Р Е Ш Е Н И Е № 109
гр. Стара Загора, 20.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публичното заседание на двадесет и четвърти
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на
прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.н.а.х.дело
№ 48 по описа за 2022 г, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Д.С.Б.-К. с постоянен
адрес ***, подадена чрез пълномощника адв. Н.Й. от САК, срещу Решение № 263 от
09.11.2021г., постановено по АНД № 1515/ 2021г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № Р-10-259 от 01.04.2021г., издадено от Заместник -
председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/ гр. София. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението в нарушение и при неправилно приложение на закона,
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна
несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателката оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че
извършването на нарушение по повдигнатото й административнонаказателно
обвинение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че независимо, че
договорът за цесия от 31.12.2019 година надхвърля праговете по чл.114,ал.1т.1
буква „а“ от Закона за публичното предлагане на ценни книги /ЗППЦК/, той попада
в изключенията по чл.114,ал.10 от ЗППЦК - сделката попада в предмета на дейност
на дружеството, извършена е в съответствие с обичайната търговска практика и не
произтича от извънредни обстоятелства. С подробно изложени съображения по
наведените касационни основания и че е налице маловажен случай на
административно нарушение, като основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, е
направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено, включително в
частта за присъдените разноски. Вместо него се иска постановяване на друго, с което да бъде отменено като
незаконосъобразно НП № Р-10-259 от 01.04.2021г на Заместник - председателя на КФН.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за финансов
надзор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. в съдебно заседание и
в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че извършването от Д.Б.-К.
на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 221, ал.5 във вр. с чл.114, ал.1, т.1, , пр.2,
буква „а“ от Закона за публичното предлагане
на ценни книжа, е доказано по несъмнен начин, за което излага подробни
съображения. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените
правила, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара е НП №
Р-10-259 от 01.04.2021г., издадено от Заместник - председателя на Комисията за
финансов надзор, гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-771/ 22.10.2020г., на Д.Б.-К. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 000 лева, на основание чл.221, ал.5 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, за нарушение на чл. 114, ал.1,
т.1, предл. второ, буква „а“ от ЗППЦК. Като административно нарушение са
възприети обстоятелствата, че Д.Б.-К., в качеството й на представляващ на
публично дружество „Слънце Стара Загора – Табак“ АД, без да бъде изрично
овластена за това от общото събрание на публичното дружество, е извършила
сделка /договор за цесия от 30.12.2019г./, в резултат на която „Слънце Стара
Загора – Табак“ АД е предоставило свои активи на „Нова индустриална компания“
АД в размер на 11 226 000 лева, които надвишават прага от 9 625 000 лева,
изчислен съобразно изискванията на чл.114,ал.1т.1, предложение второ, буква „а“
от ЗППЦК.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното НП по
съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като НП
съдържа изискуемото по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в
необходимата степен от фактическа и от правна страна
административнонаказателното обвинение чрез посочване на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Разгледани са и обсъдени
постъпилите възражения против АУАН. По съществото на спора, въз основа на
събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в НП
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от
обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно
нарушение по чл.221, ал.5 във вр. с чл. 114, ал.1, т.1, предл. второ, буква „а“
са доказани по безспорен и несъмнен начин. Според съда предметът на извършената
сделка /договор за цесия/ е с първоначален произход предварителен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, впоследствие трансформиран в договор за
заем, но нито едно от тези действия не е включено в предмета на дейност на
„Слънце Стара Загора-Табак“ АД, обявен в Търговския регистър. Приема за
обичайна практика трудносъбираемите вземания да се прехвърлят чрез цесия, което
обаче е само втората предпоставка по чл.114, ал.11 от ЗППЦК за определяне на
една сделка като част от обичайната търговска дейност на едно дружество. За извършеното
нарушение на Д.Б.-К. е наложено предвиденото в закона по вид наказание в
законово регламентирания минимален размер. Изложени са и съображения, че деянието
не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, поради което липсва
основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически, правно и доказателствено обоснован е
направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение на чл. 114, ал.1, предложение 2 буква „а“ от
ЗППЦК, като основание за налагане на административна санкция по чл.221, ал.5 от
ЗППЦК, е доказано по несъмнен начин.
Изложените в тази връзка подробни мотиви в обжалваното решение изцяло се
споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при
прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
Направените в
касационната жалба възражения са неоснователни.
