главницата от 45,78 лева за периода 11.07.2015г. до 28.03.2017г., на осн.чл.422 ГПК.  

 

    ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на  В.П.М., ЕГН ********** *** разноски за производството в размер на 100 /сто/ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

 

    Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от  съобщаването му на  страните.

 

 

                                          Районен съдия: