№ 930
гр. София , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000502508 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 175 от 05.06.2020г., постановено по гр. дело
№ 915/2014г. по описа на СОС, ГО, 3-и състав, е осъден А. Р. М. да заплати
на М. И. Ц., сумата от 50 000 лв. по иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на Х. Х. М., причинена от А. Р. М. по непредпазливост поради
предизвикване на ПТП на 01.06.2011г., ведно със следващата се законова
лихва върху сумата от 01.06.2011г., като предявеният иск е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен.
Със същото решение е осъден А. Р. М. да заплати на Х. Х. М. и на С. Х.
М. сумите от по 75 000 лв. за всеки по иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД,
съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на баща им Х. Х. М., причинена от А. Р. М. по непредпазливост поради
предизвикване на ПТП на 01.06.2011г., ведно със следващата се законова
лихва върху сумата от 01.06.2011г., като предявените искове са отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от по 150 000 лв. като
неоснователни.
Постъпила е въззивна жалба от М. И. Ц. срещу решение № 175 от
05.06.2020г., постановено по гр.дело № 915/2014г. по описа на СОС, ГО, 3-и
състав.
1
Обжалва се решението в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен
за размера от 50 000 лв. Твърди се, че решението в тази му обжалвана част
е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 1/2 от пострадалото
лице.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови
друго, с което да уважи предявения от жалбоподателката иск изцяло.
Претендира разноски занастоящата инстанция.
Въззиваемият А. Р. М. не е подал в законоустановения срок писмен
отговор на въззивната жалба, подадена от М. И. Ц..
Постъпили са въззивни жалби от Х. Х. М., непълнолетен, действащ със
съгласието на своята майка М. И. Ц. и от С. Х. М., малолетна, действаща чрез
своята майка и законен представител М. И. Ц. срещу решение № 175 от
05.06.2020г., постановено по гр.дело № 915/2014г. по описа на СОС, ГО, 3-и
състав. Обжалват решението в отхъврлителната му част по предявените от
жалбоподателите искове.
В хода на делото, въззивното производство по подадените от Х. Х. М.,
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка М. И. Ц. и от С. Х.
М., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител М. И. Ц.
въззивни жалби е прекратено с влязло в сила определение.
Постъпила е въззивна жалба от А. Р. М., чрез назначения му особен
представител адв. Я. С.-А. срещу решение № 175 от 05.06.2020г.,
постановено по гр.дело № 915/2014г. по описа на СОС, ГО, 3-и състав.
Обжалва се решението в осъдителната му част, изцяло. Твърди се, че
решението в тази му обжалвана част е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, при
неправилно приложение на разп. на чл.52 и чл.51 ал.2 от ЗЗД и неправилно
преценка на събраните по делото доказателства.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски
занастоящата инстанция.
Въззиваемите страни не са подали в законоустановения срок писмен
отговор на въззивната жалба, подадена от А.М..
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
2
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на А. Р. М. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба на М. И. Ц. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В първоинстанционното производство е бил предявен иск с правно
осн. чл.45 ал.1 от ЗЗД. Ищцата в първоинстанционото производство М. И.
Ц. е претендирала като обезщетение за претърпени от действията на
ответника А. Р. М. неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., за
претърпените от болки и страдания от смъртта на Х. И. М., с когото е
живяла на семейни начала, настъпила при ПТП на 01.06.2011г., , причинено
виновно от А.М..
По делото не се спори между страните, а и от представените Присъда №
14от 19.04.2018г. постановена по НОХД № 994/2016г. на СОС, 4-и с-в, и
Решение № 463/23.11.2018г., постановено по ВНОХД № 853/2018г. на САС и
Решение № 95/25.06.2019г. по КНД №310/2019г. на ВКС, 3-о НО , се
установява по безспорен начин, че ответникът А.М. на 01.06.2011г. при
управление на лек автомобил марка „Опел Калибра“ е нарушил правилата
на ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на Х. И. М. , като
3
деянието е извършено в пияно състояние с 0,9 промила алкохол в кръвта.
По делото са допуснати и разпитани трима свидетели на ищцовата
страна: Д. И. П., Л. Р. Г., И. Д. Ц..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги съобразява с
останалите събрани по делото доказателства.
По делото са представени писмени доказателства, които съдът изцяло
кредитира.
От правна страна: предявен е иск с правно осн. чл.45 ал.1 от ЗЗД. Съгл.
разп. на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Разпоредбата урежда института на
непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не
вреди другиму”.
Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл.45 от ЗЗД, е
сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на
следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.
В случая съдът намира, че са изпълнени предпоставките на ФС на разп.
на чл.45 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че съществува
непозволено увреждане по отношение на ищцата от страна на ответника.
Съгласно чл.300 от ГПК присъдата, постановена по НОХД е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С посочените по-горе Присъда № 14 и Решение № 463 е установено с
обвързваща настоящия съдебен състав доказателствена сила, че ответникът е
извършил виновно твърдяното от ищцата деяние, съставляващо
престъпление.
Предвид свидетелските показания, съдът приема за доказан факта, че
ищцата е търпяла болки и страдания, предизвикани от смъртта на Х.М.,
причинена от ответника. Това обстоятелство, не се оспорва пред настоящата
4
инстанция.
Ищцата попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение на
претърпените от нея неимуществени вреди, от смъртта на Х.М..
Съгл. ППВС № 4/61г. кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща само
най-близките роднини- низходящи, възходящи и съпруг.
С ППВС № 5/69г. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение е
разширен, но и с това Постановление са запазени критериите, които
определят кръга на лицата, имащи право на обезщетение: тези критерии са
обусловени от следните обстоятелства: имало ли е право лицето,
претендиращо обезщетение, на издръжка по закон от починалото лице и/или,
въпреки че лицето, претендиращо обезщетение, е нямало право на издръжка
по закон, е било фактически издържано от починалото лице.
Спазвайки тези критерии, кръгът на лицата, материално легитимирани
да претендират обезщетение от делинквента, е разширен, като към него са
прибавени лица, които са били в отношения, наподобяващи и заместващи
отношенията между починалото лице и лицата, изчерпателно определени по
степенно-родствен признак с ППВС №4/61г.
Предвид събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства, вкл. и доказващи факта, че ищцата и починалия са имали
родени две деца по време на съвместното си съжителство, както и предвид
свидетелските показания, съдът приема за доказан факта ,че ищцата е от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди,
причинени им от смъртта на Х.М..
Предвид посочените по-горе доказателства-влязлото в сила
споразумение по НОХД, и свидетелските показания съдът приема за доказан
факта, че между увреждането на ищцата, довело до претърпени от нея
неимуществени вреди и противоправното деяние на ответника съществува
пряка причинно-следствена връзка.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени
5
вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново
или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на
неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното,
което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и
страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък
човек. Основни критерии при определяне на болките и страданията,
претърпени от ищцата са отношенията с починалия, мъчителното понасяне
и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така също и
обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които не
позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен характер.
В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290
ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009
г. на III г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. и пр.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението
за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в разп. на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено увреждането,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение.
Съдът намира, че сумата от 100 000 лв. съставлява достатъчно и
справедливо обезщетение, както съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, както
предвид изключително близката, и сравнително дълга връзка между
починалия и ищцата, така и предвид конкретната икономическа
конюнктура в страната към датата на ПТП ( средата на 2011г.).
Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитирайки събраните в
първоинстанционното разглеждане на делото свид. показания, и предвид
изложеното по-горе, приема за доказан факта, че ищцата е била в
изключително близки и хармонични отношения с починалия; тя е разчитали
6
на неговата духовна и морална подкрепа в живота. Ищцата е преживяла
изключително трудно и тежко загубата на Х.М., което несъмнено е довело
до значителни психологични и физиологични негативни промени. Още
повече, че загубата за ищцата е настъпила в изключително труден и
отговорен период от нейния живот, както предвид крехката възраст на
родените от връзката й с починалия деца, така и предвид личното й
здравословно (следродово) състояние.
Съдът приема, че сумата от 100 000 лв. представлява справедливо,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика
обезщетение.
По предявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалото лице: съдът намира това възражение за основателно
и доказано до размера на 1/2 , доколкото представените Присъда и Решения
на наказателния съд са задължителни за настоящия граждански състав и
досежно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, който факт е относим към съставомерността на деянието.
Приетата по-горе сума за справедливо и достатъчно обезщетение следва
да бъде намалена наполовина до размера на 50 000лв.
По възраженията, изложени във въззивните жалби: предвид изложеното
по-горе, настоящият съдебен състав намира възраженията, изложени и в двете
въззивни жалби за неоснователни и недоказани.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция , разноски за
настоящата инстанция не следва да се присъждат на страните.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 175 от 05.06.2020г..,
постановено по гр.дело № 915/2014г. по описа на СОС, ГО, 3-и състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8