Решение по дело №48/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 109
Дата: 20 април 2022 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20227240700048
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  109

 

      гр. Стара Загора, 20.04.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд в публичното  заседание                                       на   двадесет и четвърти март  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                      Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                       РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря    Пенка Маринова

и в присъствието на  прокурора   Гриша Мавров

като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   к.н.а.х.дело  № 48  по описа  за 2022 г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от Д.С.Б.-К. с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника адв. Н.Й. от САК, срещу Решение № 263 от 09.11.2021г., постановено по АНД № 1515/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № Р-10-259 от 01.04.2021г., издадено от Заместник - председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/ гр. София.   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение и при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото й административнонаказателно обвинение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че независимо, че договорът за цесия от 31.12.2019 година надхвърля праговете по чл.114,ал.1т.1 буква „а“ от Закона за публичното предлагане на ценни книги /ЗППЦК/, той попада в изключенията по чл.114,ал.10 от ЗППЦК - сделката попада в предмета на дейност на дружеството, извършена е в съответствие с обичайната търговска практика и не произтича от извънредни обстоятелства. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания и че е налице маловажен случай на административно нарушение, като основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено, включително в частта за присъдените разноски. Вместо него се иска постановяване на  друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно НП № Р-10-259 от 01.04.2021г  на Заместник - председателя на КФН.

 

Ответникът по касационната жалба – Комисия за финансов надзор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че извършването от Д.Б.-К. на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 221, ал.5 във вр. с чл.114, ал.1, т.1, , пр.2, буква „а“  от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, е доказано по несъмнен начин, за което излага подробни съображения.  Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

 Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

   

  Разгледана по същество, се явява неоснователна.  

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара е НП № Р-10-259 от 01.04.2021г., издадено от Заместник - председателя на Комисията за финансов надзор, гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-771/ 22.10.2020г., на Д.Б.-К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 000 лева,  на основание чл.221, ал.5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, за нарушение на чл. 114, ал.1, т.1, предл. второ, буква „а“ от ЗППЦК. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че Д.Б.-К., в качеството й на представляващ на публично дружество „Слънце Стара Загора – Табак“ АД, без да бъде изрично овластена за това от общото събрание на публичното дружество, е извършила сделка /договор за цесия от 30.12.2019г./, в резултат на която „Слънце Стара Загора – Табак“ АД е предоставило свои активи на „Нова индустриална компания“ АД в размер на 11 226 000 лева, които надвишават прага от 9 625 000 лева, изчислен съобразно изискванията на чл.114,ал.1т.1, предложение второ, буква „а“ от ЗППЦК.

 

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.  Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като НП съдържа изискуемото по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административнонаказателното обвинение чрез посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Разгледани са и обсъдени постъпилите възражения против АУАН. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в НП фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.221, ал.5 във вр. с чл. 114, ал.1, т.1, предл. второ, буква „а“ са доказани по безспорен и несъмнен начин. Според съда предметът на извършената сделка /договор за цесия/ е с първоначален произход предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, впоследствие трансформиран в договор за заем, но нито едно от тези действия не е включено в предмета на дейност на „Слънце Стара Загора-Табак“ АД, обявен в Търговския регистър. Приема за обичайна практика трудносъбираемите вземания да се прехвърлят чрез цесия, което обаче е само втората предпоставка по чл.114, ал.11 от ЗППЦК за определяне на една сделка като част от обичайната търговска дейност на едно дружество. За извършеното нарушение на Д.Б.-К. е наложено предвиденото в закона по вид наказание в законово регламентирания минимален размер. Изложени са и съображения, че деянието не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, поради което липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.    

 

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл. 114, ал.1, предложение 2 буква „а“ от ЗППЦК, като основание за налагане на административна санкция по чл.221, ал.5 от ЗППЦК, е доказано по несъмнен начин.  Изложените в тази връзка подробни мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

 

 Направените в касационната жалба възражения са неоснователни.

 

Между страните няма спор по фактите, а само по отношение на правната им интерпретация. Основният спор е дали сключеният на 30.12.2019г договор за цесия, при който цедентът – публичното дружество „Слънце Стара Загора – Табак“ АД, представляван от изпълнителните директори,  е извършен при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството. Съгласно нормата на чл.114,ал.10, т,1 от ЗППЦК разпоредбите на ал. 1 и 3 /не се прилагат при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения по тях, както и при сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството. В чл.114, ал.11 от ЗППЦК се съдържа легална дефиниция на понятието  „обичайна търговска дейност“ - съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията, които произтичат от извънредни обстоятелства. Правилно е прието от районния съд, че под „предмет на дейност“ следва да се има предвид регистрираният предмет на дейност на дружеството, а именно изкупуване, промишлена обработка, заготовка за износ и търговия със суров тютюн,  производство, заготовка за износ е търговия с тютюневи изделия, външно търговска дейност с тютюн и тютюневи изделия. Действително  за периода от 02.07.2009 г. до 31.03.2016 година дружеството е сключило шест договора за цесия, но това не обуславя приложението на даденото в закона изключение спрямо договора за цесия от 2019г. Доколкото той категорично е извън предмета на дейност на дружеството без значение е обстоятелството дали това е обичайна търговска практика, какъвто законосъобразен извод е направен от районния съд. Той произтича и от факта, че общественият интерес налага дейността на публичното дружество да се извършва при максимална прозрачност и затова при извършваните сделки приоритет имат залегналите изисквания в ЗЗППЦК. Следователно за сключване на процесния договор за цесия е било необходимо овластително решение от общото събрание на  публичното дружество, каквото за конкретните действия на Д.Б.-К. не е прието.

 

С оглед на гореизложеното и доколкото не е спорно /а и се установява от доказателствата по делото/ наличието на останалите съставомерни от обективна и субективна страна елементи на вмененото на санкционираното лице нарушение  доказателствено обоснован законосъобразен е направеният от Старозагорския районен съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото на Д.Б.-К. административнонаказателно обвинение, е доказано по несъмнен начин. 

 

Настоящият съдебен състав споделя доводите в обжалваното решение,  че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай,  респективно не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съответно не са налице обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. А  сочените от касатора обстоятелства /че се касае за първо извършено от лицето нарушение на регламентирания в ЗППЦК режим, за липса на настъпили вредни последици за дружеството и за неговите акционери и т.н./, могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от наказващия орган при определянето на наложеното на Д.Б.-К. административно наказание глоба в нормативно регламентирания минимален размер.

 

Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на НП, като е направил обоснован извод, че е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи не се установят порочни действия, нито се констатират порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

Не е налице и релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348, ал.5 от НПК т.е наказанието да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Както вече се посочи, наложената административна санкция е определена в законово предвидения минимален размер, а съгласно чл. 27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Несъстоятелно е възражението на касатора, че санкционираното деяние само формално осъществява състава на нарушение по чл.114, ал.1, т.1 , буква “а“ от ЗППЦК.  На първо място законът предвижда постигането на целта на разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗППЦК /защита на икономическите интереси на акционерите/ да се обезпечи и гарантира чрез нормативно въведеното изискване сключването на определена сделка да се извършва въз основа на изрично овластяване от общото събрание на публичното дружество т.е. право на акционерите е да извършат преценка дали сделката е в техен интерес. От друга страна, регламентираната забрана по чл. чл.114, ал.1, т.1, буква „а“  от ЗППЦК е императивна, като единствените изключения са предвидени в чл.114, ал.10, т.1 – т.7 от ЗППЦК, в които хипотези процесният случай на попада.

 

По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила, включително в частта за присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът е определен  около средния на предвиденото в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ в съответствие с фактическата и правна сложност на спора.

 

 С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН и цитираната норма от Наредбата за заплащане на правната помощ, Д.Б.-К. следва да бъде осъдена да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 120 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство съобразно вида и количеството на извършената дейност.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 263 от 09.11.2021г, постановено по АНД № 1515/ 2021г по описа на Старозагорския районен съд.

   

 ОСЪЖДА Д.С.Б.-К. ЕГН ********** *** да заплати на Комисията за финансов надзор гр. София, сумата 120 /сто и двадесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                2.