Между страните няма спор по фактите, а само по отношение
на правната им интерпретация. Основният спор е дали сключеният на 30.12.2019г договор
за цесия, при който цедентът – публичното дружество „Слънце Стара Загора –
Табак“ АД, представляван от изпълнителните директори, е извършен при осъществяване на обичайната
търговска дейност на дружеството. Съгласно нормата на чл.114,ал.10, т,1 от
ЗППЦК разпоредбите на ал. 1 и 3 /не се прилагат при сключване на договори за
банкови кредити и предоставяне на обезпечения по тях, както и при сделки,
извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството. В
чл.114, ал.11 от ЗППЦК се съдържа легална дефиниция на понятието „обичайна търговска дейност“ - съвкупността
от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на
дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията,
които произтичат от извънредни обстоятелства. Правилно е прието от районния съд,
че под „предмет на дейност“ следва да се има предвид регистрираният предмет на
дейност на дружеството, а именно изкупуване, промишлена обработка, заготовка за
износ и търговия със суров тютюн,
производство, заготовка за износ е търговия с тютюневи изделия, външно
търговска дейност с тютюн и тютюневи изделия. Действително за периода от 02.07.2009 г. до 31.03.2016
година дружеството е сключило шест договора за цесия, но това не обуславя
приложението на даденото в закона изключение спрямо договора за цесия от 2019г.
Доколкото той категорично е извън предмета на дейност на дружеството без
значение е обстоятелството дали това е обичайна търговска практика,
какъвто законосъобразен извод е направен от районния съд. Той произтича и от факта, че общественият интерес налага дейността на
публичното дружество да се извършва при максимална прозрачност и затова при
извършваните сделки приоритет имат залегналите изисквания в ЗЗППЦК. Следователно
за сключване на процесния договор за цесия е било необходимо овластително решение
от общото събрание на публичното
дружество, каквото за конкретните действия на Д.Б.-К. не е прието.
С оглед на гореизложеното и доколкото не е спорно /а и се
установява от доказателствата по делото/ наличието на останалите съставомерни
от обективна и субективна страна елементи на вмененото на санкционираното лице
нарушение доказателствено обоснован законосъобразен
е направеният от Старозагорския районен съд извод, че извършването на нарушение
по повдигнатото на Д.Б.-К. административнонаказателно обвинение, е доказано по
несъмнен начин.
Настоящият съдебен състав споделя доводите в обжалваното
решение, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай, респективно
не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не
сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните
нарушения от този вид и съответно не са налице обстоятелства за определянето на
нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с
чл.11 от ЗАНН. А сочените от касатора
обстоятелства /че се касае за първо извършено от лицето нарушение на
регламентирания в ЗППЦК режим, за липса на настъпили вредни последици за
дружеството и за неговите акционери и т.н./, могат да бъдат преценени като
смекчаващи обстоятелства, релевантни за определяне размера на следващата се за
извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от
наказващия орган при определянето на наложеното на Д.Б.-К. административно
наказание глоба в нормативно регламентирания минимален размер.
Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността
и правилността на НП, като е направил обоснован извод, че е издадено при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален
закон. Въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка
на доказателствения материал, при формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи не се установят порочни действия, нито се
констатират порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и
постановяване на съдебното решение.
Не е налице и релевираното от жалбоподателя касационно
основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и
обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието по смисъла
на чл.348, ал.5 от НПК т.е наказанието да не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и на целите на наказанието. Както вече се посочи, наложената
административна санкция е определена в законово предвидения минимален размер, а
съгласно чл. 27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност. Несъстоятелно е възражението
на касатора, че санкционираното деяние само формално осъществява състава на
нарушение по чл.114, ал.1, т.1 , буква “а“ от ЗППЦК. На първо място законът предвижда постигането
на целта на разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗППЦК /защита на икономическите
интереси на акционерите/ да се обезпечи и гарантира чрез нормативно въведеното
изискване сключването на определена сделка да се извършва въз основа на изрично
овластяване от общото събрание на публичното дружество т.е. право на
акционерите е да извършат преценка дали сделката е в техен интерес. От друга
страна, регламентираната забрана по чл. чл.114, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗППЦК е императивна, като единствените
изключения са предвидени в чл.114, ал.10, т.1 – т.7 от ЗППЦК, в които хипотези
процесният случай на попада.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице
твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила,
включително в частта за присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Размерът е определен около средния на
предвиденото в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ в съответствие с фактическата и правна
сложност на спора.
С оглед изхода на
делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН и цитираната
норма от Наредбата за заплащане на правната помощ, Д.Б.-К. следва да бъде
осъдена да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 120 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в
касационното производство съобразно вида и количеството на
извършената дейност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 263 от 09.11.2021г, постановено
по АНД № 1515/ 2021г по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Д.С.Б.-К. ЕГН
********** *** да заплати на Комисията за финансов надзор гр. София, сумата 120
/сто и двадесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.