Р Е Ш Е Н И
Е №290
23.02.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 8116/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Велмакс Лукс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Христо
Смирненски“ ул. „София“ № 9, ет. 3, представлявано от *** Д.Я., чрез ***. А.К. против Наказателно постановление №
К-0048046 от 25.11.2019 г., издадено от Т.Д.Д. – *** със седалище ***, с което на
основание чл. 206 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди в товарителницата, с която е получил формуляра за отказ от сключения с
потребителя договор извън търговския обект, да не е било изрично посочено, че
се изпраща и този формуляр, поради което той да не е бил открит навреме от
служителите на търговеца. Поддържа и да е налице хипотеза на маловажен случай
на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъда
отменено, а в случай че не бъде приет доводът му за маловажност на случай при
условията на евентуалност да бъде намален размерът на наложената имуществена
санкция до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от ***. К., който поддържа жалбата и взема становище да са
допуснати съществени процесуални нарушения чрез непосочване на датата на
извършване на нарушението, а актът за установяване на административно нарушение
(АУАН) да е съставен извън тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява
в откритото съдебно заседание по разглеждане на делото и не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Велмакс Лукс“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 05.12.2019 г., установено от приложеното по
преписката известие за доставяне на НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 11.12.2019 г., поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 04.05.2019 г. между жалбоподателя „Велмакс Лукс“
ЕООД в качеството си на търговец и потребителя Д.С.Х. бил сключен договор за
покупко-продажба извън търговски обект с № 5003230/04.05.2019 г. По силата на
договора жалбоподателят закупил 1 брой матрак 90/200; 1 брой одеяло 140/200; 1
брой възглавница 75/40; 1 брой кухненски ножове „Edenberg“; 1 брой
перяща прахосмукачка „Turbo Power Cleaner“ и 1 брой четка за перяща
прахосмукачка „Turbo Power Cleaner“. Общата цена, която Х. трябвало да заплати
за всички стоки, била 3 300 лева, която той заплатил на „Велмакс Лукс“
ЕООД в момента на сключването на договора. Тогава на потребителя били предадени
и стоките.
На 07.05.2019 г. потребителят Д.С.Х. подал до
жалбоподателя стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от
договора – приложение № 6 към чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4 от ЗЗП,
но без да посочи банкова сметка, по която да бъде възстановена платената цена
на стоките.
На 10.05.2019 г. потребителят Х. подал отново
стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от договора – приложение
№ 6 към чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4 от ЗЗП, с който уведомил
„Велмакс Лукс“ ЕООД, че се отказва от сключения договор № 5003230 от 04.05.2019
г., като този път вписал и банкова сметка ***. Същият бил изпратен заедно с
всички получени стоки с пратка с номер на товарителницата ***. Изрично било
описано, че се изпраща и „приложение 6“.
На 13.05.2019 г. пратката била получена от
жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД с вх. № 4376/13.05.2019 г. Тъй като в
четиринадесет дневен срок от тази дата „Велмакс Лукс“ ЕООД не възстановило на
потребителя Х. заплатената от него сума от 3 300 лева, той подал жалба до
КЗП.
На 19.06.2019 г. свид. Д.Л.М. – *** в ***, извършила
проверка в офис на „Велмакс Лукс“ ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. „София“ №
9, ет. 3. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № К-2671862
от 19.06.2019 г., с който от жалбоподателя били изискани да представи писмено
становище и документ, удостоверяващ възстановяването на получените от
потребителя Х. суми по процесния договор, при условие че това било извършено.
На 21.06.2019 г. жалбоподателят „Велмакс Лукс“ ЕООД
заплатил на потребителя Д.С.Х. сумата от 3 300 лева с преводно нареждане
от същата дата, с което му възстановил получените суми по договор №
5003230/04.05.2019 г.
На 04.07.2019 г. при проверка по документи в сградата
на РД-Пловдив при КЗП се явил представител на жалбоподателя „Велмакс Лукс“
ЕООД, който представил изисканите писмено становище и копие от платежното
нареждане от 21.06.2019 г. За извършената проверка бил съставен ППД №
К-69468/04.07.2019 г.
На 12.09.2019 г. свид. М. съставила акт за установяване
на административно нарушение с бл. № К-0048046 против жалбоподателя в
присъствието на свидетели и на представител на жалбоподателя, на когото бил
връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От договор за покупко-продажба извън търговски обект №
5003230/04.05.2019 г. се установява, че на посочената дата е бил сключен
договор между жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД и потребителя Д.С.Х., по силата
на който последният е закупил подробно описаните в договора стоки, срещу което
е заплатил сумата от 3300 лева, представляваща цена на стоките. Установява се
още, че пълният размер на тази цена е бил заплатен при сключването на договора.
От стандартен формуляр за упражняване на правото на
отказ от договора – приложение № 6 към чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4
от ЗЗП, се изяснява, че на 10.05.2019 г. потребителят Д.С.Х. е адресирал до
жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД изявление за отказ от сключения договор №
5003230/04.05.2019 г.
От товарителница по пратка с № *** се установява, че
същата е получена от жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД на 13.05.2019 г. и с вх.
№ 4376 от същата дата. Изяснява се, че пратката изхожда от потребителя Х. и с
нея се връщат на търговеца закупените стоки, като в описанието изрично е
посочено и че се представя „приложение 6“.
От преводно нареждане от 21.06.2019 г. за сумата от
3 300 лева с наредител жалбоподателят „Велмакс Лукс“ ЕООД и получател на
плащането Д.С.Х. се изяснява, че търговецът е възстановил процесната парична
сума на потребителя Х. на датата 21.06.2019 г.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Д.Л.М..
Показанията й изцяло кореспондират с установените от писмените доказателства по
делото обстоятелства, като се установява приетата за доказана фактическа
обстановка. Показанията на свидетелката са подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви, в тях тя възпроизвежда обстоятелства, които е възприела в хода
на извършваната проверка. Показанията й се подкрепят и от събраните писмени
доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват никакви
обстоятелства, по които свидетелката да се счита за предубедена или
заинтересована. По тези съображения съдът даде вяра на показанията на свид. М..
От Заповед № 676/21.08.2019 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите се установява, че Наказателното
постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действащо в рамките на
своята материална и териториална компетентност. Доказателство за
компетентността на актосъставителя съставлява Заповед № 387 ЛС/22.04.2015 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението да е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
НП и да не е посочена дата на извършване на нарушението. Следва да се има
предвид, че изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез
бездействие, при което се създава едно трайно противоправно състояние, обхващащо
цялото време от възникване на задължението за действие до преустановяване на
противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред.
Същевременно в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление ясно е посочена датата, когато е било преустановено
бездействието, както и че към този момент задължението за действие вече е било
възникнало за жалбоподателя. Последователна е практиката на касационната
инстанция относно неоснователността на подобни възражения срещу датата на
извършване на нарушението, когато последното е било осъществено чрез
бездействие и това продължаващо бездействие и породеното от него противоправно
състояние продължават и към момента на проверката. Сходни случаи са разгледани
в Решение № 2378 от 15.12.2016 г. по
к.а.н.д. № 2465/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 402 от 16.03.2017 г. по к.а.н.д. №
52/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1603 от 06.07.2012 г. по к.а.н.д. № 1281/2012 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
от 15.12.2008 г. по к.а.н.д. № 1810/2008 г. на Административен съд – Пловдив.
Относно нарушението по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП следва да се имат предвид и
постановките в Решение № 5429 от
27.07.2016 г. по к.а.н.д. № 6361/2016 г. на Административен съд – София, в
което също е изяснено, че при набора от факти, описани в процесното НП, правото
на защита на жалбоподателя не е нарушено, нито е допуснато съществено
процесуално нарушение.
На следващо място следва да се посочи и че при така
направеното описание на нарушението не е допуснат съществен порок по смисъла на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП, а и на АУАН са
изчерпани твърденията за всички необходими факти от обективната действителност,
от проявлението на които да се направи извод за извършено административно
нарушение по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП. Посочено е на коя конкретна дата търговецът
е узнал за упражненото от потребителя право на отказ от сключения договор извън
търговския обект – на 13.05.2019 г., посочена е продължителността на срока – 14
дни, през който считано от тази дата търговецът е трябвало да възстанови
получената от потребителя сума, посочена е и датата, на която процесната сума
от 3 300 лева е била възстановена на потребителя – на 21.06.2019 г. Накрая
е направен и релевантният правен извод, че възстановяването на сумата е било
след изтичането на посочения 14-дневен срок. Всички тези фактически и правни
изводи са описани в АУАН и в НП и те позволяват както да се извърши преценка
дали конкретното описано деяние съставлява административно нарушение по чл. 54,
ал. 1 от ЗЗП, така и жалбоподателят да узнае срещу какво административно
обвинение се защитава. Действително първият календарен ден след изтичането на
14-дневния срок по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП не е посочен в НП, но само по себе си
това не съставлява автоматично процесуално нарушение от категорията на
съществените, нито е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Следва да
се посочи, че в случая не се касае до липсата на посочване на съставомерен
факт, а единствено до извършване на елементарна аритметична операция.
Съществените обстоятелства са началото на теченето на срока и неговата
продължителност, тъй като, ако те липсваха, не биха могли да бъдат установени
по друг начин, нито да се направи обоснована преценка дали към момента на
възстановяването на сумата от 21.06.2019 г. срокът за това е бил изтекъл. При
описаните в НП факти обаче извършването на тази преценка не е затруднено по
никакъв начин.
Следва да се обърне внимание, че самият жалбоподател в
жалбата си признава да е изпълнил задължението си, след като срокът за това е
бил изтекъл, следователно по никакъв начин обвинението не е останало неясно за
него нито от фактическа, нито от правна страна. В тази връзка неясно остава и
какво би се променило за правото на защита на жалбоподателя, ако датата 28.05.2019
г. беше изрично вписана в обстоятелствената част на НП. Категорично доказано е,
че възстановяването на процесната сума от страна на жалбоподателя е след
изтичането на законоустановения за това срок. Проява на неоправдан с нищо
формализъм би било НП да се отмени единствено по съображение, че не е посочено
кой е първият календарен ден след изтичането на 14-дневния срок по чл. 54, ал.
1 от ЗЗП, щом е посочена датата, на която е възстановена сумата, и за нея е
установено, че попада след изтичането на този срок.
Датата на извършване на нарушението има значение и за
преценката на компетентността на административнонаказващия орган, за спазването
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, на давността за административнонаказателно
преследване, както и за формирането на сила на пресъдено нещо относно
конкретното деяние. В настоящия процес всяка от тези задачи е изпълнена, което
още веднъж идва да покаже, че не е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените. Спор относно компетентността на АНО и актосъставителя
не съществува, като по делото са събрани и надлежни доказателства, от които се
установяват тези обстоятелства. Спазени за сроковете за
административнонаказателно преследване на жалбоподателя, досежно сроковете по
чл. 34 от ЗАНН има изрично възражение, което съдът ще разгледа в мотивите си.
По никакъв начин не е затруднено и формирането на сила на пресъдено нещо
относно конкретното деяние на жалбоподателя. Последната ще обхване фактите на
извършеното плащане от жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД на 21.06.2019 г.,
размерът на сумата, страните по това плащане и неговото основание, а именно
възстановяване на получена от търговеца сума по договор с № 5003230/04.05.2019
г. Следователно напълно е изключена възможността в друго
административнонаказателно производство жалбоподателят да бъде наказан по
същите факти.
По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав намира възражението на жалбоподателя за неоснователно, тъй като е налице
класическа хипотеза на нарушение, извършено чрез бездействие, при което е
установено и описано, че и към момента на проверката противоправното състояние,
породено от бездействието, е продължавало проявлението си, както и кога то е
било отстранено.
За неоснователно се цени и възражението актът за
установяване на административно нарушение да е бил съставен в нарушение на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН и след изтичане на давностните срокове за това действие. По
делото не е спорно, че към момента на съставянето на процесния АУАН не е бил
изтекъл едногодишният срок, считано от датата на извършване на нарушението.
Спорът се концентрира около обстоятелството дали е бил спазен тримесечният срок
от откриването на нарушителя. В случая с оглед момента, когато в обективната
действителност е бил осъществен фактът, поставящ началото на теченето на тримесечния
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, то с изтичането именно на този срок се е
погасила възможността за законосъобразното съставяне на АУАН срещу нарушителя и
за конкретното деяние, като е било изключено приложението на по-дългия
едногодишен срок, считано от извършването на нарушението. Процесният АУАН с №
К-0048046 е бил съставен на 12.09.2019 г. За да се извърши преценка дали към
този момент е бил изтекъл тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр.
2-ро от ЗАНН, трябва на първо място да се изясни какви факти следва да са се
осъществили в обективната действителност, за да започне да тече този срок, и на
второ място кога те са настъпили в процесния казус. По първия поставен въпрос
настоящият състав намира, че е формирана изобилна съдебна практика, включително
и на касационната инстанция, която ясно е изяснила, че началното на тримесечния
давностен срок за съставянето на АУАН се отнася към момента на реалното
откриване на нарушителя, а не когато само е съществувала принципната възможност
той да бъде открит. В тази връзка „откриването“ по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е фактически въпрос и то ще е налице в момента, когато цялата необходима
информация относно осъществяването на всички елементи от състава на нарушението
е достигнала до контролните органи
(така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по
к.а.н.д. № 3757/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). За
да бъде открит нарушителят по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, следва органът фактически да разполага с необходимите
данни за установяване на нарушението и нарушителя, а не с принципната
възможност да извърши определени действия, при което да констатира извършеното
нарушение. Едва след конкретното извършване на проверка и събиране на
необходимите доказателства за установяване съставомерността на едно деяние,
компетентният орган ще е установил както факта на нарушението, така и
нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (така Решение № 846 от 17.04.2013 г. по к.а.н.д. № 585/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив). Следва да бъде обърнато внимание и на
указанията по приложението на процесуалния закон, дадени с Решение № 86 от 15.01.2013 г. по к.а.н.д. № 3445/2012 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, в което се изяснява, че последицата от
изтичането на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е погасяването на
възможността за административнонаказателно преследване на нарушителя, но за да
започне да тече този срок, е необходимо нарушителят да е бил открит и органът да е бездействал през определен период от
време, а не просто да е съществувала възможност за откриването на нарушението. Посочва
се по-нататък, че е юридически неиздържано и дори правно нелогично на
компетентните органи да се вменява задължение да предприемат действия по
установяване на нарушение, за което все още не знаят и няма как и да знаят да е
извършено. Това, че нарушението може да бъде открито, в никакъв случай не може
да бъде приравнено на откриването му, в противен случай законодателят не би си
служил с формулировката „от откриване на нарушителя“, а би посочил като начален
момент за краткия тримесечен срок довършването на нарушението или момента,
когато нарушителят е можело да бъде
открит. В този смисъл е и Решение № 919
от 23.04.2019 г. по к.а.н.д. № 236/2019 г. на Административен съд – Пловдив,
съгласно което нарушението се счита за открито, когато има необходимите и
достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус съдът
приема, че началният момент на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН се отнася към датата 04.07.2019 г., поради което при съставянето на АУАН
на 12.09.2019 г. той не е бил изтекъл. Едва на тази дата и след извършената
проверка по документи, при която е бил издаден ППД № К-69468/04.07.2019 г.,
пред актосъставителя са били представени и той вече е разполагал с всички
необходими документи, за да бъде извършена преценката има ли извършено деяние,
осъществяващо състав на административно нарушение, и от кое конкретно лице. На
тази дата са били представени писменото становище от жалбоподателя и преводното
нареждане за възстановяване на процесната сума по договор № 5003230/04.05.2019
г. След като вече са събраните необходимите материали, което в настоящия случай
е станало на 04.07.2019 г., то по-нататъшната дейност по правното квалифициране
на установените факти и конкретизацията на административното обвинение от
фактическа страна са все действия по извършване на преценка относно наличието
на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната
отговорност, които действия следват откриването на нарушението и на нарушителя
и се осъществяват в рамките на започналия да тече тримесечен давностен срок по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и на НП датата
04.07.2019 г. е ясно посочена, както и обстоятелствата, които са се случили на
нея – представянето на преводното нареждане, документирано с ППД №
К-69468/04.07.2019 г.
Не се споделя наведеният от жалбоподателя довод
тримесечният срок за съставянето на АУАН да е започнал да тече от датата
06.06.2019 г., когато по електронната поща е била получена жалбата от
потребителя Д.С.Х. с твърдение за нарушаване на разпоредбите на ЗЗП. Сходен
казус е бил разгледан в Решение № 630 от
21.04.2017 г. по к.а.н.д. № 454/2017 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, в което съдът е изяснил, че откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото или юридическото лице,
отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или административнонаказващия орган. Ясно е при това положение,
че откриването на нарушителя е резултат от съответно предприети
административнопроизводствени действия, осъществени от снабдения с правомощията
за това орган, финализирани с приключване на разпоредената проверка на
търговското дружество. В заключение е посочено, че с факта на входиране на
сигнала в дадена администрация с твърдения за извършено административно
нарушения, то нарушителят не се счита за станал известен на компетентния
държавен орган, без последният да е извършил проверка за установяване
достоверността на тези данни. Изложените съображения изцяло се споделят от
настоящия съдебен състав, поради което за неоснователно се приема възражението
на жалбоподателя тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН да е започнал да
тече от 06.06.2019 г. На практика жалбоподателят обосновава възражението си с
това, че АУАН не е бил съставен в тримесечен срок, но от датата, когато само е
съществувала възможност нарушителят да бъде установен, а не когато той реално е
бил открит. Подобен подход, както се посочи, не намира легална опора, поради
което възражението беше намерено за неоснователно (така и Решение № 862 от 15.02.2017 г. по к.а.н.д. № 11097/2016 г. на
Административен съд – София). За пълнота на изложението следва да се
посочи, че дори и да се приеме, че началото на тримесечния срок за съставянето
на АУАН следва да се отнесе не към постъпването, а още към самото изискване от
жалбоподателя на писмено становище и доказателство за извършено възстановяване
на процесната сума, то срокът отново би бил спазен, тъй като тези действия са
предприети на 19.06.2019 г. със съставения констативен протокол № 2671862.
От събраните и проверени по делото доказателствени
материали съдът намира за доказано по категоричен начин, че жалбоподателят
„Велмакс Лукс“ ЕООД е извършил административното нарушение по чл. 54, ал. 1 от
ЗЗП, за което е санкциониран с обжалваното НП. Дружеството-жалбоподател е годен
субект на нарушението, тъй като то е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
допълнителните разпоредби на ЗЗП и в качеството си на такъв е сключило договор
за продажба извън търговския обект с потребител. В тази връзка доказа се по
делото от обективна страна, че на 04.05.2019 г. между жалбоподателя „Велмакс
Лукс“ ЕООД и потребителя Д.С.Х. е бил сключен договор № 5003230 за покупко-продажба
извън търговския обект. Договорът е сключен в рамките на търговската дейност на
жалбоподателя, осъществявана от него по занятие, което се установява и от
приложената по преписката справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца. Доказа
се на следващо място, че от обективна страна са се осъществили всички факти,
предвидени в хипотезата на правната норма по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, поради което
за жалбоподателя като адресат на правилото за поведение е възникнало
задължението за определено поведение, което той не е изпълнил в предвидения за
това срок. Установява се и че потребителят Д.С.Х. надлежно е упражнил правото
си отказ от сключения договор извън търговския обект с № 5003230/04.05.2019 г.
