Мотиви
към присъда по НОХД №1014 по описа за 2013год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №647/2013 год. по описа на
РУП- гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Г.Ш.Р.,
с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес в с.Страхилица, община
Венец, област Шумен, български гражданин, с основно образование, женен,
работещ, не осъждан, неосъждан за извършено от него престъпление от общ
характер по чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че подсъдимият на 22.05.2013 год. по път ІІІ 1065 от с.Царев брод в
посока кв.Мътница, до разклона за язовир Малка Мера управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил, марка “Ауди 80” с ДК№ Н 1418 ВВ с концентрация на алкохол в кръвта
над 1.2 на хиляда, а именно – 2.07 на хиляда, установена по надлежния ред.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, при приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на наказанието “лишаване от
право да управлява МПС” счита, че е справедливо на подсъдимия да бъде наложено
такова за срок от една година и шест, като бъде зачетено времето, през което
подсъдимия е бил лишено от това право по административен ред.
Подсъдимият Р. не се явява лично в съдебно
заседание. Съдът, като съобрази обстоятелството, че видно от материалите по
делото Р. е напуснал пределите на Република България и адресът му в чужбина не
е известен, че повдигнатото спрямо него обвинение не е за тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и отсъствието му от съдебно заседание няма да попречи
за разкриване на обективната истина, даде ход на делото по реда на задочното
производство на основание разпоредбата на чл.269, ал.3, т.3, б.”а” от НПК.
Назначеният му на основание разпоредбата на чл.93, ал.1, т.8 от НПК служебен
защитник, счита, че Р. е извършил деянието, в което е обвинен и с оглед
събраните по делото смекчаващи вината обстоятелства и оказаното от страна на
подсъдимия съдействие по време на извършената му полицейска проверка, моли съда
за налагане на наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.1
от НК размер, при приложение разпоредбата на чл.66 от НК. По отношение
наказанието “лишаване от право да управлява МПС” моли да бъде наложено за срок
от една година.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Ш.Р. бил правоспособен водач на МПС.
На 22.05.2013 год. около 19.00 часа, след като употребил алкохол управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Ауди 80” с ДК№ Н 1418 ВВ,
като се движел по път ІІІ 1065 в посока от с.Царев брод към кв.Мътница. До
разклона за язовир Малка Мера бил спрян за извършване на рутинна проверка от
служители при РУП – Шумен. След спирането му била извършена проверка с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №ARDN 0034, проба №00032. Била констатирана
концентрация на алкохол у подсъдимия в размер на 2.07 промила. На подсъдимия
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №1276/22.05.2013
год. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване №0350743, който е
подписан от подсъдимия. Впоследствие Р. ***,
но отказал даването на кръвна проба.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на свидетелите, разпитани в съдебно
заседание – М.С.К. и И.К.Ш. и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че
с горното деяние подсъдимият Г.Ш.Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по
пътищата.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.
От обективна страна изпълнителното деяние се
изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда – в случая 2.07 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо
средство. Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта
на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба №30 от 27.06.2001 год.,
съгласно която в случай на отказ да получи талона за медицинско изследване,
неявяване в съответното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за
изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на
показанията на техническото средство. В настоящия случай подсъдимият е отказал
да даде кръвна проба, поради което следва да бъде прието за доказано, че
количеството на употребения от подсъдимия алкохол е в размер на отчетеното от
техническото средство.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал състоянието си на
алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и
искал настъпването на общественоопасните му последици.
Като причина за извършване на деянието следва да
се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила
за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на
автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява с
оглед данните за личността на дееца,
които сочат че същият не е осъждан, въпреки, че е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за същото деяние. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема оказаното от страна на Р.
съдействие по време на извършената му полицейска проверка.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати
по отношение на подсъдимия Р., като наказанието бъде определено при отчитане,
както на смекчаващите, така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед обсъдените по – горе
обстоятелства съдът счита за справедливо на подсъдимия да бъде наложено
наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от три месеца.
Съдът като съобрази наложеното наказание, тежестта
на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на обществената му
опасност, намери че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК не се налага неговото ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с
оглед на изложеното по-горе, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и
предупредително влияние върху дееца не е необходимо наказанието да бъде
изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от три години. При определяне
размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както
и степента на обществена опасност на деянието, за което се налага наказанието,
както и степента на обществена опасност на самия подсъдим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимия Г.Ш.Р. е бил задържан на основание чл.63, ал.1
от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №149 от 12.05.2013 год.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7
от НК наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от една година, като на основание
чл.59, ал.3 от НК приспадна времето, през което е бил лишен от това право административен
ред със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №10087/2013
от 23.05.2013 год. При определя размера на това наказание съдът съобрази наличието
на други наказания по ЗДвП, наложени на подсъдимия, което се установява от
приложената по досъдебното производство Справка за нарушител от региона,
издадена от Сектор КАТ.
Съдът намира, че така определеното наказание, ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: