№ 641
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100509523 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.А.Ш.., действаща като законен представител на
малолетното дете В. Ш.. срещу Решение № 20142383/18.06.2021 г. постановено по гр. дело
№ 2196/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав, с която се обжалва
изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като въззивникът
подробно е изложил съображенията си. Въззивникът моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се уважи подадената молба за защита по
отношение на малолетното дете В. Ш.. по реда на Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Претендира разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна А.Х.Ш. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А.А.Ш.., действаща като законен
представител на малолетното дете В. Ш.. срещу А.Х.Ш. – за защита спрямо малолетния й
син В. Ш.. от домашно насилие, извършено на 05.01.2020 г., 06.01.2020 г., 12.01.2020 г. и
1
12.01.2020 г., подробно описано в молбата.
Ответникът А.Х.Ш. е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 20142383/18.06.2021 г. постановено по гр. дело № 2196/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав, е оставена без уважение молбата на А.А.Ш..,
действаща като законен представител на малолетното дете В. Ш.. за издаване на заповед за
защита от домашно насилие срещу А.Х.Ш., за твърдяни актове на домашно насилие,
извършени на 05.01.2020 г., 06.01.2020 г., 12.01.2020 г. и 12.01.2020 г., като неоснователна.
Първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника А.Х.Ш. да бъдат взети мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице - ответник по
молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН,
и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие
между тези лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият
съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил
всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно
релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е
изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е
обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва.
Пред въззивната инстанция е представено Постановление от 13.09.2021 г. на Л.К. –
прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №513 ЗМК/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№1304/2020 г. по описа на СРП. Представени са и междинен доклад от 28.01.2021 г., доклад
от 17.05.2021 г. и заключителен доклад от 30.07.2020 г., изготвени от Детски център за
застъпничество и подкрепа „Зона закрила“ към фондация „Асоциация Анимус“, от които се
установяват постигнатите резултати от психологическата работа, проведена с малолетното
дете В..
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че декларацията, изходяща от
2
А.А.Ш.., като майка и законен представител на малолетното дете В. Ш.., е недопустимо
доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното
насилие, но в настоящия случай молителят В. Ш.. е малолетен, т.е. не е навършил 14-
годишна възраст, и липсва законоустановена възможност неговият законен представител да
декларира извършено насилие.
В тази връзка следва да се отбележи и, че от показанията на свидетелите, разпитани от
първоинстанционния съд, които кореспондират с останалите събрани по делото писмени
доказателства, се установява единствено, че свидетелите не са били очевидци на процесния
инцидент, а са възприели състоянието на малолетното дете В. Ш.., след периода, в които се
твърди, че по отношение на детето са осъществявани актове на домашно насилие.
Доколкото свидетелите не са присъствали на самото събитие, а са го възприели или по
разказите на молителката А.А.Ш.., или са възприели единствено състоянието на дете В.,
съдът не може да приеме случилото се за безспорно установено. Тези показания не носят
информация, относно времето, мястото и авторството на процесното деяние, а съдържат
основно факти, касаещи поведението и развитието на детето.
За пълнота следва да се посочи и, че в заключението на изслушаната от първоинстанционния
съд съдебно-психиатрична експертиза, неоспорена от страните, вещото лице е посочило, че
на въпроса, дали са извършвани блудствени действия с детето не може да се отговори
положително и категорично, поради липсата на обективни доказателства, а в заключението
на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза вещото лице е
посочило, че в конкретния случай не може да се твърди, че са налице категорични данни за
блудствени действия, но не могат и да се изключат такива. Констатираният регрес в
обичайното поведение на детето В., изживяната от него емоционална и адаптационна криза,
поведението му извън семейството и с други деца, които се установяват от събраните по
делото доказателства за процесния период, следва да бъдат отчетени при определяне на
мерките, относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете,
с оглед гарантиране на най-добрия му интерес и създаването на пълноценни условия за
нормалното му развитие, но при така установената фактическа обстановка не е възможно да
се направи категоричен, непораждащ съмнение и обоснован правен извод за
съпричастността на въззиваемия ответник А.Х.Ш. към твърдяните актове на домашно
насилие.
Въззивникът не е доказал по безспорен начин твърденията си за извършени актове на
домашно насилие от страна на въззиваемия на процесните дати. Постановеното решение е
съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да се остави в сила.
Относно разноските по производството.
Въпреки изхода на въззивното дело, държавната такса за молбата за защита на въззивника В.
3
Ш.. и държавната такса за въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, трябва
да останат в тежест на бюджета на съда, тъй като това лице не е навършило 18-годишна
възраст (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Предвид изхода на делото, въззивницата А.А.Ш.. няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 2196/2020 г. по описа на Софийския районен съд,
ІІІ ГО, 83-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4