В случая той е сторил това по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗПП, като е използвал
стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 от закона. Спазен е бил и
срокът по чл. 50 от ЗЗП, който е 14-дневен от приемането на стоката. Последното
е станало още при сключването на договора на 04.05.2019 г., а потребителят е
изпратил стандартния формуляр за отказ – надлежно попълнен с цялата необходима
информация, на 10.05.2019 г., т.е. на шестия ден, считано от сключването на
договора и приемането на стоката. При тези факти съдът приема за доказано
потребителят Х. да е упражнил надлежно правото си на отказ от сключения с
жалбоподателя договор извън търговския обект, поради което за последния е
възникнало и насрещното задължение да възстанови всички суми, получени от
потребителя. Законът регламентира и че търговецът трябва да изпълни
задължението си без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от
датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от
договора. Надлежно попълненият, включително с посочване на банкова сметка, ***а
цена на стоката, формуляр за отказ съгласно приложение № 6 към чл. 47, ал. 1,
т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4 от ЗЗП е бил получен от жалбоподателя на дата
13.05.2019 г., като е бил вписан вх. № 4376/13.05.2019 г. на товарителницата по
пратка с № 5300099673907 и с подател потребителят Д. Х.. Фактът, че именно на
тази дата търговецът е получил обратно стоката, закупена от Х., както и
попълненият с посочване на банкова сметка ***дателя. По делото той е доказан от
събраните писмени доказателства, а така също и е признат с жалбата.
Следователно от тази дата - 13.05.2019 г., е започнал да тече 14-дневният срок
за възстановяване на получената от потребителя сума от 3 300 лева по
договор № 5003230 от 04.05.2019 г. Срокът е изтекъл на 27.05.2019 г., без
жалбоподателят да е възстановил процесната сума на потребителя, поради което
считано от следващия ден (28.05.2019 г.) е бил в нарушение. Доказа се на
следващо място, че задължението си по чл. 54, ал.1 от ЗЗП жалбоподателят е
изпълнил едва на 21.06.2019 г., което е след изтичането на законоустановения
срок. От обективна страна нарушението е било довършено с факта на
безрезултатното изтичане на 14-дневния срок за възстановяване от търговеца на
сумите, получени от потребителя, съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от
ЗЗП.
С обжалваното
наказателно постановление е наложена имуществена санкция на търговско дружество,
което е юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност
(така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013
г., ОСК на ВАС). Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в
процеса и това не е обстоятелство, което може да изключи съставомерността на
деянието.
Не се споделя и доводът по жалбата, че вина за
извършеното нарушение имал и потребителят, който не описал формуляра за отказ в
товарителницата на пратката. Съдът вече изложи мотивите си защо приема правото
на отказ да е било надлежно упражнено. Следва да се отбележи и че в
товарителницата е изрично посочено, че се представя и формуляр-приложение 6,
поради което твърденията в жалбата не отговарят на обективно случилото се. Дори
и обаче формулярът за отказ да не беше описан, това по никакъв начин не
опорочава процедурата, нито променя факта на коя дата жалбоподателят е получил
всички относими документи. В тежест на търговеца е било да организира дейността
си така, че надлежно да бъде проверена всяка получена пратка. В случая това не
е сторено. Дори и да е проявена небрежност от служители на дружеството, то
последиците от това не могат да се преразпределят в тежест на потребителя, а
следва да останат за сметка на самия търговец. По тези съображения съдът
намира, че извършването на административното нарушение от страна на
жалбоподателя е категорично доказано по делото.
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Обстоятелството, че нарушението е първо по ред само по себе си не
води до маловажност, тъй като ако при констатация за формално нарушение, което
е първо по ред, то автоматично се приравнява на маловажен случай, това би
означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за виновно
извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което
не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното
нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 от ЗАНН. На следващо място периодът
на забава при изпълнението на задължението на жалбоподателя, който е близо един
месец, не може да се определи като незначителен, а оттам и засягането на
защитаваните обществени отношения не е в минимален интензитет. Решаващо
значение за извода на съда за липса на маловажен случай има обстоятелството, че
последиците от нарушението са били отстранени едва след извършената проверка от
страна на контролните органи на 19.06.2019 г., поради което последващото поведение
по възстановяване на получената от потребителя сума от 3 300 лева не се
разглежда като израз на особена добросъвестност, а като ответна реакция на
извършената проверка. Именно последната е мотивирала търговеца да възстанови
получената сума. Тук следва да се има предвид, че дори и търговецът да не е
намерил своевременно формуляра за отказ на потребителя от дата 10.05.2019 г.,
както се твърди в жалбата, то не е спорно, че е получил предходния формуляр от
07.05.2019 г., който е бил без попълнена банкова сметка. *** жалбоподателя
желание да се откаже от сключения договор, но въпреки това е бездействал до
момента на проверката от 19.06.2019 г., като не е потърсил контакт с
потребителя или друг начин, по който да се определи по какъв ред следва да бъде
възстановена получената сума. От своя страна банковата сметка пък видно от приложение №
6 към чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4 от ЗЗП не е част от
задължителното съдържание на формуляра за отказ. По тези съображения съдът намира, че обществената опасност на деянието е
типичната за този вид административни нарушения, поради което не е налице
хипотеза на маловажен случай, а отстраняването на последиците от него е било
предизвикано от извършената проверка.
За така
извършеното административно нарушение от жалбоподателя - юридическо лице,
съгласно разпоредбата на чл. 206 от ЗЗП е предвидена имуществена санкция в
размер от 500 до 3 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция
съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена
санкция в размер на 1 000 лева. Съдът приема за смекчаващи отговорността
обстоятелства отстраняването на последиците от нарушението преди да е изтекъл
един месец от извършването на нарушението, както и липсата на други
административни нарушения от страна на жалбоподателя. Посочи се, че тези
обстоятелства нито поотделно, нито в своята съвкупност обосновават маловажност
на случая, но тяхното значение следва да бъде съобразено в процеса и то е
именно като основание, обуславящо налагането на по-леко наказание. Същевременно
по делото не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства. По тези
съображения съдът приема, че имуществената санкция е следвало да бъде
индивидуализирана при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
минималния предвиден размер от 500 лева, който ще съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. Не се установяват обстоятелства по
делото, налагащи определянето на санкция в по-висок от минималния предвиден
размер. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде изменено в
частта си относно размера на наложената имуществена санкция, която да бъде
намалена по предвидения в закона минимум от 500 лева и наказателното
постановление да бъде потвърдено в останалата си част.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса. Присъждането на такива е поискал
единствено жалбоподателят, който е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. Доказано
е по делото и извършването на претендираните разноски чрез реалното заплащане
на адвокатското възнаграждение.
Доколкото съдът намери претенцията на жалбоподателя за
частично основателна, като намали размера на наложената имуществена санкция, то
съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила
на чл. 78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на
разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Следователно
по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 150
лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към
тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане
на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно
в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от
което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Комисията за
защита на потребителите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № К-0048046 от 25.11.2019 г., издадено от Т.Д.Д. – *** на *** със
седалище ***, с което на „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Христо Смирненски“ ул. „София“ № 9, ет.
3, представлявано от *** Д.Я. на основание чл. 206 от Закона за защита на потребителите е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 54, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите, като НАМАЛЯВА размера
на „имуществената санкция“ на 500 (петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ да заплати на „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Христо Смирненски“ ул.
„София“ № 9, ет. 3, представлявано от управителя Д.Я. сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